М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 492/2009 год. на КРС, ІV н.с.
Районна Прокуратура – К.е
повдигнала обвинение против подсъдимия П.К.Ч. за това, че: През месец ноември ... г.
в гр. С., обл.П., при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „М.", модел „ ..", с ДК № ... на стойност 2000,00лева,
собственост на И.Ф.А., ЕГН-********** ***,
която владеел . Престъпление по чл. 206, ал.3,
предл. 2-ро, във вр. с ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, буква „а" и
буква „б" от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл.
27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Ч. да се
наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, като се слезе под минимума на
наказанието “Лишаване от свобода “ предвидено
в нормата от особлената част на НК за горното престъпление , който е 3 години
лишаване от свобода и се наложи наказание от 2 години и 10 месеца лишаване от
свобода ,което да се изтърпи ефективно при “Строг” режим.
Подсъдимият
П.К.Ч. се признава за виновен и прави самопризнания,
като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез и защитника си – адвокат Н. моли за справедливо наказание определено при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия П.К.Ч. е роден на роден на ***г. в гр. Сопот, жител и
живущ ***, български
гражданин, от ромска принадлежност, с основно образование, женен, осъждан, не работи, ЕГН: **********. Подсъдимият
Ч. е осъждан многократно ,като в
справката му за съдимост фигурират повече от 15 осъждания , но от значение за
правната квалификацията на деянието предмет на настоящото производство и по
конкретно определящи квалификацията опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б.А. и б.Б от НК са следните осъждания :
1. С Определение, постановено по НОХД №
267/1996г. на Окръжен съд-С.З.,
влязло в законна сила на ...г. е постановена комулация по присъдите
по НОХД № 174/97г.
/ за престъпление по чл. 195, ал.1 т.З от НК/ на Районенсъд - гр. Карлово и по НОХД №
267/96г. /за престъпление по чл. 343 ал.3, във вр.с ал.2,б."б",
пр.1-во, вр.с чл. 342, ал.1 от НК/ на Окръжен съд Стара Загора на основание чл.
25 ал.1 и 2, вр.с чл. 23 ал.1 от НК, като е наложено
едно общо най-тежконаказание "лишаване от
свобода" за срок от 4 години и 6 месеца, при първоначален„общ" режим.
2. С Определение по НОХД № 219/2002г. на Районен
съд - гр. К.,влязло в законна сила на 02.08.2002 г., за престъпление по чл. 196 ал.1, т.2, вр.с чл.195, ал.1 т. 4, пр. 2-ро и т.5, вр.с чл. 194, ал.1, вр.с чл. 29, ал.1
б. „а" от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, при
първоначален „строг" режим.
3. С
присъда по НОХД № 270/2002г. на Районен съд - гр.
Карлово, влязла в
законна сила на 05.03.2003г.,
за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 18 месеца, като на
основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за
срок от 3 години. С Определение № 129/06г. по ЧНД №
341/06г. на Районен съд - гр. Карлово е определено на основание чл.25, ал.1, вр.с чл, 23 ал.1 от НК едно общо най-тежко
наказание по НОХД № 267/96г. на Окръжен съд С. З.; НОХД № 174/97г. на Районен съд-гр.К. и по НОХД № 270/2002г. на Районен съд - гр. К. - "лишаване от свобода" за срок от 4 години и 6 месеца - реално. На основание чл. 25 ал.1, вр.с чл. 23
ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание
по НОХД № 268/03 г. на Районен съд - гр. Карлово,
НОХД № 272/03 г. на Районен съд -
гр. К., НОХД № 297/03 г. на Районен съд - гр. Карлово, НОХД № 439/04г.
на Районен съд - гр. Карлово и по НОХД № 431/04г. на Районен съд - гр. К. - "лишаване от свобода" за срок от 2
години. На основание чл. 24 от НК наказанието
е увеличено с три месеца. На
основание чл. 46 б."А" от ЗИН
е определен първоначален „общ" режим за изтърпяване на наложеното и
увеличено наказание - "лишаване от свобода" за срок от 2
години и 3 месеца. Определението
е влязло в законна сила
на 14.10.2006г.
4.
С присъда по НОХД № 268/2003г. на Районен
съд - гр. К., влязла в сила на ...г., за престъпление по чл. 343 В, ал.2,
вр.с ал.1 от НК, му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от
3 месеца, което
да изтърпи при първоначален
„строг" режим.
5.
С присъда по НОХД № 272/2003 г. по описа на
Районен съд гр.Карлово, влязла в законна сила
на ... г., с която за престъпление по чл. 343В, ал.2, във вр.с ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване
от свобода"за срок от 6 месеца, което да изтърпи при
първоначален "строг" режим.С
определение № 180/2005 г. по ЧНД № 461/2005 г. на Карловски районен съд, влязло
в законна сила на 31.10.2005 г. на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23,
ал.1 от НК на Ч. е определено едно
общо най - тежко наказание по НОХД № 268/2003 г. и НОХД № 272/2003 г. на К.
районен съд, в размер на 6 месеца „лишаване от свобода", което да изтърпи
при първоначален „строг" режим. Така определеното общо най - тежко наказание е било увеличено с 45 дни.
6.
С присъда по НОХД № 297/2003 г. по описа на Районен
съд гр.К.,влязла в законна сила на ... г., с която
за престъпление по чл. 343В, ал.2 , във вр.с ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване
от свобода" за срок от 2 години , което
да изтърпи при първоначален "строг" режим. На основаниечл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи наложеното му наказание с присъда поНОХД № 270/2002г. по описа на К. районен
съд в размер на 1 година и 6 месеца „лишаванеотсвобода", което да
изтърпи при първоначален „ общ " режим.
7.
С присъда по НОХД № 439/2004 г. по описа на Районен
съд гр.К., влязла в законна сила на
... г., с която за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК,
му е било наложено наказание „лишаванеот свобода" за срок от 1 година, което да изтърпи
при първоначален
"общ" режим.
8.
С присъда по НОХД № 431/2004 г. по
описа на Районен съд гр.К.,влязла в законна сила на
... г., с която за престъпления по чл. 339, ал.1 от НК и по чл. 286,
ал.1 от НК му е било наложено едно общо най- тежко наказание „лишаванеотсвобода"
за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален "общ" режим.
9.
С присъда по НОХД № 313/2004 г. по описа на
Районен съд гр.К., влязла в законна сила на ... г., за
престъпление по чл.196,ал.1,т.2,въввр. с чл. 195, ал.1,
т.4, предл.П - ро и т.5, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква А и Б от НК
на Ч. е било наложено наказание „лишаване от свобода " за срок от 2 години, което да
изтърпи при първоначален "строг" режим.
10.
С присъда по НОХД № 288/2006 г. по описа на
Районен съд-гр.К., влязла в законна
сила на ... г., с която за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, предл.1 - во, т.4, предл.ІІ - ро и т.5, във вр. с
чл. 194, ал.1, във вр.с чл.26,ал.1 и ал.3, във вр. с чл. 2, ал.2 от НК , на Ч. е било наложено наказание „лишаванеотсвобода" за срок от 10 месеца, което да изтърпи при
първоначален "строг" режим. С определение по ЧНД № 26/2007 г. по описа на К. районен съд, влязло в
законна сила на 18.05.2007 г. на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1
от НК на Ч. е било определено едно общо най - тежко наказание по НОХД №
174/1997 г. по описа на К. районен съд, по НОХД №
267/1996 г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, по НОХД
№ 270/2002 г. по описа на Карловски районен съд и по НОХД № 288/2006 г. по
описа на К.районен съд , а именно „лишаване от свобода"
за срок от 4 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ" режим. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1
от НК е било определено едно общо най
-тежко наказание по НОХД № 297/2003 г, по НОХД № 439/2004 г.и по НОХД №
431/2004 г., и по присъда № 313/2004 г. всички по описа на К.районен съд, а именно
„Лишаване от свобода"
за срок от
две години, което
да изтърпи при първоначален
„строг" режим.
11. С присъда постановена по НОХД № 156/2008 г. по описа на
Районен съдгр.К., влязла в законна сила на ... г., за
престъпление по чл. 206, ал.3,
въввр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл.
29, ал.1, буква А от НК, на Ч. е билоналожено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален
"строг" режим.
В началото на месец октомври 2008 г. свидетелят И.Н. заменил чрез бартер с доплащане собствения си лек автомобил марка „О.", модел
„Ф." с ДК№ ... с лек автомобил марка „М.", модел 190Е с ДК№ РВ ...,
собсвеност на пострадалия А., като последният му доплатил
сумата от 3500 лева, без да сключват договор за замяна с нотариална
заверка на подписите си, с който да прехвърлят собствеността на двата леки
автомобила. Двамата са се споразумели, че Н. ще може да продава лекия автомобил марка „М.с", модел .. с ...на цена,
каквато той намери за добре. Към края на месец октомври .. г. свидетелят Н. намерил купувач за мерцедеса, като това бил подсъдимият П.К.Ч.. След като намерил купувач, през месец ноември ... г. двамата се срещнали в гр. С.и сключили предварителен писмен договор за продажба на
мерцедеса , с който пострадалият А.
и свидетелят
Н., като негов пълномощник,
продават на подсъдимият П.К.Ч. лек автомобил марка „М.", модел ... с ДК
...за сумата от 2 600 лева, като в момента
на сключването на този предварителен договор купувачът – подсъдимият
Ч.,
следвало да заплати капаро, в размер на 300 лева, а остатъка от 2300 лв. да изаплати до ...г., когато щяло да се извърши и нотариално прехвърляне
на лекия автомобил. Преговорите и уговорките с подсъдимия Ч. били водени само и единствено от свидетеля Н.. Предварителният договор бил изготвен от свидетеля Н. в присъствието на пострадалия А., който се запознал с него и бил съгласен с
неговото съдържание и го подписал. Този договор бил съставен
в два екземпляра и подписан и от Н. като пълномощник на
пострадалия А.. След като договора бил подписан от А.
и Н., същият бил предоставен за подпис на подсъдимия Ч., който го подписал и бил
съгласен с неговото съдържание, като Ч. дал сумата от 300 лева като капаро, а остатъка от 2300 лв. се съгласил да изплати до
края на месец ноември 2008г., когато трябвало и да се прехвърли
автомобила с нотариална заверка на подписите. Екземпляр от този предварителен
договор бил предоставен и на подсъдимия Ч.. Свидетелят
Н. лично предал лекия автомобил
марка „М.", модел ... с ДК ...на Ч. , като автомобила бил с газова уредба, 4-броя лети джанти, в движение и с платени всички такси, като същия не бил катастрофирал. След около
двадесетина дни след като бил сключен предварителния
договор свидетелят Н. разбрал, че подсъдимия
Ч. е
катастрофирал с мерцедеса, след което го е продал на свидетеля К.П., който притежавал автоморга в гр. С., без негово знание и съгласие,
нито пък със знанието и съгласието на
А.. През месец ноември ... година подсдимия Ч. отишъл при свидетеля К.П. и поискал да закупи резеревни части за мерцедеса тъй като бил катастрофирал. П. имал в наличност такива части втора употреба и обяснил на подсъдимия Ч. колко ще струват тези
резервни части, но подсъдимия Ч. нямал толкова пари, като
казал на П. че щял да тегли заем от банка в П., като предложил на П. да купи „М." за 500 лева. Подсъдимия Ч. обяснил на П., че
тази сума от 500 лева му трябвала спешно като разходи по теглене на кредита от
банка в П.. Обяснил му, че мерцедеса е
негова собственост и че той е катастрофирал с него. Свидетеля П. се съгласил на това
предложение и дал сумата от 500 лева на подсъдимия Ч., като се уговорили след
няколко дни Ч. да му донесе документите на
автомобила и по точно свидетелството
за регистрация на лекия автомобил, за да можел неговия собственик да го
бракува. След като П. платил на Ч. сумата от
500 лева отишъл да прибере мерцедеса, който бил оставен за ремонт в някаква
работилница, като автомобила не бил в движение. Автомобилът бил с три лети джанти, като четвъртата била спукана, което наложило
свидетеля П. да сложи негова обикновена джанта за да
може автомобила да се тегли. Мерцедеса бил ударен вдясно отпред, като вече бил
със сменен преден десен калник, тъй като бил с друг цвят. Свидетелят П. се помъчил да тегли
автомобила но не успял, което наложило същия да
бъде качен на платформа след което бил оставен извън двора на автоморгата ,
тъй като свидетелят П. чакал подсъдимия Ч. да му донесе документите за да
може да го бракува, но подсъдимия Ч. повече не се появил. В началото на 2009 година до автоморгата
отишъл свидетелят Н. и обяснил на свидетеля П., че мерцедеса е собственост на А., а не собственост на подсъдимия Ч. и същия не го е платил.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно установена на базата на
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което бе прието от съда по
реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани в
досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК
съдът ползва, а именно показанията на свидетелите И.А. , И.Н. и К.П., както и
от заключението на изготвенана СОЕ-за . От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СОЕ-за се установява, че стойността на присвоения лек автомобил „М.",
модел ... ДК .., към месец ноември ... г.
е 2000 лв., която цена не включва щетите, нанесени вследствие на претърпяното
ПТП през ...г. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания
и опит в съответната област, не оспорено от страните и е съответстващо на
събрания по делото доказателствен материал.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира,
че с деянието си подсъдимият П.К.Ч. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал.З, предл. 2-ро,
във вр. с ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, буква
„а" и буква „б" от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал
обществено-опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е желаел настъпването им .
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото. Като отекчаващи вината обстоятелства съдът прецени богатата
предишна съдимост на подсъдимия Ч. и то отново за престъпления против
собствеността, което обстоятелство само по себе си определя подсъдимия , като деец със завишена степен на обществена
опасност. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
съдът намира, че е налице превес на отекчаващите вината обстоятелства . При определяне на вида и размера на
наказанието Съдът се съобрази с
императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която при
направено признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от
страна на подсъдимия, което е прието по
надлежния ред от съда, при постановяване на осъдителна присъда наказанието
следва да се определи при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, какъвто е конкретния случай. Съобразявайки се с тази постановка
на закона съдът наложи на подсъдимият
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения специален минимум от
3 години лишаване от свобода, предвиден в нормата на особената част на НК , като оразмери наказанието на две
години и шест месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият Ч. е многократно
осъждан на лишаване от свобода по отношение на него институтът на условното
осъждане по чл. 66 ал.1 от НК е неприложим , а и съдът намира ,че за постигане
на целите на наказанието същото следва
да се изтърпи ефективно, поради
което определи на осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия П.К.Ч. наказание Лишаване от свобода, като на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС определи
същото да бъде изтърпяно в затворническо
заведение - затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед
установената тежест на престъплението и степента на обществена опасност на
деянието и дееца ,съдът намира ,че именно това наказание би способствало в
най-пълна степен за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Причините за извършването на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия Ч. по отношение на собствените му действия и
постъпки и желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът
възложи направените по делото разноски в размер на 15 лв. и сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист .
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: