Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 473
04.07.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №151 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р. – К.А.“, със седалище и адрес на управление гр.Х., ***, представлявано от К.П.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0271-000012 от 17.01.2022 г., издадена от П. Д. П., на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.
Оспорващият твърди, че обжалваната заповед била нищожна, неправилна и незаконосъобразна. При постановяването й били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в ЗДвП и АПК, както и нарушения на материалноправните норми на ЗДвП.
Излага доводи, че от изложеното в тази ЗППАМ не ставало ясно на кого и за какво съгласно б.„а“ от т.2а на чл.171 от ЗДвП била издадена – дали на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“ като юридическо лице, дали на К.П.А., и ако била на последния, в какво качество. Не ставало ясно дали е издадена на собственик, който управлявал МПС, или в качеството на собственик, който е предоставил МПС на лице, за което са налице обстоятелствата по буква „а“ и кои са тези обстоятелства, защото в закона нямало текст със съдържание „предоставил за ползване и на разположение на неправоспособен“, който да изисквал прекратяване на регистрацията на МПС. Отделно от това мярката се прилагала от 6 месеца до 1 година, а в случая била наложена за 181 дни, което било в нарушение на закона.
На следващо място в жалбата се твърди, че изложеното в ЗППАМ не отговаряло на истината, по отношение на К.А., нито в лично качество, нито в качеството на представител на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“, собственик на МПС. Твърди се, че А. не бил предоставял за ползване и на разположение МПС на Д. Д. Г., която той не познавал. А. бил предоставил с договор МПС лек автомобил БМВ с рег.№*******на лицето Д. М. В., което желаело да закупи същия лек автомобил, и му бил предоставил правото да го управлява за срок от една седмица. Д. В.имал редовно и валидно СУМПС, а как на процесната дата това МПС се оказало на разположение на Д. Д. Г., К.А. нито знаел, нито бил давал съгласие за това. Поради това липсвал субективен елемент – вина към нарушение, извършено от К.А. и той не бил осъществил състава на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за да бъдела наложена тази мярка спрямо юридическото лице.
Описаните в ПАМ обстоятелства и нейното текстово съдържание не отговаряли на обстоятелствата и текстовото съдържание на нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП. Административният орган бил издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ като посочил правна норма, но не изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до заключение за прилагането й. Липсата на мотиви било съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му.
Освен това заповедта била издадена в нарушение на разписаните в АПК правила – чл.26, чл.34 – 36, чл.45, тъй като К.А., като законен представител на едноличния търговец, не бил уведомен, че е започнало административно производство по издаване на този акт, който засягал неговите права и законни интереси, нито му била дадена възможност да даде пояснения.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2022 г. от мл.инсп.Н. Й. К., на длъжност ст.полицай при РУ Харманли, в присъствието на свидетеля К. П. Р., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД бл.№057302, с №48, срещу Д. Д. Г. от гр.С., за това, че на 16.01.2022 г. около 21.15 часа в град Х., по бул.„Б.“, управлява лек автомобил БМВ 550И собственост на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“***, с посочен БУЛСТАТ. В АУАН е посочено, че при проверката е установено, че водачката управлява по бул.„България“ посока центъра на града и до фирма „Димана“ е спряна за проверка, като се установило, че същата не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и никога не е притежавала. Посочено е, че с това е извършено виновно нарушение на чл.150 от ЗДвП. Като доказателство са иззети Свидетелство за регистрация II част с №********* и регистрационни табели 2 броя с рег.№ ********.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя Д. Д. Г., която срещу подпис на 16.01.2022 г. е получила екземпляр от АУАН, без да посочи възражения по него.
Като част от административната преписка по делото е представена разпечатка от национална база данни, за регистрацията на лек автомобил Марка и модел БМВ 550 И, с регистрационен номер ********, в която като собственици на превозното средство са вписани: 1. ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“*** – собственик/прит.СР; 2. К.П. *** – собственик; 3. С. А. В., гр.Х. – подал/получ.СР.
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000012 от 17.01.2022 г., издадена от П. Д. П., на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, се налага на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р. – К.А.“, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.„Г.С.Р.“ №***, вх.*, ап.**, представлявано от К.П.А., принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил БМВ с рег.№********, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 181 дни, с отнемане на СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с №********.
Заповедта е обоснована с това, че ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“***, на 16.01.2022 г. около 21:15 ч. в град Харманли, по бул.„България“ до фирма „Димана“ в посока центъра на града е предоставило за ползване и на разположение на неправоспособната Д. Д. Г., с посочени ЕГН и адрес, лек автомобил БМВ с рег.№********, съставен АУАН серия АД бл.№057302.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на 08.02.2022 г. на срещу подпис на К.А., законен представител на едноличния търговец – жалбоподател.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.02.2022 г.
От страна на жалбоподателя по делото е представено Свидетелство за регистрация част I на лек автомобил БМВ 550 И с регистрационен номер ********и вписан собственик ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“, както и двустранно подписан Договор за безвъзмездно предоставяне на МПС за временно ползване, сключен на 14.01.2022 г. между К.П.А., в качеството му на управител и законен представител на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“ и Д. М. В. от гр.Д., като получател. С договора лек автомобил марка БМВ модел 550и с регистрационен номер ********се предоставя на получателя безвъзмездно за временно ползване и управление по предназначение за срок от 1 седмица до 21.01.2022 г. включително. В договора е уговорено за времето на ползване на автомобила Д. М. В. да отговаря за всички имуществени вреди, причинени на и от автомобила във връзка с неговото ползване и управление, както и за всички нарушения на ЗДвП, извършени с него, както и че същият няма право да предоставя автомобила на трети лица и е длъжен да го върне в състоянието, в което го е получил.
Допълнително по делото са събрани като писмени доказателства Свидетелство за управление на МПС на Д. М. В. и Акт за установяване на административно нарушение №49 (Серия АД бл.№057303), съставен на 16.01.2022 г. срещу Д. М. В., за това, че на същата дата около 22.15 часа в град Харманли, като пътник в лек автомобил БМВ 550 И с рег.№ ********, собственост на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“, се вози на предна лява седалка, преотстъпва управлението на лекия автомобил на неправоспособния водач Д. Д. Г., с което е нарушил чл.102, ал.1 от ЗДвП, както и издаденото въз основа на този АУАН Наказателно постановление №22-0271-000049/15.02.2022 г., с което на М.Д. В.се налага административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, за виновно нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП – водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.
По искане на жалбоподателя, по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. М. В.. Същият дава показания, че харесал лекия автомобил „BMW“ с регистрация ********, собственост на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р. – К.А.“ и искал да го купи, но понеже колата била скъпа, решил да я пробва една седмица, и собственикът на фирмата му направил договор, за да я пробва една седмица, преди да я купи. Свид.В. заявява, че през това време в гр.Х. неговата позната Д. го помолила да покара колата, като му казала, че има книжка, той й се доверил и я дал, но ги спрели полицаите, установило се, че Д. няма книжка и в полицията свалили номерата на колата и му съставили акт и наказателно постановление. Свидетелят заявава, че собственикът на колата нямал нищо общо и не знаел, че колата е дадена на друг.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган. Не са налице основания същата да се приеме за нищожна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.8) Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ в ОДМВР Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР.
С писмо Рег.№272р-5525/12.03.2022 г. Директорът на ОДМВР Хасково удостоверява по делото, че старши инспектор П. Д. П., издал процесната ЗППАМ, заема длъжност началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, включително към момента на издаване на оспорената заповед. С това по несъмнен начин е установено, че П. Д. П. е полицейски орган измежду посочените в т.8 от Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
В общата разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е предвидено, че когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Като правно основание за издаването й в оспорената заповед е посочен чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено единствено, че ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“ „на 16.01.2022 г. около 21:15 ч. в град Х., по бул.„Б.“ до фирма „Димана“ в посока центъра на града, е предоставил за ползване и на разположение на неправоспособната Д. Д. Г. … лек автомобил БМВ с рег.№********. Съставен АУАН Серия АД бл.№057302.“
Извършено по този начин, излагането на фактическите основания в акта е непълно и не съответства на приложената правна норма.
В тази връзка съдът споделя изложените в жалбата възражения, че описаните в ЗППАМ обстоятелства и нейното текстово съдържание не отговарят на обстоятелствата и текстовото съдържание на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
Следва да бъде отбелязано, че единственото релевантно според цитираната нормативна уредба обстоятелство за прилагане на ПАМ е факта на управление на чуждо МПС от лице (несобственик), за което е налице някое от изброените в чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП обстоятелства, при осъществяването на които предвидената в закона принудителна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно“ се прилага и на собственика, който не е управлявал моторното превозно средство.
В процесната ЗППАМ обаче липсва посочване, че лицето, на което се налага мярката, е собственик на лекия автомобил, чиято регистрация се прекратява. В заповедта от фактическа страна е посочен единствено правно ирелевантния факт, че едноличният търговец, на конкретни дата и място, е предоставил за ползване и на разположение на неправоспособната Д. Д. Г. конкретен лек автомобил.
Изложеното в ЗППАМ на практика описва отчасти нарушение на забраната, предвидена в чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която „На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство … на лице, което не е правоспособен водач“, но не излага ясно и недвусмислено фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП. Фактическите обстоятелства в ЗППАМ не са достатъчни на субекта, по отношение на който е приложена мярката, да стане ясно защо същата му се налага. Това е така, защото от една страна забраната (в чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП) за предоставяне на МПС на неправоспособен водач е относима както за собственика на моторното превозно средство, така и за упълномощения ползвател на същото, а в заповедта не е посочено качеството на едноличния търговец в тази връзка. От друга страна, с начина, по който е описано фактическото основание за издаване на процесната заповед, е нарушено правото на защита на нейния адресат, който е поставен в ситуация да се защитава срещу неотносими към спора обстоятелства, посочени като предпоставка за издаване на акта.
Съдът приема, че макар в заповедта ясно да е индивидуализиран правният субект, на който се налага ПАМ, то направеното в случая описание от фактическа страна не е достатъчно да обоснове налагането на същата по смисъла на приложената правна норма. В оспорената заповед не е направено и надлежно препращане към фактите, установени със съставения АУАН Серия АД бл.№057302, поради което същите не следва да се възприемат като мотиви на акта.
Липсата на достатъчни фактически основания в издадената ЗППАМ представлява нарушение на формата на административния акт и достатъчно основание за нейната отмяна по чл.146, т.2 от АПК.
Отделно от това, описаните в ЗППАМ факти се опровергават по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Безспорно е доказано по делото, че на 14.01.2022 г. ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“ е сключил с лицето Д. М. В. писмен договор, с който му е предоставил безвъзмездно за временно ползване и управление, със срок до 21.01.2022 г., собствения си лек автомобил марка БМВ модел 550и с регистрационен номер ********. Безспорно е също, че на 16.01.2022 г., т.е. в срока на този договор, контролните органи са съставили срещу Д. М. В. Акт за установяване на административно нарушение, за това че 16.01.2022 г. около 22.15 часа в град Х., като пътник в лекия автомобил с рег.№ ********, собственост на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р.– К.А.“, преотстъпва управлението на автомобила на неправоспособния водач Д. Д. Г.. Установява се както от писмените, така и от гласните доказателства, които съдът кредитира с доверие, че на посочената в ЗППАМ дата, час и място едноличният търговец не е извършил описаното в заповедта деяние по предоставяне на лекия автомобил за ползване и на разположение на неправоспособната Д. Д. Г.. Визираното в ЗППАМ „предоставяне“, което, както вече беше посочено, е ирелевантно към състава на чл.171, т.2а, б.„а“, предл.последно от ЗДвП, в действителност е било извършено от лице – упълномощен ползвател на лекия автомобил, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на последното.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че действително законът предвижда срочност на налаганите ПАМ, като в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП срокът варира „от 6 месеца до една година“. Неясно защо административният орган е определил срока в дни, но в конкретния случай това обстоятелство не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като посочените 181 дни съответстват на предвидения в закона минимален срок от 6 месеца, за който може да се приложи ПАМ.
Налагането на принудителната административна мярка в случая е немотивирано и актът, с който е наложена, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 650 лева, от които 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 г. и 50 лева – внесена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000012 от 17.01.2022 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, РУ Харманли, да заплати на ЕТ „Жаки – Р. М.– М. Р. – К.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: