№ 626
гр. В., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20241320100582 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, вх. № 582/2024 г. на ВРС,
подадена от „А1 Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр.С. 1309, р-н И., ул.”К.” № 1, представлявано от А.Д. и М.М.,
срещу Б. М. А., ЕГН: ********** и адрес: с. А., ул.“В.Т.“, № 40, общ. Д., обл.
В. във връзка със Заповед за изпълнение № 1155/26.10.2023г. по ч.гр.д. №
1993/2023г. на ВРС.
Ищецът “А1 Б.“ ЕАД, е предявил срещу Б. М. А. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено между
страните, че ответникът Б. М. А., дължи на “А1 Б.“ ЕАД, както следва: сумата
от 686.38 лева /шестстотин осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/
за периода от 10.06.2021 г. до 16.09.2020 г., от която 121,34 лева неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 525,44 лева
неустойка, 195,68 мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.06.2023 г. до окончателното
издължаване, както и да заплати сумите: 25 лева за платена държавна такса и
480 лева за платено адвокатско възнаграждение. Обстоятелства, от които
произтича вземането: Договор за продажба на изплащане № ********* от
21.02.2020 г. Претендират се и разноски, направени от ищеца в настоящото
производство.
За горепосочените суми „А 1 Б.“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1993/2023 г. по описа на ВPC, срещу която ответникът не е подал
1
не възражение, като е за лепено уведомление по чл. 47 ГПК, и съдът е дал
указания на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което същият е сторил в законния срок и е представил доказателства за това в
същия срок, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Ищецът твърди, че размерът на задължението на ответника е начислен
съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условията,
която сума представлявала сбор от сумите по фактури, както следва: №
*********, № ********* №*********, № *********, № *********,
№*********, *********, *********, № *********, № *********, както и
неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на
абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към
договор №********* от 21.02.2022 г., за които сума били издадени първични
счетоводни документи, както и законната лихва от датата на образуване на ч.
гр. д. № 1993/2023 г. по описа на ВРС до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че неустойката била начислена съгласно чл. 54.12 ОУ, като
съгласно чл. 92 от ЗЗД и т. 7.1 от Договора, абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, ка
който договорът се прекратява, по стандартен за А1 Б. ЕАД размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Абонатът е физическо
лице, поради което максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
Искането на ищеца до съда е да бъде признато за установено, че
ответницата му дължи следните суми сумата от 686.38 лева /шестстотин
осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от 10.06.2021 г.
до 16.09.2020 г., от която 121,34 лева неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане, 525,44 лева неустойка, 195,68 мораторна
лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.06.2023 г. до окончателното издължаване, както и да
заплати сумите: 25 лева за платена държавна такса и 480 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Обстоятелства, от които произтича вземането:
Договор за продажба на изплащане № ********* от 21.02.2022 г.
Претендира разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа
иска.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, не депозира становище по исковете.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1993/2023 г. по описа на Районен съд -
С.З., съдът е издал в полза на „А1 Б.” ЕАД срещу Б. М. А. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
686.38 лева /шестстотин осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ за
периода от 10.06.2021 г. до 16.09.2020 г., от която 121,34 лева неплатени суми
за предоставени електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане, 525,44 лева неустойка,
195,68 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.06.2023 г. до окончателното издължаване,
както и да заплати сумите: 25 лева за платена държавна такса и 480 лева за
платено адвокатско възнаграждение. Обстоятелства, от които произтича
вземането: Договор за продажба на изплащане № ********* от 21.02.2022 г.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, като длъжникът не се е
явил в съда да мполучи книжата по делото в указания срок. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1
ГПК „А1 Б.” ЕАД е предявило против установителни искове за вземанията си
по издадената заповед за изпълнение.
По делото е представен договор № ********* от 21.02.2020 г. по исилата
на който А. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана
абонаментна услуга А1 Сърф 2ХЛ срещу месечвна промоционална такса в
размер на 42,99 лева за срок от две години пхо партида на телефонен номер
**********. В друго Приложение 1 от същата дата абонатът е заявил услуга
А1 Netbox 25 за срок от две години и промоционална месена такса в размер на
15,99 лева.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг, по силата на който е взел
мобилно устройство SAM A 10 DS Black на изплащане посредством двадесет
и три месечни вноски в размер на 1,98 лева всяка, съгласно уговорения
погасителен план. При закупуването на устройство абонатът е получил
отстъпка от крайната цена, като спрямо договора за продажба на устройство
абонатът получава мобилното устройство за обща цена от 45,54 лева, като за
същото устройство цената в магазините на оператора е била в размер на
274,99 лева. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни от
оператора с договора. Неизпълнението е ангажирало отговорността на
ответника на основание чл. 54 от ОУ на оператора, който има право
едностранно да прекрати договора или временно да спре достъпа на абоната
до ползваните мрежи.
Относно ползваните услуги са издадени от ищеца следните фактури с
приложения към тях /също приети като доказателства по делото/, както
следва: № *********, № ********* №*********, № *********, № *********,
№*********, *********, *********, № *********, № *********.
Представени са по делото и Общите условия на ищеца.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 от ЗЗД и
сл. относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже,
както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
От представения договор за електронни съобщителни услуги, подписан от
страните, се установява възникналото облигационно правоотношение
помежду им. Съдът приема, че приложенията към данъчните фактури,
касаещи потреблението на процесния мобилен номер за процесните периоди
от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие че
не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги
/негова е доказателствената тежест/, поради което съдът намира за установено
съществуването на вземането на ищеца на сумата от 121,34 лева неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 21.02.2022 г.
Ищецът наред с неплатените главници, претендира в настоящото
производство и неустойки в общ размер на лева за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 54 от ОУ на
мобилния оператор /представени по делото/ и на основание чл. от
Приложение 1 към договора. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на
договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или
Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен договора,
операторът има право да прекрати договора, както да получи неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси /без отстъпки /, дължими от
датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора
срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки.
По настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението
на ищеца за предсрочно прекратяване на договора да е достигнало до
ответника, което е основание да се приеме, че исковете за заплащане на
неустойки се явяват неоснователни.
Отделно от това, по делото, нито са изложени твърдения, нито са
представени доказателства, защо се претендират неустойки на различни
стойности, правещи общо сумата от 525,44 лева, въпреки изрично
разпределената в тази насока доказателствена тежест на ищеца с доклада по
делото, а именно да докаже размера на претендираната неустойка. Не става по
никакъв начин ясно, че това са неустойки за предсрочно прекратяване на
конкретния договор. Начисляването неустойки на различни стойности
4
очевидно противоречи на уговореното в Приложение 1 към договора,
сключен между страните.
Предвид гореизложеното, исковете за признаване съществуването на
вземане на ищеца за главница в общ размер на 121,34 лева неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени суми за
устройство по договор № ********* от 21.02.2022 г. следва да бъдат уважени,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда –23.06.2023 г както и за мораторна лихва в
размер на 195,68 лева, а исковете за установяване на съществуването на
вземането на ищеца за неустойки в общ размер на 525,44 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните разноски в
исковото производство: 50 лева за държавна такса. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 50 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство
по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 25
лева за вържавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, като и
двете са в минимален нормативно определен размер, съразмерно с уважената
част от искове. Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. М. А., ЕГН: **********
и адрес: с. А., ул.“В.Т.“, № 40, общ. Д., обл. В., СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕTO на “А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1309, район И., ул. К.
№ 1, представлявано от А.Д. и М.М., , 121,34 лева неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 39,60 лева неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане, 195,68 мораторна лихва,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.06.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1993 / 2023 г. по описа на
ВPC.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.”
ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1309,
район И., ул. К. № 1, представлявано от А.Д. и М.М., против Б. М. А., ЕГН:
********** и адрес: с. А., ул.“В.Т.“, № 40, общ. Д., обл. В. искове за
5
установяване на вземането на “А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.”
ЕАД/ за сумата в общ размер на 525,44 лева неустойка, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1993 / 2023 г. по описа на ВPC, в тази им част, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. М. А., ЕГН: ********** и адрес: с. А., ул.“В.Т.“, № 40, общ. Д.,
обл. В., да ЗАПЛАТИ на „А1 Б.” ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1309, район И.,
ул. К. № 1, представлявано от А.Д. и М.М. сумата от 50 лева – разноски за
държавна такса по настоящото дело и сумата от 25 лева за държавна такса,
сумата от 480 – разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1993/
2023 г. по описа на ВPC, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6