Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 11.
06. , година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на двадесет и осми май през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Кона Дочева
Прокурор: Ваня
Савова
като разгледа докладваното от съдията ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 234 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет
и първа „ НПК .
Образувано
е по жалба на адвокат И.А. ***, -служебен защитник на подсъдимия М. И. ***, подадена срещу ПРИСЪДА № 7 /
27.02.2019 г. на Районния съд гр. Червен бряг.
Със съдебния акт, предмет на въззивната жалба,
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.И.М. - роден на *** ***, със
постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, не женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 28/29.04.2018г. в с. ************, противозаконно
повредил чужда движима вещ – л.а. „***“ без регистрационен номер, с номер на
рама ******, собственост на Д.
И. Д.от същото село, изразяващо се пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден
ляв стоп, изтръгнато външно дясно и ляво огледало, счупени рамена на предни
чистачки – 2 бр., счупени пера напредни чистачки – 2 бр., всичко на обща
стойност – 303 лв., поради което и на осн. чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 54,, ал. 1
от НК ГО ОСЪЖДА на шест месеца лишаване от
свобода,което да се изтърпи при първоначален „Строг“режим.
На
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД ОСЪЖДА НПК подсъдимия М.И.М. с ЕГН **********о*** заплати на Д. И. Д.от с*************,
с ЕГН ********** сумата от 303.00 лв. /триста и три/лева, представляващи
причинени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.04.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда подсъдимия М.И.М. с ЕГН **********о***
да заплати д.т. върху уважения размер на граждански иск 303.00 лв., в размер на
50.00 лева
Осъжда на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.И.М. с ЕГН **********о***
да заплати по с/ка на ОД на МВР град Плевен сумата от 70.38 лв. /седемдесет лв.
38 ст./ , представляващи възнаграждение за вещо лице по ЗМ556/2017г.
Осъжда на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.И.М. с ЕГН **********о***
да заплати по с/ка на Районен съд ****сумата от 86.68 лв. /осемдесет и шест лв.
68 ст./, представляващи възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се съдържа оплакване, че
присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
– чл.303 НПК, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин, а присъдата
почива на предположения.
Моли окръжния съд , да отмени присъдата и постанови нова ,с която да
признае подсъдимия М. М. за невинен по предявеното му обвинение. С оглед на това се иска отхвърляне на
предявения граждански иск. Направено е и алтернативно искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание от служебния защитник –
адв. А.. Излагат се подробни доводи, във връзка с посочените основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт.
Прокурорът изразява становище ,че присъдата е правилна и следва да бъде
потвърдена. Посочва, че връщане на делото за ново разглеждане няма да доведе до
установяване на нови обстоятелства, които да внесат яснота.
Плевенският окръжен съд ,като взе предвид основанията посочени в жалбата,
доводите на страните и доказателствата по делото, извърши цялостна проверка
относно правилността на присъдата, в пределите по чл. 317 НПК,като установи
следното:
Жалбата е подадена в законния срок и от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол. Отговаря на законовите изисквания за
съдържание и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е изложил доста
оскъдни съображения, от които не става ясно, на основание на какви
доказателства, установени по реда и със способите на НПК е приел за доказано по безспорен начин,
обвинението по чл. 216,ал.1 от НК, предявено на подсъдимия М. **. Бегло се
посочва, че на л.11 от Досъдебното производство се съдържали подробни
самопризнания на обвиняемия, които били потвърдени от разпитаните
свидетели. Всъщност М. **, разпитан в
качеството си на обвиняем на 29.06.2018г(л.19 от ДП) заявява,че се признава за
виновен и съжалява за деянието си, но отказва да дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Самопризнанието на л. 11 от ДП, на което се е позовал първоинстанционният
съд, на практика няма процесуална
стойност на обяснение съдържащо самопризнание, дадена в качеството на обвиняем
пред разследващ орган. Същото
представлява ръкописно „писмено сведение“ от името на М. **, дадено на
30.04.2018г. преди той да е привлечен в качеството на обвиняем. С оглед на
това, първоинстанционният съд се е позовал на частен документ, който няма
характер на обяснение дадено от обвиняем, нито е прието като писмено
доказателство от съда. Защитата в пледоариите по същество е възразила, че
посоченото сведение, не е годно доказателствено средство, тъй като не събрани и изготвено по реда и със способите
на НПК.
От изложеното е видно ,че присъдата , предмет на въззивна проверка е
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: чл.
104 – чл.106 НПК, и чл. 305,ал.3 от НПК.
Съдът не е отговорил на нито едно от
възраженията на служебния защитник, който е изложил доводи ,че няма годно
самопризнание, нито очевидци на деянието, а свидетелските показания
възпроизвеждат извънсъдебно самопризнание, т. е. те нямат преки възприятия
относно авторството на деянието.
За да постанови присъдата си ,съдът се е позовал на данни, съдържащи се в ръкописно сведение на л.11 от ДП. Липсват
съображения на съда, от които да е видно, по каква причина, тоова сведение, е прието за годно доказателствените средство,
въпреки,че не е събрано и изготвено по реда и със средствата на НПК, както
повелява разпоредбата на чл.105,ал.2 от НПК.
Липсва анализ на доказателствата, от
които да е видно ,защо съдът е приел ,че процесният лек автомобил е собственост
на св. Д. Д., нито е развил съображения, какви съставомерни факти , предмет на
доказване ,е приел за установени с показанията на цитираните само с имената им свидетели.
От изложеното е видно ,че изложените към присъдата мотиви не отговорят по
своето съдържание на императивната разпоредба на чл. 305,ал.3 от НПК. Това е
равнозначно на липса на мотиви. При това положение, въззивната инстанция не е в
състояние да провери как е изградил вътрешното си убеждение първоинстанционният
съд, а от там и да провери правилността на фактическите и правни съображения, и
изводи на първоинстанционния съд, тъй като такива на практика липсват.
Предвид горните изводи, окръжният съд намира ,че присъдата следва да бъде
отменена само на това основание, без да се обсъжда правилността и по същество,
а делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 335,ал.2, вр. с чл.348,ал.3 ,т.2 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 7 / 27.02.2019 г. на Районния съд гр. Червен бряг, постановена по НОХД № 221/ 2018г. и ВРЪЩА
ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на първата инстанция.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: