О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр.Пловдив, 14.04.2020 г.
Пловдивският апелативен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ранчев ВЧНД № 153 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22, вр. чл.270,
ал.4 от НПК.
С протоколни определения от 26.03.2020 г., постановени по НОХД № 335/2017г.,
Окръжен съд гр.* са оставени без уважение
исканията на подсъдимите В.Т.А., Д.Г.А. и Ф.Х.Ф.К. за изменение на взетите спрямо
тях мерки за неотклонение „Задържане под стража” в по-леки.
Недоволни от постановените съдебните актове са останали подсъдимите и
техните защитници, от които са постъпили частни жалби, както следва:
Подсъдимият В.А. и неговият защитник - адв. К.К. са подали жалби с оплакване за незаконосъобразност и
необоснованост. Излагат съображения за продължаване на влошеното здравословно
състояние на подзащитния му, на когото при настоящите
условия на извънредно положение не би могло да се извърши нужната операция.
Акцентира се на прекомерната продължителност на наказателното производство, на
оказаното съдействие от А. за изясняване на обстоятелствата по случая, който не
би могъл да повлияе на разкриването на обективната истина по случая, нито има
опасност да се укрие. Затова се отправя искане за изменение на атакуваното
определение и на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека -
„Домашен арест” или „Парична гаранция”.
Подсъдимият Д.А. и неговият защитник адв. И.В.,
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
определение. На първо място, считат че в настоящата извънредна ситуация на
пандемия от Съвета на Европа са дадени указания да се използват алтернативи на
задържането под стража, чрез промяна на мерките за неотклонение в по-леки
такива На второ място считат за прекомерен и неразумен срока за задържане от над 4 години в противоречие с
този по ЕКЗПЧ. На трето място не е съобразено и
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който се нужда от
оперативно лечение, което не може да се проведе в условията на * към Затвора –
*. Прави се искане за отмяна на
определението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, с което
мярката за неотклонение на подсъдимия А. да се измени в по-лека.
Подсъдимият Ф.К. и неговият защитник – адв. С.Д.
също намират определението на съда за незаконосъобразно и необосновано.
Акцентират като нововъзникнало обстоятелство на
въведеното в страната извънредно положение поради световната пандемия, което е
в пряка връзка с наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. В
тази връзка в местата за лишаване от свобода няма условия за опазването на
задържаните лица, които са в непрекъснат близък контакт помежду си. На следващо
място се сочи и наличието на изключително продължителен срок на задържането от
повече от 4 години, който се явява неразумен по смисъла на актовете на
Европейския съюз. В тази връзка намират, че няма пречка за вземането спрямо подс. К. на по-лека мярка като „Домашен арест“ с
прилагането на електронна гривна, тъй като същият е наел жилище, в което същата
може да се изпълнява.
Окръжна прокуратура – * е уведомена за постъпилите жалби, но не изразява
становище.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частните
жалби, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса, но разгледани по съществото им са неоснователни.
За да остави без уважение искането на подсъдимите за изменение на мерките им за неотклонение „Задържане под стража” в по-леки, Окръжен съд гр.*е приел, че тези мерки на процесуална принуда са законосъобразни и не се налага тяхното изменение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд за липсата на съществена промяна в обстоятелствата по делото след
предходните произнасяния по мерките за неотклонение спрямо подсъдимите А., А. и К. с Определение № 574/18.10.2019г. по ч.н.д.
№496/2019г. и Определение №698/06.12.2019г. по ч.н.д. №594/2019г. на другите
състави на Пловдивския апелативен съд.
Неоснователен се явява доводът за нарушаване на императивните изисквания за разглеждане и решаване на делото в разумен срок поради продължителността на задържането на тримата подсъдими, извън рамките на чл. 22 от НПК и критериите на ЕКЗПЧОС.
В случая се касае за дело с фактическа и правна сложност, водено за
квалифицирано престъпление по чл.199 от НК, с трима подсъдими. Не може да се
отрече, че времетраенето на взетите спрямо тримата подсъдими мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ надвишават 4 години, но това е продиктувано
от предмета на делото, по което до момента са проведени над 45 съдебни
заседания с разпити на множество свидетели, на подсъдимите и са изслушани
заключенията на поредица от експертизи, като решаващият съд е положил
необходимите усилия за неговото приключване при съблюдаване на основните
принципи на наказателния процес, гарантиращи правата на всички страни.
Противно на доводите на защитниците и подсъдимите, съдът се е съобразил като ново обстоятелство и с въведеното в страната в средата на месец март 2020г. със Закон извънредно положение, чиято продължителност не може да бъде предмет на прогнозиране. И по чисто обективни причини след отмяната на предприетите задължителни за всички граждани и държавни учреждения в страната мерки, вкл. и за съдилищата с даването на указания от ВСС за провежданите съдебни заседания по наказателни дела със задържани лица, за които материалните и процесуални срокове не спират да текат, предстои приключването на съдебното производство по делото, което е във фазата на съдебните прения.
По делото не са събрани доказателства за внезапно влошаване в здравословното
състояние на подсъдимите А. и А.. По отношение на тях за пореден път правилно
е съдът е достигнал до извода, че лечението им, изразяващо се за първия в
хирургична интервенция в планов порядък, респ. за втория в евентуално
оперативно лечение, има възможност да се проведе по реда на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба
№ 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. А при липсата на
условия за необходимото лечение, в съответното лечебно заведение извън местата
за лишаване от свобода.
Съобразено е, че към настоящия момент със заповед на Министъра на здравеопазването е спряно провеждането на всички планови операции, което касае и свободните граждани. В този смисъл и освобождаването на А. и А. с вземането на една по-лека мярка за неотклонение отново не би им предоставило възможност да се проведе подобно оперативно лечение. След промяна и облекчаване на условията на мерките за въведеното в страната извънредно положение спрямо тях би могла да се осъществи тази възможност.
За подсъдимия Ф.К. е съобразена и опасност от неговото укриване, тъй като
по делото има данни затова, че двамата с подс. А. са
опитали да организират напускането си от страната, която и до момента остава
неопровергана.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че атакуваните съдебни актове на Окръжен съд - * са напълно законосъобразни
и като такива следва да се потвърдят, а частните жалби, като неоснователни, да се оставят без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколни определения от 26.03.2020
г., постановени по НОХД № 335/2017г., с които Окръжен съд - * е оставил без
уважение исканията на подсъдимите В.Т.А., Д.Г.А. и Ф.Х.8Ф.К. за изменение на
взетите спрямо тях мерки за неотклонение „Задържане под стража” в по-леки.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.