РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велико Търново, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 561 по описа на АСВТ за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 45, ал. 3 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по жалба, подадена от *** Г.Н.
от ВТАК, като пълномощник на „Бейската къща“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Читалищна“ № 4, срещу Решение №
676 по Протокол № 30/ 30.08.2021 г. от заседание на Общински съвет – Велико
Търново, проведено на същата дата. С обжалваното решение, във връзка с проект
за обособяване на места за паркиране пред хотел „Бейска къща“, ПИ 2283, кв. 309
по плана на гр. Велико Търново и заявление вх. № 94ВВ-8097-2 от 15.04.2021 г.,
на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, вр. с чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико
Търново, е отказано извършването на промяна в обхвата на зоната за платено
паркиране, находяща се по ул. „Читалищна“ и изменянето на Решение № 1192/
24.07.2014 г. на ОбС – Велико Търново.
От оспорващото лице се твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, като взето при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и с принципите на достъпност,
публичност, прозрачност, последователност и предвидимост, залегнали в чл. 12 и
чл. 13 от АПК. Жалбоподателят сочи, че при вземането му общинският съвет не се
е произнесъл по отправеното до него предложение, а единствено по отношение
обхвата на зоната за платено паркиране, находяща се по ул. „Читалищна“, като по
този начин е взел незаконосъобразно решение. Сочи и че решението не е
мотивирано, като не стават ясни причините за отказа на „Бейската къща“ ООД да
бъдат предоставени срещу заплащане на паркоместа, необходими за нуждите на
стопанисваните от дружеството хотел и ресторант, както и за самото
категоризиране на този туристически обект. Изтъква, че на други подобни
обекти в гр. Велико Търново са
предоставени под наем паркоместа и доколкото не е ясно на какви условия в
сравнение с тях не отговаря жалбоподателят, е нарушен принципът за защита на
оправданите правни очаквания, а също и на принципа на последователност и
предвидимост, регламентиран в чл. 13 от АПК. Намира, че липсата на мотиви
лишава и съда от възможността да извърши проверка за съответствието на
оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона. С тези доводи се иска
обжалваната решение на ВТОбС да бъде отменено и преписката да бъде върната на
общинския съвет за произнасяне по предложението на кмета на Община Велико
Търново, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В
хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията, изложени в нея и доразвити в хода на
устните състезания. Допълнително изтъква обстоятелството, че е съобразил
искането си с дадените му от администрацията указания и същото е получило
положително становище от компетентните постоянни комисии при ВТОбС -
Постоянната комисия по устройство на територията, транспорт и паркиране и
Постоянната комисия по икономическите въпроси. При положителен за него изход на
спора, претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Общински съвет – Велико Търново, чрез пълномощника си гл. ***С., оспорва
жалбата. Твърди неоснователност на същата, като в хода на устните състезания и
в писмени бележки развива доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност
на оспорения акт и съответствие
на същия с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че мотивите за
извършения отказ се съдържат както в протокола от заседанието на общинския
съвет на 26.08.2021 г., когато е взето обжалваното решение, така и в
предхождащия издаването му Протокол № 29/ 29.07.2021 г. от заседанието на
ВТОбС, когато се е развило подробно обсъждане на въпроса. Изтъква, че съгласно
тези мотиви, зоните за платено паркиране, вкл. зоната на ул. „Читалищна“ с 23
броя паркоместа, където оспорващото дружество е поискало обособяване на места
за паркиране пред хотел „Бейска къща“, са уредени в Приложение № 2 към
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Велико Търново и са част от тази наредба. Поради това
тяхното изменение следва да бъде извършено по реда за изменение на самата
наредба, при спазвани изискванията на Закона за нормативните актове за
оповестяване и обсъждане на проекта. Поради това счита, че отказът е извършен в
съответствие с относимите материалноправни разпоредби на закона. Като
допълнителен аргумент сочи, че зоните за платено паркиране са въведени с цел
създаване на ред и организация в начина на паркирането в град Велико Търново и
като орган на местно самоуправление общинският съвет следва да съблюдава
преимуществено обществения интерес на живущите в този град. С тези доводи ответникът моли жалбата да
бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените Нотариален акт за
покупко-продажба № 1690/ 20.09.2018 г. на нотариус с район на действие района
на ВТРС, договор за наем и управление на имот от 01.10.2018 г., два броя
заповеди за определяне на работно време на кмета на Община Велико Търново /л.
250 – л. 251/ и три броя временни удостоверения за открита процедура по
категоризиране на туристически обект с изходящи номера от 31.08.2021 г. на заместник-министър на туризма /л. 5 -
л. 6/, „Бейската къща“ ООД с ЕИК *********, извършва дейност в обект на адрес
гр. Велико Търново, ул. „Читалищна“ № 4, включващ хотел-резиденс „Бейската
къща“, лятна градина и класически ресторант, всички собственост на Б.Й.Б. от
гр. Горна Оряховица. Със Заявление вх. № 94ВВ-8097-1/ 09.02.2021 г. до Общински
съвет – Велико Търново /л. 265/, „Бейската къща“ ООД е поискало във връзка с
предстоящо пускане в експлоатация на обекта, да му бъдат отдадени под наем дългосрочно,
четирите паркоместа от синята зона за паркиране, намиращи се непосредствено
пред имота. С писмо изх. № 94ВВ-8097-1#1/ 11.03.2021 г.
от кмета на Община Велико Търново, дружеството е било уведомено, че съгласно
решение на Постоянната общинска комисия по „Организация и безопасност на
движението на територията на Община Велико Търново“, за обособяване на исканите
паркоместа е необходимо до бъде изработен инвестиционен проект по част
„Организация на движението“ в съответствие с изискванията на Наредба № 4/
21.05.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,
съгласуван и одобрен от Сектор „Пътна полиция“, „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново и главния архитект на общината.
Със заявление вх. № 94ВВ-8097-1#2/ 25.03.2021 г. до главния архитект на Община
Велико Търново, „Бейската къща“ ООД е поискало одобряване на инвестиционен
проект за обособяване на 5 броя паркоместа, находящи се в гр. Велико Търново,
ул. „Читалищна“ № 4, непосредствено пред хотел-ресторант „Бейската къща“. Към
заявлението са били приложени технически проект, част „Организация на
движението“, обяснителна записка, картен материал и положително становище от
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново /л. 14 – л. 24 от делото/.
С писмо изх. № 94ВВ-8097-1#3/ 16.04.2021 г.
от кмета на общината, дружеството е било уведомено, че съгласно решение от
12.04.2022 г. на Постоянната общинска комисия по „Организация и безопасност на
движението на територията на Община Велико Търново“, предложеният инвестиционен
проект не е бил одобрен, тъй като е за 5 паркоместа, а заявлението от
09.02.2021 г. е за 4 броя такива места. Посочено е, че представения
инвестиционен проект следва да се преработи за 4 паркоместа /л. 13/.
Междувременно със Заявление вх. № 94-ВВ-8097-2/ 15.04.2021 г. на ВТОбС,
дружеството е поискало промяна на Заявление вх. № 94ВВ-8097-1/ 09.02.2021 г., с
обособяване на 5 паркоместа, петото – след премахване на контейнери за смет.
Посочено е, че нуждата от тези контейнери е отпаднала и сметосъбирането е
решено подземно в непосредствена близост /л. 266 от делото/. Няма безспорни
данни дали впоследствие инвестиционният проект на „Бейската къща“ ООД е
преминал останалите съгласувателни процедури и дали е бил одобрен от гл. архитект
на Община Велико Търново, в първоначалния му вид или след корекции. Индикация,
че това е извършено се съдържа в предложение от кмета на общината, внесено до
общинския съвет с вх. № 1421/
16.07.2021 г., в което предложение е посочено, че се прилага инвестиционен
проект. Внесеното от кмета предложение е за актуализация в обхвата на зоните за
платено паркиране на територията на гр. Велико Търново, чрез изменение на
Решение № 1192/ 24.07.2014 г. на ВТОбС, в частта му по т. 16, а именно
изключването на 4 броя паркоместа от зоната за платено паркиране на ул.
„Читалищна“ № 4, пред хотел „Бейската къща“ и обособяване на 5 броя нови
паркоместа /4 съществуващи и едно ново/, срещу платен абонамент, като тази зона
за платено паркиране ще остане с 19 броя паркоместа.
Предложението е било предварително
разгледано от постоянните комисии по устройство на територията, транспорт и
паркиране и по икономическите въпроси към Общински съвет – Велико Търново,
видно от представените протоколи съответно № 23/ 21.07.2021 г. и № 27/ 22.07.2021
г. от заседанията на потоянните комисии. И двете комисии са дали становище да
се приеме предложението за актуализация в обхвата на зоните за платено
паркиране в гр. В. Търново, като от изброените протоколи не се установява в
някоя от тях да е провеждано обсъждане на същото. Последвало е обсъждането на
предложението на заседание на ВТОбС, проведено на 29.07.2021 г., т. деветнадесета
от Протокол № 29 от същата дата /л. 100 и сл. от делото/. Видно от протокола,
същото е предизвикало дебати с изразяване на мнения „за“ и „против“, което в
крайна сметка е довело до отлагане разглеждането на въпроса за следваща сесия
на общинския съвет. На проведено заседание от 26.08.2021 г. на Общински съвет –
Велико Търново, с Решение № 676 по Протокол 30 от посочената дата /л. 212/, по
предложението на кмета с вх. № 1421/
16.07.2021 г., общинският съвет е решил да не извършва промяна в обхвата
на зоната за платено паркиране, находяща се по ул. „Читалищна“ и да не изменя
Решение № 1192/ 24.07.2014 г. на ОбС – Велико Търново. На това заседание на
ВТОбС не е имало дебати по въпроса, единствено от председателя на съвета е
изложено, че обхватът на зоните е определен в Приложение № 2 към Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Велико Търново, и като част от тази наредба, изменения в същите трябва
да бъдат приети по реда на изменение на наредбата, който не е бил спазен. Няма данни кога посоченото решение е доведено
до знанието на „Бейската къща“ ООД, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена в Община Велико Търново на
07.09.2021 година.
В съдебната фаза на производството от
ответника е представена административната преписка, съдържаща част
коментираните документи, вкл. протоколите от заседанията на ВТОбС. С жалбата и
в хода на делото от оспорващото дружество са представени доказателства за
собствеността и отдаването под наем на обекта на адрес гр. Велико Търново, ул.
„Читалищна“ № 4, част от документите, съставляващи преписката в Община Велико
Търново, по заявяване и одобравяне на инвестиционния проект за отдаване под
наем на паркоместа, обсъдени по-горе. По негово искане от ответника и от
неучастващи в производството лица е изискано да представят намиращи се при тях
данни и документи. Във връзка с това от пълномощника на ответника писмено е
заявено, че не са налице становища на Постоянната комисия по устройство на
територията, транспорт и паркиране към ВТОбС за създаване и предоставяне на
нови паркоместа за нуждите на хотели в гр. Велико Търново /л. 274/, и са
представени 6 броя решения на ВТОбС, взети в периода 10.04.2012 г. – 25.06.2020
г. /л. 279 – л. 284 от делото/. С първото от тях – Решение № 176 на ВТОбС по
Протокол 17/ 10.04.2012 г. е прието Приложение № 2 към чл. 9, ал. 3 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Велико Търново. С последващите пет са определяни нови или е
променян обхватът на съществуващи зони за платено паркиране, като с едно от тях
- Решение № 222 по Протокол № 10/ 25.06.20220 г., при определяне на нова зона
за платено паркиране, са определени 2 паркоместа за клиенти на банка,
предоставени срещу месечен абонамент. От „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново е представена справка, съгласно която към
24.11.2021 г. общият брой на предоставените от дружеството паркоместа срещу
заплащане на хотели и банки на територията на Община Велико Търново е 45 броя
/л. 277/. Освен това от дружеството са представени Заповед № РД 22-1475/
26.10.2010 г. на кмета на Община Велико Търново за назначаване на Общинска
постоянна комисия по организация и безопасност на движението на територията на
Община Велико Търново, четири броя протоколи от заседания на тази комисия в
периода 27.12.2010 г. – 11.09.2012 г., посоченото по-горе Решение № 222 по
Протокол № 10/ 25.06.20220 г. от заседание на ВТОбС и Протокол № 3/ 12.04.2022
г. от заседание на ПОК „Организация и безопасност на движението на територията
на Община Велико Търново“, с решение по т. 5 от който комисията не е одобрила
предложения от жалбоподателя инвестиционен проект за 5 паркоместа.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, чиято правна сфера е негативно засегната от оспореното решение на
общинския съвет. Независимо, че по делото липсват доказателства за момента, в
който обжалваното решение е било узнато от „Бейската къща“ ООД, съобразно
датата на провеждането на заседанието на ОбС – Велико Търново и тази на
подаването на жалбата в деловодството на Община Велико Търново, при всяко положение е спазен предвидения в чл. 149,
ал. 1 от АПК преклузивен срок за оспорване. Жалбата отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.
След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, съдът намира оспореното решение за издадено от орган със
съответната материална компетентност, определена с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА,
чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 99, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Съгласно първият от посочените
текстове, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на
общината и кметовете на райони и кметства, а съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМСМА, придобиването, управлението и разпореждането с имоти и
вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на
общинския съвет. В случая решението на ВТОбС е взето по повод предложение за
изменение обхвата на зона за платено паркиране и предоставяне на места за
паркиране срещу месечен абонамент, в изпълнение и на правомощията по чл. 99,
ал. 1 от ЗДвП, като касае начина на използване на недвижими имоти – общинска
собственост /§ 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР към ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС/, разположени в строителните граници на гр. Велико Търново, във връзка със
спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на
населеното място.
Решението на общинския съвет е издадено
при спазване на приложимите изисквания чл. 59, ал. 1 от АПК относно неговата
форма, вкл. съдържа посочване на правните и фактически основания за издаването
му. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, в случая е налице мотивировка на
взетото решение и тя се съдържа в предложението на председателя на общинския
съвет да не бъде извършвана промяна в обхвата на зона за платено паркиране, тъй
като се касае за изменение на приет от ВТОбС подзаконов нормативен акт - всички
зони за платено паркиране са определени в Приложение № 2 към Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Велико Търново, а не са спазени изискванията на Закона за нормативните
актове за разгласяване на проекта за изменение. Цитираните съображения са в
достатъчна степен конкретни и относими към обективираното в оспорения акт
волеизявление, и осигуряват възможност за проконтролиране на дейността по
неговото издаване, а съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г.
на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта. С посоченото си съдържание, протоколът от заседанието
на ВТОбС от 26.08.2021 г., представлява документ, обосноваващ вземането на
спорното решение. Въпросът за съответствието на правните и фактическите
основания, и направените изводи, с данните и обстоятелства, констатирани при
разглеждане на предложението на кмета на Община Велико Търново, е такъв по
съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.
Извън това, макар да не са упоменати
като основание за вземане на решението, мотиви по същество за неприемане на
предложената от кмета на общината промяна в зони за паркиране могат да бъдат
извлечени и от изказванията на общинските съветници при дебатите по
предложението, проведени в заседанието на 29.07.2021 г. /л. 100 – л. 107 от
делото/. От последните е видно, че между общинските съветници са възникнали сериозни
разногласия, относно законосъобразността и целесъобразността на предлаганата
промяна, както и относно законовия ред, по който евентуално да бъде
предоставено ползването на паркоместата, като са преобладавали становищата да
не бъде приемано предложението на кмета на общината.
Съдът намира за неоснователни и
оплакванията, че общинският съвет не се е произнесъл по второто искане, а
именно за дългосрочно отдаване под наем на 5 броя паркоместа. Поначало такова
искане формално не се съдържа в Предложение с вх. № 1421/ 16.07.2021 г. от кмета на Община Велико Търново, където е
използван буквално изразът „и се обособяват 5 бр. нови паркоместа (4 бр.
съществуващи и 1 бр. ново) срещу платен месечен абонамент…“. По-същественото е
обаче, че ответникът изрично е заявил отказ за промяна на в обхвата на зоната
за платено паркиране на ул. „Читалищна” и на Решение № 1192 по Протокол
№ 69/ 24.07.2014 г. от заседание на ВТОбС, с което тази зона е обособена в обем
23 паркоместа /решението е публично достъпно на интернет страницата на Община
Велико Търново/. По този начин той имплицитно се е произнесъл и по цитираното
по-горе искане, което в хипотезата на отказ, какъвто е разглеждания случай, се
явява лишено от предмет.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваното решение на Общински съвет – Велико Търново не страда от сочения
от жалбоподателя формален порок - липса на мотивировка за вземането му.
Не се
установява при вземането на Решение № 676/ 30.08.2021 г. на ОбС – Велико
Търново, да има нарушаване на
относимите разпоредби на Глава VII и
Глава VIII от Правилника за организацията и дейността
на Великотърновски общински съвет, относно
провеждането на заседанията на общинския съвет, внасянето и приемането на
неговите решения.
Същото е взето по предложение вх. № 1421/
16.07.2021 г. от кмета на Община Велико Търново, съдържащо се по делото
и след даване становища от съответните постоянни комисии към общинския съвет.
Според данните от преписа от Протокол № 30 от заседание на общинския
съвет, проведено на дата 30.08.2021 г. от председателя на ВТОбС е предложен
текст на решението, с което се отхвърля посоченото предложение на кмета на
общината. По така предложения от председателя на съвета текст на решението „за“
са гласували 27 общински съветници, против – 0 и въздържал се – 0. При
гласуването на процесното решение, са участвали 27 от общо 37 общински
съветници, които са гласували поименно и това е отразено в протокола, т.е. при
вземането на решението са били изпълнени особените изисквания, установени в чл.
27, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.
Съобразно горното, съдът приема, че оспореното решение на Общински съвет –
Велико Търново е издадено при спазване на установените за това процедурни
правила.
По
отношение материалната законосъобразност на обжалвания акт. Както се отбеляза,
като мотив да не бъде прието предложението на кмета на Община Велико Търново за
исканата в него промяна е посочено обстоятелството, че същото касае изменение
на Приложение № 2 към Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, т.е. изменение
на нормативен акт, без да са спазени изискванията на ЗНА за разгласяване на
проекта за изменение. Посочената наредба е приета на две четения с Решение
№ 174 и Решение № 175 по Протокол № 17/
10.04.2012 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново. Видно от
съдържанието на представеното от ответника Решение №
176 по Протокол № 17/ 10.04.2012 г. от заседание на ВТОбС /публично достъпно и
на сайта на общината/, с него, в т. 2 е прието Приложение № 2 към чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба,
„без ул. „Ал. Стамболийски” № 3-15 и до Стамболовия мост – 57 бр. паркоместа,
като е отбелязано, че приложението съдържа инвестиционни проекти /схеми, част
„Организация на движението“, придружен с пълно текстово описание на конкретната
зона, посредством административни наименования на улици, площади и други
характеристики/. Съдържанието на самото Приложение № 2 не е отразено
по-подробно в Решение № 176/ 10.04.2012 г. на
ВТОбС. Така
соченото Приложение № 2 към Наредбата не е представено по делото, а на сайта на
Община Велико Търново като Приложение № 2 към същата наредба се открива образец на стикер за безплатно паркиране на
електромобил в зоните за почасово платено паркиране /което е към чл. 14а от
Наредбата/. Поради тази причина съдът не намира за безспорно установено по
делото, първо - че соченото от ответника Приложение № 2 към Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, е част от самата
наредба и второ – че има съдържанието, отразено в Решение
№ 176/ 10.04.2012 г. на ВТОбС.
Същевременно
обаче е безспорно, че конкретната процесна зона за платено паркиране с 23
паркоместа на ул. „Читалищна” в
гр. Велико Търново, не е обособена с Решение №
176/ 10.04.2012 г., а с последващо Решение № 1192/ 24.07.2014 г. на ВТОбС,
поради което промяна именно на това решение е поискана и от вносителя на
предложението. Доколкото с въпросното решение на общинския съвет се определят
райони /части от улици, разположени в строителните граници на гр.В. Търново/,
за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, то
регулира начина на използване на недвижими имоти - общинска собственост
/цитираната по-горе разпоредба на §
7, ал. 1, т. 4 от ПЗР към ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС/. Едновременно
с това, с него се създават правила за поведение, имащи неопределен и
неограничен брой адресати, пряка приложимост и многократно приложение. С тези
си правни характеристики и предвид правомощията на издателя му, установени с
чл. 8 от ЗНА, чл. 76, ал. 3 от АПК и съответно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 21,
ал. 1, т. 13 и т. 23 от ЗМСМА, коментираното Решение № 1192/ 24.07.2014 г. на
ВТОбС, представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК,
при това издаден от компетентен орган. Такива впрочем, независимо от
наименованието им са и всички останали актове на ВТОбС, с които се определят
зони за платено и безплатно паркиране на територията на гр. Велико Търново, определят се видовете паркинги и
условията за тяхното ползване, зони за кратковременен престой и т.н., когато те
са върху имоти - общинска собственост. Поради това, правилен като резултат е
изводът на ответника, че Предложение с вх.
№ 1421/ 16.07.2021 г., отправено от кмета на Община Велико Търново, по същество
е такова за изменение на нормативен административен акт на общинския съвет, а
съгласно чл. 79 от АПК, нормативните административни актове се отменят,
изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт /в този
смисъл и чл. 11, ал. 3 от ЗНА/. Както предпоставките за такова изменение, така
и процедурата при спазване на която то се извършва, са изрично разписани в ЗНА,
като в случая няма данни тези изисквания да са спазени при внасянето на
посоченото по-горе предложение от кмета на Община Велико Търново. Липсват данни
проектът за предлаганата промяна на зони за платено и безплатно паркиране
/последната чрез обособяване на 1 паркомясто срещу платен месечен абонамент/,
заедно с мотивите към него и предварителната оценка на въздействието, да е било
публикувано на интернет страницата на Община Велико Търново и на
заинтересованите лица да е предоставен най-малко 14- дневен срок за предложения
и становища, в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА.
Самите мотиви към посоченото предложение, не отговарят на изискванията на чл.
28, ал. 2 от ЗНА, а съгласно изричната разпоредба на алинея четвърта от същата
норма, в такъв случай проект за нормативен акт, не се обсъжда от компетентния
орган. Посочените несъответствия на отправеното от кмета на общината
предложение, са били констатирани от ВТОбС в хода на обсъждането на това
предложение и правилно са били преценени като основание да не бъдат приети
исканите с това предложение изменения на Решение № 1192/ 24.07.2014 г. на
ВТОбС. Непровеждането на законоустановената предварителна процедура по
оповестяване и предоставяне на възможност за обсъждане на проекта за нормативен
акт, и отсъствието на задължителните за мотивирането на този проект реквизити,
е съществен порок, самостоятелно обуславящ неговото отхвърляне от компетентния
орган, дори без задължение за обсъждане. Като се е произнесъл в този смисъл,
макар и след проведено преди това обсъждане на предложението, Общински съвет –
Велико Търново е взел решението си в съответствие с цитираните по-горе
разпоредби на ЗНА и АПК.
Съобразно
горното и изложените в Решение №
676/ 30.08.2021 г. на ВТОбС мотиви за извършения отказ, обсъждането в
настоящото решение на останалите оплаквания на оспорващото дружество, се явява
безпредметно. Все пак за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи следното. Както се посочи, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР към ЗМСМА,
вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите и обществените паркинги в селищата, са общинска собственост и то
публична такава, съответно такава са и частите от тях, обособени като
паркоместа. Въпросните паркоместа се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които се указват условията за паркиране, като
паркирането на автомобили в зони за платено паркиране се третира като услуга,
предоставяна от общината срещу заплащането на определена такса – чл. 72г от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приета от ВТОбС на
основание чл. 6, ал. 3 от ЗМДТ. В
случая в Предложение с вх. № 1421/ 16.07.2021 г., отправено от кмета
на Община Велико Търново е посочено, че се иска обособяване на 5 броя нови
паркоместа пред хотел „Бейската къща“, срещу платен месечен абонамент в размер
на 840 лева. В мотивите на предложението е посочено, че въпросният приход е
осигурен чрез гарантирана стопроцентова заетост на тази зона. Същевременно в
отправените до общинския съвет заявления от „Бейската къща“ ООД е направено
искане въпросните 4 /впоследствие 5/ броя паркоместа да бъдат отдадени
дългосрочно под наем на дружеството /л. 265 и л. 266/, а в обяснителната
записка към първоначално представения инвестиционен проект /неясно дали е
преработван/, е посочено, че същите са за паркиране на гости на хотела. При
така установените факти настоящият състав намира, че независимо от използваната
в предложението на кмета формулировка за предоставяне на паркоместа срещу
платен месечен абонамент, в случая се касае за отдаване под наем на въпросните
паркоместа. Безспорно в чл. 72г, ал. 3 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Велико Търново, е предвидено предоставянето на услуга
„паркиране за един месец на паркомясто на паркинг“, но в случая очевидно не
става въпрос за този вид услуга, доколкото на място няма изграден паркинг.
Същевременно изложените в предложението мотиви за очаквани приходи, сочат за
постоянни такива, независимо дали конкретното паркомясто действително се ползва
през целия времеви период от гости на хотела, както и за получаване на този
приход в продължение на повече от един месец. Гарантираното получаването на
такива приходи обаче би било налице единствено при наемни правоотношения между
ползващото паркоместата дружество и общината, а не при таксуването на същите по
реда на посочената по-горе наредба, единствено за периодите на ползване, пък
били те и с месечна продължителност. Както се отбеляза, именно в насока
сключване на далгосрочен наемен договор са били и отправените от „Бейската къща“ ООД, искания
към Общински съвет – Велико Търново. Съгласно изричната разпоредба на чл. 8,
ал. 4, предл. първо от ЗОС, предоставянето
под наем на имоти и вещи - общинска собственост, се извършва чрез публичен търг
или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго, в същия
смисъл са и нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, уреждащи отдаването под
наем на нежилищни имоти – частна или публична общинска собственост. При така цитираната
нормативна уредба, едно дългосрочно отдаване за ползване на паркоместата срещу
заплащане на наемна цена, каквото искане е заявено от „Бейската къща“ ООД, без провеждането на търг или конкурс, би
представлявало заобикаляне на закона. Оспорващото дружество би било поставено в
привилегировано положение, при недопустимо ограничаване участието на други
лица, също желаещи да ползват паркоместата, доколкото предлаганият от кмета на
общината проект на решение на ВТОбС, би изключил прилагането на цитираните
по-горе разпоредби на ЗОС.
Поради
това и един отказ на общинския съвет с мотиви по същество, а не за формално и
процесуално несъответствие на предложението с изискванията на ЗНА, не би бил в противоречие с принципите на чл. 13
от АПК, респ. принципа за защита на оправданите правни очаквания. В заявителя
не би следвало да са налице легитимни очаквания за правни или фактически
действия на административния орган, целящи заобикаляне или пряко нарушаване на
приложимото право. Обратно – принципите на предвидимост и на правната
сигурност, предполагат точното и еднообразно прилагане на закона от страна на
администрацията.
Промяна
в този извод не внасят и твърдяните от оспорващото дружество други случаи на
предоставяне от ВТОбС на паркоместа срещу заплащане, за нуждите на хотели и
банки. На първо място, от наличните в делото доказателства, вкл. тези
представени от „ОДПГ“ ЕООД – гр. Велико Търново, се установява един случай на
такова предоставяне от страна на ответника – с Решение № 222/ 25.06.20220 г. на
ВТОбС, за нуждите на банка. Всички останали предоставяния на паркоместа за
дълготрайно ползване от трети лица, са извършени от общинската постоянна
комисия по организация и безопасност на движението на територията на Община
Велико Търново, с нейни протоколни решения от 27.12.2010 г., 09.12.2011 г.,
11.04.2012 г. и 11.09.2012 година. Цитираните решения на ВТОбС и на комисията
при Община Велико Търново не са предмет на разглеждания спор, а и тези на
комисията не подлежат на контрол за законосъобразност от АСВТ. Само следва се
отбележи, че съобразно изложеното по-горе в настоящото решение, а и съобразно §
3 от ПЗР към Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на община Велико Търново /отм./, в редакцията
му, приета с Решение № 1084/ 21.10.2010 г. на ВТОбС, по отношение на последните
три от изброените протоколни решения на комисията при Община Велико Търново, е
налице основание да се счита, че са издадени при липса на материална
компетентност, а на съда е служебно известно, че с Решение № 11082/ 29.08.2012
г. по адм. д. № 13859/ 2011 г. на ВАС, е обявена нищожността на протоколно
решение от 27.12.2010 г. на общинската постоянна комисия по организация и
безопасност на движението на територията на Община Велико Търново.
На
последно място, с оглед предмета на регулиране и разпоредбите на чл. 11 от ЗОС,
решението дали определен имот – публична общинска собственост да бъде отдадено
под наем или не, е в изключителна компетентност на съответния общински съвет. Същото
се отнася и за преценката при определяне на местоположението и обхвата на зоните
за платено и безплатно паркиране в дадено населено място, която е изцяло в
негова оперативна самостоятелност. При тази си преценка органът на местно
самоуправление следва да действа с отчитане в превес на обществения над личния
интерес и за гарантиране стабилитета на правовия ред.
Като
краен извод от изложеното по-горе, съдът намира за законосъобразно Решение №
676 по Протокол № 30/ 30.08.2021 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново. Подадената срещу него жалба от „Бейската къща“ ООД е неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят в поискания размер на 200,00 лв. – под максимума по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата
на „Бейската къща“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Читалищна“ № 4, срещу Решение № 676 по Протокол № 30/
30.08.2021 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново.
Осъжда „Бейската къща“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Читалищна“ № 4, да заплати на Общински
съвет – Велико Търново, разноски по делото в размер на 200,00 /двеста/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :