№ 2004
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242120100308 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „А1 България“ ЕАД с ЕИК
********* срещу „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* иск за
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
2819.88 лв. /две хиляди осемстотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки/- месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
*** за периода 07.06.2021- 06.01.2022, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 428.74 лв.
/четиристотин двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/- месечни
вноски по договор за закупуване на изплащане *** за периода 07.06.2021-
06.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; 248.24 лв. – мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 09.08.2021- 31.08.2022
г., 30.08 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за
закупуване на изплащане за периода 09.08.2021 – 31.08.2022г., за които
вземания е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 07.09.2022г. по ч. гр. д. №***/2022 г. по описа на БРС. Иска се
още ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите в размер на
7292.00 лв. / седем хиляди двеста деветдесет и два лева/- неустойка за
неизпълнение на договор ***, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и 441.67 лв.- мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 12.08.2021- 31.08.2022 г., за
които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че ответното дружество е сключило с
ищеца договор за използване на електронни съобщителни услуги, като за
1
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа
описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът
бил подновяван през годините за нови срокове и били добавяни и променяни
услуги и тарифни планове. Към договора на 25.08.2020г. бил закупен на
изплащане Handset Sam Galaxy А71 DS Black+PB в пакет c тарифен план за
номер *** за сумата от 791.52 лв. с първоначална вноска 32.98 лв. и 23
месечни вноски по 32.98 лв. Ответното дружество не погасило в срок
дължимите задължения, поради което договорът бил прекратен едностранно
от мобилния оператор считано от 25.01.2022г. Поради това моли за уважаване
на исковете и присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество не подава отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове. Иска се постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът не се явява лично в съдебно заседание и не заявява
становище.
Съдът с определение е отхвърлил искането за постановяване на
неприсъствено решение, като е приел че не са налице предпоставките по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422 ГПК вр. с чл.
200 ЗЗД, чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД и осъдителни искове по чл.422 ГПК вр. с
чл.92 ЗЗД и чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Видно е също, че
по отношение на осъдителните искове, заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателствени
средства, а именно Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги № ***, по силата на който дружеството ищец се е задължило да
предоставя определени електронни съобщителни услуги. Представени са
приложенията към него – за условията за ползване на тарифен план за
мобилна телефонна услуга, мобилен интернет, за условията на тарифен план
за мобилна услуга. Представен е и анекс към горепосочения договор за
удължаване на срока за ползване на услугите ведно с приложения относно
условията по всеки отделен план. Представен е и договор за продажба на
изплащане № *** от 25.08.2020 г. по силата на който ищцовото дружество
2
прехвърля на ответната страна правото на собственост върху една или няколко
вещи /които се определят с приемо – предавателен протокол. Уговорено е, че
купувачът заплаща първоначална вноски и 23 месечни вноски с включена
лихва, като е приложен и погасителен план. Представени е и приемо-
предавателен протокол за апарат Sam Galaxy a71 DS Black+PB TTEC . Видно
от тези писмени доказателствени средства вещите предмет на продажбата са
предадени на ответника. Всички представени от ищеца документи са
подписани от представител на ответното дружество.
Представени са и издадените от ищцовото дружество фактури, както и
общите условия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането. По
отношение на неустойката и лихвата за забава начислена върху нея
заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК поради което за тези
вземания е предявен осъдителен иск, който е допустим съгласно чл. 415, ал. 3
ГПК.
По отношение на исковете за заплащане на електронни съобщителни
услуги съдът намира, че от гореописаните, приети по делото и неоспорени
документи по категоричен начин се установява възникването и развитието
между страните на две облигационни отношения – по договор за мобилни
услуги и по договори за продажба на изплащане, които ги обвързват и които са
действали в рамките на заявения от ищеца период.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен
начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите
абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално
ответника ги потребява.
По отношение на исковете за заплащане на продажната цена на
продадените устройства, съдът намира също за дължими, тъй като
представени писмени доказателствени средства, подписани от ответника
удостоверяват получаването на съответните устройства, поради което ищецът
е изправна страна, но липсват доказателства ответникът да е платил
уговорената цена.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите съдът намира, че искът е
неоснователен. В процесния случай клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за
вредите от развалянето му. Уговорена по този начин тя противоречи на
принципа на справедливостта, т. к. съгласно посочените в заявлението
обстоятелства според чл. 54. 12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора,
3
при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане
договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по
своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния
оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Правото
на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната
представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя
преценка може да се освободи от своите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това
да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен. По
този начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, т. к. от една страна по свое усмотрение той ще се
освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да
предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, а от
друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от забавата
наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил
договора. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена
процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се
явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Поради това съдът
намира предявените осъдителни искове за неустойки и обезщетение за забава
върху тези вземания за неоснователни.
По отношение на предявения установителен иск за обезщетение за
забава съдът намира същия основателен доколкото се касае за вземанията за
месечни такси по договора за мобилни услуги и по договора за продажба.
Обезщетение за забава се дължи само върху главните задължения, за които
съдът прие, че са дължими, но не и върху задълженията за неустойка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него в
настоящото и заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „ТИ БИ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК
********* сумите в размер на 2819.88 лв. /две хиляди осемстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/- месечни такси и потребление
за използване на услуги по договор *** за периода 07.06.2021- 06.01.2022,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане; 428.74 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/- месечни вноски по договор за закупуване на
изплащане *** за периода 07.06.2021- 06.01.2022 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 248.24
лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 09.08.2021- 31.08.2022 г., 30.08 лв. - мораторна лихва върху вземането
4
за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 09.08.2021 –
31.08.2022г., за които вземания е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2022г. по ч. гр. д. №***/2022 г.
по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове предявени от „А1 България“ ЕАД с
ЕИК ********* срещу „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* за
сумите в размер на 7292.00 лв. / седем хиляди двеста деветдесет и два лева/-
неустойка за неизпълнение на договор ***, ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 441.67 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 12.08.2021-
31.08.2022 г., за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
„А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 269,08 лв. /двеста
шейсет и девет лева и осем стотинки/ разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5