РЕШЕНИЕ
гр.София,09.12.2022 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI - 19 състав, в закрито заседание на девети декември през две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Стефанова търговско дело № 2127
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца по делото „Х.“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.П., чрез
адв. М.Е., с която твърди, че в диспозитива на
постановеното Решение № 260411 от 15.06.2022 г. по т. д. № 2442/2020 г. по
описа на СГС е налице очевидна фактическа грешка. Молителят сочи, че е
отхвърлен осъдителният иск, предявен в условията на евентуалност, за сумата от
8960 лева, а с протоколно определение от 28.01.2021 г. съдът е допуснал
размерът на този иск да бъде увеличен на 9156 лева. Моли да бъде допусната
поправка на решението, като бъдат направени съответните корекции.
Ответникът „Събирателно дружество „И.-Г., К. и Сие“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
не е изразил становище по молбата.
Постъпила е и молба от ответника по делото Събирателно
дружество „И.-Г., К. и Сие“, с която е поискано изменение
в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 260527 от 08.08.2022 година. Моли съдебният акт да бъде изменен, като му
се присъдят разноски в общ размер на 12 000 лева, от които 11 200 лева за
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, вместо присъдените 6800
лева, от които 6000 лева за адвокатско възнаграждение, след уважаване на
възражението на насрещната страна за прекомерност.
Молителят Събирателно дружество „И.-Г., К. и Сие“ счита, че не са налице предпоставките за намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение. Излага, че в производството по делото
са разгледани множество обективни съединени искове, което го характеризира с
повишена правна сложност. Намира, че делото се отличава и със значителна
фактическа сложност, предвид множеството процесуални действия, извършени от
страните, изслушаните четири експертни заключения, разпит на девет свидетели,
проведените девет открити съдебни заседания и приложените многобройни писмени
доказателства. Поради изложеното и с оглед изхода на спора, счита, че му се
следва адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.
Насрещната страна – „Х.“ ООД, е депозиран отговор в указания
срок, с който оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност
на делото. Моли искането да бъде оставено без уважение.
От ищеца „Х.“ ООД също е подадена молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно
от 6000 лв. на 3410,81 лв., каквото е минимално предвиденото с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага твърдения, че делото
не е от такава фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на
адвокатско възнаграждение над минимално предвидения размер.
Ответникът „И.-Г., К. и Сие“
изразява становище за неоснователност на молбата за намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на наведените твърдения, съдът взе предвид следното от правна и
фактическа страна:
По молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК:
На основание чл. 247, ал. 1 ГПК
очевидна фактическа грешка в съдебния акт е отстранима
по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във
времето, поради което искането е допустимо, а по същество същото е основателно.
С Решение № 260527 от 08.08.2022 г. по т. д. № 2127/2019 г. по описа на СГС, VI-19
състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани следните обективно
съединени осъдителни искове в условията на евентуалност, предявените от „Х.“
ООД срещу Събирателно дружество „И.-Г., К. и Сие“:
- главен иск с правно основание чл.
79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр.
с чл. 243 ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на
устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение,
находящо се в гр.София, ул. „********№ 19 - за сумата от 25 100 лв. -
частичен иск за обезщетение за претърпените вреди - понесени загуби от негодни
за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за
съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща
се в складово помещение на ул. „********№ 19, в общ размер от 43 520,00 лева,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
задължението;
- осъдителен иск, предявен в
условията на евентуалност, с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2
ЗЗД, вр. с чл.
243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 8 960,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди, от нарушаване на устен договор
за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение, находящо се в гр.София,
ул. „********№ 19 – представляващи загуба-стойността на липсващите 3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара
7“ от складовото помещение, докато ответникът е осъществявал фактическа власт
върху него, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на задължението;
- частичен осъдителен иск, предявен
в условията на евентуалност, с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 25 100 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди - понесени загуби от негодни за
употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за
съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща
се в складово помещение на ул. „********№ 19, в общ размер от 43 520,00 лева,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
Със същото решение са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от „Х.“ ООД срещу Събирателно
дружество „И.-Г., К. и Сие“ обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
вреди от нарушаване на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година
на складово помещение, находящо се в гр.София, ул. „********№ 19
- за сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за
вреди -претърпяна загуба от заплащане на парична неустойка по сключен
договор от 04.12.2018 година с „И.“ ЕООД, ЕИК********, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
- за сумата от 35 667 лева,
представляваща обезщетение за вреди– пропуснати ползи по договор за доставка от 04.12.2018 г. с „И.“
ЕООД, ЕИК********, по Протокол за доставка 09/2019 г.; Протокол за доставка
10/2019 г.; Протокол за доставка 11/2019 г.; Протокол за доставка 12/18.02.2019
г.; Протокол за доставка 14/2019 г. и по проформа
фактура №8/03.02.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
По делото се установява, че с
протоколно определение от 28.01.2021 г. е допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК на предявения от ищеца в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с
чл. 82 ЗЗД за сумата от 8960 лева, представляващ стойността на липсващите 3500
броя опаковки за билкова тинктура „Пара 7“ от процесното складово помещение,
като същият се счита предявен за сумата от 9 156 лева.
В диспозитива на постановеното по
делото съдебно решение същият осъдителен иск, е отхвърлен за сумата от 8 960
лв. – първоначално предявеният размер. Поради обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение не е отчетено допуснатото
увеличение на размера на иска, съдът намира, че в случая е налице очевидна
фактическа грешка.
Очевидната фактическа грешка
представлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно
изразяване в текста на решението. В случая волята на съда е ясно изразена – в
съдебно заседание е допуснато увеличение на иска, но отразеното стойностно
изражение в решението не отговаря на приетото изменение.
Поради изложеното, съдът намира, че
е налице очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на
чл.247 ГПК.
По молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК:
Постъпилите молби по чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими, като подадени в срок от лица, които имат право да искат
изменение на решението в частта относно разноските.
Разгледани по същество, и двете
молби са неоснователни.
С решението по делото „Х.“ ООД с ЕИК
********, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от
ответника съдебни разноски в размер на 6800 лева, от които 6000 лева - адвокатско
възнаграждение и 800 лева - депозити за съдебни експертизи.
В мотивите на постановения съдебен
акт е посочено, че с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде намалено до сумата от 6000 лева, съгласно чл.7, ал.2,
т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004 година и предвид обема на доказателства и
писмените становища, правна и фактическа сложност на спора и броя на
проведените съдебни заседания.
От изложеното следва, че със
съдебния акт е съобразен размерът на минимално предвиденото възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 година, в редакцията й към
постановяване на решението, който възлиза на 3410,81 лв. без ДДС (4092,97 лева
с ДДС). Присъденото адвокатско възнаграждение превишава този размер, тъй като е
отчетено обстоятелството, че по делото са проведени повече от две съдебни
заседания или по-точно седем, а съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г. при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. без ДДС. Следователно, минималното възнаграждение
съгласно Наредбата в случая възлиза на 4692,97 лева с ДДС. Предвид посоченото и
за да присъди сума над този размер за адвокатско възнаграждение в полза на ответника,
а именно 6000 лева, съдът е съобразил и фактическата и правна сложност на
делото, която обосновава присъждане на по-висок размер, но не и такъв, превишаващ
повече от два пъти минималната стойност, каквато е заявената от ответника
претенция.
Във връзка с изложеното, следва
извода, че не са налага изменение на постановеното решение в частта за
разноските, поради което молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК от ищеца и от ответника
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Поради това, че разликата в размера
на отхвърления иск преди и след отстраняване с настоящото решение на очевидната
фактическа грешка е незначителен с оглед материалния интерес по делото, съдът
намира, че това обстоятелство също не би обусловило изменение на решението в
частта за разноските и по-точно – тези за адвокатско възнаграждение, присъдено
в полза на ответника.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 260527 от 08.08.2022 г. по т. д. №
2127/2019 г. по описа на СГС, като диспозитивът, в
частта, с която е отхвърлен осъдителният иск, предявен в условията на
евентуалност, с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2
ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД за сумата от 8 960,00 лв., следва да се чете, че се отхвърля „осъдителен
иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с
чл. 82 ЗЗД за сумата от 9 156 лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди, от нарушаване на устен договор
за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение, находящо се в гр.София,
ул. „********№ 19 – представляващи загуба-стойността на липсващите 3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара
7“ от складовото помещение, докато ответникът е осъществявал фактическа власт
върху него, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на задължението“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Събирателно дружество „И.-Г., К.
и Сие“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Я.К., чрез адв. Б.Л., за
изменение в частта за разноските на Решение № 260527 от 08.08.2022
г. по т. д. № 2127/2019 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Х.“ ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.П., чрез адв. М.Е., за изменение в частта за разноските на Решение №
260527 от 08.08.2022 г. по т. д. № 2127/2019 г. по
описа на СГС.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.