Присъда по дело №486/2017 на Окръжен съд - Русе

МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 486/2017 год. на РОС.

 

Против подс. Г. *** е повдигнато обвинение по чл. чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2016 год. в гр. Р. в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне, кожено, черно на цвят на стойност 8лв. с намиращи се в него вещи – парична сума от 200 лв., лична карта, дебитна карта на „ОББ“ АД, дебитна карта на „П., визитки, всичко на стойност 208 лв., от владението на А.Д.Д., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Против подс. Г. *** е повдигнато обвинение и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2016 год. в гр. Р. в условията на продължавано престъпление – на три пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта с № 557477***2682 на банка издател „Обединена българска банка“ АД с титуляр А.Д.Д., ЕГН: **********, като изтеглил на два пъти парична сума в размер на 50 лв. и парична сума от 100 лв. и трети път проверил наличност, без съгласието на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа двете обвинения, така както са предявени и настоява съдът да наложи на подс. С. наказания лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като бъдат редуцирани по чл. 58а ал.1 от НК и да му бъде определено най-тежкото измежду тях, което общо наказание да изтърпи ефективно при СТРОГ първоначален режим, както и да му наложи наказание глоба в двоен размер на предмета на второто престъпление.

Гражданския ищец А.Д.Д. *** моли да бъде конституирана като такава в съдебно заседание и моли да бъде уважен устно предявения граждански иск в размер на 350 лв., които подс. Г.С. следва да й заплати като обезщетение за нанесените й имуществени вреди.

Подсъдимият Г. *** съдебно заседание дава съгласие делото да бъде разгледано по глава 27 от НПК респ. чл. 371 т.2 от НПК и при предварителното изслушване дава кратки обяснения по двете обвинения. Същият се признава за виновен по двете обвинения и моли да бъде признат за виновен по тях и да му бъде наложено минимално наказание.

Неговият защитник адв. Г.В. *** моли съда, делото да бъде разгледано по глава 27 от НПК респ. чл. 371 т.2 от НПК и на неговия подзащитен да му наложи минимално наказание.

Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,

По фактите.

Подсъдимият Г.С.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи, пенсионер по болест, осъждан. С Решение № 3100 от 120, 15.09.2016 год. на ТЕЛК общи заболявания първи състав МБАЛ – Р. на подс. Г.С. била определена 58 % трайно намелена работоспособност..

Със Споразумение №424/10.11.2014 год. по НОХД № 2226/2014 год. по описа на РС – Р. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, което следвало да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. В сила от 10.11.2014 год.

С Присъда №150/27.08.2014 год. по НОХД № 1599/2014год. по описа на РС – Р. за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и вр.чл.58а от НК бил осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата в сила 06.02.2015 год.

С Определение № 648/15.04.2015 год. по ЧНД 482/2015 год. по описа на РС – Р. били групирани наказанията наложени на подс. С. по НОХД 2226/2014 год. и НОХД 1599/2014 год. и двете по описа на РС – Р. като било определено едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието било изтърпяно 17.05.2016 год.

След като бил освободен от затвора в гр. Л. на 17.05.2016 год. подс. Г.С. се прибрал в дома си в гр. Р. и не започнал работа. Той изпитвал нужда от парични средства и като начин да си набави доходи, решил да извършва престъпления. В резултат на намисленото около обяд на 21.11.2016 год. подс. Г.С. *** и така достигнал до К., където се намирало козметично студио за красота „Л.. Там, като козметик работела св. А. Д.. Подсъдимият Г.С. влязъл в козметичното студио и видял, че на маса в близост до входната врата била оставена дамска чанта на св. Д., а до нея и нейното черно кожено портмоне. Подсъдимият Г.С. изчакал момент, в който св. Д. се намирала в съседното помещение и нямала възможност да наблюдава вещите си и откраднал портмонето й, след което бързо напуснал козметичното студио. След като се отдалечил от мястото на извършване на престъплението подс. Г.С. установил, че в портмонето имало парична сума в размер на 200 лв., лични документи, визитки и други бележки, дебитна карта с № 557477***2682, изд. от банка „ОББ“ АД и дебитна карта на „П., всички на името на св. А.Д.Д., ЕГН: **********. Имало и листче на което бил написан ПИН-кодът за дебитната карта, изд. от банка „ОББ“ АД. Подсъдимият Събраков взел парите и дебитната карта, за която вече знаел ПИН-кода. Решил да използва посочената карта, като изтегли парите от нея и да ги използва за свои нужди. В резултат на намисленото той се насочил към най-близкото му известно АТМ устройство. По пътя натам изхвърлил портмонето, ведно с останалите вещи пред жилищен блок, находящ се на ул. Ц. гр. Р..

Достигайки до АТМ-устройството на банка „ОББ“ АД с № 7022, находящо се на ул. Р.в гр. Р., използвайки дебитната карта и въвеждайки пин-кода за нея, в 12.22 ч. на 21.11.2016 год. подс. С. проверил наличността по нея, която била около 179 лв.

Веднага след това в същия час- в 12.22 на 21.11.2016 год. използвайки дебитната карта и въвеждайки пин-кода за нея осъществил успешна транзакция, като изтеглил първо сумата от 100 лв. от АТМ-устройството на банка „ОББ“ АД с № 7022, находящо се на ул. Р.в гр. Р..

Една минута по късно в 12,23 ч. на 21.11.2016 год. използвайки отново дебитната карта и въвеждайки пин-кода за нея осъществил още една успешна транзакция, като този път изтеглил сумата от 50 лв. от същото АТМ-устройството на банка „ОББ“ АД с № 7022, находящо се на ул. Р.в гр. Р..

Така изтеглените пари в общ размер от 150.лв. подс. С. прибрал в себе си и се отдалечил от мястото. Описаните действия на подс. С. били записани от камерите за видеонаблюдение, с които било оборудвано АТМ-устройството, както и от тези монтирани на сградата на „Първа инвестиционна банка“, която била в близост.

С паричната сума от общо 350 лв – 200 лв. откраднати от портмонето и 150 лева, изтеглени от АТМ устройството, подсъдимият се разпоредил по неустановен по делото начин.

Кратко време след извършване на кражбата, св. А.Д. установила липсата на портмонето си. Тя подала сигнал в Полицията, във връзка с който било образувано и настоящото наказателно производство и заявила пред банка „ОББ“ АД за отнемането на дебитната й карта. От банката уведомили свидетелката за извършените транзакции и блокирали картата.

Впоследствие, изхвърленото портмоне от подс. Събраков пред жилищен блок, находящ се на ул. Ц. гр. Р. било намерено от съпругата на св. К.В., който го върнал на св. А.Д..

В хода на разследването били проведени ОИМ с цел установяване самоличността на извършителя на описаните престъпления. Така бил установен и подс. Г.С., който пред св. И.Е. – полицейския служител от 01 РУ МВР – Р. провел ОИМ, като подс. Събраков написал собственоръчни писмени обяснения, в които признал за извършената кражба на портмонето и вещите в него, както и че е използвал дебитната й карта, от която изтеглил сумата от 150 лв.

Според назначената и приета в хода на разследването съдебно-ценова експертиза общата стойност на отнетите от подс. С. вещи – портмоне, в което се намирали лична карта, дебитни карти и визитки и паричната сума от 200 лв., възлизали общо на 208 лв., към датата на извършване на деянието.

В хода на разследването била изготвена и приета по делото и техническа експертиза, при която на хартиен носител било възпроизведено съдържанието на предоставените за изследване оптични носители: CD-R, марка „V.”, съдържащ снимки от охранителните камери монтирани на сградата на П.от 21.11.2016 год. и на CD-R, марка „M.”, съдържащ снимки от камерите на АТМ-устройството от 21.11.2016 год. Видно от тази експертиза, най-вероятно е заснетото във видеозаписите лице, да е лицето Г.С.С., ЕГН: ********** ***.

По доказателствата.

Както вече беше отбелязано по-горе развитието на съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. Г. С. се признава за виновен, дава кратки обяснения и не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 371 т. 2 от НПК съдът му разясни, че всички показания на свидетелите както и заключенията по съдебните експертизи и другите доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство ще се използват при постановяване на присъдата.

Поради това съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на свидетелите А.Д.Д., И.Й.Е., К.К.В., както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства – писма и справки от банки, справки от ОИМ, постановление на РП - Р., техническа експертиза, съдебно-ценова експертиза, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, медицинска документация на С. и др.

В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели, събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси, свързани с осъществяване на престъпленията от подс. С..

Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели, тъй като показанията им са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.

От показанията на пострадалата св. А.Д. се установява как е оставила портмонето си на масичката от кодето подс. С. го е взел и излязъл от козметичното студио. Същата посочва какво е съдържало портмонето в, което са се намирали кредитните карти и другите вещи ведно с паричната сума от 200 лв.

В тази насока са и показанията на св. И.Й.Е.,полицейски служител пред който подс. С. е признал за извършените две престъпления, както и на св. К.К.В..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Г.С. дава кратки обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не оспорва. Същият се признава за виновен и обясненията му съответстват с показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Същият принципно не оспорва авторството на деянията и настъпилите от него вредни последици. Поради това съдът ги кредитира, тъй като те са непротиворечиви.

От правна страна.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото подс. Г.С., като субект на престъпленията е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С първото си деяние подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2016 год. в гр. Р. в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне, кожено, черно на цвят на стойност 8лева с намиращи се в него вещи – парична сума от 200 лв., лична карта, дебитна карта на „ОББ“ АД, дебитна карта на „П., визитки, всичко на стойност 208 лв., от владението на А.Д.Д., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. С., той извършил деянието при условията опасен рецидив, тъй като преди извършването на настоящото престъпно деяние, бил осъждан - с присъда № 150/27.08.2014 год., по НОХД № 1599/2014 год. по описа на РС – Р., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което не било отложено по реда на чл. 66 от НК, а следвало да се изтърпи при „строг“ режим в затвор. Тази присъда и друга присъда, тази по НОХД № 2226/2014 год. по описа на РС – Р. били групирани с Определение № 648/15.04.2015 год. по ЧНД 482/2015 год. по описа на РС – Р. като било определено едно общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието било изтърпяно 17.05.2016 год. и от изтърпяването на наложените му наказания не е изтекъл пет годишния срок, надвишаващ срока по чл. 30, ал.1 от НК.

Няма спор, че на инкриминираната дата и място подс. С. е осъществил всички обективни признаци на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 196 ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние съдържа в себе си всички обективни елементи от състава на това престъпление. По този начин подс. С. е пристъпил към изпълнението на деянието - кражба, осъществено спрямо пострадалата Д., като по този начин е целял постигането своята цел - отнемането на подробно описаните нейни движими вещи. В тяхната съвкупност той е реализирал състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194 ал.1 от НК, като е прекъснал владението на пострадалата върху нейните вещи като той е установил трайно своята фактическа власт върху тях. След това подсъдимия напуснал козметичното студио взел сумата от 208 лв. и дебитната й карта и изхвърлил портмонето с другите вещи.

Извършеното деяние е квалифицирано като довършено престъпление реализирано в условията на опасен рецидив, след което е изхарчил всички пари за свои нужди.

Видно от установените действия подс. С., е извършил това престъпление при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

С второто си деяние подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2016 год. в гр. Р. в условията на продължавано престъпление – на три пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта с № 557477***2682 на банка издател „Обединена българска банка“ АД с титуляр А.Д.Д., ЕГН: **********, като изтеглил на два пъти парична сума в размер на 50 лв. и парична сума от 100 лв. и трети път проверил наличност, без съгласието на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление - на три пъти, тъй като извършил три отделни транзакции (при две от които изтеглил пари от сметката на св. Д., а при третата извършил проверка на паричната наличност по същата), всяка от които сама по себе си, осъществява състава на горното престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при еднородна фактическа обстановка и при общност на умисъла, поради което всяко деяние се явява продължение на предходното. Поради това в случая намира приложение института продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.

Престъплението е осъществено при пряк умисъл. Подсъдимият С. ясно съзнавал, че използва чужда дебитна карта без съгласието на титуляря й, но извършил това, воден от желание да се снабди с парични средства.

Мотивите за извършване на двете престъпления са - предварително осъзнатата у него потребност за придобиването на вещи по престъпен начин, с цел да задоволи своите финансови нужди, а също така и желанието му за лично облагодетелстване.

Причини за извършване на тези престъпления са незачитане на неприкосновеността на вещите на личността и нейната частна собственост, престъпните навици и престъпен начин на живот на подсъдимия, както и ниска правна култура.

По вида и размера на наложеното наказание.

Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанията следва да се съобрази степента на участие на подс. Г.С. в осъществяване на двете престъпления както по вида така и по размера на наказанията по реда на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК и чл. 58а от НК, и на основание чл. 23 ал.1 от НК му определи едно общо наказание, което да съответства с тежестта на извършените от подс. С. две престъпления.

При индивидуализацията, на двете наказания съдът отчита по отношение на подс. Г.С.С., като смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанията за извършването на престъпленията, тежкото му здравословно състояние и пенсионирането му по болест, а като отегчаващи такива – лошите му характеристични данни, продиктувани от факта на предходните му осъждания извън посочените присъди обуславящи квалификацията на настоящите деяния като опасен рецидив случаи, други висящи досъдебни производства.

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на деянията и на личността на подс. С., на мотивите и причините за извършването на престъплението е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съобразявайки цитираните правни норми съдът счита, че наказанията следва да бъдат индивидуализирани към минимума от ТРИ ГОДИНИ и предвидените в съответните текстове на НК наказания.

По отношение на първото престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим.

На основание чл. 58а от НК редуцира така наложеното му наказание с 1/3 и му определя наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим.

По отношение на второто престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 300 лв., платима в полза на държавата.

На основание чл. 58а от НК редуцира така наложеното му наказание с 1/3 и му определя наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим.

На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът ГРУПИРА двете наказания като НАЛАГА на подс. Г.С.С. най-тежкото измежду тях наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, както и на наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., платима в полза на държавата.

Съдът счита, че така определеното на подс. Г.С. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По предавения граждански иск.

В резултат на извършените от подс. Г.С. две престъпления пострадалата А.Д.Д. е претърпяла имуществени вреди в размер на 350 лв. Същият е отнел от нейно владение тази парична сума и не я е възстановил с изключение на 8 лв., поради което следва да бъде понесена от Г.С. и деликтната отговорност за нанесени имуществени вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

От показанията на свидетелите и от заключението на съдебно-ценовата експертиза става ясно, че с действията си  подс. С. е нанесъл на пострадалата сочените имуществени вреди, които тя претендира в съдебно заседание. Гражданския иск е основателен изцяло и поради това следва да бъде уважен.

Съдът като взе предвид това намира, че подс. Г.С. следва на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост да бъде осъден да заплати на пострадалата А.Д.Д. *** сумата от 350 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, получени в резалтат на двете престъпления.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Г.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на на органите на съдебната власт сумата от 184.12 лв. – за вещи лица, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от 50 лв. в полза на държавата, представляваща полагаща се държавна такса върху уважения размер на обезщетението.

Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.

 

 

Председател: