Определение по дело №986/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ -1099                                                    21.04.2020 г.***

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                     втори въззивен граждански състав

На: двадесет и първи април                                                                     две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева  

частно гражданско дело номер 986 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. М Е., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.Иво Баев, против определение № 1157/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8070/2019 г.***, с което на основание чл.118, ал.2 ГПК, вр. чл.127, ал.2 СК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд–София.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по делото не се съдържат данни относно настоящия адрес на децата към момента на подаване на исковата молба. Според жалбоподателя, представените доказателства сочат, че при завеждане на делото децата са се намирали в гр.Бургас при своя баща и редовно са посещавали детска градина „З“, същите са били в гр.София за един много кратък период от време в края на м.септември и преди завеждането на иска, след което са върнати при бащата, а от края на м.октомври 2019 г. децата живеят при своите баба и дядо в гр.Панагюрище. Сочи се, че в случая последното жилище на децата е в гр.Бургас, а разходките на ответницата до гр.София, гр.Панагюрище, извън страната и др. не обосновават настоящ адрес и съответно подсъдност в гр.София, като мотивите на съда за постановяване на обжалваното определение са неясни и неоснователни. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в РС-Бургас при друг съдебен състав. Към частната жалба са приложени писмени доказателства.

 В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Г.В.С. (понастоящем Д), не се взема становище по частната жалба.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 8070/2019 г.*** е образувано по подадена на 30.09.2019 г. искова молба от А. М Е. против Г.В.С., с която се иска от съда на основание чл.127, ал.2 СК да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните малолетни деца Б А. Е, родена на *** г. и А А Е., роден на *** г.; да се определи местоживеенето на децата при бащата в жилището му в гр.Бургас; да се определи режим на лични отношения на майката с децата – всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на бащата или на негови близки; да се осъди майката да заплаща месечна издръжка за двете деца в размер на по 90 лв. за всяко дете, чрез техния баща и законен представител, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С исковата молба е направено искане по чл.127, ал.3 СК за определяне от съда на привременни мерки, като се постанови упражняването на родителските права върху малолетните деца Б и А да се предоставят на бащата и местоживеенето им да се определи при него в жилището му в гр.Бургас.

Ищецът е изложил твърдения, че от 2012 г. с ответницата са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат две деца – Б А. Е, род. на на ***г. и А А Е., род. на ***г., като всички са живели заедно в жилището им в гр.Бургас. Твърди се, че от есента на 2019 г. родителите са разделени, като на 25.09.2019 г. ответницата взела децата от детската градина и ги отвела в гр.С, а в последствие в гр.П.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата Г.В.С. (понастоящем Д) е направила възражение по чл.119, ал.3 ГПК за неподсъдност на делото пред БРС, като е изложила твърдения, че към момента на подаване на исковата молба децата са пребивавали трайно в гр.София. С писмения отговор ответницата е предявила насрещен иск по чл.127, ал.2 СК.

С обжалваното определение районният съд е приел, че между страните не съществува спор, че към датата на завеждане на иска – 30.09.2019 г. двете деца са живеели при майка си в гр.София, като е прието за основателно възражението на ответницата по чл.127, ал.2 ГПК по отношение на избрания от ищеца съд, като компетентен да разгледа делото е съдът по настоящия адрес на децата, а именно Районен съд – София. Предвид това, съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-София.

Настоящата инстанция не споделя крайния извод на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира депозираната частна жалба за основателна, а постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК, ако родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение, спорът относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Субсидиарно приложение намира разпоредбата на § 1, т.15 ЗЗДет., съгласно която „настоящ адрес на детето“ е адресът, на който то пребивава. Следователно, при спор за местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето при подаване на исковата молба, т.е. мястото, където е била неговата обичайна среда на живот. Формалният акт на адресната регистрация не е от значение, тъй като може да е извършен едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване към релевантния момент – подаване на исковата молба. Следва да се има предвид също, че временното отсъствие на детето или отвеждането му от неговото обичайно местоживеене без съгласието на единия родител, не означава смяна на местопребиваването му и не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спора за родителските права на мястото, на което детето е отведено. В горния смисъл е постоянната практика на ВКС – Определение № 188/17.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1331/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2198/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1956/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав.

В конкретния случай, от доказателствата по делото става ясно, че малолетните деца са живели заедно с двамата си родители в гр.Бургас до 25.09.2019 г.*** е бил избран и личният лекар на децата д-р Б Б, там те са били записани и в ЦДГ„З“ Бургас, която са посещавали редовно до този момент, видно от представеното удостоверение от детското заведение. От данните по делото става ясно също така, че след фактическата раздяла на страните ответницата е заминала за гр.София, а на 25.09.2019 г. без съгласието на ищеца е взела децата от детската им градина в гр.Бургас и ги е отвела със себе си в гр.София, а в последствие и в гр.Панагюрище, в дома на нейните родители, където на 18.11.2019 г. е извършила адресна регистрация на двете деца, избрала им е личен лекар и ги е записала на детска градина, видно от представените справки, социални доклади и протоколи от ДСП-Бургас, ДСП-Красно село и ДСП-Панагюрище.

При така установените данни, подкрепени и с писмени доказателства, за съда се налага извода, че адресът, на който децата са пребивавали към датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г.***, където е било обичайното им местоживеене, обичайната им среда, поради което адресът им в гр.Бургас се явява настоящият им такъв по смисъла на § 1, т.15 ЗЗДет. Това обстоятелство не се оспорва и от ответницата, която сама признава в писмения си отговор, че на 25.09.2019 г. е отвела със себе си двете деца от гр.Бургас в гр.София, без съгласието на бащата. Както бе посочено по-горе, временното отсъствие на детето или отвеждането му от неговото обичайно местоживеене без съгласието на единия родител, не означава смяна на местопребиваването му и не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спора за родителските права на мястото, на което детето е отведено. Обстоятелството, че понастоящем децата живеят с майка си в гр.София, респ. в гр.Панагюрище, имат избран лекар и там посещават детска градина, има значение при определяне от съда на привременни мерки, но не може да обоснове местната компетентност на съда в гр.София. Ето защо, въззивният съд намира, че към релевантния момент – 30.09.2019 г. компетентен да разгледа иска за упражняване на родителските права е съдът, в чийто район децата са пребивавали обичайно при подаване от бащата на исковата молба, а именно в гр.Бургас, поради което в случая местнокомпетентен да разгледа спора по правилата на чл.127, ал.2 СК е Районен съд - Бургас.

По делото не са представени доказателства за промяна в местопребиваването на децата към релевантния момент – подаване на исковата молба, която промяна да обоснове препращането на производството по делото на друг съд. Извършените след този момент действия от страна на ответницата по адресното им регистриране в гр.София, а след това и в гр.Панагюрище, респективно записването им там в детско учебно заведение, не дават основание за прекратяване на производството пред РС-Бургас поради липса на местна компетентност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.120 ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото. Правно релевантно в случая е единствено фактическото обичайно пребиваване на децата към момента на предявяване на иска, а то е в гр.Бургас. Ето защо, направените от районния съд изводи относно промяната на настоящия адрес на децата са неоснователни и не могат да обусловят решението му за препращане на делото по компетентност на Софийски районен съд.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа предявения иск по чл.127, ал.2 СК е Районен съд – Бургас, поради което определението, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-София, следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на РС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1157/10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8070/2019 г. по описа на БРС, с което на основание чл.118, ал.2 ГПК, вр. чл.127, ал.2 СК производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд–София.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за извършване на по-нататъшни процесуални действия по предявения иск.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.