№ 10028
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110158529 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 270594/2022
г./ на К. С. П. срещу „****“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 229.76 лв.
– получена на отпаднало основание по изп. д. № **** по описа на ЧСИ С.Я., ведно със
законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищцата твърди, че срещу нея в полза на ответника е издаден по гр. д. № 9835/2012 г.
по описа на СРС, 85 състав, изпълнителен лист за следните суми: 92.34 лв. – главница за
топлинна енергия за периода от м. 07.2005 г. до м. 04.2011 г.; 87.42 лв. – лихва за забава за
периода от 31.08.2005 г. до 08.05.2012 г.; 50 лв. – разноски, и въз основа на него е
образувано посоченото изпълнително дело по искане на ответника. Излага, че с влязло в
сила Решение по гр. д. № 758/2021 г. по описа на СГС е признато за установено, че ищцата
не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист и образуваното въз основа на него
изпълнително дело. Твърди, че процесната сума е преведена от съдебния изпълнител по
сметка на „****“ ЕАД след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради което е получена от ответника на отпаднало основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „****“
ЕАД, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер. Оспорва процесната сума да
е постъпвала по негова сметка, като сочи, че постъпилите суми по изпълнителното дело не
са разпределени в негова полза. Твърди, че процесната сума е събрана принудително преди
постановяване на решението, поради което към момента на събирането е съществувало
основание за получаването й. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че процесната сума е излязла от
нейния патримониум, постъпила е в имуществения комплекс на ответника и основанието за
това имуществено разместване е отпаднало, а в тежест на ответника е да докаже наличието
на основание за получаване и задържане на процесната сума.
Между страните не е спорно, а и се доказва, че с влязло в сила на 14.07.2022 г.
Решение № 262373/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 758/2021 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав,
е признато за установено, че К. С. П. не дължи на „****“ ЕАД следните суми: 92.34 лв. –
главница за топлинна енергия за периода от м. 07.2005 г. до м. 04.2011 г.; 87.42 лв. – лихва за
забава за периода от 31.08.2005 г. до 08.05.2012 г.; 50 лв. – разноски по гр. д. № 9835/2012 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, които суми са предмет на издаден изпълнителен лист от
м. 07.2012 г., по който е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие СГС.
С влизане в сила на решението по чл. 439 ГПК, с което отрицателният установителен
иск е уважен, със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че
сумите по изпълнителния лист не се дължат поради релевираното от П. възражение за
погасяването им по давност. Този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
производство на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.
С влизането в сила на решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, отпада
основанието, на което сумата се събира по принудителен ред в хода на образуваното
изпълнително производство, и тя подлежи на връщане по предявен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В случая е доказано събирането на процесната сума от ищцата чрез способите на
принуделното изпълнение, както и постъпването й в имуществения комплекс на ответника,
което следва както от представеното по делото Удостоверение с изх. № 19988/04.05.2023 г.,
което се ползва с материална доказателствена сила, така и от извършеното от ответника с
молба с вх. № 041085/17.12.2020 г., подадена по изпълнителното дело, признание на
неизгоден за него факт, че задължението е напълно погасено. От значение е, че
принудителното събиране на процесната сума е извършено след приетия в решението по чл.
439 ГПК момент, в който давността е изтекла – 25.04.2018 г., поради което за ответника
липсва основание за нейното задържане.
Ето защо събраната на отпаднало основание сума в общ размер на 229.76 лв. по изп. д.
№ **** по описа на ЧСИ С.Я. следва да бъде върната на ищцата, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата, на която се дължат на
2
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 350 лв., както следва: 50 лв. –
държавна такса, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати
на К. С. П., ЕГН **********, с адрес: ****, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД сумата от 229.76 лв. – получена на отпаднало основание по изп. д. № **** по описа на
ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3