№ 57 / 27.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 180 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Ц.А.Ц. xxxx с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Наказателно Постановление № 19 – 0294 - 002097 издадено на 18.12.2019г. от Началник сектор РУ – гр.Лом, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда наказаното лице обжалва наказателното постановление с твърдението, че същото е незаконосъобразно и моли като такова да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Александър Александров, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган Началник РУ – гр.Лом, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 11.12.2019г., около 13:35ч. в гр.Монтана, на ул. ,,Васил Левски” с посока на движение към ул.,,Любен Каравелов” жалбоподателят Ц.Ц. управлявал лек автомобил Ф. П. с рег.№ XXXX , собственост на Петрана Тодорова Николова от гр.Монтана, с ЕГН: xxxxxxxxxx. При извършена проверка от служители при РУ – гр.Лом полицейски инспектор Ц.Ц. и Д. Л. и след направена справка с ОДЧ при РУ – гр.Лом било установено, че водачът на автомобила е лишен от право да управлява МПС, считано от 24.10.2019г. и към момента не притежава СУМПС. По случая бил съставен АУАН по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът възприе същата за безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ц.Ц. е, че същият е бил надлежно овластен да извършва проверки и да съставя АУАН на територията на град Монтана и че същият непосредствено е констатирал липсата на правоуправление на МПС на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, доколкото същите не се оспорват от страна на дееца и неговия защитник.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление е, че описаното в него деяние е било извършено на територията на град Монтана. Следователно, както правилно е посочил защитника на жалбоподателя в пледоарията си, компетентен да накаже лицето е бил Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, а не Началник РУ – гр.Лом. В случая е нарушена императивната разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗАНН, където изрично е упоменато, че компетентен да се произнесе по административно наказателната преписка е органът, в чиито район е било извършено нарушението. Дори и да се приеме, че актосъставителят Ц.Ц. е бил в правомощията си да съставя АУАН в район, различен от неговата юрисдикция, то това обстоятелство не се отнася до административно наказващия орган.
От приложената към кориците на делото Заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018г., издадена от Министъра на вътрешните работи се посочват длъжностите, имащи правомощията да издават наказателни постановления. Заповедта е цитирана и в обжалваното наказателно постановление. По разбиране на съда обаче, това овластяване касае материалното, а не териториално овластяване, а и същата касае издаването на фишове за налагане на глоби и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. В нея никъде не е изрично отразено овластяване на административно наказващите органи с някакви специални правомощия, касаещи териториалната им компетентност. Несъобразяване с изискванията на териториалната компетентност всякога обуславя издаването на процесуално незаконосъобразен санкционен акт, респективно отмяната му от съда по реда на чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН (из стр.102/103 от ,,Процесът по ЗАНН” автори Лозан Панов и Ралица Илкова 2009г.).
Тъй като наказателното постановление подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата обоснованост по същество.
При така изложените правни съображения съдът намира, че санкциониращият административен акт е незаконосъобразен и издаден при липса на териториална компетентност от страна на административно наказващия орган, поради което и същият следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0294 - 002097 издадено на 18.12.2019г. от Началник РУ – гр. Лом, с което, на основание чл. 177, ал.1 т.1 от ЗДвП, на Ц.А.Ц. xxxx с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: