Решение по дело №14189/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 26
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330114189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330114189 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2
от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р. М. З. от гр. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията
на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 334, 60
лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец
декември 2020 г. – месец юли 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода
от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-следващия месец до
31.08.2021 г. в размер общо на 40, 62 лева; сумата 220 лева, представляваща обезщетение за
неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът “*** – с. ***, не е представил отговор на исковата молба, не е взел
становище по исковете, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален
представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното
дружество като „***“ 12.11.2020 г. до 29.07.2021 г., считано от която дата ищецът е
прекратил трудовото си правоотношение с ответника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ
1
поради забавяне на изплащането на дължимите трудови възнаграждения на ищеца, с
Уведомление до ответното дружество, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка,
получено от ответника на 29.07.2021 г.
Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал
доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебното заседание на
17.12.2021 г и и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като
видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея,
ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, предвид уговорения в
Трудовия договор на ищеца размер на трудовото му възнаграждение и служебно
извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размера на мораторната лихва,
както и предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
обективно съединените искове са вероятно основателни.
Поради това, с оглед направеното от пълномощника на ищеца адв. Д.М. в съдебното
заседание на 17.12.2021 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе
предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът
намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат
изцяло всички обективно съединените искове.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 330 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК -
ДТ за производството по делото за уважените искове в размер на 153, 38 лева.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ** Н.
Х. К., ДА ЗАПЛАТИ НА Р. М. З., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***, **.
Д.М., СУМАТА 1 334, 60 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на
ищеца за периода месец декември 2020 г. – месец юли 2021 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА
ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо
число на по-следващия месец до 31.08.2021 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 40, 62 лева; СУМАТА
220 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 330 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 153, 38 лева ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО
2
ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3