М О Т И В И
към Присъда № 16/17.01.2019 г. по НОХД № 6819/2017 г. по
описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. П.К., ЕГН **********, и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр. с
чл. 342 ал. 1 от НК, за това че на 25.06.2015 год. в землището
на гр. Пловдив, обл. Пловдив, на път ІІ-56 /източнообходен път/, в района на 92+500 км. от началото на
пътя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 406” с
ДК № ****, е нарушил правилата за движение:
n чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП -
Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
n чл. 20 ал. 1 от ЗДП -
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които
управляват.
n чл. 20 ал. 2 от ЗДП -
Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.
n чл. 25 ал. 1 от ЗДП - Водач
на пътно превозно средство, който предприема каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркиралите превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за влизане в друг път
или крайпътен имот преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
n чл. 25 ал. 2 от ЗДП – При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече
от едно лице – на Е.И.Б. /Ю.Б./ ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
основата на пета стъпална
кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник; средна телесна повреда на М.М.Б.
/М.Б./ ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три поясни прешлена с
наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази област довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от 3 до 5 месеца.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия К. със същата правна квалификация на деянието,
което счита за доказано, поради което пледира за осъдителна присъда. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” в размер ориентиран
към минимума с приложение на чл.66, ал.1 от НК, както и „лишаване от право” да
управлява МПС в размер на 1 година. Иска в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените по делото разноски.
В съдебно заседание по молба на пострадалите Е.И.Б. /Ю.Б./ и М.М.Б. /М.Б./, същите са били конституирани в качеството на
частни обвинители, които чрез поверениците си – адв.С. и адв.Б., поддържат
обвинението наред с представителя на държавното обвинение, като молят за
осъдителна присъда в светлината на изложеното от прокурора.
Подсъдимият
К.П.К., редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, не признава вина и дава
обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан, по изложените от защитата му
аргументи.
Защитниците
на подсъдимия К. – адв.Т. и адв.Т.,
пледират за оправдателна присъда спрямо подзащитния им, като излага доводи за несъставомерност на деянието както от субективна страна и в
частност поради липса на виновно поведение по смисъла на чл.15 от НК (случайно
деяние).
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.П.К. е роден на ***г. в гр. Д., живущ ***, б.,
български гражданин, женен, с висше образование, ***, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.К.К.
бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС категория „В” с валидност до
10.05.2020г.
На 25.06.2015 г. подс.К. и
съпругата му - св.М.К. *** с личния си, семеен, лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№
****, който бил управляван от подс.К., а съпругата му
пътувала до него на предната пътническа седалка, като малко след 10.00ч. се
движели от юг на север по източно обходен път ІІ-56 в землището на град Пловдив.
Времето било ясно, слънчево и сухо, с много добра видимост. Пътят бил с прав
участък, без неравности, а пътната настилка - асфалтова, без изравяния, суха, а
движението било интензивно. По същото време в насрещна лента за движение в
посока от север на юг се придвижвал товарен автомобил „ТИР“ /неустановен в хода
на разследването/, а след него лек автомобил
марка „Мерцедес” с ДК № ** /б. регистрация/, управляван от св.Я.Т.,
придружаван от майка си ** Т.. След посочения автомобил се придвижвал л.а.м.
„Ауди А4“ с рег. № **, управляван от свид. Е.И.Б.. В
този автомобил освен свид. Б. били и свидетелите,
както следва: на предна дясна седалка свид. М.Б., на
задната седалка в автомобила непосредствено зад шофьора свид.
Ф.Б., до нея дъщеря й С. Б., а зад предна дясна седалка свид.
Н.М.Б.. След лекия автомобил м.”Ауди А4”, управляван от св.Е.Б.” на дистанция
около 30-40 метра се движел л.а.м.”Фолксваген Пасат” с рег.№ **, управляван от
св.Д.М.П., придружавана от седящата на предната пасажерска седалка св.М.М. Ч..
Когато автомобилът марка „Пежо 406”, управляван от подс.К., бил в непосредствена близост до „ТИР”-а и
предстояло разминаването им, св.Я.Т. предприел изведнъж маневра „изпреварване” на
движещия се пред него товарен автомобил, при което управлявания от него
„Мерцедес” навлязъл около половината от ширината му, още повече че същият бил с
обратна директория – десен /обратен за движението в РБ/ волан. Действията на
св.Т. били забелязани от подс.К., на който му
предстояло да завърши разминаването с ТИР-а, но внезапната маневра на л.а.м.
„Мерцедес” го стреснала, тъй като подсъдимият, възприемайки насрещнодвижещия
се в неговата пътна половина „Мерцедес”, счел, че ще настъпи удар между двата
автомобила. За да избегне опасността от сблъсък, подс.К.
извил волана надясно, което насочило автомобила му в посока извън пътя, където
имало изградена мантинела, но преди да стигне до нея, автомобилът му попаднал с
десните си колела върху чакълестия банкет, който го разбалансирало
и подс.К. извил в обратна посока – наляво, волана, за
да може да овладее движението му. Подс.К. управлява
л.а.м.”Пежо 406” със скорост 80-85 км/ч, когато при появата на управлявания от
св.Т. л.а.”Мерцедес”, задействал спирачната система, но въпреки това и след
повторното завиване на волана, то л.а.м.”Пежо 406” се насочил към западната
пътна половина, където в този момент се движел л.а.м.”Ауди А4”, управляван от
св.Е.Б.. Последният също от своя страна възприел внезапното навлизане на
„Пежо”-то в „неговата” пътна половина и задействал спирачната система, но
въпреки това между двата автомобила – „Пежо 406” и „Ауди А4”, управлявани
съответно от подс.К. и св.Е.Б., настъпил удар, в
резултат на който движението им било преустановено. Ударът бил в предните части
на автомобилите, като в резултат на същия задната част на л.а.”Пежо 406” от
остатъчната енергия с обратна сила влязъл в съприкосновение с противоположната
мантинела, поради което получил застъргване в областта на калника на задната
лява страна.
В резултат на произшествието движението по пътя било
затруднено и в близост започнали да спират и да се отзовават за оказване на
помощ други участници в движението, появили се след сблъсъка, като свидетелите Д.Т.Г.,
Л.Д.С., Н.Т.М. и Л.Т.Т., които съобщили на телефон
112 за пътния инцидент. Същото сторила и св.Ч., която заедно със св.П. първи се
притекли на помощ на пострадалите лица и от двата ударени автомобила, като
всеки от тях бил получил различни по естеството си и тежестта травматични
увреждания, което наложило намесата на екипи на медицинска помощ, които
транспортирали всички пострадали в Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги”. На
место се отзовали и екипи на полицията и пожарната, сред които били свидетелите
Й.Н. Г. и П.Д.Д., които изяснявали обстоятелствата от
пътното произшествие, а св.Д. тествал водача Б. с техническо средство за
наличие на алкохол в издишания въздух, което не отчело наличие на такъв. Малко
по-късно на същата е бил извършен оглед на местопроизшествие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка се изяснява от събраните по делото доказателствени
материали, от гласните доказателства – обяснения на подс.К.П.К.,
от показанията на свидетелите М.Б.К., Е.И.Б.
/Ю.Б./, М.М.Б. /М.Б./, Н.М.Б., Ф.Б., Й.Н. Г. /вкл.
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, П.Д.Д. /вкл. приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, М.М. Ч.
/вкл. приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1
от НПК/, Д.М.П., Л.Т.Т., Д.Т.Г., Л.Д.С., Н.Т.М., И.М.Г.,
М.Н. Ю. и Я.Т. /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.3 и т.5 от НПК, както и от писмените
доказателства,
прочетени на основание чл.282, ал.1 и чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, от които от
съществено значение са заключенията на съдебно-химическата експертиза, на съдебно-медицинските
експертизи, на допълнителните съдебно медицински експертизи, на АТЕ, на
допълнителната АТЕ и нова АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
със схема и фотоалбум, справка за лице – АИС „БДС”, констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, копия на документи за самоличност, справка за нарушител,
справки КАТ за собственост на автомобил, протокол за оглед на ВД, справка от
АПИ, медицински документи, заверено копие на СРМПС, характеристична справка и справка за съдимост
на подсъдимия.
Съгласно заключението на изготвената СХЕ - протокол №
530/26.06.2015г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина е било установено, че не се е доказало наличие на
алкохол в кръвта на подс. К.К..
В хода на досъдебното производство за
установяване вида и характера на причинените телесни повреди на участниците в
пътнотранспортното произшествие са били изготвени съдебномедицински експертизи,
както следва:
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, за установяване на травматичните увреждания на свидетеля Е.И.Б. е
видно, че от представените документи по досъдебното производство е било
установено, че при участието му в пътнотранспортното произшествие, станало на
25.06.2015г. му е било причинено счупване на основата на пета предноходилна кост на левия долен крайник, охлузвания по
гръдния кош. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и добре отговарят да са получени по време, място и начин, както се
съобщава в документите по досъдебното производство, а именно при станало
пътнотранспортно произшествие, при което пострадалият е бил водач в купето на
автомобил. Налице е причинно-следствена връзка между претърпяното от пострадалия
пътнотранспортно произшествие и установените по него травматични увреждания.
Счупването на основата на пета предноходилна кост на
левия долен крайник е довело до трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник /по смисъла на чл. 129 от НК/. Охлузванията по гръдния кош сами
по себе си са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето /по
смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/.
Във хода на досъдебното производство и
във връзка с проведено лечение и представена допълнителна медицинска документация
за здравословното състояние на св.Е.И.Б. е била назначена и изготвена
допълнителна съдебномедицинска експертиза. С експертното заключение е било
установено, че от наличните документи по делото /известни и новопостъпили/
при пътнотранспортното произшествие на 25.06.2015 год. на Е.И.Б. /Ю.Б./ е било
причинено: Счупване на основата на пета стъпална кост
на левия долен крайник. Счупването е констатирано и в Р. Т., като е поставена
шина, с която е обездвижено лявото стъпало. Пациентът е отказал гипс.
Охлузвания на гръдния кош. Счупването на основата на пета предноходилна
кост на левия долен крайник е довело до трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник /по смисъла на чл. 129 от НК/. Охлузванията на гръдния кош
сами по себе си са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето
/по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Изводът е, че на базата на новопредставения документ не се налага промяна на
посочените вече телесни повреди, т.е. остават валидни изводите, направени в
преходната експертиза.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, за
установяване на травматичните увреждания на свидетеля М.М.Б.
е видно, че от представените документи в досъдебното производство е било
установено, че при участието му в пътнотранспортното произшествие, станало на
25.06.2015г. му е било причинено: контузия на главата и тялото. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време, място и
начин, както се съобщава в документите по досъдебното производство, а именно
при станало пътнотранспортно произшествие, при което пострадалият е бил пътник
на предна дясна седалка в купето на автомобил. Налице
е причинно-следствена връзка между претърпяното от пострадалия пътнотранспортно
произшествие и установените по него травматични увреждания. Контузията на
главата и тялото е довела само до болка и страдание, без разстройство на
здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/.
Във връзка с проведено лечение и
представена допълнителна медицинска документация за здравословното състояние на
св.М.М.Б. е била назначена и изготвена в досъдебното
производство допълнителна съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се
установява, че от наличните документи по делото /известни и новопостъпили/
при настъпилото пътнотранспортно
произшествие на 25.06.2015г. на М.М.Б. /М.Б./ е било
причинено контузия на главата и тялото; счупване на три поясни прешлена,
установено при изследването с магнитен резонанс в Р. Т. с наличен умерен оток
на гръбначния мозък в тази област. Клиничната изява на това счупване не е
описана в представените документи, но така или иначе пациентът е проследяван
болнично два месеца след пътнотранспортното произшествие. Такова счупване е
заподозряно още при рентгеново изследване в болницата в гр. Пловдив след
пътнотранспортното произшествие, но не е имало време и апаратура за
уточняването му. Тези счупвания налагат да се промени заключението на
предходната експертиза като се приеме, че счупването на три поясни прешлена с
умерен оток на гръбначния мозък в областта на счупванията е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата /по смисъла на чл. 129 от НПК/ за срок от
около 3-5 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси. Контузиите на
главата и тялото сами по себе си са довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/.
За
определяне вида и характера на причинените при настъпилото пътно-транспортно
произшествие травматични увреждания на св. Ф.Б., С. Б. и св. Н.М.Б., в хода на досъдебното
производство са били назначени и изготвени и съответните съдебно-медицински
експертизи. С експертните заключения на изготвените експертизи е било
установено, че причинените им при настъпилото пътнотранспротно произшествие на 25.06.2015г. травматични увреждания
на всяко едно от лицата са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК / по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК/, а по отношение на
С. Б. и до болка и страдание без
разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК/ , респективно
причинените им наранявания съставляват леки телесни повреди.
За определяне механизма на
произшествието и причините, довели до настъпването му, мястото на удара,
скоростта на движение на автомобилите в хода на досъдебното производство е била
изготвена автотехническа експертиза, с която е било установено, следното:
Ударът е настъпил в лявата /западна/
лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 13-14 м. северно от ориентира
/колче от западната мантинела/, приет в протокола за оглед и по ширина на около
1.4-2.8 м. западно от ориентир № 2/ точка върху разделителната линия на
платното перпендикулярна на ориентира/.
Скоростта на движение на лек автомобил
„Пежо 406“ в момента на удара е била около 85 км/ч. Скоростта на движение на
лек автомобил „Ауди А4“ в момента на удара е била около 70 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, водачът
на лек автомобил „Пежо 406“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако се бе движил по дясната за него лента. В анализираната пътна
ситуация, водачът на лек автомобил „Ауди А4“ е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
Навлизането на лек автомобил „Пежо 406“
в лявата лента се дължи на отклоняване на волана от страна на водача му. При
навлизането на неизвестния автомобил „Мерцедес“ в източната лента, по която се
е движел лек автомобил „Пежо 406“, водачът на последния е отклонил автомобил
рязко на дясно. Това е довело до загуба на устойчивост, при което водачът е
отклонил автомобила рязко на ляво и така е навлязъл в лявата /западна/ лента,
където е настъпил удара с лек автомобил „Ауди А4“. Няма техническа причина за
навлизането на лек автомобил „Пежо 406“ в лявата /западна/ лента.
Най-вероятен, от техническа гледна точка
е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът К.П.К. е управлявал лек
автомобил „Пежо 406“ по източната лента на платното за движение източно обходен
път на гр. Пловдив в посока от юг на север. По това време водачът Е.И.Б. е
управлявал лек автомобил „Ауди А4“ по западната лента на платното за движение
на същия път в посока от север на юг, срещу лек автомобил „Пежо 406“. Пред лек
автомобил „Ауди А4“ се е движел неизвестен автомобил „Мерцедес“, а пред него
неизвестен „ТИР“. Водачът на неизвестния автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в
източната лента, след което се е върнал в западната. При това навлизане,
водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко на дясно. Това
е довело до загуба на устойчивост, при което водачът е отклонил автомобила
рязко на ляво и така е навлязъл в лявата /западна/ лента, където е настъпил
неизбежен удар с лек автомобил „Ауди А4“. Ударът е настъпил в предната част на
лек автомобил „Пежо 406“ и в предната част на лек автомобил „Ауди А4“. След
пътнотранспортното произшествие автомобилите са се установили на местата и в
положенията отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са: Водачът на
неизвестния автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в източната лента на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е
движел лек автомобил „Пежо 406“ и водачът на последния без да знае дали
неизвестния автомобил „Мерцедес“ ще се върне в западната лента или ще продължи
движението си по източната е отклонил автомобила си на дясно. Водачът на лек
автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко на дясно, което е довело до
загуба на устойчивост, при което водачът е отклонил автомобила рязко на ляво и
така е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек автомобил „Ауди
А4“.
В хода на досъдебното производство във
връзка с установяване на обстоятелствата, дали е имало съприкосновение при
разминаване на лекия автомобил марка „Мерцедес” с ДК № ** /б. регистрация/,
управляван от св. Я.Т. и лек автомобил „Пежо 406“ с ДК № ****, управляван от подс. К.П.К., което
да е повлияло за настъпване на произшествието е бил извършен оглед на последния
автомобил, като е била назначена и допълнителна автотехническа експертиза,
чието експертно заключение е достигнало до идентични на първата АТЕ изводи,
като относно основните причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от
техническа гледна точка е заключила, че водачът на неизвестния автомобил
„Мерцедес“ е навлязъл в източната лента на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, когато там насрещно се е движел лек автомобил „Пежо
406“, поради което водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила
рязко надясно, за да избегне челен удар с неизвестния автомобил „Мерцедес“,
което е довело до загуба на устойчивост и при следващото отклоняване на
автомобила рязко на ляво, автомобилът е навлязъл в лявата /западна/ лента на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като там
насрещно се е движел лек автомобил „Ауди А4“.
В хода на съдебното следствие и с оглед съществуващата
в по-голям обем доказателствена маса, както и предвид установеното
обстоятелство за наличието на „неизвестен автомобил с чужда регистрация”, тоест
управлявания от св.Т. л.а.м.”Мерцедес” преди сблъсъка, се обосновава
необходимостта от назначаването на нова автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява следното:
Ударът е настъпил в лявата (западна)
лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 13-14 м. северно от ориентира,
приет в протокола за оглед и по ширина на около 1.4-2.8 м. западно от ориентир
№ 2.
Скоростта на движение на лек автомобил
„Пежо 406“ в момента на удара е била около 85 км/ч. Скоростта на движение на
лек автомобил „Ауди А4“ в момента на удара е била около 70 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, водачът
на лек автомобил „Пежо 406“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако се бе движил по дясната половина на платното, без да
навлиза в лявата лента. В анализираната пътна ситуация, водачът на лек
автомобил „Ауди А4“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Навлизането на лек автомобил „Пежо 406“ в лявата лента
се дължи на отклоняване на волана от страна на водача му. При навлизането на
неизвестния автомобил „Мерцедес“ в източната лента, по която се е движел лек
автомобил „Пежо 406“ (съгласно част от свидетелските показания), водачът на
последния е отклонил автомобил рязко на дясно. Това е довело до загуба на
устойчивост, при което водачът е отклонил автомобила рязко на ляво и така е
навлязъл в лявата /западна/ лента, където е настъпил удара с лек автомобил
„Ауди А4“.
Най-вероятен, от техническа гледна точка
е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът К.П.К. е управлявал лек
автомобил „Пежо 406“ по източната лента на платното за движение източно обходен
път на гр. Пловдив в посока от юг на север. По това време водачът Е.И.Б. е
управлявал лек автомобил „Ауди А4“ по западната лента на платното за движение
на същия път в посока от север на юг, срещу лек автомобил „Пежо 406“. Пред лек
автомобил „Ауди А4“ се е движел неизвестен автомобил „Мерцедес“, а пред него
неизвестен „ТИР“. Водачът на неизвестния автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в
източната лента (съгласно част от свидетелските показания), след което се е
върнал в западната (съгласно част от свидетелските показания) или е продължил
да се движи по източната лента (съгласно друга част от свидетелските показания).
При това навлизане, водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила
рязко на дясно. Това е довело до загуба на устойчивост, при което водачът е
отклонил автомобила рязко на ляво и така е навлязъл в лявата (западна) лента,
където е настъпил неизбежен удар с лек автомобил „Ауди А4“. Ударът е настъпил в
предната част на лек автомобил „Пежо 406“ и в предната част на лек автомобил
„Ауди А4“. След пътнотранспортното произшествие автомобилите са се установили
на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума
на местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че (съгласно част
от свидетелските показания) водачът на неизвестния автомобил „Мерцедес“ е
навлязъл в източната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, когато там насрещно се е движел лек автомобил „Пежо 406“, поради
което водачът на лек автомобил „Пежо 406“ е отклонил автомобила рязко надясно,
за да избегне челен удар с неизвестния автомобил „Мерцедес“, което е довело до
загуба на устойчивост и при следващото отклоняване на автомобила рязко на ляво,
автомобилът е навлязъл в лявата /западна/ лента на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, тъй като там насрещно се е движел лек
автомобил „Ауди А4“.
Вещото лице е посочило, че по данни от
протокола за оглед и анализа е разработило динамична мащабна скица на
автотранспортното местопроизшествие, която е приложил като неразделна част към
експертизата. Наред с това е заключил и, че:
Ако се приеме, че неизвестният
л.а.”Мерцедес” е навлязъл в лявата, източна лента и е навлязъл в коридора на
движение на л.а.”Пежо 406” (каквито са част от свидетелските показания), то
отклоняването на л.а.”Пежо 406” на дясно е било технически правилно действие, с
което водачът на л.а.”Пежо 406” е избегнал челен удар с неизвестния
л.а.”Мерцедес”.
Ако се приеме, че неизвестният
л.а.”Мерцедес” е навлязъл в лявата, източна лента и е навлязъл в коридора на
движение на л.а.”Пежо 406” (каквито са част от свидетелските показания),
предприемане на спиране от страна на л.а.”Пежо 406” би довело до челен удар
между тях (ако се приеме, че неизвестният л.а.”Мерцедес” продължи движението си
в коридора на движение на л.а.”Пежо 406”). В тази хипотеза, водачът на
л.а.”Пежо 406” е нямал техническа възможност да избегне удара само чрез
спиране.
Съгласно обективните данни по делото, не
е имало съприкосновение между л.а.”Пежо 406” и неизвестния л.а.”Мерцедес”. След
отклоняването на л.а.”Пежо 406” на дясно и възможното навлизане н десните гуми
в десния банкет (което е една възможна хипотеза), водачът на л.а.”Пежо 406” е
имал техническа възможност да контролира ефективно автомобила съобразно
неговите умения, т.е. въпросът зависи изключително от субективните действия и
възможности на водача.
Експертът е изложил, че цитираните
показания относно разположението на неизвестния л.а.”Мерцедес” варират, както
следва:
-
„нямаше такъв
автомобил”;
-
„автомобилът
стигна до непрекъснатата линия и веднага се върна. Не е влизал в насрещното
платно за движение”;
-
„автомобилът не е
започвал да изпреварва, може би на един, един и половина метър се отклони, само
половината влезе в насрещното движение”, след това „автомобилът започна да
изпреварва ТИР-а и влезе в насрещното движение, изцяло навлезе, цялата тъмна
кола беше в насрещното платно”;
-
„задната част на
тъмния автомобил се намираше на края на тира, тоест двете задни части на тира и
на тъмната кола бяха на една линия”;
-
„имаше момент, в
който тъмният изпреварващ автомобил, зеленият насрещен автомобил и още един
автомобил от нашата колона, бяха подредени в една линия успоредно трите”.
Разположението на неизвестния
л.а.”Мерцедес” съгласно цитираните показания е показано на мащабната скица.
Вижда се, че разположението на неизвестния л.а.”Мерцедес” по широчина е
възможно да не се препокрива с коридора на движение на л.а.”Пежо 406”, но е
възможно и да се препокрива частично с до около 0,9 м с коридора на движение на
л.а.”Пежо 406”. Невъзможно е чрез кинематичен анализ да се определи, кое
разположение на неизвестния л.а.”Мерцедес” е по-вероятно или по-малко вероятно.
Липсата на удар между л.а.”Пежо 406” и неизвестния л.а.”Мерцедес” не позволяват
да се извърши и динамичен анализ. За да спре, преди да се размине с неизвестния
л.а.”Мерцедес”, водачът на л.а.”Пежо 406” трябва да реагира чрез спиране,
когато разстоянието между двата автомобила е 137 м.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си описаните по-горе експертни заключения, като пълни и обосновани,
изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област, като
същите се приемат и от страните. Съдът цени като обективни и неоспорени от
страните и останалите, приложени по делото, писмени доказателства.
Анализът на гласните
доказателства очертава три групи свидетели, а именно:
1. Тези, които са
непосредствени очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие /М. Ч., Д.П.,
Е.Б., М.Б., Ф.Б., Н.Б. и М.Б.К.,
2.
Тези, които са узнали за ПТП-то постфактум /Й.Н. Г., П.Д.Д., Л.Т.Т., Д.Т.Г., Л.Д.С., Н.Т.М./ и
3.
Тези, които имат
отношение единствено във връзка с установяване на „неизвестния автомобил
м.”Мерцедес” /И.М.Г. и М.Н. Ю., както и самия водач на въпросния мерцедес – св.
Я.Т./.
По отношение на показанията
на третата група свидетели /Г., Ю. и Т./ Съдът намира, че няма пречка да бъдат
кредитирани, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да
било конкретика относно изследваните инкриминирани събития. В случая по-особено
внимание следва да се отдаде на показанията на св.Т. – водач на „неизвестния
л.а.”Мерцедес””, който единствено е свидетелствал, че на процесната
дата е управлявал собствения му л.а.”Мерцедес” във времето около настъпването
на ПТП-то в неговия район, но отрича да има каквато и да било съпричастност с възникването
му, с твърдението, че не му е известно такова да се е случило. Показанията на
свидетелите Г. и Ю. не внасят никаква яснота относно процесните
събития.
По отношение показанията на
втората група свидетели – Г., Д., Т., Г., С. и М., Съдът намира, че следва също
да бъдат кредитирани в присъдата, като обективни и достоверни досежно фактическите положения, свързани основно извън
механизма на настъпване на ПТП-то, понеже посочените свидетели се озовават на
местопроизшествието в различни времеви моменти след реализацията му.
Показанията на първата група
свидетели – Ч., П., Б., Б. и К., като източник на
пряка доказателствена информация, Съдът кредитира в присъдата си, считайки ги
за подробни и правдиви. Всеки от тях излага в хроноличен
порядък събитията, по начина и в обема, в който личните им възприятия са ги
отчели и оценили.
Свидетелските показанията
съвкупно кореспондират на приобщените по делото писмени доказателства, за които
по-горе се посочи, че се възприемат от съда.
Не се очертава съществен разнобой сред доказателствените източници досежно едни от основните, подлежащи на доказване факти,
касаещи времето и мястото на инкриминираните събития, управлението на МПС от
страна подс.К. и настъпилия травматизъм
за пострадалите Е. и М. Б. в резултат на пътнотранспортния инцидент.
В свидетелските показания на
свидетелите от първата група се установяват известни различия по отношения на
обстоятелствата за наличие на „изпреварващия автомобил Мерцедес” и неговото
разположение на пътното платно /дали водачът му е предприел маневра
„изпреварване” и в каква степен същата е реализирана, респективно повлияла ли е
на движението на управлявания от подс.К. автомобил/.
Така пострадалият - св.Е.Б. сочи, че не знае какъв автомобил се е движел пред
неговия, не бил виждал Мерцедес с чужда регистрация и не видял някой да
изпреварва пред него, а св.Н.Б. – че не помни дали е имало коли пред тях, нито
в лентата за насрещно движение, като не видяла сблъсъка, понеже говорела със
спътничката си – св.Ф.Б.. Последната пък заявява, че движещият се пред Ауди-то
автомобил започнал да извършва маневрата „изпреварване”, но не навлязъл в
лентата за насрещно движение, а достигнал само до осевата линия, както и, че не
бил достигал до ТИР-а и не се били изравнявали успоредно с него. Св.М.Б. /също
пострадал/ свидетелства, че пред Ауди-то е имало автомобил „с европейска
регистрация”, като не помни марката и модела му, като същият само наполовина
бил навлязъл в лентата за насрещно движение с цел маневра „изпреварване”, но се
върнал обратна в собствената си лента за движение, като св.М.Б. видял тогава
л.а.м.”Пежо 406”. Св.М.К. свидетелства, че при опита си да изпревари ТИР-а
Мерцедесът е навлязъл изцяло в лентата за движение на „Пежо 406”. Св.М. Ч. е
категорична, че „неизвестният Мерцедес” е предприел изпреварване на ТИР-а, заради
което е навлязъл в лентата за насрещно движение и именно това е било
обстоятелството, което е принудило подс.К. да промени
траекторията на движение на управлявания от него автомобил. Св.Ч. обаче не може
да заяви категорично, дали при изпреварването мерцедесът е навлязъл частично в
лентата за насрещно движение и се е върнал обратно, или е навлязъл изцяло и е
завършил маневрата „изпреварване”, каквито различни позиции е заела при
разпитите си в хода на досъдебното и съдебно производства. Св.Д.П.
свидетелства, че мерцедесът не е започвал изпреварване на „камиона”, но също и
че тези два автомобила не са били в непосредствена последователност, в
противовес на заявеното от останалите свидетели.
Така очертаните разногласия
в коментираните свидетелски показания имат своите нюанси, но същите не
представляват съществени противоречия относно правнорелевантни
фактически обстоятелства, поради което Съдът счита, че са ирелевантни. Всъщност
следва да се приеме за безспорно установено, че в развиваща се пътна ситуация
активно участие е имал св.Т., управлявайки л.а.Мерцедес /б. регистрация/, който
е предприел маневра „изпреварване” на товарния автомобил – неустановения ТИР,
за осъществяването на която е навлязъл отчасти в лентата за насрещно движение,
от където се върнал обратно, заради насрещнодвижещия
се л.а.Пежо 406, който извод Съдът прави на база на показанията на свидетелите М.Б.
и М. Ч. /дадени от нея в хода на ДП/, тъй като счита същите за житейски оправдани.
Напълно логично е, водач, който навлезе в лентата за насрещно движение при
предприета маневра „изпреварване”, да я преустанови и да се прибере безопасно в
„своята лента” при наличието на препятствие в лентата за насрещно движение,
каквото се явява насрещнодвижещия се л.а.Пежо 406.
Съвсем логически издържани са и твърденията на свидетелите, че се касае за
по-сериозно навлизане на мерцедеса в лентата за насрещно движение, тъй като
както се установява по делото същият е с десен волан, при което за водача му
възниква необходимост от по-голямо разстояние, на което да измести автомобила,
за да може да възприеме пътната обстановка до и пред ТИР-а, така щото да може
да реализира маневрата „изпреварване”. По тези съображения Съдът не може да
възприеме за напълно правдиви показанията на свидетелите К., Ф.Б. и Д.П.
относно несъответствията в
коментираните обстоятелства, като счита, че същите, са резултат не на
целенасочен стремеж за изопачаване на обективната действителност, а субективни
възможности за възприемане, анализ и възпроизвеждане на факти от бързо
променящата се, изключително динамична заобикаляща среда. Все в тая светлина се
разглеждат и показанията на свидетелите Е.Б. и Н.Б., сочещи за липса на яснота
относно тези обстоятелства.
На последно място, Съдът
цени като достоверни и обясненията на подс.К., като
същите по правнозначимите фактически обстоятелства
намират опора в съвкупния доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът на доказателствената
маса налага от правна страна извода, подс.К.П.К. не е
извършил престъпление по чл. 343 ал. 3 б.
„а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК, за това че на 25.06.2015 год. в землището
на гр. Пловдив, обл. Пловдив, на път ІІ-56 /източнообходен път/, в района на 92+500 км. от началото на
пътя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 406” с
ДК № ****, да е нарушил правилата за движение:
n чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП -
Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
n чл. 20 ал. 1 от ЗДП -
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които
управляват.
n чл. 20 ал. 2 от ЗДП -
Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.
n чл. 25 ал. 1 от ЗДП - Водач
на пътно превозно средство, който предприема каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркиралите превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за влизане в друг път
или крайпътен имот преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
n чл. 25 ал. 2 от ЗДП – При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
при което по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице – на Е.И.Б. /Ю.Б./ ЕГН **********, изразяваща се в счупване
на основата на пета стъпална
кост на левия долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник; средна телесна повреда на М.М.Б.
/М.Б./ ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три поясни прешлена с
наличен умерен оток на гръбначния мозък в тази област довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от 3 до 5 месеца.
За да е осъществено деянието по посочената правна квалификация е
необходимо деецът да е нарушил конкретни правила за движение по пътищата, в
резултат на което да е настъпило пътнотранспортното произшествие, което на свой
ред да е накърнило телесния интегритет в определена степен на повече от едно
лице. В настоящия казус не се спори относно фактите за настъпване на ПТП и
причинените средни телесни повреди на Е. и М. Б.. Не така обаче стои въпросът
по отношение на твърдените за нарушени правила за поведение, като в случая
Съдът се съгласява с аргументите на защита в насока, че не се касае за виновно нарушение
на посочените текстове от ЗДвП. За разлика от непредпазливостта /като форма на
вина/ при реализация на вредоносния резултат на изследваното престъпление, то
нарушаването на определени правила от ЗДвП /респ.ППЗДвП/
винаги е умишлено, което в случая липсва. Не се установява с поведението си подс.К. да е нарушил, който и да е от посочените по-горе
текстове на ЗДвП.
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда задължение за дължимо поведение на
участниците в движението по пътищата да не създават опасности и пречки за
движението и да не застрашават живота и здравето на хората и да не причиняват
имуществени вреди. Действията на подс.К. като водач
на МПС не са били в разрез с това общо правило за поведение, тъй като не той е
създал опасността в конкретната ситуация и не той е поставил в опасност
здравето на пострадалите. Напротив установява се безспорно, че движението на
управлявания от него л.а.Пежо 406 е било напълно правомерно и в съответствие на
правилата на чл.20 от ЗДвП до момента на предприетата от св.Т. маневра
„изпреварване” с управлявания от него л.а.Мерцедес /б. регистрация/. Правилото
на чл.20, ал.1 от ЗДвП за непрекъснат контрол над ППС от страна на водача
несъмнено е валидно при обективната възможност същото да бъде изпълнено. Когато
обаче такава не съществува, то не може да се търси отговорност на водача за
нарушаването му. Подс.К. е контролирал л.а.Пежо 406
до момента, до който внезапно пред него е възникнал л.а.Мерцедес, който
несъмнено се явява препятствие за движението му. В създадената ситуация обаче
л.а.Мерцедес не представлява предвидимо препятствие по см. на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Подс.К. нито е бил длъжен, нито е могъл да
предвиди, че друг участник в движението ще създаде пречки за движението, с
което ще постави в опасност здравето на други участници, поради нарушаване на
други правила за движение по пътищата и в частност тези по чл.42, ал.1, т.2,
пр.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП /”Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен,
след като е подал сигнал, да се убеди, че има свободен път на разстояние.” и
„Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея.”. В тази връзка ирелевантно е
обстоятелството на какво точно разстояние встрани /в посока лентата за насрещно
движение/ се е преместил л.а.Мерцедес и колко точно е навлязъл в нея, като
безспорно се установява, че именно това действие на водача му – св.Т., е
принудило подс.К., стреснат от внезапната му поява и
от опасността да настъпи челен сблъсък между управлявания от него автомобил и
л.а.Мерцедес, да извие волана надясно, с което насочил автомобила си към
банкета, където същият поради различната настилка разбалансирал
устойчивостта си и това наложило подс.К. отново да
прибегне към спасителна маневра, като извил волана наляво, което в крайна
сметка довело до сблъсъка с л.а.Ауди А4. Скоростта на движение на л.а.Пежо 406
е била в рамките на законоустановената – до 90 км/ч, за процесния
пътен участък, и не е съществувала никаква особеност в предвидените в чл.20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП обстоятелства от атмосферните и пътни условия, тоест
установената и от заключенията на автотехническите експертизи такава от
порядъка на 85 км/ч се явява както разрешена от закона, така и съобразена с
него. Относно изискването в изр.2 на цитираната норма „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност
за движението.”, както вече се посочи тази опасност следва да е предвидима,
тоест обективно да съществуват признаци за нейната реализация, каквито в случая
не се откриват. Съдебната практика е трайна и последователна в тази насока, че
няма нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, когато конкретната пътна обстановка с
нищо не насочва към предвидимост на застрашаващо незаконосъобразно поведение на
друг участник в движението. Конкретната пътна обстановка, която е разкривала
значителен интензитет в движението / движещи се автомобили в колона, в т.ч. и
при насрещно движение/ не е предполагала към предвидимост на поведението на
другия участник в движението, поради което и липсва нарушаване на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Всъщност заключенията на допълнителната и новата автотехнически
експертизи сочат, че водачът на л.а.Пежо 406 е нямал техническа възможност да
избегне удара с л.а.Мерцедес само чрез спиране, в случая, когато последният е
навлязъл в неговата лента за движение, тъй като това би довело до челен удар
между тях. Такава техническа възможност за спиране /респ.избягване на удара/
водачът на л.а.Пежо 406 би имал, ако задейства спирачната система на разстояние
не по-малко от 137 метра от възникване на опасността за него. В конкретния
казус обаче опасността, тоест появата на л.а.Мерцедес е възникнала на далеч
по-кратко разстояние от посочените 137 метра, каквото представлява сумарно
разстоянието от дължината на ТИР-а и пространството от около 10 метра от
предната му част, в който момент сочи подс.К., че е
възприел Мерцедеса. Тоест налага се фактическият извод, че появата на
л.а.Мерцедес, тоест възникването на опасността е дълбоко в опасната зона за
спиране на л.а.Пежо 406, като това възникване не се дължи на виновно поведение
на водача К., а на фактори извън неговата воля.
По отношение на посочените за нарушени текстове на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП Съдът намира, че и те не са нарушени, защото „маневрите” по смисъла на
закона представляват съзнателни и целенасочени действия, свързани с изменението
на посоката на движение на автомобила, а в конкретния казус липсват такива.
Касае се за „спасителна маневра” от страна на водача К., при която същият е бил
принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение /рязко
завиване надясно и наляво/ при създадена реална непосредствена опасност за
живота и здравето на него и съпругата му или за увреждане на имуществото му с
цел да се предотврати настъпването на тези последици. Спасителната маневра би
била неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се
е поставил в положение да я извърши, но в случая такива обстоятелства не се
откриват по делото. Както се сочи в ТР № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/82г. на
ОСНК на ВС на РБ спасителна маневра се предприема в опасната зона за спиране на
МПС, тъй като опасността в тези случаи винаги възниква внезапно и изненадващо,
като по-горе вече се изложиха обстоятелства досежно
опасната зона спиране на л.а.Пежо 406.
Така изложеното дотук налага извода, че се касае за несъставомерност
на деянието, понеже безспорно се установява, че подс.К.
не е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност тези посочени в
обвинението му, поради което от обективна страна липсва елемент от фактическия
състав на престъплението. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от НК
престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е
извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, а според нормата на чл.15
от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно
деяние). В тази връзка и изводимо от доказателствата по делото в настоящия
казус се касае за случайно деяние, тъй като подс.К. е
направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и
правилника и въпреки това са настъпили общественоопасните последици, поради
което и не следва да носи отговорност. В тази връзка е и ТР № 28/28.11.1984г.
по н.д. № 10/84г. на ОСНК на ВС на РБ, съгласно което, когато един водач е
изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В
случая с оглед поведението на св.Т., като участник в движението, не е налице
вина у водача на увреждащия автомобил – подс.К., за
настъпване на противоправния резултат, тоест налице е „случайно деяние” по
смисъла на чл.15 от НК.
По тези съображения съдът
приема, че подс. К.П.К. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението предвидено и наказуемо по чл.
343 ал. 3 б. „а“ вр. с ал. 1 б. „б“ пр. ІІ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, в която връзка и на основание чл. 304 от НПК го призна за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК и с оглед
изхода на делото съдът присъди направените по делото разноски в размер общо на 3039.84
лв. да останат за сметка на Държавата.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.