ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 31.01.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено петък, 31
януари 2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 39 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17
от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) във вр. с чл. 267 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Е.Л.К.,
с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Е.И.К., с адрес: ***,
СРЕЩУ:
РЕШЕНИЕ № 2017 от 04.12.2019 г. постановено
по гр.д. № 05552 / 2019 г. по
описа на РС Перник
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на процесуални правила и материални закони.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че в първоинстанционното производство, не били
събрани достатъчно относими доказателства, от които да следва несъмнен извод,
че ответникът е осъществил акт на домашно насилие.
Жалбоподателя
счита, че районният съд не бил обосновал изчерпателно, убедително и
непротиворечиво изводите, върху които е изградил обжалваното решение.
На първо място счита, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че
ответника Е.К. е осъществил акт на домашно насилие, като неправилно възприел
само доказателствата - писмени и гласни, представени от молителката, и не
кредитира събраните гласни доказателства - разпитаните свидетели, водени от
ответника.
В действителност Декларацията по чл. 9 от 33ДН макар да имала обвързваща
сила към съда да постанови защита, в случая настоящото производство се образувало
и провело „по една скалъпена версия на молителката, подкрепена от родителите й
и „вещата” намеса на процесуалния й представител“.
В тази връзка били противоречиви събраните гласни доказателства, като
неправилно съда игнорирал показанията дадени от свидетелите водени от К., а се дал
превес на всички останали свидетелски показания - на свидетелите на
молителката.
Жалбоподателя подчертава, че никога не бил осъществявал какъвто и да е акт
на домашно насилие било то физическо, психическо, емоционално или икономическо
срещу бившата си съпруга, майката на близнаците Е. и М. и жената с която живеел
на семейни начала до 28 август 2019 г. В целия град били семейство за образец.
Не бил удрял Г. и не я бил заплашвал. Това било подкрепено от разпитаните и
водените от него свидетели.
Твърди: „Носил съм я на ръце, живеехме в лукс и над средния жизнен стандарт
за България, пък и не само. Всяка година по 2-3 почивки в чужбина, екскурзии с
круизни кораби в Средиземно море, посещение в Англия, Дубай и други екзотични
дестинации, зимни ски-почивки, зимни посещения на СПА и минерални процедури.
Ето защо моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като се
произнесе и по съдебни разноски и бъде признато,
че не бил осъществявал акт на домашно насилие.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна Г.В.Г.
с ЕГН-********** Постоянен адрес: *** чрез адв.Е. *** е подала отговор на въззивната жалба с рег. №
2028 / 21.01.2020г., с който моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена, като неоснователна въззивната
жалба на Е.Л.К. срещу оспорените части от първоинстанционното решение №
2017/2019 год. по гр.д. 05552/2019 год. по описа на ПРС и бъде уважена в цялост
молбата на Г.Г., като бъдат оставени в сила постановените от ПРС мерки за защита
срещу осъществено от Е.Л.К. на 28.08.2019г. и на следващите дни, домашно
насилие по отношение на молителката, но бъде изменено решението в частта
относно срока и бъде издадена нова заповед за защита, като бъде определена
същата да е със срок от 18 месеца, с което да бъдат защитени в максимален обем
правата на пострадалата, и бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В срока по чл.17 от ЗЗДН е
депозирана и въззивна жалба
ОТ:
Г.В.Г. с ЕГН – ********** ***, чрез адв. М.Е. ***
ПРОТИВ:
част от РЕШЕНИЕ № 2017 / 04.12.2019 год. по гр.д. 5552 / 2019 год. и издадената
в тази връзка ЗАПОВЕД за защита № 108 / 2019 год. относно: срока на действие на
Заповедта.
В
жалба се сочи, че в дадения седмодневен срок, в качеството си на процесуален
представител на Г.В.Г. с ЕГН-**********, ав. Е. обжалва РЕШЕНИЕ №
2017/04.12.2019 год. по гр.д. 5552/2019 год. и издадената в тази връзка ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА № 108/2019 год. по описа на ПРС, в частта в която съдът е определил
срока на действие на Заповедта за защита от четири месеца.
На първо място се излагат доводи, че решението в
обжалваната част било неправилно и необосновано, несъответствало на смисъла и
целта на Закона за защита от домашното насилие. Не било съобразено с конкретния
казус, оценката на риска и събрания доказателствен материал, не било
постановено в интерес на пострадалото от домашно насилие лице, като това го
поставя в уязвима позиция и дискриминация на основание на пола. Решението
нарушавало правата на му, гарантирани по чл. 8 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), както било постановено в
противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и на актове на съда
на Европейския съюз. Всичко това водело до неефективно правораздаване относно
предприетите мерки за защита.
Като бил определил срока на действие на издадената
Заповед за защита в рамките само на 4 /четири/ месеца, което било близко до
законовия минимум по чл.5 ал.21 от ЗЗДН, съдът необосновано толерирал
поведението на ответника без съдът да бил отчел системността в упражняваното домашно
насилие спрямо молителката, както и високия риск от рецидив на насилие и се
създавали предпоставки лицето, упражняващо насилие да се чувства „безнаказано”.
Събраните в хода на процеса доказателствата, сочели безспорна
и продължителна във времето нужда от защита, предвид характеровите особености
на ответника, при който не можело да се очаква да промени насилническото си
поведение. От друга страна за преработване на травмите от преживяното насилие у
молителката, било необходимо достатъчно „дълго време“, което следвало да бъде
съобразено от съда.
Счита, че срока на мерките за защита бил „крайно
неподходящи“ и не били в интерес на пострадалото лице. Съдът не бил съобразил системността
в проявеното насилие и обстоятелството, че дори и разведени, ответникът
продължава да упражнява насилие върху молителката. Също така не бил обсъдил
рисковите фактори и обстоятелството, че за да се спаси, на молителката се било наложило да се укрива, да напусне
дома, работата и близките си, като бяга в непознат град, и въпреки това,
насилието от страна на Е.К. срещу нея продължавало, чрез използване на всички
възможни средства за комуникация -заплашителни SMS - cu, манипулации, дебнене и
преследване. Всички тези обстоятелства не само, че не били взети под внимание,
но и по отношение на оплакванията за заплахите за убийство и унищожение,
подробно конкретизирани в допълваща молба и декларация, съдът отказал да се
произнася, като прекратил производството в тази част.
Предвид изложеното съдът се произнесъл със съдебен
акт, който не защитавал в пълен обем пострадалото лице и пораждало и правния
интерес от обжалване на постановеното първоинстанционно решение.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
втората по време депозирана въззивна
жалба страна Е.Л.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И.К., с
адрес: *** е депозирал отговор на подадената въззивна жалба, като:
На първо място моли производството пред въззивната
инстанция да бъде прекратено и делото да бъде прехвърлено по местна подсъдност
в PC Гълъбово или ОС Стара Загора, тъй като от представените доказателства, за
постоянен адрес *** били съставени единствено за целите на настоящото
производство. Без „въоръжено” око се виждало, а и обществено било известно е,
че адресът на молителката е адрес и кантората на процесуалния представител на
молителката. Токова искане било направено изрично в първоинстанционния съд, но
не беше уважено, без ясни мотиви.
На следващо моли да се приеме, че не бил доказан
безспорно осъществен акт на домашно насилие, за което бил обстойно изложил
мотив в подадената въззивна жалба.
На трето място твърди, че „било единствено плод на
необятната фантазия на молителката за осъществен акт на домашно насилие в нощта
на 27 срещу 28 август 2019 г., както и продължило „насилие” преди тази дата и
до момента. Подчертава, че от разпита на свидетелите се доказало, че никога не бил
осъществявал какъвто и да е акт на домашно насилие било то физическо,
психическо, емоционално или икономическо срещу бившата си съпруга, майката на
близнаците Е. и М. и жената с която живеел на семейни начала до 28 август 2019
г.
На четвърто място, посочените обстоятелства, че бил
притеснявал Г. след 28 август не отговаряли на истината, още повече, че
производството в тази насока било прекратено. Обаждания и контакти бил търсил
към нея единствено за доброто на децата им. До момента той се грижел за децата им,
всеки петък/събота ги взимал от Пловдив и ги карал в гр. Гълъбово, в неделя
вечер или понеделник рано сутринта ги връщал в пансиона на спортното училище в
Пловдив. Децата се чувствали добре с него, карали колела, ходили за риба, тренирали
във фитнеса, създавал им развлечения, купувал им дрехи, давал им джобни и плащал
различни такси в училището.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Възражението
за липса на местна подсъдност и искането за прекратяване на делото и
изпращането му на компетентния окръжен съд се явяват неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като настоящия въззивен съд е следващият по
степен съд, спрямо първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт и съгласно
разпоредбата чл. 258 ГПК дължи разглеждане на депозираната въззивна жалба, а на
отговор на въпроса дали първостепенния съд е бил компетентен, следва да бъде
даден от ОС Перник, с крайния акт по съществото на спора.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.02.2020 г.
от 10.15 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изпращане на делото по
компетентност на ОС гр.Стара Загора.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.