№ 226
гр. П., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/,
чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, ЕИК ***, чрез процесуалния си
представител адв. К. И. А., АК – Х., със съдебен адрес за книжа и призовки област /населено
място/, против Наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-423/02.09.2022 г. на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“
/населено място/, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал.
3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните
материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е
било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за
установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се
разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на
свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват
данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за
процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен
фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.
Твърди се в жалбата, че в НП липсват задължителни реквизити като посочване на мястото
1
на извършване на нарушението и ясно описание на последното - липсва индивидуализация
на пътното превозно средство, както и конкретика дали за същото не е закупена маршрутна
карта или не е било налице бордово устройство, като се излага, че ползвателят на
превозното средство е закупил маршрутна карта, валидна към инкриминираните дата и час,
с което предварително е декларирал маршрута, по който превозното средство да премине и
предварително е заплатил дължимата за това тол такса. Поддържа се становище, че е налице
противоречие при констатациите на наказващия орган, който е установил, че за процесното
ППС е била налице издадена маршрутна карта, валидна за датата и часа на нарушението, но
като е посочил, че декларираните данни в нея са за ППС с рег. № ***, т.е. липсва един от
елементите на регистрационния номер /буква „Е“/, отчитайки, че отговорността за
неправилно декларирани данни е на собственика или на ползвателя, е възприел извършено
административно нарушение, като в случая не е следвало да издава обжалвания акт. Твърди
се, че едновременното заплащане на маршрутна карта и налагането на административно
наказание „глоба“ води до неоснователно обогатяване на държавата, размерът на
наложеното наказание е несъразмерно висок, непропорционален и неотговарящ на целта на
наказанията по смисъла на чл.12 ЗАНН, което противоречи и на европейското
законодателство и формираната въз основа на него съдебна практика. Навежда се, че не е
налице субективният елемент от състава на вмененото нарушение, тъй като за
жалбоподателя като водач не е съществувало задължението по чл.179, ал.3а ЗДвП, поради
изпълнението от трето лице – ползвателят на превозното средство. Сочи се, че липсват
индивидуализиращи данни за техническото устройство, с което е установено нарушението,
както и дали последното е технически изправно. Твърди се, че не е доказано по несъмнен
начин авторството на деянието, от една страна защото не е установено кой е бил водачът на
превозното средство на инкриминираните дата и час, а от друга страна защото задължението
за заплащане на таксата за изминато разстояние е на собственика или ползвателя на пътното
превозно средство. Освен това, вменената нарушена разпоредба е санкционна такава и
същата не сочи конкретно правило за поведение, а наказание, като се твърди, че и тя е
неправилно приложена. Излага се, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и относимите доказателства, които го подкрепят, не е
изследвана вината на соченото за нарушител лице, отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства, както и преценка за наличието на условията за приложимост на разпоредбата
за маловажен случай. Навежда се, че в хода на административнонаказателното производство
не са съобразени европейските източници на правото и по-конкретно Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието
му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Претендират се сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда
да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Навежда допълнителни съображения за
2
незаконосъобразност на наказателното постановление в депозирана молба. Претендира
разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“,
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя, както и се възразява срещу присъждане на
разноски на юридическо лице, тъй като такова не е участвало по делото.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите И. Г. С. и П. И. П..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 20.03.2022 г. в 23:01:37 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № *** - влекач, марка и модел МАН ТГА 18.440
БЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите
установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № № *** попада в категорията на
ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че
същото ППС, на 03.03.2022 г. в 22:28:44 часа се е движело по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП с № D965544A0E0B5DFDE053021F160AD331, ведно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №
10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 03.03.2022 г., в 22:28:44 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 20:28:44 03.03.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488,
засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, на 20.03.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП К., Ж. А. Г., като управлява пътно превозно средство по път,
3
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно
нарушение, на 20.03.2022 г., свидетелят И. Г. С. – старши инспектор в Териториална
дирекция на АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на свидетеля П. И. П. –
инспектор в „ТД Митница С.“, съставил срещу жалбоподателя АУАН №
BG20032022/5800/P8-423. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на
жалбоподателя, като същият го разписал без възражения. Съставена е и разписка, подписана
от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП,
предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане
на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 02.09.2022 г. Директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ /населено място/, издал и обжалваното НП №
BG20032022/5800/P8-423/02.09.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП,
наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева. В НП наказващият
орган е посочил, че срещу акта е подадено възражение от Х.Д.З., в качеството на управител
на „М.“ ЕООД, с наведени твърдения, че за осъщественото движение от ППС с рег. № ***
на процесната дата, са изпълнени задълженията за заплащане на съответната пътна такса и
има закупена маршрутна карта. По повод депозираното възражение, и след извършена
служебна проверка, е установено, че движението на процесното ППС е отчетено в
електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била
налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер 22030305154446, валидна за
датата и часа на нарушението, но декларираните данни в нея са за ППС с рег. № ***, а
съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП отговорността при неправилно декларирани данни в
маршрутната карта е на собственика или ползвателя, при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена тол такса.
НП е връчено срещу подпис на сина на жалбоподателя на 13.09.2022 г., в законоустановения
срок – 26.09.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят И. Г. С. и
свидетелят по акта П. И. П..
Свид. И. С. изнася, че на инкриминираната дата изпълнявал служебните си задължения на
ГКПП - К., когато се явил товарен автомобил, управляван от жалбоподателя и в хода на
обработка на данните на ППС-то се появил червен надпис, което установява, че ППС-то е
нередовно. Свидетелят установява, че в такива случаи водачът се насочва към колеги от БГ –
тол за извършване на справка, като в конкретния случай жалбоподателят се върнал при него
и му казал, че иска да му се състави акт, който в последствие да обжалва по съдебен път.
Актът бил съставен на място, на база генерираните от системата на БГ – тол данни, като
актосъставителят въвежда единствено данни на ППС-то, като по правило възприема за
4
нарушител явилото се пред него лице.
Свид. П. П. не излага конкретни данни за случая, но установява принципно, че при
извършване на проверка системата автоматично регистрира дали има нарушение, като при
наличието на нарушение на екрана с червени букви изписва, че ППС-то е нередовно.
Продължава, че водачът се информира, че се касае за нарушение от предходна дата, изпраща
се при колеги от БГ – тол, които да му дадат допълнителна информация за установеното
нарушение и му се предоставя възможност или да заплати тол такса в размер на 750 лева
или да му се състави акт.
Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство, са представени заверени копия на
Разписка за маршрутна карта с идентификационен номер 22030305154446, касаеща ППС с
рег. № ***, валидна от 03.03.2022 г., 21.40 часа до 04.03.2022 г., 21.39 часа, за маршрут
ГКПП-К. – К., 1532, С.-град, ведно с платежно нареждане за платена маршрутна карта и
извлечение от публичния регистър на ИА „АА“ относно валидните лицензи за
международни превози на товари „М.“ ЕООД.
Представено е и заверено копие на Жалба от 04.03.2022 г. до Председателя на УС на АПИ
от Х.Д.З. - управител на „М.“ ЕООД, гр. П., с която моли за намаляване на
административната санкция, тъй като при направена и платена на 03.03.2022 г. в 21.40 часа
маршрутна карта от КПП К. до К. - С., поради неволно допусната техническа грешка при
изписването на регистрационния номер на камион ***, е изписан ***, като липсва буквата
„Е“ отпред на маршрутната карта.
Ведно с жалбата е представено и заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I №
********* от 06.11.2013 г., съгласно което влекач марка и модел МАН ТГА 18.440 БЛС с
peг. № ***, е собственост на ЕТ „Х.-Х.З.“ с ЕИК ***, гр. П. и на Х.Д.З., ЕГН **********, гр.
П., а в хода на съдебното следствие е представено Свидетелство за регистрация Част I № ***
от 23.08.2021 г., съгласно което описаното ППС с peг. № ***, е собственост на „М.“ ЕООД,
ЕИК***, гр. П., както и заверено копие от тахографска шайба, обективираща движение на
ППС с рег. № *** за времето от 03.03.2022 г. до 04.03.2022 г., с водач Х.Д.З..
По административнонаказателната преписка е приложено копие на квитанция за платени
пътни такси в Република България № 22BG005731X44942450 от 20.03.2022 г., отразяваща
плащане на максимална такса Евро V (К1) над 12 т. с 4 и повече оси, за товарен автомобил с
рег. № ***, в размер на 133.00 /сто тридесет и три/ лева.
Приложени са и копия на Свидетелство за регистрация Част II № ***, съгласно което влекач
марка и модел МАН ТГА 18.440 БЛС с peг. № ***, е собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК***,
гр. П., Свидетелство за регистрация Част II № ***, съгласно което полуремарке марка и
модел Шмитц СКО 24 Л 13.4 ФП 60 КООЛ с peг. № ***, е собственост на „М.“ ЕООД,
ЕИК***, гр. П., и СУМПС № ***, издадено на 20.08.2021 г. от МВР – Б. на Ж. А. Г..
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на
5
маршрутна карта или бордово устройство - „no payment“ за ППС с рег. № *** на 03.03.2022
г. в 22.28 часа, тол селекция 10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ километър, област
Б., град М., ведно със статично изображение във вид на снимков материал на същото.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 08.02.2023 г., съгласно което за датата на
нарушението /03.03.2022 г./ за ППС с рег. № *** няма получени тол декларации, за датата и
часа на нарушението /03.03.2022 г., 22.28 часа/ няма получени маршрутни карти за ППС с
рег. № ***, не е получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, от която е
отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и заверени копия на Разрешение за
строеж № РС-51/23.05.2019 г., ведно с 4 бр. приложения, Протокол за установяване
годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка СКТ - № 1011 от 15.08.2019 г., Протокол за ремонт и профилактика на СКТ
- № 1011 от 15.03.2022 г.
По повод изискана информация, по делото е получено писмо рег. № 10-00-56-
126/6/11.04.2023 г. от РД „АА“ - С., ведно с копие на тахографски лист от 03.03.2022 г.,
използван в тахографа на МПС с рег. № ***, собственост на фирма „М.“ ЕООД, съгласно
което от тахографския лист е видно, че процесното ППС на 03.03.2022 г. от 22.15 часа до
22.35 часа е било управлявано от водача Х.Д.З., от удостоверението за дейности, издадено на
водача Ж. А. Г. от управителя на фирмата се вижда, че същият не е управлявал въпросното
МПС от 21.35 часа на 03.03.2022 г. до 05.30 часа на 12.03.2022 г. Получено е и писмо рег. №
10-00-56-126/5/03.04.2023 г. от РД „АА“ - С., ведно с копие на тахографски лист от
03.03.2022 г., съгласно което след извършена тематична проверка на дружеството „М.“
ЕООД е установено, че на 03.03.2022 г. около 22.28 часа МПС с рег. № *** е било
управлявано от водача Х.Д.З..
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 31.03.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
03.03.2022 г. в 22.28 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
6
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със Заповед №
РД-11-760 от 19.08.2022 г., видно от която Г.А.Т. е оправомощен да издава НП за налагане
на административни наказания, въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител
на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12
от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление
се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на
наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
Възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
7
правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с
чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза, както и че авторството на деянието е
останало недоказано.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 20.03.2022 г. в 23:01:37 часа, на граничен контролно-
пропускателен пункт К., при излизане от територията на Република България,
жалбоподателят е установен от контролните митнически органи да управлява пътно
превозно средство с peг. № *** - влекач марка и модел МАН ТГА 18.440 БЛС, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК***,
гр. П.. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от
административния орган дата и час на извършване на административното нарушение –
03.03.2022 г., 22.28 часа, именно жалбоподателят е бил водач на ППС-то от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗДвП, което е осъществило движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа. Липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е
управлявал ППС-то на датата, за която е санкциониран, за да може да се приеме, че
отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал.3а ЗДвП, каквото е
административното обвинение. На инкриминираната дата превозното средство не е било
спирано за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. Нито АНО,
който носи доказателствената тежест в процеса, е ангажирал категорични доказателства
(товарителница, пътен лист, декларация от собственика или ползвателя и т.н.), от които да
може безпротиворечиво и категорично да се установи, че именно жалбоподателят е
управлявал ППС-то и на датата, посочена в акта и НП като дата на нарушението.
Напротив, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен и
категоричен начин се установява, че на посочените от наказващия орган дата и час на
извършване на нарушението, ППС-то с рег. № ***, от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП,
което е осъществило движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, е било управлявано от лице, различно от соченото като нарушител Ж. Г.. Видно от
8
писмо рег. № 10-00-56-126/5/03.04.2023 г. от РД „АА“ - С., на 03.03.2022 г. около 22.28 часа
МПС с рег. № *** е било управлявано от водача Х.Д.З., което обстоятелство е установено от
компетентните органи след извършена тематична проверка на дружеството, собственик на
ППС с рег. № *** - „М.“ ЕООД.
При тези данни и липсата на ангажирани от страна на АНО доказателства, които в нужната
степен да доказват, че на инкриминираните дата и час именно жалбоподателят е извършил
нарушение, за което е ангажирана отговорността му по чл.179, ал.3а ЗДвП, не може да се
приеме, че авторството на деянието, квалифицирано като административно нарушение, е
доказано по безспорен начин. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция.
За прецизност на изложението, следва да се посочи, че съобразявайки разпоредбата на чл.52,
ал.4 ЗАНН, е недопустимо издаването на наказателно постановление срещу лице, сочено за
нарушител, преди административнонаказващият орган да е установил по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина. Още повече тези обстоятелства да се изясняват в хода на съдебното следствие
на въззивна инстанция.
Същевременно, в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а, във връзка
с чл.139, ал.7 ЗДвП. Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция
за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало
приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Последната вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена в АУАН, а само в
наказателното постановление. Изхождайки от принципа, че административнонаказателното
производство се образува със съставянето на АУАН, който следва да има реквизитите
изрично посочени в чл.42, ал.1 ЗАНН, и съобразявайки, че в настоящия случай в акта не е
посочена пълната правна квалификация на деянието, е налице съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не е
имало възможност да разбере какво точно е административното обвинение /в този смисъл
решение на АС - Б. по КНАХД № 252/2022 г./.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
9
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща дължимата такса, видно от
представените от жалбоподателя заверени копия на Разписка за маршрутна карта с
идентификационен номер 22030305154446 и платежно нареждане за платена маршрутна
карта, касаеща ППС с рег. № ***.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са установени в
отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е
предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер,
като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
10
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то – юридическо лице.
И единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН
или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да
състави АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер
на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние. Изрично в депозираното становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол
управление от 31.03.2023 г., е посочено, че размерът на дължимата такса за ППС с рег. №
11
***, осъществило на 03.03.2022 г. в 22.28 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е
разположено устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с
номер **********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв. Налице е пълно
несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа в размер на 0.43 лв. и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава над
четири хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено
задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на
наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 133 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса.
Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват
вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно
нарушение не е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 720 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представен е списък за разноски, договор за правна помощ от 19.09.2022 г.,
ведно с проформа фактура № ********** от 19.09.2022 г., платежно нареждане от
20.09.2022 г., фактура № ********** от 20.09.2022 г. Предвид обстоятелството, че
плащането по цитираната проформа фактура е извършено от трето юридическо лице с
платежно нареждане от 20.09.2022 г. с наредител М. ЕООД, за което на дружеството е
издадена и фактура № ********** от 20.09.2022 г. и с оглед, че по делото не са представени
доказателства, удостоверяващи реално направени разноски от страна на жалбоподателя,
искането за заплащане на разноски е неоснователно и като такова следва да се остави без
12
уважение.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати разноските, направени в хода на
производството в размер на 40.57 /четиридесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляващи пътни разноски на свидетел.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-423/02.09.2022 г. на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“
/населено място/, с което на Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/,
за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“
/населено място/, да заплати по сметка на РС-П. разноските, направени в хода на
производството в размер на 40.57 /четиридесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляващи пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13