№ 337
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500372 по описа за 2022 година
С решение № 30/17.02.2022 г. по гр.д.№ 20211430100309 по описа на
2021 г. на КнРС е прието за установено, че ЕТ“В.П.М.“ със седалище с.***,
обл.П., дължи на „Олива“АД със седалище гр.К., обл.Плевен, сумата в размер
на 2 200 лв., представляваща обезщетение за всеки тон маслодаен слънчоглед
неизпълнение.Осъден е ЕТ“В.П.М.“ със седалище с.***, обл.П., да заплати на
„Олива“АД със седалище гр.К., обл.П., направените по делото деловодни
разноски в размер на общо 708 лв., от които д.т. 88 лв., адвокатски хонорар от
400 лв. и експертно възнаграждение в размер на220 лв.
Депозирана е въззивна жалба от ЕТ“В.П.М.“ със седалище с.***,
обл.П., представляван от П. Ф. М., чрез пълномощник, против решение №
30/17.02.2022 г. по гр.д.№ 309/2021 г. по описа на КнРС, което се обжалва
изцяло.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Праси се искане
да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго
такова, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, като се присъдят и направените разноски.
За въззиваемата страна „Олива“АД със седалище гр.К., обл.П., е
1
депозирано писмено становище, в което е направено искане да се потвърди
изцяло решение № 30 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 309/2021 г. по
описа на РС Кнежа като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по
оспорените от въззивника документи -договор за покупко-продажба и
фактура относно искането за откриване на производство по чл.193 ГПК, както
и по искането по чл.183 от ГПК да бъдат предоставени в оригинал оспорените
договор от 11.09.2020 г. и фактура под № 628/11.09.2020 г. съдът неправилно
е приел, че тези процесни документи не съществуват в оригинал, тъй като са
били препращани в електронен вид между страните.За сключването на
договор по електронен път трябва да са изпълнени условията на
ЗЕДЕП.Позовава се и на чл.184 ГПК.
Между страните на 11.09.2020 г. е сключен договор за продажба на
маслодаден слънчоглед.Съгласно условията на договора въззивникът е
следвало да достави договореното количество слънчоглед - 10 тона
маслодаден слънчоглед реколта 2020 г. в периода от 11.09.2020 г. до
20.09.2020 г.
От показанията на свидетеля С., който работи като „експедиционен
посредник“ при въззиваемия е видно, че няколко дни преди сделката бил на
място, взел е проба и е уговорил определените параметри - цена и
производител.След като е излязла пробата са уговорили цената към момента,
която е пазарната такава.Въззиваемият има търговски модул, в който по
електронен път се записват сделките за деня.
Процесният договор за покупко-продажба от 11.09.2020 г. е подписан от
2
едноличния търговец и е изпратен от имейл на имейла на въззиваемия.След
получаване на договора на имейла, отново на имейла е изпратена фактурата
от 11.09.2020 г., по която въззиваемият е извършил плащане на 14.09.2020 г.,
като преди това на 11.09.2020 г. е било издадено кредитното известие №
**********/11.09.2020 г.
От страна на въззиваемия в хода на първоинстанционното производство е
уточнено, че ще се ползват от представените по делото копия на договор и
фактура.Конкретната сделка е договоряна като параметри от търговеца, който
отговаря за „Олива“АД и от собственика на ЕТ.Договорът, като и фактурата,
са изпратени на имейла на дружеството.
Ето защо въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че на
11.09.2020 г. между страните е сключен договор за търговска продажба по
смисъла на чл.318 и сл ТЗ.Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че не е налице валидно сключен договор между страните,
доколкото не е представен оригинал на същия.Параметрите на сделката -
количество и цена на слънчоглед са договорени устно от едноличния
търговец и свидетеля С., служител на „Олива“АД, който е взел проби от
слънчогледа.Купувачът е изпратил подписан от него екземпляр от договора
на имейл адрес за кореспонденция на едноличния търговец, който е
разпечатан, подписан е от последния, след което договорът е сканиран и
отново по ел.поща е изпратен на дружеството купувач.На основание
сключения договор продавачът е издал и фактура, която е осчетоводена в
счетоводството на въззивника, а сделката е включена в дневника за покупко -
продажби, като фактурата също е изпратена по ел.поща.Именно въз основа на
така сключената търговска продажба купувача „Олива“АД е извършило
плащане по банков път на продажната цена на посоченото в договора
количество слънчоглед в размер на 7 400 лв.Издадената фактура от
въззивника и осчетоводена в счетоводството му, може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки,
доколкото съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката - вид на стоката - слънчоглед реколта 2020 г., стойност 7 400 лв. без
ДДС, количество на стоката-10 тона, дата на издаване 11.09.2020
г.Вписването на фактурата в дневника за продажбите на въззивника, който е
търговец, също установява сключване на търговска продажба, по повод на
което фактурата е била съставена.Фактът, че фактурата не е подписана от
3
купувача, не обуславя други изводи, тъй като въз основа на тази фактура
купувачът е извършил 100 % плащане на стойността на стоката.Насрещните
волеизявления на страните са направени писмено чрез ел.поща на имейл
адресите на търговците, като е спазена писмената форма съгласно чл.293, ал.4
ТЗ, тъй като изявленията са записани технически по начин, който дава
възможност да бъде възпроизведено.
Договорът не е подписан от страните с квалифициран електронен подпис.
Въззиваемият „Олива“АД е изправна страна, тъй като е изпълнил
задължението си да заплати авансово по издадената от продавача фактура
100% от стойността на договореното количество маслодаен слънчоглед, като
сумата от 7 400 лв. е преведена по банков път на 14.09.2020 г.Въззивникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да
достави и предаде договореното количество слънчоглед от 10 тона в
предвидените срокове от 11.09.2020 г. до 20.09.2020 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е
допуснал до разпит свидетел за изясняване на механизма на сключване на
сделките между страните при какви параметри и кога е подписан процесният
договор.След като ищецът твърди, че има писмен договор, е недопустимо със
свидетелски показания да се доказва такъв договор, а и той е на стойност над
5 000 лв. - 164, т.3 ГПК.Свидетелят С. не доказва сключването на процесния
договор и фактура.Същият е и потвърдил, че сделката е анулирана, тъй като е
чул, че има кредитно известие, издадено от ответника, с което са им върнати
парите и директно ощетява фирмата им.
Съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК свидетелски показания са недопустими за
установяване на договори на стойност над 5 000 лв.
Ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева,
не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености.В този случай,
когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими
за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е
била действителната обща воля на страните (решение № 16/31.01.2019 г. на
ВКС по гр.д.№ 1779/2018 г., IV г.о.).
4
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че ВЛ е заявило, че
когато сделката не е осъществена, се пуска такова кредитно известие, за да се
анулира - сторнира счетоводната операция, а когато сделката е осъществена
се пуска само фактура.При отразено кредитно известие и анулиране на
фактурата на един и същи ден 11.09.2020 г. остава неизяснено, защо на
14.09.2020 г. въззиваемият е наредил сумата от 7 400 лв., която постъпвайки
по сметката на въззивника на 15.09.2020 г. му е върната още същия ден.
ВЛ е пояснило, че кредитното известие от 11.09.2020 г. е осчетоводено в
счетоводството на въззиваемия в дневник „Продажби“, но самото физическо
получаване може да е няколко дни по-късно.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че неправилно е
прието от първоинстанционния съд, позовавайки се на чл.8.1 от договора.В
процесния случай няма нито заявено, нито закупено количество слънчоглед,
нито платено такова, няма задължение за доставяне, нито се дължи
обезщетение за някакво неизпълнение.
В чл.8, ал.1 от сключения договор е предвидено, че при неизпълнение на
задължението си да предаде на купувача всяко заявено количество стока,
продавачът дължи обезщетение за всички претърпени вреди, пропуснати
ползи и извършени разходи, но не по-малко от 30% от съответното
непредадено количество стока.Клаузата на чл.8.1. представлява договорена
неустойка при неизпълнение на задължението на продавача.В случая е
безспорно, че посоченото в договора количество 10 тона слънчоглед на
стойност 7 400 лв. не е доставено и продавачът като неизправна страна дължи
неустойка в размер на 30% от стойността на цялото непредадено количество
слънчоглед 7 400 лв. или сумата от 2 200 лв.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че ИМ е записано, че
обезщетението се равнява на разликата между договорената цена по договора
и пазарната цена към момента на неизпълнението, а ищецът не е доказал
договорената цена по договора и пазарната цена към момента на
неизпълнението.Налице е смесване между първа и втора точка на чл.8 от
договора.
Както се посочи по-горе, в процесния случай е приложим чл.8, ал.1 от
договора.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че е направена
5
уговорка за заплащане по проформа фактура, но такава не е
представена.Позовава се на чл.4.2 от договора.Счита, че няма проформа
фактура, както се твърди в ИМ, за някакво авансово плащане.
В чл.4.2 от договора страните са уговорили, че плащането ще се
извършва от купувача по банкова сметка, посочена от продавача, по описания
начин.
От доказателствата по делото е видно, че съгласно приложеното
извлечение от 14.09.2020 г. от банкова сметка на „Олива“ АД в
„Райфайзенбанк“България ЕАД и пл.нареждане за кредитен превод с
референция е видно, че „Олива“АД е превела на 14.09.2020 г. по фактура №
**********/11.09.2020 г. 7 400 лв. на едноличния търговец.
Вземането на въззиваемия е доказано по основание и
размер.Предявеният положителен установителен иск по чл.422 ГПК е
основателен, доказан и следва да бъде уважен.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/17.02.2022 г. по гр.д.№
20211430100309 по описа за 2021 година на Районен съд - Кнежа.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6