О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
260999
гр.Пловдив,05.05.2021 г.
Пловдивски окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,V-ти граждански състав, в
закрито заседание на пети май,през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 127/2021г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай
тръст" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С.,бул."В." № 146,ет.4,против разпореждане,инкорпорирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.11.20г.,постановено по ч.гр.д.№ 13970/20г.по
описа на Районен съд-Пловдив,2-ри бр.състав,в частта му,с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В.И.И.,ЕГН-********** *** за сумата от ********лв.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;********лв.-обезщетение за забава по договор
за предоставяне на поръчителство за периода 01.07.19г.-09.10.20г.и *********лв.-административни разноски,както и
за разноските за разликата над уважения размер до претендирания такъв.
Жалбоподателят е навел оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане,като прави искане за неговата
отмяна и уважаване на подаденото заявление и в отхвърлените му части.Претендират
се разноски за ДТ.
Частната жалба е допустима-подадена от
надлежна страна в предвидения от закона срок за обжалване,срещу подлежащ на
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество същата е
неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли заявлението в обжалваните
части районният съд е изложил съображения,че претендираните суми се дължат въз
основа на неравноправни клаузи в процесните договори за кредит и за предоставяне
на поръчителство.
От приложените по делото доказателства,в
т.ч.в заповедното производство,е видно,че претендираните от заявителя вземания
произтичат първо от договор за предоставяне на поръчителство,който е сключен в
изпълнение на договора за кредит,и второ,от самия договор за кредит,за
вземането по който заявителят се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор „Кредисимо“АД.Следователно длъжникът-физическо лице,се явява
потребител по см.на ЗЗП и като такъв се ползва от потребителската закрила по
ЗЗП и ЗПК.
С изменението на ГПК и приемането на разпоредбите
на чл.411,ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК се вмени задължение на заповедния съд да
извършва служебна проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със
закона или с добрите нрави (т.2),а при потребителските договори (т.3) съдът
дължи проверка и относно това дали искането не се основава на неравноправна
клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за това.
В тази насока, следва да се приеме, че
районният съд е процедирал правилно,извършвайки проверка за наличието на
неравноправни и недействителни клаузи.
Според настоящият съдебен състав е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се
претендира заплащането на административни разноски. Съгласно разпоредбата
на чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за
действия,свързани с усвояване и управление на
кредита,а заявителят претендира именно такива разноски за извънсъдебно събиране
на вземането, което по същността си е действие по управлението на кредита.Предвид
изложеното и на осн.чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заповедният съд правилно е отказал
издаване на заповед за изпълнение за
тази сума.
Що се касае до вземането за
възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство и обезщетение за забава върху
него:
Възнаграждението се претендира въз основа
на сключен договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на
който „Ай тръст“ ЕООД е поело задължението да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“
ЕАД,а длъжникът-да му заплати възнаграждение.Постигнато е
съгласие възнаграждението за поръчителя да се заплаща на
кредитодателя - „Кредисимо“ ЕАД,който е изрично
овластен да го приеме.Формално възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
лице-поръчител,различно от кредитодателя, но е пряко свързано
с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби
на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1,т.1 от ДР на
ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на
ГПР.При сключването на договора за потребителски
кредит чрез предвиждане на обезпечение под
формата на поръчителство,за което се дължи възнаграждение
е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита.Това възнаграждение има характера
на скрита възнаградителна лихва,уговорено е в
противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,тъй като
кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик
на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.Ето
защо въззивният съд намира,че е налице обоснована вероятност претендираната
сума по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи въз основа на
неравноправни клаузи.
Предвид неприсъждането на главницата от ***********лв.възнаграждение за поръчителя,правилно не е било присъдено и обусловеното
акцесорно вземане за мораторна лихва от 26,40лв.
Като законна последица от отхвърлянето на
заявлението в разглежданата част,законосъобразен се явява и актът на заповедния
съд относно разноските за частта,за която е било отхвърлено искането,
респективно,за държавна такса над уважения размер от *********лв.,и
над *********лв.юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Предвид изложените съображения въззивният съд
приема, че обжалваното разпореждане,инкорпорирано в заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.11.20г.на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
Определението на въззивния съд е окончателно
и не подлежи на обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК; в т.н. и постановено
тълкувателно решение - т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.11.20г.,постановено по ч.гр.д.№ 13970/20г.по
описа на Районен съд-Пловдив,2-ри бр.състав,в частта му,с която е
отхвърлено заявлението на „Ай
тръст“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В.И.И.,ЕГН-********** *** за
сумата от *******лв.възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство;*********лв.-обезщетение за
забава по договор за предоставяне на
поръчителство за периода 01.07.19г.-09.10.20г.и **********лв.-административни разноски,както и
за разноските за разликата над уважения размер до претендирания такъв.
Определението на въззивния съд е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: