Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9460 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Г.Д.К.
твърди, че на 12.05.2014 г. по ч. гр. д.
№ 5890/2014 г. по описа на РС – Варна е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу нея. Посочва, че със същата е осъдена
да заплати на ответното дружество „Е.П.“ АД следните суми: сумата от 2063.79
лева – главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/18.09.2012
г. и фактура № **********/27.06.2013 г. за обект с абонатен № **********,
клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р И.С.“ № 3; сумата от 316.64 лева – мораторна лихва
върху главницата по фактура № **********/18.09.2012 г. за периода от падежа
ѝ до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.05.2014 г., както и сумата от 360.93 лева – извършени по делото разноски.
Заявява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.06.2014 г. и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист. Позовава се на изтекла тригодишна
давност по отношение на вземанията по процесните фактури, която е започнала да
тече, както следва: за вземането по фактура № **********/18.09.2012 г. – от
18.10.2012 г., за вземането по фактура № **********/27.06.2013 г. –от
27.06.2013 г.
Отправя
искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 2063.79 лева – главница за незаплатена ел.
енергия по фактура № **********/18.09.2012 г. и фактура № *********/27.06.2013
г. за обект с абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се в гр.
Варна, ул. „И.С.“ 3, за която е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5890/2014 г. по описа на РС – Варна.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива подробни
съображения за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че срещу ищцата
е образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК, както със заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
5890/2014 г. по описа на РС – Варна, същата е осъдена на заплати на „Е.П.“ АД
описаните в исковата молба суми. Посочва, че срещу заповедта не е постъпило
възражение, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Ответникът
твърди, че на 15.12.2014 г., въз основа на посочения изпълнителния лист, е
подало молба за образуване на изпълнително производство. Заявява, че за
събиране на вземанията му е образувано изп. дело № 1779/2014 г. по описа на ЧСИ
И.С., за което длъжникът е уведомен на 08.01.2015 г. Посочва, че още с молбата
за образуване на изпълнителното производство е направено искане за прилагане на
определен изпълнителен способ, с което е прекъсната давността. На 06.01.2015 г.
давността отново е прекъсната с налагането на запор върху пенсията на ищцата,
като понастоящем не е изтекъл петгодишният давностен срок.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С
доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че срещу
ищцата е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5890 по описа 2014 г. на
Районен съд – Варна в полза на „Е.П.“ АД следните суми: сумата от 2063.79 лева
– главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/18.09.2012 г. и
фактура № **********/27.06.2013 г. за обект с абонатен № **********, клиентски
№ **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р И.С.“ № 3; сумата от 316.64 лева – мораторна лихва
върху главницата по фактура № **********/18.09.2012 г. за периода от падежа
ѝ до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.05.2014 г., както и сумата от 360.93 лева – извършени по делото разноски.
Видно от материалите по
заповедното производство, изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на
заповедта за изпълнение поради неподаване на възражение срещу нея от длъжника в
законоустановения срок.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист на 16.12.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1779/2014
г. по описа на ЧСИ И.С.. С молбата за образуване на изпълнителното дело „Е.П.“
АД е отправило искане за изпращане покана за доброволно изпълнение на длъжника,
като при липса на доброволно изпълнение да бъдат предприети изпълнителни
действия, както следва: запор на вземания и банкови сметки, опис, запор и
продан на движими вещи, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти.
От материалите по изисканото в
цялост изпълнително дело се установява, че на 06.01.2015 г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение до Г.К., връчено на дъщеря ѝ на 08.01.2015 г.
Със съобщение от същата дата до РУСО – Варна е наложен запор върху пенсията на
ищцата. Останалите писмени доказателства, налични по изпълнителното дело, не
следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на настоящия спор.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Длъжникът в изпълнителното
производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на
изпълнението чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има
за предмет съществуването на вземането, предмет на изпълнителното производство,
като надлежни страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал.
2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на
юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване
или погасяване на спорното право.
От събраните по делото
доказателства се установява наличието на образувано изпълнително производство
за принудително събиране на вземането, предмет на иска, като спорът между
страните е съсредоточен относно приложението на института на погасителната
давност.
Както по-горе бе отбелязано,
изпълнително дело № 1779/2014 г. на ЧСИ И.С. е образувано на базата на
изпълнителен лист, издаден в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 5890/2014 г. на ВРС, като вземането на ответното дружество е удостоверено като безспорно
във влязла в сила заповед за изпълнение.
Оспореното от ищцата вземане
съставлява главница за незаплатена ел.
енергия и съставлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Същевременно, следва да се вземе предвид, че
вземането е установено със влязла в сила заповед за изпълнение, която
настоящият съдебен състав приема, че следва да се приравни по правни последици
на съдебно решение. Аргументите за този извод са следните: влязлата в сила
заповед за изпълнение, освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното
решение последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение се преклудират всички
възражения на длъжника, че вземането не съществува, като те могат да бъдат релевирани единствено посредством извънредните способи по
чл. 424 ГПК, за разлика от исковете по
чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./. В този смисъл разясненията, дадени в т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, не намират приложение. Поради така изложените
съображения следва да се приеме, че по отношение установеното с влязлата в сила
заповед за изпълнение вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Следователно давността по отношение на процесното вземане е
прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Както в теорията, така и в съдебната практика, последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на
закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В този случай
издаденото от последния постановление има само декларативен, а не конститутивен
характер. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
От коментираните по-горе писмени
доказателства се установява, че последното изпълнително действие е предприето
на 06.01.2015 г., когато съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на
ищцата. Именно този момент е поставил началото на двугодишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Така, на 06.01.2017 г. изпълнителното производство е
прекратено по право. От датата на последното изпълнително действие /06.01.2015
г./ е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането, която понастоящем
все още не е изтекла.
По изложените съображения
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени извършените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на така претендираното юрисконсултско възнаграждение, доколкото
същото е в минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.К., ЕГН **********,***,
срещу „Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т., иск с правно основание чл.
439 ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2063.79
лева /две хиляди шестдесет и три
лева и седемдесет и девет стотинки/ – главница за незаплатена ел. енергия
по фактура № **********/18.09.2012 г. и фактура № *********/27.06.2013 г. за
обект с абонатен № **********, клиентски № **********, находящ се в гр. Варна,
ул. „И.С.“ 3, за която е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5890/2014 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т., СУМАТА ОТ 100 /сто/
лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: