№ 18
гр. Варна, 06.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500483 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
Въззивникът „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, редовно призован,
представлява се от адвокат П. М. от АК-София и адвокат А. М. АК-
Търговище, редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.
Въззивникът Национална агенция по приходите-гр.София, редовно
призовани, представлява се от юрисконсулт М. Й., редовно упълномощена и
приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна „Пашабахче България“ ЕАД, редовно призовани,
се представляват от адвокат Ц. К. от АК-София, която представя в днешно
съдебно заседание заверено копие на пълномощно.
АДВ. К.: Подадох една молба, с която поясних, че технически при
подателя не излиза никакъв проблем с подаването на отговорите на въззивните
жалби и приложените към тях пълномощни. При мен не се вижда нещо да не е
стигнало в съда, да не е съдържало валиден електронен подпис още когато съм
подавала пред Окръжен съд – Търговище. Въпреки това подадох пред
Апелативен съд - Варна отново една молба, към която приложих и отговорите,
и пълномощното.
СЪДЪТ приема, че с оглед направеното изявление и ако след
извършване на справка в ЕПЕП се установят фактите, твърдени от
процесуалния представител на въззиваемата страна, ще приеме, че дадените
на страната указания с определението от разпоредително заседание са
изпълнени. Предвид представеното в днешно съдебно заседание пълномощно,
към настоящия момент няма съмнение, че въззиваемото дружество се
1
представлява надлежно от адв. К..
АДВ. М.: Да се даде ход, не са налице пречки.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
Ю.К. Й.: Да се даде ход.
АДВ. К.: Да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 663/05.11.2024 г.:
Производството по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всеки от ответниците -
Национална агенция по приходите-гр.София, подадена чрез гл.юрисконсулт Й.
и „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, подадена чрез адв. М., срещу решение №
63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
тях, че ищецът „Пашабахче България“ ЕАД - гр. Търговище е носител на
правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м.
и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за
спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се
в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по кадастралната карта на
гр.Търговище, представляващи принадлежност към главната вещ-склада, със
застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова
база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. С. С. по изп.д.
№*********/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.98 от ЗС и
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ ЕАД -
гр. Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:
По въззивна жалба на Национална агенция по приходите-гр.София:
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е
молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска. Изложил е
2
следните оплаквания: направените изводи от съда за принадлежност на
стелажи и спринклерната система към сградата, предназначена за склад, били
неправилни, необосновани, противоречащи на изготвените експертизи и
закона; съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 98 от ЗЗД, тъй като
не се доказало по делото, че оборудването е необходимо за ползването на
склада по предназначение и отделянето ще наруши това ползване до степен на
невъзможност; съдът не анализирал представеното като доказателство
споразумение от датата на нотариалния акт за склада, доказващо уговорка за
изнасяне на вещите от продадения склад в двумесечен срок; съдът посочил, че
споразумението, като неподписано от двамата представители, не поражда
правни последици за дружеството -ищец и не приложил чл. 301 от Търговския
закон, при данните че „Пашабахче България“ ЕАД не се е противопоставило
на действието без представителна власт, след узнаването му; в противоречие с
разпоредбата на чл. 293, ал.2 и сл. от Търговския закон, съдът направил извод,
че следва да е налице изрична уговорка за изключване на вещите от обхвата на
сделката; неправилно не допуснал свидетелите на ответната страна и
ограничил възможността за доказване на уговорките за вещите;
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски.
По въззивна жалба на „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище: Въззивникът е
настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение
на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на
разноските. Изложил е следните оплаквания: в разрез със събраните по делото
доказателства и/или при липса на доказателства, окръжният съд приел, че
процесиите движими вещи са принадлежност към продадения недвижим имот
по волята на собственика относно общата юридическа съдба на недвижимия
имот и движимата вещ, и отношението му към движимата вещ и поради
функционалното естество и характеристики на движимата вещ; съдът не
отчел доказателствата, сочещи намерението на собственика движимите вещи
да не следват общата юридическа съдба на имота, а именно: начина на водене
на счетоводството по отношение на същите; сключения между „ГЛС“ ЕООД и
Б. „Д.“ АД договор за особен залог върху процесните вещи; сключените
застрахователни полици при „ГЛС“ ЕООД за тях; споразумението от
21.12.2021 г. за демонтаж на движимите вещи в склада; сключения на
22.12.2021 г. от „ГЛС“ ЕООД с „Туин транс“ ЕООД договор за наем за тях;
отправената до „Пашабахче Българи“ ЕАД нотариална покана от 22.06.2021 г.;
счетоводното отразяване на придобитото от ищеца „Пашабахче България“
ЕАД; окръжният съд не изложил мотиви по отношение на целия предмет на
делото, който включвал няколко различни но характер движими вещи; с отказа
3
си да допусне свидетели на ответника, съдът лишил последния от защита
срещу иска; съдът не анализирал констатациите на вещите лица в приетите по
делото експертизи (първата техническа експертиза, повторната такава и
пожаротехническа) и не обосновал коя от тях и защо кредитира и коя - не;
обосновал своите изводи единствено въз основа инвестиционния проект за
изграждане на сградата и на договора за наем от 07.11.2016 г. с „Пашабахче
България“ ЕАД изолирано от останалия доказателствен материал; погрешно
приел, че волята на собственика има значение при квалифицирането на
движимите вещи като принадлежност или не, а дори и при това положение не
съобразил наличието на уговорката за изключване на движимите вещи –
писмено споразумение за демонтаж и не допуснал доказване в тази връзка със
свидетели. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение – недопускане на свидетелски показания и на осн. чл. 266, ал. 3 от
ГПК е поискал от настоящата инстанция допускането на две групи свидетели
относно: обстоятелствата при водене на преговорите между продавач и
купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на преговори с
отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е извършена самата
сделка и уговорката между страните за демонтаж и изнасяне на движимите
вещи. Пояснил е, че със свидетелите ще установява каква е била волята на
собственика на вещите относно съдбата на движимите вещи и факта, че той
никога не бил приемал, че те следват юридическата съдба на недвижимия
имот, както и в случай че се приеме движимите вещи да са принадлежност,
цели да докаже наличието на друга уговорка относно тях.
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски. По съображения за недопустимост на свидетелските показания за
установяване на сочените факти и липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3
ГПК, се е противопоставил на искането на въззивника за допускане на такива,
евентуално при уважаването им – е заявил искане за допускане на същия брой
свидетели за опровергаването им.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен, предявен от ищеца „Пашабахче България“ ЕАД- гр. Търговище,
срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по
приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 97 от ЗС за
установяване правото му на собственост върху метални стелажи за 22 500
палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-
спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY -
10 броя, находящи се в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по
кадастралната карта на гр.Търговище, претендирани като присъединени вещи
към главната вещ- склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално
предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по
4
реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. С. С.
по изп.д.№*********/2022г.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответниците, разполагащи
с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на
окръжния съд, редовни са и допустими. Отговорите също са в срок, но са
нередовни, предвид че не са подписани с валиден КЕП от адв. Ц. К. и
пълномощното й не е заверено за вярност, поради което на ищеца следва да
бъдат дадени указания за отстраняване на недостатъците в отговорите, както и
че в противен случай отговорите няма да бъдат зачетени.
С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без
уважение искането на въззивника „Г Л С“ ЕООД за допускането на две групи
свидетели относно: обстоятелствата при водене на преговорите между
продавач и купувач, и за твърденията, че движимите вещи са били обект на
преговори с отделна продажна цена; и за обстоятелствата, при които е
извършена самата сделка и уговорката между страните за демонтаж и
изнасяне на движимите вещи.
АДВ. М.: Поддържаме подадените въззивни жалби. Нямаме искания за
събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.
Ю.К. Й.: Поддържам подадената въззивна жалба. Във връзка с
допусната от мен грешка, моля навсякъде в жалбата там, където пише „чл. 98“,
да се чете „чл. 98 от ЗС.“ Няма да соча доказателства, нямам други искания.
Претендирам разноски в предвидените минимални размери на
юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. К.: Поддържам подадените отговори. Нямам искания. Правя
възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение за настоящата
инстанция предвид това, че процесуалната защита на насрещната страна
„ГЛС“ се изразява единствено в подаването на една въззивна жалба.
Представям списък на разноските, с копие за насрещната страна.
АДВ. М.: Не правим възражение по разноските.
Ю.К. Й.: Правя възражение за прекомерност.
АДВ. М.: По направеното възражение, предоставям на съда да извърши
преценка относно обема и сложността на делото и положения труд от
процесуалните представители. Считам, че същият е адекватно определен на
положения обем труд, още повече и съответства на минималния размер по
Наредбата, независимо дали към настоящия момент е приложима или не.
5
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноски от
въззивника „Г Л С“ ЕООД и от въззиваемата страна „Пашабахче България“
ЕАД, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така подадената
въззивна жалба и отмените постановения от Окръжен съд - Търговище
съдебен акт като неправилен и необоснован. Подробни аргументи сме
изложили както в самата въззивна жалба, така и ще представим допълнително
писмени бележки в настоящото съдебно заседание. Ще маркирам само два
основни момента по спора.
Делото наистина е обемно и сложно от гледна точка на факти и
доказателства, но същото се свежда до наличие на предпоставките на чл. 98 от
ЗС, а именно кога една вещ представлява принадлежност към друга. За
съжаление, самата разпоредба на чл. 98 ЗС е лаконична, а практиката на
съдилищата основно е насочена към спорове за недвижими имоти, а не по
отношение на движими вещи. Но правилно Окръжен съд - Търговище е приел,
че следва да изследваме два основни момента, а именно функционалното
естество и характеристики на вещта и на второ място, волята на собственика
по отношение на юридическата съдба на движимите вещи. За съжаление
обаче, Окръжен съд - Търговище е игнорирал част от представените
доказателства във връзка с тези два основни момента, което е довело според
нас до постановяването на един порочен съдебен акт.
Безспорно изготвените по делото експертизи сочат, че въпросните
движими вещи не са необходими за въвеждане на сградата - склад в
експлоатация и същият може да продължи да съществува с предназначение
„склад“ след демонтирането на тези вещи. А по отношение на волята на
собственика на тези вещи „Г Л С“ и тяхната юридическа съдба, има
множество писмени доказателства по делото - отделното счетоводно отчитане,
отделното застраховане.
Ще обърна внимание към един документ, който въобще не е изследван
от Окръжен съд – Търговище, а именно договор за залог на движими вещи
към Банката. Ноторно е известно, че Банката приема за обезпечение вещ,
6
която при неизпълнение към нея ще може да насочи принудително
изпълнение. Ако тази вещ не беше отделно обособена вещ как щеше тази
Банка да изпълнява?!
На последно място, има един друг основен документ, който също
считам, че е игнориран, а това е писменото споразумение с „Пашабахче
България“ ЕАД за демонтаж на тези движими вещи, което е подписано към
датата на извършване на сделката. Не спорим, че то е подписано само от
единия от законните представители на „Пашабахче България“ ЕАД и това
щеше да има огромно значение, ако бяхме в иска за демонтаж на тези
движими вещи и предаване на владението им. Но в това производство ние
изследваме намерение и воля на страните и тука имаме подпис на достоверен
документ, неоспорен от другата страна, че и намерението към датата на
сделката и на управителя на „Г Л С“, и знанието на единия от представителите
на „Пашабахче България“ ЕАД, след сделката тези вещи да бъдат
демонтирани. Считам, че анализ на този документ не е извършен. Подробни
аргументи сме изложили, както казах, в писмени бележки, които представям в
днешното съдебно заседание. Претендираме присъждане на разноските.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло се присъединявам и
подкрепям изложеното от колежката. Моля да уважите въззивната жалба и да
отмените обжалваното решение на Окръжен съд - Търговище в обжалваната
част, като неправилно. Моля Ви за решение в този смисъл.
Ю.К. Й.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата ни на
наведените в нея основания. Считам, че Окръжен съд-Търговище е
постановил неправилно решение като е приел, че не са налице основания да се
приеме, че вещите са собственост на „Г Л С“ и са преминали според съда в
собственост с изповядването на сделката за прехвърляне на собствеността
върху склада. Считам, че са допуснати нарушения на материалния закон,
съдът не е приложил и чл. 301 ТЗ, съгласно който относно споразумението,
сключено според съда без представителна власт, не е било оспорено веднага
от другата страна, предвид което съгласно правилата този договор следва да се
счита за валиден и именно с него се доказва намерението на страната да не
прехвърля собствеността върху тези вещи. Изложила съм подробни аргументи
в писмени бележки, които представям и моля да приемете. Моля да отмените
решението на Окръжен съд-Търговище.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно. Съдът съвсем обосновано въз
основа на събраните по делото доказателства е преценил, че стелажите
представляват принадлежност към склада както от обективна, така и от
субективна страна. В тази връзка посочвам на първо място, че още преди
7
изграждането на самия склад той е проектиран и това е видно от документите,
потвърдено е и от вещите лица, той е проектиран за специфичните нужди на
„Пашабахче България“ ЕАД да складира едно огромно количество материали,
специфични материали, в горими опаковки негорими материали, стъклени.
Складът е следвало да бъде построен и оборудван с точно тези стелажи, за да
отговаря на нуждите на „Пашабахче България“ ЕАД, и това е уговорено
между собственика на земята, едноличен собственик на „Г Л С“ и
представлявани двете дружества от едно и също лице. Това е заложено в
договора за наем, в който е упоменато, че „Пашабахче“ няма да приеме
сградата, освен ако тя не отговаря на тези изисквания, включително и по
отношение на стелажите.
В договора за наем изрично е посочено, че „складът, ведно с цялото
оборудване, включително стелажите, заедно ще бъдат наричани между
страните склад.“ По този начин още преди да просъществува като материален
обект складът по предназначението си и по волята на страните е гледан като
едно общо цяло със стелажите. Впоследствие, когато са започнати преговори
за продажбата на това имущество към „Пашабахче“, в кореспонденцията
между страните по делото е видно, че те отново са третирали това имущество
като едно цяло. Зададена е от насрещната страна оферта за продажбата, в
която е направено изчисление на база на наема за „n“ на брой години - наемът
на точно това имущество с монтираните в него стелажи, за да отговаря на
нуждите на „Пашабахче“, като дори е посочено, че може да бъде ползвано
като един голям логистичен склад за „Пашабахче.“ Да, първоначалната оферта
е била за 10 000 000 (десет милиона) евро, но доверителят ни е посочил, че
това е една твърде висока цена. Преговорите са продължили дълго време, в
рамките на което „Пашабахче“ междувременно е заплатило още наеми за
ползването и в крайна сметка офертата е променена на 8 990 000 евро – точно,
колкото е покупната цена за сделката за всички имоти по делото, което също
несъмнено посочва, че страните са третирали склада да бъде продаден така
както е, така както винаги са го виждали - „склад с рафтове.“
На следващо място, налице е извънсъдебно признание от „Г Л С“ към
кредитиращата го „Б. Д.“, което е налично по делото и което представлява
самия отговор от Банката, в който тя изрично дава съгласието си цялото
заложено имущество, тъй като и в изложението на насрещната страна беше
посочено, че имало договор за залог на стелажите, „да“, има и Банката
посочва, че е съгласна цялото заложено имущество, включително стелажите,
да бъде продадено така, както е било уговорено между страните.
На следващо място, визираното споразумение за демонтаж, което е
подписано само от единия от законните представители на „Пашабахче“
правилно не е кредитирано от първоинстанционния състав като доказателство.
Противно на изложеното от процесуалния представител на НАП, налице е
изрично противопоставяне от наша страна с първото процесуално действие
след представянето на този документ по делото, което следва да бъде
отчетено. Този документ, освен че не е подписан от двамата законни
8
представители на дружеството, е изцяло алогичен и противоречащ на
останалите доказателства по делото. Никъде в нито един момент страните не
са водили каквито и да са писмени разговори по отношение на демонтажа на
тези рафтове, а е видно от събраните доказателства, че това не са просто 2-3
рафта. Това са огромни по обем и тежест рафтове, на които се складират 22
506 палета. Несъмнено демонтажът и изнасянето на такова оборудване е един
извънредно сложен, времеемък, дори скъп процес, което не е коментирано в
нито един момент. В същото време на същата дата, на която се твърди да е
сключено това споразумение, двете страни, в т.ч. „Пашабахче“,
представлявано от двамата си законни представители, са подписали
споразумение за прекратяване на договора за наем, също прието по делото и в
него изрично са посочили, че страните нямат никакви претенции една към
друга по повод на сключения договор за наем, с изключение на заплащане на
текущи разходи за консумативи за помещението.
Поставя се въпросът, ако страните са искали част от находящите се в
склада вещи да бъдат изнесени, тъй като били собственост на „Г Л С“, защо не
са го упоменали именно в това споразумение, подписано от двамата законни
представители?! На същата дата, 22.12.2021г. е подписано и нотариално
заверено споразумение между третото за процеса лице „Т.Л.Ц.
Интернешънъл“ и „Пашабахче“, като това трето лице също се представлява
от законния представител на „Г Л С“ ЕООД, в което страните коментират как в
един от другите продадени имоти се намира кран, собственост на продавача,
който ще бъде изнесен, защото не бил обект на прехвърлителната сделка.
Отново, ако стелажите също не са били обект на прехвърлителната сделка,
защо страните, представлявани от всичките си законни представители по
устав, не са упоменали писмено изрично това в едно споразумение?!
Предвид на всичко гореизложено, считам, че съвсем аргументирано
първоинстанционният състав е приел, че стелажите във всеки един момент,
дори и преди своето съществуване, по време на съществуването си, по време
на наемането им, при прехвърляне със сделката, а и след това, са продължили
да бъдат принадлежност към склада и като такава са станали собственост на
доверителя ми „Пашабахче“. Бих искала също да представя подготвени от мен
писмени бележки, в които подробно съм коментирала наведените във
въззивната жалба пороци срещу първоинстанционното решение.
АДВ. М. (реплика): Във връзка с наведените твърдения, че е налице
признание от страна на „Г Л С“, а именно чрез издадения от Банката
документ, ще обърна внимание, че това е стандартно удостоверение, в което
Банката казва, че след изплащане на пълния размер на кредита, ще заличи
вписаните тежести – ипотека, залог върху движимите вещи, това не е
документ за даване на съгласие, а дори и такова да имаше, дадено от страна на
Банката, не означава, че „Г Л С“ трябваше задължително да продаде вещите,
но не е подобен текстът на въпросното удостоверение. И вторият документ,
9
който неправилно се третира от страна на ответната страна, а именно
споразумението за прекратяване на наемните правоотношения. В него
изрично пише, че нямат претенции по отношение на финансовите си
отношения по повод наема. Нека да разграничим, че наемът е нещо различно
от продажбата. Това, че в наемните отношения е прието, че ще се наеме склад
със стелажи, не означава, че това ще бъде предметът и на една бъдеща
продажба. Още повече, че не е и заложено подобно нещо в самия договор за
наем. В тази връзка възразявам и срещу изтъкнатите доводи в тази насока.
Ю.К. Й. (дуплика): Във връзка със споразумението считам, че по
делото не са налице доказателства, които да доказват конклудентни действия
от страна на „Пашабахче България.“ Във връзка с осчетоводяването на самата
сделка има изготвена експертиза и на базата на нея всъщност може да се
направи извод дали „Пашабахче“ е осчетоводило вещите - стелажите като
принадлежност или не.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10