№ 20842
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110131760 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба от Н. К. С., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „,8. С така предявените искове ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания на
физическата телесна цялост и психични и социални неудобства, предизвикани
от непозволено увреждане от з-о лице по "Гражданска отговорност", ведно със
законна лихва за забава от деня на настъпване на процесното ПТП, а именно
25.03.2022 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и
имуществени вреди в размер на 350 лева / триста и петдесет лева / ведно със
законната лихва от дата на извършването им, а именно - Фактура от
11.04.2022г. за сумата в размер на 60 лева за заплатен преглед при д-р Тодоров,
Фактура от 31.03.2022г. за сумата в размер на 35 лева за заплатена рентгенова
снимка, Фактура от 13.06.2022г. за сумата в размер на 120 лева, за заплатени:
преглед при специалист, рентгенография на раменна става и лицева проекция.
Фискален бон № 798542 за сумата в размер на 135 лева от дата 24.10.2022 г. за
заплатен преглед при специалист.
Ищецът твърди, че на 25.03.2022г. около 13:20 часа в гр. София е
настъпило тежко ПТП между л.а.марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х, управлявана
от Б,ов и л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № , ищцата. Водачът на
Мерцедес“ модел 180 ,Х се движил по ул. „Мими Балканска“ и е навлязъл в
кръстовището на забранен светлинен светофар се предприел преминаване на
червен светофар и е причинил настъпване на ПТП с движещото се
правомерно по бул. „Брюксел" МПС управлявано от пострадалата,
понастоящем ищца. Ударът за двете МПС е в предна лява част в областта на
1
предна лява гума ,калник и предна лява врата на управляваното от настоящата
ищца МПС, а на МПС управлявано от виновния водач- челен.
Излага, че състоянието на ищцата след ПТП-то е било тежко, получила е
натъртвания по тялото, контузия на гръдният кош с увреждане на гръдните
коренчета, контузия на раменният пояс и мишница, рана на дясна китка и
длан, фрактура на 8мо ребро и силен емоционален шок. Пострадалата и до
настоящият момент търпяла последиците от получените травми при
процесното ПТП, както физически така и психически. След ПТП-то болките и
продължавали и били открити увреждания: 1/ 3 дена след ПТП-то следните
увреждания-контузия на раменни пояс и мишница, открита рана на дясна
китка и длан, болки в областта на ребрата в дясна половина на гръден кош,
повишено кръвно налягане; 2/на 31.03.2022г. била установена фрактура на
8мо ребро вляво.; 3/ на 11.04.2022г. било установено увреждане на гръдните
коренчета, диагноза интеркостална невралгия-ДВ-9 в ляво; 4/ на 14.04.2022г. -
Палпаторно налична болезненост продължаващи болки в ляво по хода на 8-мо
ребро по задната аксиална линия и паравертебрално. Предписани са и
медикаменти включително и имобилизараща външна шина; 5/ на 13.06.2022г.
- „Синдром на удареното рамо".; 6/ на 21.06.2022г. - деформация на 8мо ребро
в ляво.; 7/ на 24.10.2022г.- Есенциална (първична) хипертония; 8/ на дата
14.11.2022г. пак била на преглед поради силна болка; 9/ на 08.02.2023г. –
отново потърсила лекарска помощ; 10/ на 09.08.2023г. - и е било поставена
диагноза „Синдром на удареното рамо". Излага, че към днешна дата при
пострадалата е налице високо кръвно ,което е породено от изживения стрес
при процесното ПТП и последващите неспиращи и към настоящият момент
болки. Не е в състояние ,да стой дълго време статично, тъй като след това
получава силни болки, не е в състояние да става от леглото нормално ,а става
през лакът, подпира се на лакътя и така става. Преди процесното ПТП не е
имала такъв проблем. Твърди, че е претърпяла психологически стрес,
получила е проблем със съня в силно-тежка фаза до септември 2022г. ,след
което по-рядко спяла е на пресекулки, усещала си е кръвното. Оздравителния
период не бил приключил. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като излага становище за неоснователност на исковете.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, като твърди, че за него има вина
водача на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ,. Навежда доводи, че не
настъпили имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърдяната от
ищеца причинна връзка на вредите с ПТП-то. Твърди, че искът е завишен по
размер, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по
застраховка "ГО" за МПС л.а. марка "Мерцедес“ модел 180 ,Х. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни
2
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на Застраховането КЗ) във
връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл.
432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1) деяние, което може да се изразява в
действие или бездействие; 2) противоправност на деянието; 3) вреди
(имуществени или неимуществени), които са настъпили за увреденото лице; 4)
вина, която съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на
противното и 5) причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди за пострадалото лице. За уважаването на иска по чл. 432 КЗ, освен
наличието на непозволено увреждане, за да е възникнало вземане от
непозволеното увреждане към ответника, то е необходимо да се докаже, че
към момента на извършване на деянието деликвентът е трето лице по валидно
застрахователно правоотношение с ответника.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е
отделено за безспорно следното: 1) водачът на л.а.марка "Мерцедес“ модел
180 ,Х, управлявана от Б,ов е застрахована от ответника „Л,8, по време на
твърдяната дата на ПТП. Страните не спорят, че 2) на 25.03.2022г. около 13:20
часа в гр. София е настъпило тежко ПТП между л.а.марка "Мерцедес“ модел
180 ,Х, управлявана от Б,ов и л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ,.
Като доказателства по делото е приет Констативен протокол за ПТП № ,
(лист № 11 от делото) от 25.03.2022 г., в който е посочено, че механизмът на
ПТП-то е следния: на 25.03.2022 г., около 10:30 ч., лек аавтомобил
"Мерцедес“ модел 180 ,Х се движи по ул. „Мими Балканска“, с посока от ул.
„Източна тангента“ към ул. „Продан Таракчиев“, и на кръстовището с бул.
„Брюксел“, поради преминаване на червен сигнал на светофорната уредба,
водачът реализира ПТП с идващия от дясната му страна на зелен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ,. Протоколът за
ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените
вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на
ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че "Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла
на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ
има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. В Решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
3
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ- така и
Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.
Представено като доказателство по делото е удостоверение от Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР с рег. № 433200-41034 от 21.04.2022 г., в което се
сочи, че е съставен АУАН с бл.№ 545146/25.03.2022 г. за нарушени разпоредби
по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и издадено наказателно постановление въз основа
на АУАН-а, с което е наложена глоба в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2
ЗДвП.
Представени са писмени доказателствени средства - медицински
документи (л. 20-37 в кориците на делото), от които се установява, че ищцата е
посещавала многократно медицински специалисти в периода март 2022 г. до
ноември 2022 г., включително един път през юни 2023г., като от основната
диагноза във всички медицински документи е „контузия на гръдния кош“,
анамнезата е, че е „претърпяла ПТП при шофиране на 25.03.2022 г.“,
обективното състояние – „видими синини, слаб оток в областта на дясна
мишница и предмишница, охлузна рана по дясната китка, болка при натиск
в/у ребрата в дясната половина на гръден кош, високо кръвно налягане“, като
впоследствие диагнозата се установява на „счупено ребро“. В края на 2022 г.
се диагностицира и есенциална хипертония, а през август 2023 г. и синдром на
удареното рамо. Настоящия съд кредитира така представените писмени
доказателства, доколкото последните изхождат от специалисти в областта в
рамките на тяхната компетентност, и кореспондират на останалите факти по
делото. Следва да се отбележи, че ответникът не наведе убедителни доводи в
посока, че посоченото в медицинската документация не съответства на
действителността или не обективира твърдяното от ищеца.
По делото са приложени Фактура от 11.04.2022г. за заплатен преглед при
д-р Тодоров, Фактура от 31.03.2022г. за заплатена рентгенова снимка /на бял
дроб/, Фактура от 13.06.2022г. за заплатени: преглед при специалист,
рентгенография на раменна става и лицева проекция. Фискален бон № 798542
от дата 24.10.2022 г. за заплатен преглед при специалист, ехокардиография и
ЕКГ с 12 отвеждания от които се установява, че ищцата е заплатила парични
суми за извършените медицински прегледи.
От молба с вх. № 3911/13.04.2022 г. (представена от ищеца) се
установява, че ищцата е поискала заплащане на застрахователно обезщетение
за имуществени в размер на 95 лева и неимуществени вреди в размер на 10
000 лева. С молба № 4248 от 21.04.2022 г. са представени изисквани от
ответника документи – Амбулаторен лист. С последваща молба от 30.05.2022
г. са представени допълнителни документи. С молба № 5569 от 07.06.2023 г. е
отказано предложението на застрахователя за заплащане на обезщетение в
размер на 4 000 лева за неимуществени вреди и 95,00 лева за имуществени,
като претенцията на г-н С. е увеличена до размер от 30 000 лева. С молба от
22.02.2024 г. ищцата е представила в оригинал определени документи,
поискани от застрахователя. С имейл от 26.03.2024 г. застрахователят е
посочил, че сумата, която смята за достатъчна е в размер на 5 000 лева относно
неимуществените вреди. Ищецът отново е изразил несъгласие в писмена
молба до ответника.
4
В изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ответникът е представил
застрахователна щета № 0000-1000-04-22-7230/13.04.2022 г. От последната се
потвърдиха фактическите изводи, направени от представените до този момент
доказателства, като от преписката се установява също, че при вътрешната
проверка по щетата лекаря-съветник също е дал заключение, че е налице
злополука, причинена от ПТП-то, за която средния срок за възстановяване е 25
дни.
Поисканите от страните съдебни удостоверения, първоначално уважени,
не са били издадени, тъй като – ответникът не е изпълнил в срок указанията на
съда дадени с Определение № 31295 от 01.09.2024 г.
Приети и неоспорени са заключенията на СМЕ и на САТЕ.
От заключението на СМЕ се установява, че ищцата е получила следните
увреждания, които имат травматичен характер: контузия на гръдния кош,
счупване на 8-мо ребро вляво, контузия на раменния пояс вдясно и на дясната
мишница, интеркостална невралгия на ниво 8-9 гръдни прешлени вляво,
контузия с охлузна рана на дясната длан. Във връзка с претърпените травми
ищцата е провела медикаментозно лечение в амбулаторно-домашни условия,
като вследствие на продължаващи болки на 31.03.2022 г., при посещение на
СО- „ИСУЛ“ е установено счупване на 8-мо ребро вляво без данни за хемо и
пнемоторакс. Сочи, че оздравителния период при този вид увреждания е в
рамките на 25-30 дни, но при натоварване или промени във времето, ищцата
съобщава за болка и дискомфорт в мястото на счупеното ребро. Изяснено е, че
заболяването есенциална хипертония е сърдечносъдово, като в случая
последното може да се провокира от стрес вследствие на инцидента. Приема
се, че в бъдеше може да има периодична болезненост в областта на 8-мо ребро
вляво, да провежда лечебна физкултура и физиолечение. Възприема, че
първична хипертония, интеркостална невралгия и синдром на удареното рамо
могат да се провокират от получените травми от инцидента, но това са
придружаващи заболявания, които имат комплексен характер и предхождат
инцидента. В откритото съдебно заседание, вещото лице е посочило, че
реброто е зараснало в рамките на 30-45 дни и не необходимо да се прави
някаква медицинска манипулация. Посочва, че острия момент на контузията
на рамото /синдром на удареното рамо/ е приключил в рамките на месец до 45
дни.
От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП-то е
следния: на 25.03.2022 г., около 10:30 ч., лек автомобил "Мерцедес“ модел 180
,Х се движи по ул. „Мими Балканска“, с посока от ул. „Източна тангента“ към
ул. „Продан Таракчиев“, и на кръстовището с бул. „Брюксел“, поради
преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, водачът реализира
ПТП с идващия от дясната му страна на зелен сигнал на светофарната уредба
лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ,. Вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка с оглед доказателствата по делото, следва извод, че
причина за настъпването на ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил
„Мерцедес 180 ЦДИ“, рег. № ,, който е навлязъл в кръстовището на червен
сигнал на светофарната уредба. Експертът е посочил, че водачът на
автомобила, сочен като причина за настъпване на ПТП-то, е имал възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не е навлизал в района
на кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
5
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и СМЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй
като и двете са изгответни обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото
липсват доказателства, че експертите са заинтересован от изхода на правния
спор или са недобросъвестени. Съдът отбелязва, че и двете експертни
заключения напълно кореспондират с останалия доказателствен материал.
При извършения разпит на свидетеля М. А., участник в процесното
ПТП, последният заяви, че на 25.03.2023 г. към 10:30 ч., управлявайки
"Мерцедес“ модел 180 ,Х е преминал на зелен светофар, като в този момент е
бил засечен от черен джип с червени номера, при което се е ударил в предното
ляво колело на последния. Свидетелства, че му е съставен акт, по който е
заплатил глоба. След като са гледани камерите на тол системата, служителите
на МВР са съставили акт с аргумент, че М. А. е минал на червено.
Показанията на свидетеля М. А. съдът кредитирани частично, по
отношение на обстоятелствата, че на 25.03.2023 г. към 10:30 ч. е управлявал
"Мерцедес“ модел 180 ,Х, че е настъпило ПТП с черен джип с червени номера
(л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ,), че му е съставен акт с
административно наказание – „глоба“. В тези има части показанията на
свидетеля са последователни, правно и житейски логични, като кореспондират
с останалите събраните по делото доказателства. В останалата си част
показанията на свидетеля са противоречиви, не кореспондират със събраните
по делото доказателства, като заявеното, че е преминал на зелен светофар не
кореспондира нито с Протокола за ПТП № ,, нито с изготвената СТЕ.
От казаното от свидетеля М,в, който сочи, че е пристигнал на мястото на
инцидента след настъпването на последния, се изяснява, че ищцата е била в
шок от катастрофата, като не е била откарана в болница от пристигналия на
място екип. Сочи, че болките на ищцата са започнали още с прибирането
същата вечер – около гръдния кош, както и лявата част на рамо и ръка.
Свидетелства, че и до настоящия момент „охка и пъшка“, въпреки че са
изминали 3 години. Изяснява, че ищцата е имала нужда от помощ за
ежедневните си дейности около месец, месец и половина, като той лично и е
помагал – купувал е и е носел храна.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля М,в за
достоверни и ги кридитира, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК,
са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят
да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото.
От правна страна съдът приема следното:
Твърдените от ищеца вреди следва да са в причинна връзка с
извършеното деяние на дееца, а именно причиненият удар в резултат на
отнемане на предимство. Причинната връзка е съществен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Необходимо е тя да бъде
доказана в условията на пълно главно доказване а именно, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата ; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда,
като вредата закономерно да произтича от деянието (Решение по гр. д. № 3026
/ 2008 г. на IV ГО, ВКС, също и Конов, Т. „Подбрани съчинения“, стр. 72-76 и
6
цитираните там автори).
Налице е виновно и противоправно деяние на водача на автомобил
"Мерцедес", с което е отнето предимството на движещ се автомобил "Киа
Соренто" като първият е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
По така събраните доказателства по делото, настоящият съд счита, че
виновното противоправно деяние на водача на процесното МПС се намира в
причинно-следствена връзка с претърпените болки и страдания и психични и
социални неудобства на ищцата. Преминаването на забранен сигнал поставя
началото на причинна верига от действия в обективната действителност, която
логически и житейски е годна да породи твърдените вреди. Първо,
преминаването на червен сигнал на светофарната уредба /отнемане на
предимство/ води до удар на двата автомобила "Мерцедес" и "Киа Соренто".
Този удар пряко е засегнал ищцата, която е управлявала автомобил "Киа
Соренто", тъй като ударът е в лявата на част на "Киа Соренто" /шофьорското
място/. От произведения удар на ищцата са причинени наранявания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош, счупване на 8-мо ребро вляво,
контузия на раменния пояс вдясно и на дясната мишница, интеркостална
невралгия на ниво 8-9 гръдни прешлени вляво, контузия с охлузна рана на
дясната длан, по съвкупност причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето.
Вината на дееца - водача на процесния автомобил "Мерцедес" се
предполага и следва да бъде оборена от ответната страна. Не са направени
възражения и не са представени доказателства за липса на вина у водача на
автомобила, от което съда приема, че задължението, изразяващо се в това да се
положи необходимата грижа не е спазено и вината е налице.
В обобщение фактическият състав на непозволеното увреждане съдът
счита за доказан, от което между ищеца и водача на автомобил "Мерцедес" е
възникнало облигационно отношение - деликт, при което деликвентът е
длъжен да обезщети причинените вреди.
Относно претендираните имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди в
българското гражданско право е за интегрално обезщетение на вредите. При
имуществените вреди под формата на претърпени загуби, пропуснати ползи
или извършването на разноски, приложението на посочения принцип, изисква
да се установи, че имуществения патримониум на едно лице е бил
действително засегнат. Тоест, че е намалял активна на патримониума,
увеличил се е пасива на патримониума, респ. са сторени разноски, или е
пропуснато едно сигурно увеличаване на патримониума.
В случая, съдът намира, че безспорно по делото е установено, че ищцата
е заплатила общо сумата от 350 лева, представляваща съвкупност от Фактура
от 11.04.2022г. за сумата в размер на 60 лева за заплатен преглед при д-р
Тодоров, Фактура от 31.03.2022г. за сумата в размер на 35 лева за заплатена
рентгенова снимка, Фактура от 13.06.2022г. за сумата в размер на 120 лева, за
заплатени: преглед при специалист, рентгенография на раменна става и
лицева проекция. Фискален бон № 798542 за сумата в размер на 135 лева от
дата 24.10.2022 г. за заплатен преглед при специалист.
Относно направените в отговора на искова молба възражения, че
7
прегледите се препокривали, били направени след девет месеца и в една и
съща област на тялото, не могат да обосноват извод, че заплатени разходи във
връзка с тях не се дължат. Трайно е възприето в съдебната практика, че
заплатеното възнаграждение на лекуващ лекар/екип от ищеца за извършване
на медицински манипулации, чрез които неговото здравословно състояние би
се подобрило, представляват имуществени вреди /под формата
на имуществени загуби/, които са в причинно-следствена връзка с
осъществения от застрахования по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" деликт и също подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя.
Поради гореизложеното, съдът счита, че по така събраните
доказателства по делото се установява, че виновното противоправно деяние на
водача на процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка и с
претърпените имуществени вреди от ищцата, които се обхващат от дължимото
от последния застрахователно обезщетение. В този смисъл - Решение №
266782 от 01.12.2021 г. по в. гр. д. № 14477 / 2019 г. на Възз. III-в състав на
Софийски градски съд; Решение № 263993 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 11185
/ 2020 г. на Възз. II-a състав на Софийски градски съд
Относно претендираните неимуществени вреди:
Поради изложените в исковата молба твърдения за особена
продължителност на болките, търпени от ищцата, както и продължителния
период на извършвани прегледи и лечение ( на 25.03.2022 г. при доктор
Спасимир Кацаров, на 11.04.2022 г. в ДКЦ „ВИТА“ -база 2, на 14.04.2022 г.
нов преглед, на 21.06.2022 г. е установен „Синдром на удареното рамо“, на
24.10.2022, както и на 14.11.2022 г.), следва да се отговори на въпроса - към
кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени
вреди.
В Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о.,
се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това,
как е предявен искът. Първият момент, към който размерът на обезщетението
може да бъде определен е моментът на извършване на увреждащото
въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени
процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото
деяние възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за
всички вреди, които ще настъпят. Ако той плати веднага съответно
обезщетение, друго обезщетение от него може да се претендира само при
ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение. Когато пострадалият предяви
иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема
предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза относно
съществуващите страдания. Най- късния момент, към който съдът може да
определи обезщетението е моментът на преодоляването на страданията или
окончателното стабилизиране на състоянието на пострадалия. Когато се
претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите) съдът
определя размера на обезщетението към по-късен момент до приключването
на устните състезания. Когато определя обезщетението към по-късен момент,
съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е
8
справедливо към момента, в който е определено. Становището, че вредата се
обезщетява към момента на нейното настъпване, е погрешно и ощетява
увреденото лице. То е в противоречие с принципа, че съдът отчита всички
факти, настъпили до приключване на съдебно дирене в съответната
инстанция. Това становище е в противоречие и с материалния закон, който
предвижда пълно обезщетение на претърпяната вреда.Затова следва да се
възприеме за правилно становището, което определя размера на вредите към
момента на приключване на съдебното дирени пред съответната инстанция,
съобразявайки всички нови обстоятелства, релевантни за размера на
обезщетението. В този смисъл е последователното становище на правната
доктрина: К., А. Облигационно право. С. 2013, стр. 464-469, Апостолов, И.
Облигационно право. С. 1991, стр. 125- 126 и Кожухаров. Облигационно
право. Общо учение за облигационното правоотношение С. 2002,355-356.
Определяне на размера на обезщетението при неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1) степента и характера на телесното увреждане; 2) продължителност и
интензитет на физическите болки, 3) Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно
възстановяване на пострадалия 4) начинът на извършването на увреждащото
деяние причинило вредите; 5) обстоятелствата, при които е извършено; 6)
допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и причинени
неудобства; 7) причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания
и др. невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.). Към
тези други следва да се добавят още следните критерии: 8. психологическите
аспекти на страданието свързани с личностните особености на
пострадалия, 9. Средните обезщетения определени от съдебната практика
при сходни наранявания и обстоятелства, 10. Развитието на
икономическата обстановка в страната, както и застрахователните
лимити.
Във връзка с степента и характера на телесното увреждане,
продължителността и интензитет на физическите болки, необходимост от
лечение и/или операция, и/или чужда помощ, период до пълно възстановяване
на пострадалия, съдът намери следното:
Ищецът е претърпял удар в торса, изразяващ се в контузия на гръдния
кош. Гръдният кош е централно място от торса, където се осъществяват важни
жизнени процеси. Счупване на осмото ребро вляво, което макар и зараснало,
две години след инцидента продължа да създава болки на ищцата при
натоварване и промени във времето. Лечението на травматичните увреждания
е продължил около 30-45 дни, в които за извършване на ежедневните нужди на
ищцата и е помагало лицето – М,в. Първичната хипертония, интеркосталната
невралгия и синдром на удареното рамо, провокирани от получените травми
от инцидента, несъмнено за съда са годни да причиняват болки и страдания,
водят и до продължителни неудобства в ежедневния живота и необходимост
от преуреждане на ежедневни навици и задоволяване на потребности. Съдът
9
обаче отбелязва, че в СМЕ експертът посочи, че Първичната хипертония,
интеркосталната невралгия и синдром на удареното рамо „са придружаващи
заболявания, които имат комплексен характер и предхождат инцидента“.
Във връзка с обстоятелствата, при които е извършено ПТП-то и
телесното увреждане, съдът взе предвид следното:
По делото се установи, че увредите са причинени при преминаване на
зелен удар откъм шофьорското място, при междувременно превозване на
представители на чуждо Посолство /също пострадали от ПТП-то/, който начин
е особен стресиращ.
Във връзка с допълнителното влошаване състоянието на здравето, както
и причинени неудобства:
Съдът отчита и обстоятелството, че ПТП-то е претърпяно при
изпълнение функциите на ищцата като служител, част от дипломатическото
представителство на Република България, което е причинило допълнителни
неудобства във връзка с нейната работа.
Следва да се отчете и възрастта на лицето, в която всяко разстройство на
физическото здраве е годно да породи болки и неудобства. Предписани са
последващи лечения във връзка с установените травми, изразяващи се във
физиотерапия и лечебна физкултура. Съдът взе предвид и обстоятелството, че
ищцата още се оплаква от болки в гръдния кош, където е било счупеното
ребро.
Във връзка с психологическите аспекти на страданието свързани с
личностните особености на пострадалия: съдът взе предвид, че по делото не се
установяват такива.
Съдът съобрази и размерите на средните обезщетения определени от
съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства:
Решение № 7973 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 46 / 2017 г. на Възз. II-е
състав на Софийски градски съд и Решение №184 от 9.01.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 9523/2018 г. и Решение № 3423 от 30.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
16469/2017 г.; Решение № 5035 от 02.09.2024 г. по в. гр. д. № 5268 / 2023 г. на
Софийски градски съд; Решение № 260434 от 21.01.2021 г. на СГС по в. гр. д.
No 13170/2019 г. са присъждани от 2 600 /при значително по-леки увреждания/
до 13 000 лв. /при значително по-тежки увреждания/.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края на
съдебното дирене:
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл.
266 от КЗ). През 2018 г. за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт е предвиден размер от 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица – виж 492 КЗ в сила от
01.01.2016 г. , както и §4, ал.3 ДР на КЗ. Икономическата обстановка в
страната от 2010 г. до 2014 г. също се е променяла, което се е отразило на
размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от
20.01.2009 г. до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.;
10
290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., към 2018 г. – април
месец минималната заплата е 510 лв. и 560 лв. от 1 януари 2019 г. към
настоящия момент минималната работната заплата е вече 933 лв.
Изводът е, че от дата на ПТП до настоящия момент икономическата
обстановка в страната се подобрява и приходите на населението нарастват. По
тази логика и размера на обезщетения поетапно и логично следва да се
увеличават, за да отговарят адекватно на нуждите на пострадалия.
Съдът като съобрази характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
затруднения при предвижването, стрес и страх, както и обичайната им
продължителност, намира че справедливият размер на обезщетението за
физическите болки и психическите страдания в случая е в размер на 7000 лв.,
тоест искът е основателен до този размер.
След така определеното справедливо обезщетение следва да се разгледа
възражението на ответника за съпричиняване:
Ответната страна навежда възражение за съпричиняване към
настъпване на вредите от страна ищеца. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Това означава, че ако не бе поведението на пострадалия, размера на вредите
нямаше да е такъв по количество.
Ответната страна навежда аргумент, че ищецът се е движел с превишена
скорост, като при промяна на сигнализацията на светофарната уредба от
червено към зелено, скоростта била увеличена съответно не е изчакан да
премине през кръстовището вече навлезлия в последното лек автомобил
Мерцедес, модел 180 ЦДИ. С Определение № 31295 от 01.08.2024 г. на
ответника бе дадена възможност да добави въпроси към поисканата от ищеца
СТЕ. В предоставения срок ответникът не упражни правото си, поради което
СТЕ отговори само на трите въпроса (относно механизма, причините за
настъпване на процесното ПТП и възможността на водача на л.а. марка
„Мерцедес“ да предотврати настъпването на ПТП) зададени от ищеца.
В противоречие с твърденията, обосноваващи възражението за
съпричиняване направено от ответника, са и останалите събрани
доказателства по делото. В заключението си вещото лице, неоспорено от
страните и кредитирано от съда, се посочва, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес А 180 ЦДИ“ е преминал на червен светофар. Това се посочва и в
протокол за ПТП № , (лист № 11 от делото) от 25.03.2022 г. Както бе
обосновано по-горе, доколкото свидетелските показания са в противоречие с
останалите доказателства касателно на какъв светлинен знак е преминал л.а.
марка „Мерцедес“, последните не следва да се кредитират в тази им част.
Воден от горното, съдът счита, че възражението за съпричиняване
направено от ответника е неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за лихва:
На първо място, необходимо е да се обсъди „Дължи ли застрахователят
11
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху
застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност,
от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие,
или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви
за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл.497
ГПК.
С решение №50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. ВКС, ТО, I
състав, е даден отговор на горепосочения въпроса, в смисъл, че
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл.497,ал.1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок.
Съображенията на ВКС са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката „гражданска
отговорност“ се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря
пред увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по
чл.429,ал.2,т.2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т.10 КЗ, лихвите по
чл.429,ал.2 КЗ при спазване на условията на чл. 429,ал.3 КЗ не са изключени
от застрахователното покрие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по
тази задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
Разпоредбата на чл.429,ал.2,т.2 във вр. с чл.429,ал.3 КЗ и тази на чл.497
КЗ по отношение на правата на увреденото лице и ищец по прекия иск не са в
съотношение на обща/специална. Поради последното не може да се откаже
присъждане на лихвите от по-ранен момент преди изтичане на 15-дневния
срок за произнасяне по претенцията на ищеца.
Разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ регламентира обема на
отговорността на застрахователя по отношение на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди, (респ. договорната
му отговорност). Разпоредбата на чл.497 КЗ регламентира задълженията на
застрахователя по отношение на лицето, предявило претенция да получи
застрахователно обезщетение, което в хипотезата на застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е увреденото лице, това, разполагащо с
12
прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, т.е. в чл. 497 КЗ е уредено задължението на
застрахователя към увреденото лице, ако не е определил или изплатил
застрахователното обезщетение.
Разпоредбата на чл.429, ал.2 във вр. с ал.3 КЗ включва в обема на
застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено
лице, които лихви се дължат при условията на 429,ал.3 КЗ - т.е. в тази
хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за
забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си
забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за
забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от застраховката
отговорност за забава на застрахования - лихвите за забава, за които той
отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия застраховател
за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и
изплатено в срок.
Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при
плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в
конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба, приложение
намират:
1/регламентираната в чл. чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл. 429, ал.2, т.2 във
вр. с ал. 3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо
увреденото лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента) отговорността на
застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез
завеждане на застрахователна претенция (чл.493,ал.1,т.5 във вр. с
чл.429,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по
чл.496,ал.1 КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението,
застрахователят дължи лихви за собствената си забава по чл.497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията
от увредения като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава
(законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД и
не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя
на основание застрахователния договор.
След уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от
увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493,ал.1,т.5
във вр. с чл.429,ал.2,т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,ал.1
13
КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования
делинквент е лимитирана (чл.429, ал.3,изр.първо КЗ) - в рамките на лимита на
неговата отговорност, а отговорността на застрахователя за собствената му
забава не е включена в размера на застрахователната сума и дължимите от
застрахователя лихви по чл.497,ал.1 могат да надхвърлят застрахователната
сума по чл.492 КЗ. (чл.497,ал.2 КЗ).
Предвид така изложеното се налага извод, че в настоящата хипотеза
застрахователят дължи лихва за забава от 13.04.2022 г. – датата на която
ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя. За периода от
датата на деликта 25.03.2022 г. до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените
от ищеца вреди се дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД, но не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски имат и двете страни. И двете
страни в срок представиха доказателства за направени такива.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 534,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 300 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-медицинска
експертиза в размер на 500 лева. От тях на ищеца следва да бъдат присъдени
съобразно уважената част 430,77 лева за изготвените експертизи и 287,54
лева държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 03.10.2023 г., сключен между ищцата – Н. К. С. и адв. Я. С. за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по- нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /необвързваща съда/, в полза на адвоката
предоставил на ищцата безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 1400,00 лева. От тях на
адвоката следва да се присъдят 753,85 лева съобразно уважената част от иска.
От страна на ответника се претендират разноски за депозит на свидетел
в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева.
Съдът счита, че претендираното юрисконсултско възнаграждение е
прекомерно и доколкото е в правомощията му, с оглед правната и фактическа
14
сложност на делото, намалява възнаграждението на 100 лева. Съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца, на ответника се дължат 23,08
лева за платения депозит и 46,15 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л,8, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, бул."С.ско шосе" № ,, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. С., ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 7000
лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 350 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП
реализирано в гр. София на 25.03.2022 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил "Мерцедес“ модел 180 с ДК № ,, чиято отговорност е застрахована
при ответника по Застрахователна полица за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/22/121002192325, ведно
със законната лихва от 13.04.2022 г. (датата на заявяване на претенция за
плащане пред застрахователя) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за сумата над 7000 лева до пълния предявен
размер от 13 000 лева.
ОСЪЖДА „,, да заплати на адв. Я. В. С.-САК, сумата от присъдят
753,85 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „, да заплати на Н. К. С., ЕГН ********** сумата от 718,31
лева, представляващи деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН ********** да заплати на „, сумата от 69,23
лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението
до страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15