№ 5991
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110123549 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу К. П. Б. и В. М. Б., обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължат в условията на разделност на ищеца при квоти К. П. Б. – 1/2 и
В. М. Б. – 1/2 от сумата от 6.33 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г. начислена върху главницата за
дялово разпределение /в размер на 27.99 лв./, която услуга е предоставена по
отношение на топлоснадбен имот, находящ се находящ се на адрес: ***, аб. №
***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
24246/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че на
12.05.2022 г. цялото задължение на ответниците било изцяло заплатено и се
претендират разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. П. Б. е депозирала отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва правото на ищеца да претендира
сумите за дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на
лихва върху главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил
поставен в забава. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
1
представител на поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. М. Б. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва правото на ищеца да претендира
сумите за дялово разпределение. Оспорва основанието за начисляване на
лихва върху главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил
поставен в забава. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се спори и са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и наследодателите на ответниците, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
наследодателите на ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, изпадането на длъжника в забава
при заплащането на сумите за топлинна енергия, както и размера на
обезщетението за забава възлиза на претендирания размер, които задължения
да били заплатени. Единственото спорно обстоятелство по делото е дали
процесните задължения за мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение също е била погасена чрез плащане от страна на
ответниците.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
12.05.2022 г. ответниците са извършили плащане на сума в размер на 1515.06
лв., която не съответства на призната част по ч. гр. д. № 24246/2021 по описа
на СРС, 39 състав и е в по-висок размер, доколкото общия размер на
дължимата сума по заповедното била 1375.79 лв. /973.90 лв. главница за
топлинна енергия, 187.09 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 27.99 лв. главница за дялово разпределение, 6.33 лв. мораторна
лихва върху дялово разпределение, 105.48 лв. законна лихва върху двете
главници, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Вещото лице е посочили, че с платената сума от 1515.06 лв. била погасена
изцяло сумата от 973.90 лв. главница за топлинна енергия, 187.09 лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, 27.99 лв. главница за
дялово разпределение, 6.33 лв. мораторна лихва върху дялово разпределение,
105.48 лв. законна лихва върху двете главници, 25 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Между страните не се спори, а от представената платежно нареждане от
12.05.2022 г. и съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответниците
след депозиране на исковата молба -04.05.2022 г.- в изпълнение указаният на
съда дадена по реда на чл. 415 от ГПК са погасили всички дължими суми по
ч. гр. д. № 24246/2021 по описа на СРС, 39 състав, в т. ч. и процесната сума от
6.33 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г. след
подаване на исковата молба. Несъстоятелни са твърденията на процесуалния
представител на ответниците, че са били заплатени единствено признатите
2
задължения без процесната сума, доколкото видно от приетото заключение
заплатената на 12.05.2022 г. сума в размер на 1515.06 лв., многократно
превишава размера на всички дължими суми по делото, а именно 1375.79 лв.
С оглед на събраните по делото доказателства, както и поведението на
ответниците, които са извършили плащане и на проценста сума в размер на
6.33 лв., съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените
искове. Още повече, че за ответниците няма правен интерес да твърдят, че не
са заплатили процесното задължение, такъв биха могли да имат
процесуалните им представители, които то този начин се стремят евентуално
да им бъдат присъдени разноски, доколкото твърдят, че осъщественото
представителство било по реда на чл. 38 ЗА. Няма как интереса на страната
да не бъде предпочетен пред този на нейния процесуален представител още
повече, че в случая е била ясна волята на ответниците, а именно да погасят
всички суми предмет на ч. гр. д. № 24246/2021 по описа на СРС, 39 състав, в
т. ч. и процесната сума сумата от 6.33 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., което погасяване се е случило след
завеждане на исковото производство.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на погасените
суми и изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените
плащания е погасена и мораторна лихва начислена върху главницата за
дялово разпределение.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни,
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Въпреки отхвърлянето на предявените искове,
доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответниците дължат
направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с оглед на
размера на извършените плащания и предвид изричното изявление на ищеца,
че са погасени и част от вземанията за съдебните разноски, на същия следва
да му бъдат присъдени единствено разноски за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 100 лв. При този изход на спора на ответниците не се
дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу К. П. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Н. И. и В. М. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. Л.,
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че същите дължат в условията на разделност на
ищеца при квоти К. П. Б. – 1/2 и В. М. Б. – 1/2 от сумата от 6.33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г.
начислена върху главницата за дялово разпределение /в размер на 27.99 лв./,
която услуга е предоставена по отношение на топлоснадбен имот, находящ се
находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение поч. гр. д. № 24246/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.
3
И. и В. М. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. Л., да
заплатят на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 100 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4