Р
Е Ш Е Н И Е
№ III-337 04.12.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На десети ноември година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 2429 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на Т.Г.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”Б.” №***,
ет.*, заявена чрез адв.А.Тасков от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.Сливница № 31, ет.1 против
Решение № 132/04.08.2020г., постановено по гр.д. № 984/2018г. по описа на
РС-Айтос, в частта, с която
въззивника е осъден да заплати на Д.Г.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А.,
обл.Б., ул.”Б.” №***, ет.*, сумата от 9 216,90
лева, представляваща 1/2 част от сумата, с която се е увеличило имуществото
на ответника със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща
имот пл.№ 019004 в землището на с.Поляново, община Айтос, за две стопански
години – 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
начиная от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимото, както и в частта,
с която е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждане на въззиваемата
ответница Д.Т. да заплати на въззивника сумата от 10 000 (десет хиляди)
лева, представляваща паричната равностойност на извършено подобрение пo време
на брака в неин личен имот - НИВА, находяща се a местността „Л.к.“,
съставляваща поземлен имот c № 038038
пo плана за
земеразделяне нa землището на село
Поляново, с ЕКАТГЕ
57426, община Айтос, област Бypгac, с площ нa целия имот от 9,908 дка, пета категория на земята при
неполивни условия, при граници и съседи на имота: №000003 - полски път на
община Айтос, имот №038035 - нива на Ж. Г. Я., имот №038037 - нива на А.М.Н.,
имот №038001 - овощна градина на З.Х.И. и представляващо 1/2 от стойността на цялото подобрение,
представляващо създаване на овощна
градина, засаждане на овощни дръвчета - 447 броя бадеми, изграждане на ограда -
колове и бодлива тел, като неоснователен. Твърди се, че постановеният акт
не е правилен. Така по отношение предявената срещу него претенция от насрещната
страна счита, че не са налице предпоставките на чл.30 СК, тъй като разпоредбата
на чл.2, ал.2 от ЗАЗ не изключва
възникването на семейна имуществена общност върху добивите от аредновани
от единия съпруг земи; на следващо место се счита, че ищцата по главния иск не
е провела успешно доказване на твърденията си, че активно е участвала в
земеделското производство и е допринесла за доходите от земеделска дейност на
въззивника, който единствен е бил регистриран като земеделски производител
считано от 2003г., докато въззиваемата се е регистрирала като земеделски
производител едва през 2014г., въпреки твърдението, че и преди това е
обработвала и лични земеделски земи. Счита, че с оглед непреодоляните
противоречия в показанията на двете групи свидетели, ищцата не е успяла при
условията на пълно доказване да установи значителното си участие в
обработването на земеделската земя, която е взета под аренда от въззивника като
земеделски производител; твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията
на св.Ц.-****** на страните, като не е преценил евентуалната й заинтересованост
делото да бъде спечелено от майка й, както и влошените отношения на
свидетелката с баща й в последните години. Моли решението да бъде отменено като
неправилно, предявената срещу него
претенция – отхвърлена, ведно с уважената такава за лихви и разноски; съответно
за уважаване на предявената от него против въззиваемата насрещна претенция да
бъде уважена. Не се сочат доказателства и не са отправени доказателствени искания.
Въззиваемата страна Д.Г.Т., чрез пълномощника си адв.Светла
Гонкова-Трайкова от БАК, е депозирала в законния срок писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна, няма искания по доказателствата. Моли
решението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски.
Районния съд е разгледал искове-главен с правно
основание чл.30, ал.1 СК и насрещен по чл.74, ал.2, вр. чл.72 ЗС.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема
за установено следното от фактическа страна:
Производството пред АРС е образувано по предявен иск на въззиваемата Д.Г.Т. с
ЕГН ********** за осъждане на Т.Г.Т. с ЕГН ********** да й заплати сумата от
10 000лв., представляваща ½ част от стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот
пл.№ 019004 в землището на с.Поляново, община Айтос за две стопански години –
2016г. и 2017г.. Искането се основава на твърдението, че по време на сключен
между страните граждански брак ответникът като земеделски производител е
сключил през 2007г. договор за аренда на горепосочения имот с община Айтос,
върху който съпрузите заедно с общи
усилия-труд и средства са създали и полагали грижи за черешова градина чрез
засаждането на 650 броя черешови дървета. Дръвчетата били засадени през 2008г.,
започнали да дават плод през 2012г., като от 2016г. се стигнало до същинско
плододаване. В края на 2015г. отношенията между страните са се
влошили, считано от 01.09.2016г. е
настъпила фактическата им раздяла, а с
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 130/2018г. по описа на РС-Айтос, бракът
между страните е бил прекратен считано от 09.11.2017г.. По тези причини
реколтата от черешовата градина през 2016г. и 2017г. е прибрана от ответника,
като последния в качеството си на земеделски производител и по силата на
сключения договор за аренда е придобил собствеността върху отделения плод. На
това основание ищцата претендира 1/2ид.ч. от стойността на отделения черешов
плод за 2016г. и 2017г. в посочения по-горе размер с твърдението, че приносът й
е значителен. За последното се навежда, че двамата съпрузи заедно са
осъществявали организация по закупуване на посадъчен материал, засаждане,
цялостна грижа за дръвчетата, заплащане на възнаграждения на работници,
закупуване на препарати; в стопанската дейност е било ангажирано и цялото
семейство, включително и децата, като ищцата е полагала и изключителната грижа
и работа за домакинството.
В постъпилия писмен отговор ответникът не оспорва, че
отношенията между страните са се влошили в края на 2015г. и че страните са се
разделили окончателно на 01.06.2016г.. Потвърждава, че тази овощна градина е
започнала да плододава пред 2011г.-2012г., не оспорва, че е събрал плодовете
през посочените две години. Претенцията се оспорва като неоснователна с
насрещно твърдение, че арендованата от него като земеделски производител
черешова градина е създадена и отглеждана изцяло с негов личен
труд-организация, ангажиране на техника, ангажиране на хора, закупуване на
посадъчен материал, пръскане, резидба,
торене, оране, бране. Твърди, че разходите по тази градина са значително
по-големи от посочените в данъчната му декларация. Твърди, че ищцата не е
участвала нито с труд, нито със средства в създаването и отглеждането на
овощната градина.
В срока за отговор и по реда на
чл.211 от ГПК отв.Т.Т. предявява насрещен иск, като моли ответницата Д.Г.Т. да бъде
осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева, предствляваща паричната
равностойност на извършено подобрение пo време на брака в неин личен имот -
НИВА, находяща се a местността „Л.к.“, съставляваща поземлен имот c № 038038 пo плана за земеразделяне
нa землището на село Поляново, с ЕКАТГЕ 57426, община Айтос, област Бyprac, с площ нa целия имот от 9,908 дка, пета категория на земята
при неполивни условия, при граници и съседи на имота: №000003 - полски път на
община Айтос, имот №038035 - нива на Ж.Г.Я., имот №038037 - нива на А.М.Н.,
имот №038001 - овощна градина на З.Х.И. и представляващо ½ (една втора)
от стойността на цялото подобрение, представляващо създаване на овощна градина, засаждане на
овощни дръвчета - 447 броя бадеми, изграждане на ограда - колове и бодлива тел.
С подадения отговор по насрещни иск Д.Г. оспорва
твърдението, че ищецът е участвал с лични средства и труд в създаването на
бадемовата градина, поради което моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен. Навежда, че тази градина е създадена през 2004г. върху имот на
баща й Г.Ж.Я. и брат му-нейния чичо Е.Ж.Я. изцяло със средства на баща й.
Твърди, че семейството е извършило организацията по закупуването на фиданките и
засаждането им, но ищецът по здравословни причини не е участвал с физически
труд и кумуването и при обработката с химикали, защото от 2003г. е
диагностициран с цироза на черния дроб.
С
обжалваното решение е прието, че ищцата е провела
успешно доказване на наличие на предпоставките на иска пo чл.30 CK, като е установила приноса си
в създаването и отглеждането на
насажденията за периода от 2008 г. дo 2015 г., когато се влoшили отношенията на съпрузите - с вложен труд, средства, грижи за семейството и чрез работа в домакинството, а от друга страна ответникът е придобил отделения плод от процесната градина
на значителна стойност – 18 433,80 лв., която е увеличила имуществото му към момента на прекратяване на брака. Установен е приноса на съпругата в придобиване на това имущество, при което на ищцата Д.Т. следва да се признае претенцията до размера на сумата
от 9 216,90 лв., представляваща ½ част от сумата 18 433,80 лв., с която се е увеличило имуществото на ответника, като в
останала част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева, претенцията е отхвърлена като недоказана.
С решението е отхвърлен като неоснователен
предявения от Т.Г.Т. срещу
ищцата Д.Г.Т. насрещен иск зa сумата в размер на 10 000 лв., представляваща ½ част от стойността на извършено подобрение пo
време на брака, а именно създаване на овощна градина със засаждане на овощни дръвчета - 447 бр. бадеми,
изграждане на ограда от колове и бодлива тел в личен имот на Т., представляващ нива с площ 9,908 дка в м. „Л.к.“,
съставляваща поземлен имот № 038038 пo плана на землището на с.Поляново. Видно от мотивите, съдът е приел за
установено, че липсват доказателства ищецът по насрещния иск да е плащал със свои спестявания обработките, че е
извършвал с личен труд оран,
поливане, торене, пръскане с препарати, т.е. че е положил изключителен труд при подобряване
земята на Д.Т.. Прието е също така и че дръвчетата в тази бадемова градина са били засадени през 2004 г. и то в имoт,
собственост на ****** на ответницата по насрещния иск- Г.Я. и неговият ****- Е.Я., като това е сторено с паричните средства получени от земите на живия към този момент на баща на
Д.Т. - Г.Я.. При това положение основателност намира
възражението на ответницата, че в отношенията между собствениците и подобрителите (каквито се явяват съпрузите Т.и), се прилагат разпоредбите на чл.61, ал.2 oт ЗЗД, т.е. вземането на Т. ce е пагасило c изтичането на 5-годишна давност пo чл. 110 oт ЗЗД през есента
на 2009г. Междувременно на 12.10.2007 г. съпругата Т. придобила ¼ ид.част oт подобрения имoт пo наследяване от Г.Я. и пo отношение на нея спира
да тече давностга за претендираното вземане на Т. дo прекратяване на брака на
09.11.2017 г. за половината oт ¼ част, като в останалата част претенцията на Т.Г.Т. е приета за неоснователна
и защото е погасена no давност.
По делото не е спорно, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е бил сключен на 28.05.1972г. и съответно
прекратен с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№ 130/2018г. по описа на РС-Айтос, считано от 09.11.2017г.. Отношенията
между съпрузите са се влошили в края на 2015г. и страните са се разделили
окончателно на 01.06.2016г.. Семейството се е занимавало и издържало основно
със селскостопанска дейност – земеделие и скотовъдство, като ответникът е бил
регистриран като земеделски производител от 2003г., а ищцата от 2014г..
Установено е също така, че по време на брака ищцата е придобила в наследство
множество земеделски земи в землището на с.Поляново и с.Пирне, възстановени само
на **** й-Г.Ж.Я./общо 86,194дка/ и общо на **** й и неговия **** Е.Ж.Я.и неин ****/155,659дка/
от ПК-Айтос. С обработката на тези земи са се занимавали децата на двамата
братя, в частност ищцата и нейния брат, както и техните семейства. Получените
доходи от земеделската работа са се разпределяли между децата на двамата братя.
Пo време на брака ответникът Т.Т. като земеделски
производител сключил Договор
№ 1037/28.11.2007г. за аренда на земеделска земя с Община Айтос, вписан с акт № *** т.* ахр.№ **** от
05.12.**** г., за срок
30 стопански години за следния имот - НИВА с площ 12.500 дка в землището на с.Поляново, ЕКАТТЕ 57426,
общ.Айтос, местност „Г.“, седма категория, представляваща имот № 019004, пo
плана на землището на с.Поляново, при граници: имот № 020011, имот № 019006,
имот № 000069, имот № 019005, имот № 020009. Съгласно чл.11 договора за аренда,
арендаторът е поел ангажимент в двугодишен срок да създаде трайни насаждения от
„череша“ и „слива“ върху цялата площ. Не е спорно и че в изпълнение на арендния
договор през 2008г. е създадена процесната черешова градина, чрез засаждане на 655
бр.черешови дръвчета, сортове Кордия, Реджина, Каталин, Козерска, Маргит,
Бигаро-Бюрла, Ван и Бинг, с година на същинското плододаване на овощните
дръвчета - 2013 г., a
върховото плододаване - след 2015 -2016 г..
От
разпитаните по делото свидетели се установява, че семейството действително се е
издържало от земеделска дейност. Така по делото са разпитани св.Ц.-***** на
страните, св.А. – близка на семейството, св.Р. и св.З.-приятели на ответника.
От показанията св.Ц. се установява че родителите й засяла черешовата градина,
която е с площ от 12,5дка в м.Г. на с.Поляново през есента на 2008г.. Тъй като
родителите й тази година не работели, издържали се само със средствата от
старата черешова градина, която била собственост на дядо й, като теглили и заем
от 8000лв. от ПрокредитБанк. Кредита бил използван за закупуване на дръвчета,
оране, пръскане и др.дейности. Фиданките ги избирала майка й и за закупуването
им, майка й пътувала със зет й до гр.Пловдив.Били купени дан 500 дръвчета, два
пъти ги пресаждали, в градината били засадени 19 реда по 33 дръвчета на ред.
Цялото семейство участвало в разчертаването на градината, за засаждането наели
работници, резидбата, като основен двигател била майка й. След влошаване на
отношенията на родителите й през 2015г. майка й нямала вече отношение към
прибирането на реколтата от тази черешова градина. В съседство обаче майка й
имала наследено от дядо й място, където отглеждала череши и добива от нея бил
около 800кг. на декар при същинско плододаване, които продавала на цена от
1,20лв- до 2,00лв. на килограм. Бадемовата градина от била създадена през 2004г. върху част от земеделска,
земя –собственост на дядо й-бащата на майка й и брат му. Св.Ц. сочи, че за
създаването на тази градина също са използвани средства, получени от отглеждане
на други овощни градини. Градината била предоставена за работа на нея и сестра
й през 2007г., за да се издържат от обработката й. Свидетелката твърди, че
същинското плододаване на бадемите започва на 8-та година. През 2014г. била
направена доброволна делба на земята, върху която била и тази градина. Св.Ц.
твърди, че отношенията с баща й били влошени, защото той започнал да иска от
нея да си направи тест за бащинство, а това било обидно за нея. Св.А. твърди,
че познава страните като добро семейство педи да се разделят, а ищцата била
добра домакиня, грижела се за семейството, децата, внуците. Знае, че
семейството се е занимавало и със селско стопанство, но не може да даде
конкретна информация. Свидетеля Р. твърди, че е а***, познава и черешовата и
бадемовата градина, като многократно е давал съвети на ответника като на
приятел и е ходил на место, но при посещенията си не е виждал нито съпругата
му, нито дъщеря им. Св.Ц. посочва, че св.Р. не е а****, който са ползвали и че
никога не го е виждала на градините им. Св.З. също твърди, че като приятел на
ответника е помагал с труд на градините без заплащане – очертавал, пръскал,
подрязвал; имало и работници, наети от ответника, на които било заплащано. Този
свидетел също твърди, че при посещенията си никога не е виждал в градините да
работят съпругата и дъщерята на ответника.
Видно
от заключенията по единична и тройна съдбно-агрономическа експертиза, приети
като обективни, компетентни и обосновани, върховото плододаване е достигнато
през 2015-2016г., като през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a
през 2017 г. са добити средно 950 кг/дка. Стойността на добития плод при това
положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през
2017г.. Правилно тричленната експертиза не е ценена в частта, в която добива от черешовата градина през 2016 г. и
през 2017 г. е даден на база на преброени налични дръвчета в имота, поради
това, че е направено въз основа на оглед, извършен през есента на 2019 г..
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл.30 от СК изисква изпълнението
на следните предпоставки: 1/ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2/ по
време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи
за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи
и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото
търговско предприятие по см. на чл.15 ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания,
произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3/ придобитите
имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4/
претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл
за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството
/Р.№.249/16.07.10 по г.д.№.268/09, ІІг.о.; Р. №.264/21.03.17 по г.д.№.2060/16,
ІV ГО; Р.№125/29.10.2020г. по г.д. № 3400/19г. ВКС III г.о./.
В съответствие с практиката на ВКС /решение № 249/16.07.2010 г. по гр. д. № 268/2009 г. на ІІ
г.о ВКС/ съпругът, претендиращ
стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените
в закона форми, следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора
факт.
Така безспорно първата предпоставка е налице - в края на 2015г. отношенията
между страните са се влошили, считано от 01.09.2016г.
е настъпила фактическата им раздяла, а с
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 130/2018г. по описа на РС-Айтос, бракът
между страните е бил прекратен считано от 09.11.2017г..
Втората предпоставка също е налице, тъй като от
показанията на всички разпитани свидетели се установи безспорно, че
земеделската дейност е основен и единствен поминък за страните от 2000г.. В
конкретния случай ответникът в качеството си на регистриран земеделски
производител е сключил през 2007г. договор за аренда с Община Айтос на 12,5дка
земя, върху която през 2008г. е засадена процесната черешова градина. Съобразно
разпоредбата на чл. 2 ал.2 от Закона за арендата в земеделието добивите от
отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на
отделянето им. Принципно положение е, че когато вещта, която произвежда
плодовете е дадена под наем за производство на земеделска продукция , като е
уговорено, че наемателят ще придобива плодовете, наемното правоотношение
включва в себе си продажбата на бъдещи вещи. Собствеността в полза на наемателя
преминава в момента на отделянето на плодовете. Арендаторът получава
естествените плодове на земята, а арендодателят - гражданските. Договорът за
аренда има облигационно действие по отношение на обекта на договора и вещно действие за плодовете, с
договора за аренда собственикът отстъпва вещно правомощие на арендатора – да придобива в собственост
плодовете от вещта. Доколкото съобразно чл.1, ал.1, т.2 от ТЗ търговец е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки
собствено производство, съпругът арендатор е придобил правото на собственост
върху плода от черешовите насаждения
върху арендованата земя от 12,5дка, съответно ги е продал с цел търговска
печалба. доколкото собствеността върху плодовете е придобита с цел търговска
дейност, а не за консумация в семейството, то
общността на семейното имущество
не се разпростира върху тях. Процесните
движими вещи, са станали лична собственост на въззивника, тъй като са придобити
и ползвани за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи. Лична
собственост по смисъла на чл.
22, ал. 2 от СК могат да бъдат и селскостопанските животни, които са отглеждани
с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за
лична консумация от семейството. ВКС на РБ приема, че при преценка дали
придобитото по време на брака имущество е съпружеска имуществена общност
съгласно чл.
19 от СК (1985 г. отм), тъй като служи за обикновено лично ползване или за
упражняване на професия, разграничителният критерии е предназначението на
имуществото, т. е. целта, с която е придобито – за нуждите на семейството или
за упражняване на професията на съпруга, респ. за негово лично ползване. Без
значение е стойността на имуществото и дали придобиването е станало от името и
със средствата на съответния съпруг. Ако упражняването на професията, в смисъл
на дейността, чрез която съпругът реализира доходи, е свързано и с търговска
дейност, без значение е дали придобиването е станало от съпруга в качеството му
на физическо лице или на търговец./в т.см.Решение № 37 от 18.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 463/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 571/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 201 от 27.06.2011 г., постановено
по гр. дело № 1282/2010 г. по описа на ВКС на РБ/.
Съобразно заключението по експертизата стойността на добития плод при това положение възлиза
съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017г.. Сумите са
значителни предвид МРЗ, икономическата обстановка в страната и в частност в
конкретната община Айтос. Следователно правилно е прието че е налице и третата
предпоставка, тъй като придобитите имущества, предмет
на заявения иск са на значителна стойност.
Правилно е установено
наличието и на четвъртата предпоставка, че претендиращата въззиваема съпруга е допринесла
за придобиването с личен труд при организиране и извършване на земеделската
работа, със средствата си и с работа в домакинството. Установен е с показанията
на св.А. принос на съпругата с цялостната грижа по домакинството, семейството,
децата и внуците. От показанията на св.Ц. се установява, че в обработването на
черешовата градина, считано от избора на фиданки, закупуването им, засаждането
и отглеждането активно е участвала ищцата, като придружена от зет си е пътувала
до Пловдив, от където ги е закупила; средствата за заплащането на работници за
изкопните дейности по засаждането на фиданките, а после и при отглеждането на
градината за закупуване на препарати и др. са осигурени от стопанска дейност в
овощни градини, възстановени на бащата и чичото на ищцата, като тези градини са
отглеждани от ищцата и нейния брат, съответно между тях са разпределяни и
получените доходи. От писмените доказателства се установява, че възстановените
земеделски земи на бащата на ищцата и отделно на баща й и нейния чичо са
значителни по територия. Този свидетел твърди, че ищцата лично е участвала в
разчертаването на градината и оформянето чрез резидба на дърветата. Твърденията
за влошени отношения между дъщерята на
страните и ответника, не обосновават твърдяната от въззивника „евентуална
заинтересованост“ на св.Ц. от изхода на делото. Налични са данни по делото, че
тя има отделно семейство, трудово ангажирана е на пълно работно време в
Д“Социално подпомагане“ и съответно финансово независима от родителите си. Не
се установяват и твърдяните противоречия в показанията на този свидетел и
посочените от ответника свидетели Р. и З.- никой от двамата не се ангажира да свидетелства с подробни данни за начина по
който е била организирана дейността по отглеждането на градините, като и
двамата дават общи сведения с приблизителни размери на площта на градините,
разходи по норматив за отглеждането им, приблизителна пазарна цена на един брой
фиданка, но никой не може да посочи от къде, кой, кога и за каква цена е
закупил конкретните фиданки за тази именно градина, като видно от показанията
им двамата са помагали инцидентно със съвети, а св.З. твърди, че е полагал и
личен труд безплатно, като посочва една конкретна дейност- „очертавал съм“ по
приятелски, докато в същото време ответникът е наемал работници, но не посочва
за какъв вид труд. При тези данни правилно е прието, че участието
на ищцата следва да се квалифицира като значително, доколкото без него не биха
се постигнали настъпилите резултати – извършени плащания за продадена
продукция. Въз основа
на САТЕ е прието, че през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a през
2017 г. са добити средно 950 кг/дка, като стойността на добития плод при това
положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през
2017г., поради което и правилно е изведено, че ответникът е реализирал плод от
черешовата градина през спорния период 2016г.-2017г. на стойност от общо 46 125
лв. След възстановяване от посочената сума, на направените разходи за обработка
на имота, възлизащи на нормативен разход ( 60 % ) или 12 000 лв. за 2016 г. и
15 691.20 лв. за 2017г., общо 27 691. 20 лв., следва да се приеме, че остатъкът от 18 433,80 лв. Установен е приноса на съпругата в
придобиване на това имущество, при което на ищцата Д.Т. е признато правото на
сумата от 9 216,90 лв., представляваща ½ част от сумата 18 433,80 лв.. Разпореждането от страна
на ответника с получените парични средства, чрез изтеглянето им от разкритите
банкови сметки, съответно закриване на част от сметките към 30.10.2016г. е
ирелевантно в конкретния случай. В този смисъл при предявения облигационен иск,
почиващ на принципа на неоснователното обогатяване, ответникът дължи половината
от стойността на придобитите вещи, като в конкретния случай с оглед продажбата
на черешите се дължи паричния еквивалент на дела на претендиращия
съпруг-несобственик.
Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че
насрещния иск на въззивника за сумата от 10 000 лева, предствляваща паричната
равностойност на извършено подобрение пo време на брака в неин личен имот -
НИВА, находяща се a местността „Л.к.“, съставляваща поземлен имот c № 038038 пo плана за земеразделяне
нa землището на село Поляново, с ЕКАТТЕ 57426, община Айтос, област Бypгac, с площ нa целия имот от 9,908 дка, пета категория на земята
при неполивни условия, и представляваща ½ от стойността на цялото
подобрение, представляващо създаване на
овощна градина, засаждане на овощни дръвчета - 447 броя бадеми, изграждане на
ограда - колове и бодлива тел е недоказан по своето основание. Действително
по делото липсват
доказателства, които да установяват по безспорен начин твърденията за участие
на ищеца по насрещния иск в конкретни дейности по създаването на бадемовата
градина. Не е спорно по делото, а и се установява от гласните доказателства и
САТЕ, че бадемовите дръвчета са били засадени през 2004г. върху част от поземлен
имот № 038010 в землище
с.Поляново, докато е бил собственост на братята Е.Ж.Я. и Г.Ж.Я., съответно ****
и **** на въззиваемата Д.Т.. Земите на двамата братя били обработвани от децата
им и техните семейства. Г.Ж.Я.
е починал на 12.10.2007 г., като след неговата смърт с Договор за доброволна
делба oт 20.03.2014 г. дъщеря му Д.Т. получила бадемовата градина в реален дял
като новообразуван имот № 038038.
В САТЕ е посочено, че имота
е с площ 9,908 дка в землището на с.Поляново, оградена е със стари бетонови колове, частично начупени и
паднали. В нея първоначално са засадени през 2004г.-2005г. 485 броя бадеми от
следните сортове: Десертен,Аспарух,Стар,Приморски, които влизат в период
на същинско плододаване през 2009 г.,
съответно на върхово плододаване след 2016 г. По делото липсват доказателства
ищеца да е извършвал конкретни дейности по ограждане на градината, с какви
средства са закупени материалите за огражденията, какво е участието му при
създаването на тази бадемова градина, за да може да се извърши преценка дали и
доколко е основателна претенцията му. Както бе посочено по-горе поради
оспорването на тази претенция от ответницата по насрещния иск са ангажирани
гласни доказателства от въззивника. От показанията на двамата свидетели Р. и З.
се установява, че въззивника се е занимавал активно със земеделска дейност,
ангажирал е работници и т.н., но досежно
бадемовата градина двамата свидетели само посочват, че знаят къде е
местонахождението и нито един от свидетелите не посочва конкретни за данни
ищецът да е извършвал там дейности по ограждане или засаждане на бадемови
дръвчета.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
При този изход на делото въззиваемата има право на
разноски, като са представени доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на 830лв. за
въззивната инстанция/вж.списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна
помощ и извлечение от разплащателна сметка/ които следва да бъдат присъдени в
тежест на въззивника.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 132/04.08.2020г. по гр.д. № 984/18г. по описа на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. С
ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”Б.” №***, ет.*, да
заплати на Д.Г.Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., ул.”Б.” №***,
ет.*, сумата от 830лв./осемстотин и
тридесет/лева, представляващи сторените разноски във въззивното производство за
заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: