№ 78
гр. Белоградчик , 15.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско
дело № 20211310100022 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищеца Н. ВЛ. Н., редовно призован, се явява адв. П.С. от АК Видин,
надлежно упълномощен с пълномощно от по-рано.
Ответниците П. Н. П., Н. ИВ. Т., ВЛ. Н. Н., В. ИВ. ТР., редовно
призовани се явяват лично.
За ответницата ИЛ. КР. Й., редовно призована се явява адв. Р.Д. от АК
– Видин, надлежно упълномощена с пълномощно от по-рано.
Съдът докладва препис от Решение № 360 от 29.07.2019 г. по гр. д. №
513/ 2019 г. по описа на РС – Видин от регистъра на съдебните решение от
интернет страницата на съда.
Адв. С.: моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: моля да се даде ход на делото.
Ответницата П. Н. П.: моля да се даде ход на делото.
Ответницата В. ИВ. ТР.: моля да се даде ход на делото.
Ответницата Н. ИВ. Т.: моля да се даде ход на делото.
Ответника ВЛ. Н. Н.: моля да се даде ход на делото.
Съдът, след извършения служебен контрол за допустимост на така
1
предявените обективно съединени искове, намира, че ход на делото в днешно
съдебно заседание не следва да се даде, поради следните съображения :
Делото е образувано по Искова молба от Н. ВЛ. Н. от с. Р., общ. Р., обл.
В., против ВЛ. Н. Н., Н. ИВ. Т., В. ИВ. ТР., П. Н. П. и ИЛ. КР. Й.. В исковата
молба се сочи, че ответницата ИЛ. КР. Й. е предявила иск за делба на
имущество, представляващо СИО, придобито по време на брака й с ищеца. В
делбената маса е включен и Поземлен имот с идентификатор 56753.146.50 от
3.000 дка, с начин на трайно ползване Нива, в местността „Свети Илия“, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Р., обл. В. –
предмет на Нотариален акт за покупко – продажба на земеделска земя № 153,
том III, рег. № 1615, дело № 489 от 23.07.2014 г. на Нотариус Росица
Кръстева, с район на действие Районен съд – Белоградчик. Твърди се в
исковата молба, че въпреки, че сделката е извършена под формата на покупко
– продажба, същата е прикрито дарение, тъй като имотите са наследствени на
ВЛ. Н. Н. – наследодател на ищеца Н. ВЛ. Н.. Ищецът сочи, че на практика не
е извършена покупко – продажба, като е било постигнато съгласие между
страните по сделката, че посочената в нотариалния акт продажна цена, няма
да бъде заплащана и не е заплащана.
Поради това, се претендира съда, да обяви сделката, материализирана с
Нотариален акт за покупко – продажба на земеделска земя № 153, том III, рег.
№ 1615, дело № 489 от 23.07.2014 г. за нищожна, поради симулативност на
същата и съдът да признае за установено по отношение на ответницата ИЛ.
КР. Й., че ищеца Н. ВЛ. Н., е изключителен собственик на процесния
земеделски имот : Поземлен имот с идентификатор 56753.146.50 от 3.000 дка,
в местността „Свети Илия“, с начин на трайно ползване : Нива по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Р., обл. В..
Съдът, като взе предвид изложеното в Исковата молба и ръководейки се
от установената съдебна практика, намира, че така предявените обективно и
субективно предявени искове, са недопустими и производството по делото
следва да бъде прекратено.
Съображенията на съда са следните:
Съдът приема, че са предявени обективно съединени искове по : чл. 26,
ал. 2, предл. 5 – то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване на нищожност на
2
сделката, материализирана в Нотариален акт за покупко – продажба
земеделска земя № 153, том III, рег. № 1615, дело № 489 от 23.07.2014 г.,
поради привидност на сделката, и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен
установителен иск за правото на собственост на върху процесния имот – че
ищеца е изключителен собственик на земеделския имот.
Във с твърденията на ищеца, че с ответницата ИЛ. КР. Й., са бивши
съпрузи и че процесния имот е придобит по време на брака им, по делото е
приложено Решение № 360 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 513/ 2019 г. по описа
на РС – Видин.
С Решението по горецитираното дело, е прекратен брака с развод между
ищеца и ответницата ИЛ. КР. Й., като е утвърдено постигнатото между
страните споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. От съдържанието на утвърденото
от съда споразумение между страните, се установява, че придобитите по
време на брака движими и недвижими вещи остават в обикновена
съсобственост между съпрузите и ще бъдат поделени за в бъдеще.
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите не е
задължителен елемент от споразумението. Ако включат такива обаче, в тази
част споразумението има характер на спогодба. Когато в споразумението
съпрузите са посочили, че придобитият по време на брака имот остава след
прекратяването му в съсобственост, те признават, че имота е СИО и в тази
част решението има характер на спогодба.
Поради това, съдът намира, че не подлежи на пререшаване въпросът
за собствеността върху имотите, придобити по време на брака, тъй като този
въпрос е уреден в постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4
СК. Съгласно чл. 20 а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните по договора имат
силата на закон и следва да бъдат спазвани /в този смисъл решение № 74/
29.05.2019 г., по гр. д. № 5842/2015 г., определение № 215/2018 г. по ч. гр. д.
№ 1973/2017 г., ІІг. о., определение № 220/2018 г. по ч. гр. д. № 523/2018 г., ІІ
г. о. /
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/ 2015 г., ОСГК, в
производството по развод уреждането на имуществените отношения на
съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент от споразумението. То
3
няма за цел да уреди изчерпателно всички последици на развода и затова
съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно
имуществените си отношения. Ако включат такива обаче, в тази част
споразумението има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.
Ако в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по
време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по този
начин признават, че тя е имала качеството на СИО.
Такъв е и разглеждания случай – страните по бракоразводното дело са
уговорили, че имуществото, придобито по време на брака им, остава в
съсобственост, като по този начин същите са признали, че са съсобственици
на имотите, придобити по време на брака и в тази част решението има
договор на спогодба по между им, както бе посочено по – горе.
Ето защо е недопустимо в последващ исков процес, въпроса за
собствеността върху имотите, представляващи СИО да бъде пререшаван, след
като страните вече веднъж – в бракоразводния процес са признали
съсобствеността върху имуществото им.
В случая – в споразумението по чл. 49, ал. 4 СК, страните по
бракоразводното дело – ищеца в настоящия процес и ответницата И.Й., са
признали съсобствеността върху имуществото си, придобито по време на
брака, в това число и върху процесния недвижими имот, поради което и
предявените искове по настоящото дело се явяват недопустими, тъй като с
предявяването им, се цели пререшаване на въпроса за собствеността върху
имота – ищеца претендира съдът да го признае за изключителен собственик
на спорния имот. /арг. от Решение № 116 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
787/2020 г., II г. о., ГК/.
При тези съображения, съдът намира, че предявените искове са
процесуално недопустими, поради което и производството по делото следва
да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
4
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20211310100022/ 2021 г. по
описа на РС Белоградчик.
Определението подлежи на обжалване пред ВОС, с частна жалба, в
едноседмичен срок от днес.
Протокола се написа в съдебно заседание и приключи в 11.00 ч.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
Секретар: _______________________
5