Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу К.К.М., с ЕГН ********** за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК за това, че на 18.05.2017год.
в гр. Луковит, обл.Ловеч, от игрална зала на ул.
„Възраждане” № 52, собственост на „**** *” ЕООД - гр. Г., при условията на
продължавано престъпление отнел чужди движими вещи, както следва: - в 00.22 часа
на 18.05.2017год. - мобилен телефон марка „S.“ модел „******“ с ИМЕИ ***********
на стойност 341.55 лв. и силиконов гръб за същия мобилен телефон на стойност
9.50лв., собственост на Д.А.И.; - в 02.02 часа на 18.05.2017 год. - парична
сума в размер на 1290 евро с левова равностойност 2565.17 лв., собственост на Е.К.У.,
всичко на обща стойност 2916.22 лв. от владението на Р. Г. Р., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От Д.А.И. и Е.К.У. не е постъпила
молба за участие в съдебното производство като частен обвинител и/или
граждански ищец, поради което те не бяха конституирани като страна.
В съдебно заседание по инициатива на
подсъдимия и неговия защитник бе проведено съкратено съдебно следствие, във
формата по чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на Районна прокуратура
- Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да бъде
признат за виновен. Прокурорът счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и посоченото престъпление е извършено от подсъдимия по начина, описан
в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се определи в размер на 9 месеца лишаване от
свобода, след което да бъде намалено с 1/3. Прокурорът
счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК и
изпълнението на така определеното наказание да се отложи със срок от три
години. По отношение веществените доказателства прокурорът предлага да се
върнат на техния собственик, а направените разноски в наказателното
производство, да се възложат на подсъдимия, с оглед признаването му за виновен.
Защитникът на подсъдимия адв. Х. не прави
възражения по фактите на обвинението, с оглед признаване на фактите по
обвинителния акт и разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК. Защитникът счита, че е безспорно от
фактическа и правна страна наличието на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, развива съображения за индивидуализация на наказанието при превес на
смекчаващите отговорността на обстоятелства и за наличие на предпоставките за
отлагане изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият М. явявайки се в
съдебно заседание, признава фактите по обстоятелствената част на обвинителния
акт и моли за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият се
признава за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение
и моли за по-леко наказание лишаване от свобода, което да не бъде изпълнявано. В
последна си дума пред съда подсъдимият изказва съжаление за стореното.
Подсъдимият К.К.М. е роден на ***г***, настоящ адрес ***, живущ ***,
български гражданин, ром, неграмотен, неженен - живее на семейни начала, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.*** се намира игрална зала, собственост на „******“
ЕООД - гр. Г., чийто управител бил св. Е.К.У. /л.23/. На 17.05.2017 год., след
обяд св. У. дошъл в игралната зала за да прибере оборота, като на работа в
залата като крупие бил св. Р.Г.Р. /л.22/. Св. У. носел в себе си лични пари -
1290 евро, които в момента не му трябвали и решил да ги остави в офиса на
игралната зала. Показал парите на св. Р., който дори ги преброил като видял, че
повечето банкноти са с номинал 50 евро, но имало и такива по 20 евро и по 10
евро, след което ги прибрал в най-горното чекмедже на бюрото в офиса. След това
св. У. прибрал оборота и си тръгнал, като оставил в игралната зала св. Р.,
чиято смяна изтичала в 08.00ч. на следващия ден. През деня нямало много работа,
като около 20.30ч. св. Р. си купил бутилка с бира 2 л. и половина и я изпил,
след което му се доспало и той задрямал на стола зад бара в игралната зала.
Същият ден, подсъдимият
М. работил на частно в кв. „Изток“ на гр. Луковит и след като приключили
работата седнали да се почерпят. Той пил ракия и се понапил. Около 23.00ч. си
тръгнал и отишъл директно в същото казино на фирма „*****" ЕООД - гр. Г.. Видял,
че крупието е заспало, затова сам вкарал единствените си 20 лв. в игралния
автомат и ги изиграл, след което си тръгнал за дома. От там взел последните си
5 лв. и се върнал отново в казиното като часът бил 22 минути след полунощ. Като
влязъл вътре видял, че няма никакви клиенти, а крупието все още спяло. На бара
до него се намирал мобилния му телефон марка „S.“ модел „********“ с ИМЕИ **********и
подсъдимият го взел, след което напуснал казиното и се прибрал вкъщи, където
скрил телефона. Около час и половина по-късно, в 02.02ч. на 18.05.2017год. обв. М. отново отишъл в казиното, при което установил, че
св. Р. продължавал да спи зад бара. Тогава подсъдимият го обиколил и влязъл в
помещението зад бара, служещо за офис. Издърпал ръкавите на суичъра
си надолу за да не оставя отпечатъци и започнал до рови в чекмеджетата на
бюрото, като в най-горното намерил пачката с евро на св. У.. Взел парите и
веднага излязъл от казиното без да ги брои. Отишъл направо в другото казино в
града, намиращо се на ул. „Възраждане" № 68 и там преброил парите. Видял,
че са малко над хиляда евро, като повечето банкноти били по 50 евро. Решил да
запази банкнотите с голям поминал , а останалите да изиграе на игралните
автомати. Започнал да играе, като проиграл банкнотите с малък номинал и в края
на играта спечелил сумата от 300 лв., която св. Ц.Н.Н.
/л.25/, крупие в залата, му изплатил в 2 банкноти с номинал 100 лв. и 2
банкноти с номинал 50 лв., след което подсъдимият си отишъл в къщи и легнал да
спи. На сутринта парите и мобилният телефон били намерени в джоба на якето на
подсъдимия от жената, с която той живеел - св. М.Я.З. /л.24/.
Около 03.45ч. св. Р. се
събудил и установил липсата на мобилния си телефон. Позвънил веднага на
управителя на залата, св.У., и го помолил да дойде в залата за да проверят
записите от видео-наблюдението в обекта. На записа св. Р. видял подсъдимия,
който познавал само по физиономия, като междувременно св. У. установил липсата
и на парите. Сутринта на 18.05.20017год. двамата сигнализирали в РУ МВР -
Луковит за извършената кражба, като св. У. предал с протокол за доброволно
предаване /л. 11/ записа от охранителната камера в казиното /л.12/. На записа,
св. И.Т.И. /л.27/, ОПКП при РУ МВР - Луковит, разпознал извършителя, а именно
подсъдимия М., след което и заедно със своя колега, св. К.Т.Д. /л.28/,
инспектор КП, веднага отишли в дома му на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 72 в
гр. Луковит. Подсъдимият М. веднага признал пред тях, че е извършил кражбата от
казиното, като им обяснил, че е бил много пиян и съжалява, а така също изразил
готовност да предаде доброволно противозаконно отнетите вещи. С протокол за
доброволно предаване от 18.05.2017год. /л.9/ той предал на разследващия полицай
мобилен телефон марка „Sony" с ИМЕИ
354395082182789, силиконов протектор за мобилен телефон марка „S.“ , както и
21бр. банкноти с номинал 50 евро, 2бр. банкноти с номинал 100лв. и 2бр.
банкноти с номинал 50лв., или общо парична сума с равностойност на 2387.93лв.
Всички 25бр. банкноти /евро и левове/ още същия ден са били предадени за
отговорно пазене на техния собственик, св. У. /л.20/.
Видно от гаранционна
карта /л.15/, приобщена в хода на разследването /л. 13/ и протокол за разпит на
свидетел /л.26/, процесният мобилен телефон е
собственост на жената, с която св. Р. живее на семейни начала - св. Д.А.И. ***.
Същият е приобщен като веществено доказателство по делото /л. 16/.
Стойността на
инкриминираните вещи възлиза на сумата, както следва: мобилен телефон марка „*****"
модел „ *******" с ИМЕИ ********* е 341.55лв.; а на силиконов гръб за
същия мобилен телефон - 9.50 лв., а левовата равностойност на 1290 евро е 2565.17лв.
Тази фактическа
обстановка съдът възприе от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
наличния на досъдебното производство доказателствен
материал, събран при условията и по реда на НПК.
На основата на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият К.К.М. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК, тъй като на 18.05.2017год. в гр. Луковит, обл.Ловеч,
от игрална зала на ул. „Възраждане” № 52, собственост на „****” ЕООД - гр. Г.,
при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи, както
следва: - в 00.22 часа на 18.05.2017год. - мобилен телефон марка „S.“ модел „*******“
с ИМЕИ ********* на стойност 341.55 лв. и силиконов гръб за същия мобилен
телефон на стойност 9.50лв., собственост на Д.А.И.; - в 02.02 часа на
18.05.2017 год. - парична сума в размер на 1290 евро с левова равностойност
2565.17 лв., собственост на Е.К.У., всичко на обща стойност 2916.22 лв. от
владението на Р. Г. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Изброените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност /общата им стойност е 2916.22 лв./
и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимия, а на друго
лице.
От обективна страна,
на инкриминираната дата 18.05.2017 год. подсъдимият е извършил две деяния по
отнемане на инкриминираните вещи – в 00.22 часа на 18.05.2017год. е отнел
мобилния телефон с принадлежността му (силиконов гръб), а в 02.02 часа
18.05.2017 год. е отнел паричната сума от 1290 евро (с левова равностойност
2565.17 лв.). С двете деяния той е осъществил действия по прекъсване на
фактическата власт на Д.А.И. върху мобилния телефон и на Е.К.У.
върху сумата от 1290 евро, изнасяйки ги от игралната
зала, където се намирали и установявайки своя такава, с възможност за извършване на разпоредителни
действия, отнасяйки ги вкъщи, което място не е известно за собствениците им.
От субективна страна
подсъдимият е извършил двете деяния при наличие на пряк умисъл. Той е съзнавал общественопасния характер на деянията, предвиждал е че
преустановява фактическата власт върху мобилни телефон и сумата пари без
съгласие на техните собственици, установявайки своя такава. Подсъдимият е искал
да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и е манифестирал
намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях в собствен
интерес.
Престъпната деятелност на подсъдимия е изявена с две отделни деяния – и
двете на инкриминираната дата
18.05.2017 г., като и двете от тях
осъществяват състави на престъплението кражба. С оглед мястото, времето и начина
на извършването им, деянията са осъществени при една и съща обстановка,
разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия към засегнатите
обществени отношения и са извършени през непродължителен период от време /едно
след друго, в рамките на два часа/, като второто деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото. По изложените съображения двете
деяния са извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки изложеното съдът прие, че цялостната
престъпна дейност, проявена чрез двете деяния следва да се квалифицира по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено
съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата на
чл. 373 ал. 2 НПК.
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, като първо го
индивидуализира според правилото на чл. 54 НК в рамките на санкцията по чл. 194, ал. 1 НК (до осем
години лишаване от свобода), след което го редуцира с 1/3.
За престъплението,
извършено от подсъдимия, е предвидено наказание до осем години лишаване от свобода (чл. 194, ал.
1 НК). В рамките на посочената санкция съдът индивидуализира
наказанието на същия подсъдим като се ръководи от критериите, установени в
разпоредбата на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприе – чистото
съдебно минало, добри характеристични данни, оказано съдействие на
разследването, чрез доброволно предаване на отнетите вещи, тежко семейно
положение на подсъдимия, който очаква четвърто дете. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът възприе относително високия размер на общата стойност на
отнетите вещи и наличието на две деяния по отнемането им. Съобразявайки в
съвкупност посочените обстоятелства и отчитайки тяхната относителна тежест,
съдът прие, че за постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия
следва да бъде индивидуализирано в рамките на санкцията по чл. 194, ал. 1 НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на същия
подсъдим наложи наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, което
намали с 1/3 съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК, при
което определи окончателен размер от шест месеца лишаване от свобода.
Констатирайки, че подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки,
че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от същия
подсъдим, съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените
доказателства мобилен телефон марка
„S.“ модел „ ********“ с ИМЕИ *********, силиконов гръб за същия мобилен
телефон и банкноти евро и лева, описани в протокол за доброволно пазене от
18.05.2017г . /л. 10 ДП/ да се върнат
на Д.А.И., респ. на Е.К.У.. Макар и да са предмет на престъплението, тези вещи
не попадат в хипотезите на чл. 53 НК, поради което не следва да бъдат отнемани
в полза на държавата.
С оглед признаването му за виновен,
съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК К.К.М., с
ЕГН ********** да заплати по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 42,32 лв.,
представляваща разноски по делото, сторени на досъдебното производство, а по
сметката на РС Луковит сумата от 20 лв., представляваща разноски по делото,
сторени на съдебното производство.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: