21.08.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№409 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано
по повод жалба от Т.Й.Г. ***, против Решение №5/06.01.2020г., издадено от
Директора на ТД на НАП - Пловдив. С решението била
оставена без уважение жалба вх.№С190026-000-0640438/05.12.2019г. срещу Разпореждане
за присъединяване с изх.№С190026-105-0372170/14.11.2019г. Счита решението за
нищожно поради липса на форма, незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и при частична, но съществена липса на мотиви. Сочи, че посочването на
наименование на публичния взискател, на изпълнителния титул и на
актосъставителя било неправилно, невярно и непълно или липсвало. Присъединеният
взискател фигурирал единствено по вид – като публичен взискател, и нито веднъж
със свое индивидуално наименование. Липсвало
правилно посочване на характера на акта, който се приемал за годен изпълнителен
титул. Актът не бил посочен в легитимното му наименование – Акт за установяване
на публично държавно вземане, а фигурирал само и единствено като Акт за
установяване на публично вземане. Освен това актосъставител не бил Държавен
фонд Земеделие, а Зам.Изпълнителният директор на ДФЗ, който бил самостоятелен
административен орган. При това посочване се счита, имало липса на взискател, а
и било налице неустановено като вид вземане при невалиден актосъставител,
различен от действителния. Освен това липсвало връчване на копие от подлежащия
на изпълнение акт, послужил за основание за присъединяването, както и липсвало
основание за начислената лихва. Тези нарушения лишавали длъжника от възможност
да се защити относно обстоятелството на присъединения взискател. В решението си
Директор ТД НАП Пловдив не отговорил на възраженията и оплакванията, наведени в
жалбата пред него, което било съществено процесуално нарушение. Наред с това в
решението липсвали мотиви. Не била изпратена и покана за доброволно изпълнение
и така липсвало валидно уведомяване на Т.Г. относно присъединяването на ДФЗ, но
пък не се спорело, че същият узнал обстоятелството. Иска се отмяна на Решение №5/06.01.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и отмяна разпореждането за
присъединяване.
Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП – Пловдив,счита жалбата за неоснователна и иска съдът
да я остави без уважение, като се претендира направените по делото разноски -
юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, което има правен
интерес от оспорването, поради което съдът прави извод, че е допустима. Решението
на Директора на ТД на НАП е връчено на жалбодателя на 12.05.2020г., като
жалбата му срещу акта е изпратена по ел.поща на 19.05.2020г.
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство е Решение №5/06.01.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба,
подадена от Т.Г., срещу Разпореждане за присъединяване изх.№С190026-105-0372170/14.11.2019г.
– л.40, издадено на основание чл.217, ал.2 от ДОПК от Старши публичен изпълнител при ТД НАП
Пловдив, офис Хасково. С посоченото разпореждане се допуска присъединяване на
публичен взискател в изпълнителното производство по изп.д.№*********/2019г. по
описа на ТД НАП Пловдив по годно изпълнително основание, установяващо подлежащо
на събиране публично вземане – финансова корекция с главница 25 949,16
лева и лихва 7 360,06 лева, наложена с Акт за установяване на публично
вземане №01-6500/9975 от 28.11.2016г. на ДФЗ София. Посоченият акт е представен
по делото – л.42-43, като не е спорно наличието на същия като изпълнително
основание по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК, а в оспореното решение са обсъдени са
релевантните обстоятелства – наличие на висящо изпълнително производство,
наличие на установено публично вземане и фазата, в която се намира изпълнителното
производство, т. е. до изготвяне на разпределение на събраните суми. В този
смисъл е прието, че са изпълнени материалноправните и процесуални предпоставки
по чл.217 от ДОПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Присъединяването на
публични вземания по реда на чл.217 от ДОПК е действие на публичния изпълнител, като
за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо
изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което
съответен кредитор да бъде присъединен към това производство. В случая няма
спор относно наличието на тези предпоставки относно допускане на
присъединяването. Те са били налице към момента на издаване на процесното
разпореждане, поради което и правилно е било преценено от публичния изпълнител
и горестоящия административен орган вземането да бъде присъединено.
Оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган - Директор на ТД на НАП
Пловдив, в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК във вр. с пар.1 от ДР на ДОПК реквизити,
включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването
му. Самото разпореждане за присъединяване в изпълнителното производство е
издадено от оправомощен за това орган на основание чл.217, ал.2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност.
Така съдът намира, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл.266 и чл. 267 от ДОПК и в този смисъл приема, че в хода ѝ
не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводставени
правила.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че липсата на изрично посочване на публичния взискател, по
чието заявление се е произнесъл
публичния изпълнител, води към неустановеност и неизвестност относно
индивидуализацията му. Доколкото няма спор относно наличието и характера на изпълнителното
основание - Акт за установяване на публично вземане №01-6500/9975 от
28.11.2016г., издаден от Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ София, както и не е
спорно, че има постъпило заявление за присъединяване, то невнасяне на
конкретизация като наименование или длъжност на взискателя не опорочава
действията на публичния изпълнител във връзка с присъединяването. Същият извод
следва да бъде направен и относно възражението, касаещо наименованието на
изпълнителния титул и невключването в него на вида публично вземане, а именно:
държавно. Още повече, че по делото е представен акта и в неговото наименование
е изписано, че вземането е публично държавно, както и в самата жалба
жалбоподателят го определя като такова. По подобен начин следва да се
разсъждава и относно другата посочена неяснота в разпореждането за
присъединяване – актосъставителят не бил ДФЗ, а Зам.Изпълнителен Директор на
ДФЗ. Тези възражения не обосновават извод, че разпореждането за присъединяване
е незаконосъобразно, нито че изпълнителното основание е невалидно и негодно.
Относно соченото, че жалбоподателят е
лишен от възможност да се защити срещу действието на публичния изпълнител по
присъединяване, тъй като на длъжника не бил връчен препис от подлежащия за
изпълнение акт, както и липсвало валидно съобщаване относно лицето,
присъединено като взискател, съдът намира и тези възражения за неоснователни.
Както беше посочено няма спор относно наличието и факта на влизане в сила на Акт
за установяване на публично държавно вземане №01-6500/9975 от 28.11.2016г.,
както и относно това, че е образувано вече изпълнително дело, поради което не
може да се приеме тезата на жалбоподателя, че на практика с разпореждането за
присъединяване се образувало ново изпълнително дело, за което липсвало покана
за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение, уредена с нормата на чл.182 от ДОПК, не
е действие по принудителното изпълнение на публичното задължение, а е
предпоставка, за да се предприемат действия за това. В ДОПК не предвижда
изпращането на отделна ПДИ до длъжника за всяко отделно установено
публичноправно вземане по изпълнителното дело. Поканата не е властническо
волеизявление и не създава за адресата си права или задължения, нито засяга
негови права и законни интереси. Нейното предназначение е единствено да осведоми
длъжника за възможността доброволно да заплати претендираните сумите по нея. В този смисъл неизпращането на
отделна ПДИ до жалбоподателя за всяко присъединено, впоследствие, вземане, не
представлява нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
решение като издадено от компетентен по материя, време и място административен
орган, съобразено с процесуалните правила и с материалния закон, е
законосъобразно. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С оглед крайния извод на съда оспорващият следва да
заплати направените по делото разноски от ответната страна – 100 лева юрк.
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г. ***, против
Решение №5/06.01.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба вх.№С190026-000-0640438/05.12.2019г. срещу
Разпореждане за присъединяване с изх.№С190026-105-0372170/14.11.2019г.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН **********, да заплати на ТД на
НАП Пловдив направените по делото разноски от 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
На основание чл. 268, ал.2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: