Р Е Ш Е
Н И Е
236/14.4.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2309 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.С.С., излага,
че по ч.гр.д.№931/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника С.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за следните
суми: 567,42 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 0001417, сключен на
26.06.2017 г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника и Договор за поръчителство
от 26.06.2017 г.; 88,26 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 26.03.2019 г. по
Договор за потребителски кредит №0001417 от 26.06.2017г.; 679,71 лв., представляващи остатъчна главница по т. I, и 60,00
лв., представляващи главница по т. II (за
СМС известяване) по Договор за допълнителни услуги от 26.06.2017 г.; 71,80 лв., представляващи лихва за
забава по Договор за потребителски кредит за периода от 28.07.2017 г. до
26.03.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че на 26.06.2017
г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № 0001417, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер
на 800.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне чрез месечни вноски,
като падежът на последната вноска е бил на 27.06.2018 г. Уговорена била и
възнаградителна лихва. За обезпечение на задължението си, ответникът бил
сключил с ищеца договор за поръчителство, съгласно който ищецът се задължил да
гарантира изпълнението на задълженията на ответника по договора за кредит, като
ответникът поел насрещното задължение да му заплати възнаграждение, в общ
размер на 1027, 20 лева, което също било уговорено да се плаща разсрочено,
заедно с вноските по заема. Ищецът не изпълнил задълженията си по договора за
кредит, поради което кредиторът отправил покана до ищеца, в качеството му на
поръчител за изплащане на сумите по договора. В следствие на тази покана
ищцовото дружество твърди, че на 23.03.2019 г. бил погасил задълженията на
ответника по горепосочените договори. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумите както следва: 567,42 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
0001417, сключен на 26.06.2017 г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника; 88,26 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 26.06.2017 г. до 26.03.2019 г. по Договор за потребителски
кредит №0001417 от 26.06.2017г.; 679,71
лв., представляващи остатъчна главница по т. I, и 60,00
лв., представляващи главница по т. II (за
СМС известяване) по Договор за допълнителни услуги от 26.06.2017 г.; 71,80 лв., представляващи лихва за
забава по Договор за потребителски кредит за периода от 28.07.2017 г. до
26.03.2019 г., като се претендира и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не представя писмен отговор. В съдебно заседание изразява аргументи
за неоснователност на исковете.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
и правна страна следното: По ч.гр.д.№931/2019 г. по описа на ШРС, по реда на
чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 1 307, 13 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
0001417, сключен на 26.06.2017 г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника, Договор
за допълнителни услуги от 26.06.2017 г. и Договор за поръчителство от
26.06.2017 г.; 88,26 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 26.03.2019 г.; 71,80 лв., представляващи лихва за
забава за периода от 28.07.2017 г. до 26.03.2019 г., като е присъдена и законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до
изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговско дружество „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника, на 26.06.2017 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 0001417, имащ характера на договор заем, по
силата на който дружеството предоставило на ответника паричен заем в размер на
800.00 лева. Не се спори, че заемната сума е получена от ответника, който факт
се потвърждава и от представения по делото частно заверен препис от Договор за
потребителски кредит № 0001417, в който е отразено, че сумата по договора е
получена от заемополучателя при подписване на договора. Страните са уговорили,
ответникът да върне така предоставената сума чрез дванадесет месечни погасителни
вноски, всяка по 81, 96 лв., включващи главница и възнаградителна лихва, като
общият размер на задължението на ответника по договора за заем се равнява на
сума от 983, 52 лева. Уговорен е падеж на всяка погасителна вноска, като
крайният падеж на задължението е настъпил на 27.06.2018 г. Посочените факти са
и безспорни между страните. По делото е представен и документ, озаглавен
„Искане за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за кредит
№0001417 КК“, носещ дата на съставяне 26.06.2017 г., от който документ става
ясно, че ответникът е направил искане кредиторът да се задължи да му предостави
допълнителна услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи от заемополучателя за възнаграждението по
договор за поръчителство на кредита. Предвидено е длъжникът да заплаща
допълнителни месечни вноски, всяка в размер на 85.60 лева за период от 12
месеца. По делото е представен и Договор за допълнителни услуги от 26.06.2017
г., сключен между заемодателя и ответника, от който е видно, че страните са
уговорили предоставянето на горепосочената услуга от страна на кредитора, като
е предвидено възнаграждение за поръчител в общ размер на 1027, 20 лева, платимо
чрез дванадесет равни месечни вноски, всяка в размер на 85, 60 лева. По делото
е приет и документ, озаглавен „Договор за гаранционна сделка /поръчителство/“,
в който като страни са отбелязани „Фреш Кредит“ ЕООД, като кредитор, ответникът,
като длъжник и ищцовото дружество, като поръчител. В т.1 от този договор е
записано, че поръчителят предоставя на кредитора настоящата гаранционна сделка
/поръчителство/ като при условията на настоящия договор се задължава спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по
Договор за потребителски кредит № 0001417. Предвидено е, че този договор влиза
в сила след изтичане на два дни от сключването му и то при условие, че
длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.3, ал.1 от
договора за кредит. Този договор носи подписите само на кредитора и длъжника,
като липсва поставен подпис от представител на поръчителя. Съгласно легалната
дефиниция, дадена за договора за поръчителство /чл.138 от ЗЗД/, договорът за поръчителство
е сделка, при която едно лице, наречено поръчител, се задължава спрямо
кредитора на друго лице /длъжник/ да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Законът въвежда изрично форма за действителност на договора, като
сочи, че договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма. В
разглеждания казус, предвид липсата на подпис на поръчителя върху представения
договор, съдът стига до извода, че липсва изрично сключен договор между
кредитора и поръчителя, с който последният ясно и безсъмнено да изрази волята
си да обезпечи /гарантира/ задълженията на длъжника по договора за кредит. Ето
защо заключава, че в случая, предвид липсата на валиден договор за
поръчителство, за ищеца, сочещ се за изпълнил задълженията поръчител по сключен
договор за заем, не се е породило право да претендира евентуално изплатени от
негова страна чужди задължения. Съдът е обвързан от фактите и обстоятелствата,
изнесени в исковата молба, обуславящи претенцията на ищеца, т.е. обвързан е от
соченото от ищеца основание, въз основа на което същият твърди, че черпи права.
Предвид горното заключава, че за ищеца не са се породили правата на изпълнил
дълг поръчител /чл.143 от ЗЗД/, поради което така предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя П.С.С., срещу С.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както
следва: 567,42 лв. /петстотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 0001417, сключен на
26.06.2017 г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника; 88,26 лв. /осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/,
представляващи договорна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 26.03.2019 г. по
Договор за потребителски кредит №0001417 от 26.06.2017г.; 679,71 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляващи остатъчна главница по т. I, и 60,
00 лв. /шестдесет лева/, представляващи главница по т. II (за СМС известяване) по Договор за
допълнителни услуги от 26.06.2017 г.; 71,80
лв. /седемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляващи лихва за
забава по Договор за потребителски кредит за периода от 28.07.2017 г. до
26.03.2019 г., гарантирани и изплатени от ищеца по силата на Договор за
поръчителство от 26.06.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: