Решение по дело №81/2022 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 95                                                03.10.2022 год.                                   Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на тринадесети септември  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                   МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Марин Тодоров, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 81 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. С. Б. от с. О., област В., чрез адв. А. от АК – Варна, срещу Решение № 79 от 03.05.2022 год., постановено по АНД № 738 по описа за 2021 год. на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 38-0002798 от 28.09.2021 год. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе, с което на основание чл. 93в, ал. 20 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3 от Регламент (ЕС) 165/2014 му е наложена глоба от 1500 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че мотивите на въззивното решение са бланкетни, основаващи се на повърхностно, непонятно и превратно  тълкуване на свидетелските показания на свидетелите и при двусмислено възприемане на доказателствения материал, поради което правните изводи не кореспондират с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал. Наред с това се твърди, че съдът не е уважил своевременно направено доказателствено искане за назначаване на техническа експертиза. Жалбоподателят твърди, че  районният съд  неправилно е приел, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 32, § 3, изр. 3 от Регламент (ЕС) 165/2014, тъй като в случая не е налице „устройство”, а обикновен предмет с магнитни качества, не е налице „използване” по смисъла на чл. 93в, ал. 20 от ЗАвтП, поради което от обстоятелствената част на АУАН и на НП е следвало деянието да се квалифицира по чл. 93в, ал. 19, а не по чл. 93в, ал. 20 от ЗАвтП. На следващо място се твърди, че решаващият съд неправилно е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Иска съдът да потвърди въззивното решение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условие на алтернативност и че не следва да се присъждат разноски за двете инстанции. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила оспореното решение.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

            За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че на 11.08.2021 г., около 18.00 ч., на път І – 2, в общ. Цар Калоян, в близост на отбивка за  „Дервента”, контролни органи по ЗАвП – свидетелите по делото инспектор М.-Д. и инспектор И., спрели за проверка жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС, състоящ се от тов. а. " МАН " с рег. № ******** от категория ППС N 3, оборудван с аналогов тахограф " VDO 1324.51001 „ със сер. № 938963, с прикачено полуремарке „Шварцмюлер“ от категория О4 с рег. № ********, извършващ обществен превоз на товари. При проверката /снемане на записите от карта на водача/  контролните органи установили, че водачът Б. използва устройство за манипулиране на аналоговия тахограф – магнит. Върху предоставения за проверка тахографски лист от 11.08.2021 г. е отчетена в момента на спиране за проверка „почивка”  и няма данни за изминати километри. При проверката жалбоподателят след настояване от страна на контролните органи предал доброволно 1 бр. магнит, който извадил от кабината на товарния автомобил. За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 293398, подписан от него без възражения. В АУАН описаното нарушение е квалифицирано по чл. 32, §3, изр. 2, пр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014. На база съставения АУАН, на 28.09.2021г. е издадено и обжалваното НП от Директор на РД „АА„ - Русе, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, но преквалифицирано по чл. 32, §3, изр.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014  от 4 февруари 2014 година и е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500,00лв. на основание чл.93в, ал.20 от ЗАвтП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната санкционна норма.

Районният съд приел за безспорно установено и доказано нарушението на разпоредбата на чл.32, §3, изр.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014, съгласно която се забранява в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за подправянето, прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани върху тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача, или на разпечатки от тахографа, или за всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация.  Посочил е, че приложеният по делото магнит, доброволно предаден от жалбоподателя и изваден от него от кабината на товарния автомобил е точно такова средство за манипулиране, в случая на аналоговия тахограф - на данните в него, а от там и в картата на водача.  Наред с това районният съд е приел, че правната норма не изисква посоченото устройство да е фактически използвано за целта, за която се намира в превозното средство, нито било необходимо употребата му и резултата от нея да бъдат установени по несъмнен начин по делото. Според районния съд  деянието било на просто извършване и с наличието на това устройство в превозното средство, то е довършено. Районният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Разградският административен съд намира така постановеното решение за неправилно. При постановяване на решението си районният съд е допуснал съществено нарушение на  процесуалните правила довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, както и  в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН не е изяснил всички обстоятелства по делото и е взел решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Районният съд е приел за общоизвестен факт, че приложеният по делото магнит, доброволно предаден от жалбоподателя и изваден от него от кабината на товарния автомобил, е точно такова устройство по смисъла на  чл.32, §3, изр.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 за манипулиране в случая на аналоговия тахограф с цел манипулиране на данните в него, а от там и в картата на водача.

В хода на съдебното следствие в съдебно заседание от 17.03.2022 год. защитникът на жалбоподателя Б. – адв. К., е поискала назначаване на техническа експертиза и е посочила задачите на вещото лице, като едната от тях е какво въздействие  ще окаже и на кои уреди приобщения към делото като веществено доказателство „магнит”. Тя е направила това искане след като св. Д. и св. И. са обяснили, че жалбоподателят им е предал малко магнитче, с кръгла форма, с диаметър на монета и с оглед на обстоятелството, че след като им е предявен приобщения към делото като веществено доказателство -магнит с правоъгълна форма с размери около 3-4 см. и дебелина 1,5 см. са обяснили, че не са сигурни дали това е „магнитът”, който им е бил предаден от водача Б.

Районният съд е отхвърлил искането като неоснователно с мотива, че към този момент били събрани достатъчно гласни и веществени доказателства относно извършването на процесното нарушение, което е предмет на доказване по делото и че според показанията на св. И., това така наречено „устройство” може да бъде поставяно на различни места, за да окаже въздействието, което се цели с неговото поставяне.

Разградският административен съд намира, че районният съд неправилно е приел за общоизвестен фактът, че „магнитът” може да манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до прикриване, подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация.  Районният съд  не се е позовал на правна норма, на общоизвестно техническо описание, въз основа на което да приеме че този факт е общоизвестен, поради което това обстоятелство следва да бъде доказано по съответния ред.

Доколкото касационният жалбоподател е наказан по чл. 93в, ал. 20 от ЗАвтП за това, че управлява превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, то следва да бъде доказано по безспорен начин, че в управлявания от жалбоподателя автомобил е налице монтирано устройство и че това устройство може да подправя данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф.

По делото не е установено по несъмнен и безспорен начин, че предаденият от жалбоподателя магнит е устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф.

Като е отказал назначаване на исканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза съдът е нарушил правото на защита на наказаното лице, което винаги е съществено процесуално нарушение. Нарушаването на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от АПК също са съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Изясняването на въпроса дали предаденият от жалбоподателя магнит и изобщо магнитите могат да  манипулират тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните или пък да подправят данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф е от значение както за установяване на съставомерността на деянието на жалбоподателя, така и за точната му правна квалификация с оглед разпоредбите на чл. 93в ал. 19 и ал. 20 от ЗАвтП.

По изложените съображения Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни напълно фактическите обстоятелства по делото в т.ч. възможно ли е наличието на магнит в кабината на автомобила  да манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това да може да доведе до подправяне на данните, както и дали може да служи за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК  по исканията за разноските пред касационната инстанция следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.2 от АПК, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 79 от 03.05.2022 год., постановено по АНД № 738 по описа за 2021 год. на Районен съд Разград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на  същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

 

                                                                                                2./п/