Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 319/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 6806/26.06.2020 г. на началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на И.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата е наложена административна санкция глоба в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за
пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят
редовно призован се явява лично и с адв. В., който поддържа жалбата. Твърди, че
АПИ е издала разрешително за превоз, определеният по което маршрут не е
позволявал ППС да премине по него, поради което водачът се е отклонил от
маршрута. С оглед на това счита, че наказателното следва да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Представя писмено
становище, в което излага съображения за законосъобразност на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок (от известие за доставяне на л. 13-14 от делото се
установява, че НП е връчено на 02.07.2020г., а жалбата е депозирана на
08.07.2020г.), от лице имащо право на жалба и против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна по
следните съображения:
С
Разрешение за превоз №РИ-2324/19.05.2020г., издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ е било
разрешено движението на съчленно ППС с шест оси – МПС с три оси марка „МАН“ с
рег. №В9581РК и полуремарке с три оси с рег. №В7835ЕК, по маршрут, който
включва и преминаването през пътен възел Мухово със срок до 18.06.2020г..
Височината
на ППС била 4,82м., а височината на моста при пътен възел Мухово била 4,70м.,
което не позволявало преминаването на ППС през този участък от маршрута.
На
29.05.2020 г. сутринта процесното ППС, управлявано от жалбоподателя, се движело
по разрешения маршрут, като било съпровождано от ескортен автомобил, в който се
намирал св. Д.. Непосредствено преди пътен възел Мухово св. Д. се усъмнил, че
ППС ще мине под моста при пътния възел с оглед височината си, поради което
слязъл от автомобила и с измервателен уред установил, че ППС е с повече от
10см. по-високо от моста при пътния възел. Това означавало, че ППС не може да
напусне магистралата при пътен възел Мухово без причиняване на вреди на товара
и на пътното съоръжение. Не било възможно и отбиване в аварийната лента на АМ
Тракия и изчакването на ново разрешително или извършването на каквито и да е
други маневри, тъй като ППС било извънгабаритно, с широк товар, който при
отбиване в аварийната лента излиза извън нейните предели и застрашава
движението по АМ Тракия. Най-близкият маршрут, през който ППС можело да мине,
за да заобиколи пътен възел Мухово и да продължи отново по разрешения маршрут
бил през пътен възел Вакарел (на около 10км разстояние). Поради това ППС и
ескортният автомобил продължили по АМ
Тракия, отправяйки се към пътен възел Вакарел. В 09,00часа на АМ Тракия, км
23+600, на 100м. преди разклона за с. Вакарел в посока Пазарджик-София ППС било спряно за проверка. В процеса на проверката било
констатирано, че ППС е извънгабаритно, като имало съответното разрешение, но се
било отклонило от разрешения маршрут.
Бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на И.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата е наложена административна санкция глоба в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели А., П. и Д., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
От
показанията на свидетелите, приложеното по делото разрешително и изисканата от
съда и предоставена от АНО информация на л. 43 от делото се установява,
че височината на съоръжението при пътен възел Мухово е 4,60м., респ. не е
възможно преминаването на извънгабаритно ППС с височина над 4,60м., каквото е
процесното ППС, както и че пътен възел Мухово не е следвало да бъде включван в
маршрута за движение, определен в издаденото Разрешение за превоз
№РИ-2324/19.05.2020г., издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. На
следващо място се установи, че единствената възможност ППС да заобиколи пътен
възел Мухово и да се върне на разрешения маршрут е била чрез преминаване през
пътен възел Вакарел, като отбиването в аварийната лента или извършването на
други маневри би създало опасност за движението с оглед размерите на ППС.
Съдът
приема за безспорно установено, че на 29.05.2020г. в 09,00часа на АМ Тракия, км 23+600, на 100м.
преди разклона за с. Вакарел в посока Пазарджик-София жалбоподателят е управлявал извънгабаритно съчленно ППС с шест оси – МПС с три
оси марка „МАН“ с рег. №В9581РК и полуремарке с три оси с рег. №В7835ЕК, без да
разполага с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на АПИ
(маршрутът по издаденото разрешение не включвал участъка, на който ППС било
спряно за проверка).
Управлението
на извънгабаритно ППС при неспазенване на определения в разрешителното или
посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 маршрут на
движение е нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за
пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Съгласно
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба разрешенията по ал. 1 и 2 се
издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища. Редът за издаване на това
разрешение е регламентиран с Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
На
първо място съдът
намира, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят е действал при условията на „крайна необходимост”. Съгласно чл.
13, ал. 1 от НК (приложим по арг. от чл. 8, вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените.
По
делото се установи, че мостът при пътен възел Мухово е по-нисък от ППС с
издадено разрешение за превоз по маршрут, включващ именно този пътен възел.
Следователно при преминаване на ППС под моста на пътен възел Мухово е
съществувала непосредствена опасност за причиняване на вреди както на товара,
така и на пътното съоръжение.
Именно
за да се избегне тази непосредствена опасност жалбоподателят е предприел
управление на ППС в нарушение на ЗП, като се е отклонил с около 10км. от
разрешения маршрут, за да заобиколи пътен възел Мухово и след преминаване през
пътен възел Вакарел да продължи обратно по разрешения маршрут.
Вредите,
причинени от жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, с което са засегнати обществените отношения, свързани
със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Жалбоподателят е
съзнавал, че управлява ППС в отклонение от разрешения маршрут, но поведението е
било насочено към избягване причиняването на вреди на товара и на пътното
съоръжение.
За
да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна необходимост
следва да не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. В
конкретния случай се установи, че с оглед размерите на извънгабаритното ППС и
на товара не е било възможно отбиването в аварийната лента на АМ Тракия и
изчакване да бъде издадено ново разрешение, тъй като размерите на ППС и товара
излизат извън пределите на аварийната лента и биха създали реална опасност за ПТП
с движещите се с висока скорост по АМ Тракия автомобили.
Следователно,
за да не бъдат причинени вреди на товара и пътното съоръжение и за да не се
стигне до ПТП на АМ Тракия извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо
се в отклонение от разрешения маршрут и
преминаване през най-близкия пътен възел, позволяващ напускане на АМ Тракия, е
било единствена възможност за спасяване на визираните в чл. 13, ал. 1 от НК
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност.
Причиняването
на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди са по-малко
значителни от предотвратените. В случая с поведението си жалбоподателят е
засегнал вече посочените обществени отношения, но не е допуснал настъпването на
конкретни вреди. От друга страна чрез поведението си е предотвратил
причиняването на реални вреди на товара и на пътното съоръжение, както и
настъпването на ПТП на АМ Тракия в случай на отбиване в аварийната лента.
Следователно вредите, чието настъпване е предотвратено, са по-значителни от
причинените вреди при управлението на
ППС в отклонение в размер на около 10км. от разрешения маршрут.
Съгласно
чл. 13, ал. 2 НК няма крайна необходимост, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление. В конкретния случай избягването на
опасността е правонарушение, а не престъпление, поради което деецът може да се
позове на крайна необходимост.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че и жалбоподателят е
извършил правонарушението при условията на „крайна необходимост”. Съгласно чл.
8 ЗАНН не са административни нарушения, деянията които са извършени при
неизбежна отбрана или крайна необходимост. Ето защо жалбоподателят не е
следвало да бъде наказван и атакуваното НП следва да бъде отменено.
На
второ място дори да
се приеме, че деянието не е извършено при крайна необходимост, то съдът счита,
че са налице материалноправните предпоставки за третиране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът при тълкуване на обективираната в
термина "маловажен случай" законодателна воля, приема, че при
административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата
относно обществената опасност на административното нарушение, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя. Особената важност на
обществените отношения, регулирани от ЗП не може да игнорира задължението на
административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител.
В
конкретния случай съдът приема, че извършеното нарушение е незначително с оглед
на това, че отклонението от маршрута не е било голямо (около 10км.); имало е
издадено Разрешение за превоз, в което според АНО е допусната „техническа
грешка“, изразяваща се във включването на пътен възел Мухово (л. 43 от делото),
което е основна причина за извършване на нарушението и което е поставило
жалбоподателя в невъзможност да спази определения с разрешителното маршрут;
нарушението е за първи път (с оглед отбелязването в НП); липсват вредни
последици от нарушението. Макар с обжалваното НП наложеното наказание да е определено
в минималния предвиден от закона размер, съдът намира, че същото е несъразмерно
тежко с оглед конкретното нарушение и нарушител. Административното нарушение по
своята степен на обществена опасност се явява малозначително в сравнение с
другите типични, обичайно срещани случаи, касаещи подобни нарушения на ЗП.
Поради
това е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган
е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, поради което е
налице основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота следва
да се посочи, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,
че последният не може да е субект на административното нарушение. Съгласно чл.
53, ал. 1 от ЗП наказанието за нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП се налага на физическите лица, нарушили
същата разпоредба. Също така разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3
юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол при МВР "Пътна
инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено
възнаграждение в размер на 300 лв. (л. 34 от делото). Това възнаграждение е в
размер на законовия минимум. Следователно в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
6806/26.06.2020 г. на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.Д.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е
наложена административна санкция глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 2 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: