Р Е Ш Е
Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на ..........................................................
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 616 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД
„Е.“ АД срещу постановление от 29.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител М.П., рег. № 851,
по изп. дело № 20198510402404, с което е отказано намаляване на приетото по делото като дължимо адвокатско възнаграждение от длъжника на 200 лева.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.
Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
с фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се
дължи възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното
дело. Поддържа, че претендирането
на адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от
извършването на допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на
взискателя, каквито не са предприемани. Твърди, че определеният
адвокатски хонорар на
взискателя от 420 лева е
прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради
което следва да бъде намален на 200 лева.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело – ЗД „Б.И.” АД, като в законоустановения срок не е подаден отговор на
жалбата.
Съдебният изпълнител по изп.
д. № 20198510402404 е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е депозирана
в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
На 22.10.2019 г. по молба с вх. № 75268 на взискателя ЗД „Б.И.” АД, подадена чрез адв. М.Г., е образувано изп. дело № 20198510402404 срещу ЗД „Е.“
АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да
заплати на взискателя сумата от 638.85 лева главница, ведно със законната лихва
от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноски от 504 лева.
В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят претендира събиране на сумата по изпълнителния
лист, като с оглед принудителното събиране на вземанията сочи изпълнителен
способ - налагане на запор върху всички банковите
сметки на длъжника,
разкрити в „У.Б.” АД.
Претендира и събирането на всички разноски в производството, включително и
заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело
са прдставени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.10.2019 г., сключен между визскателя и адв. М.Г.. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство по делото в размер на 350 лева, която
сума е вписано, че е изцяло заплатена.
На 22.10.2019 г. ЧСИ изпраща на
длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че общо дължимата сума по изпълнителното дело сума е в размер на 1965.77 лева, от които: 683.85 лева главница, ведно със законна лихва в размер на 87.19 лева за периода 03.08.2018 г. – 05.11.2019 г., 504 лева присъдени разноски, 420 лева разноски по изпълнителното дело и
270.73 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 05.11.2019 г.
На 29.10.2019 г. длъжникът подава възражение по изпълнителното дело, с което е
оспорен размера на
определеното като дължимо
адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело,
като завишен. Отправя искане за намаляване на възнаграждението до сумата от 200
лева, дължима за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С обжалвания акт ЧСИ отказва
да намали приетото по делото адвокатско възнаграждение. Според съдебния
изпълнител разноските за адвокатския хонорар се следват в размер от 420 лева, тъй като това е минималният
размер на възнаграждението, дължимо по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК
въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в
изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани
да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в
част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му
етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Видно
от представеното в цялост копие на изпълнителното
дело, извършените от адвоката действия
по делото към този момент се изчерпват с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство и посочване на конкретно изпълнително действие, но следва да бъде съобразено
и обстоятелството, че изпълнителното производство е все още висящо. Към момента на изпращане на делото на съда за произнасяне по жалбата, няма
отразено извършено плащане от страна на длъжника на дължимата по изпълнителното
дело сума, поради което е възможно предприемането и на други процесуални
действия от взискателя, съответно от неговия адвокат. Ето защо правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от
200 лева, предвидена в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят.
Съгласно чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 предвижда, че минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от материалния интерес. В
случая материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 1275.04
лева. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лева и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното
възнаграждение, посочено
в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
в конкретния случай и при материален интерес от общо 1275.04 лева, адвокатското възнаграждение по т. 2 възлиза на
сумата от 159.63 лева. Платеното от взискателя възнаграждение от 350 лева е под
този размер /200+159.63=359.63 лева/, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК за допълнително
намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство.
В
случая съдебният изпълнител е приел, че дължимото на взискателя възнаграждение
е в размер на 420 лева. Съгласно дадените
разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване и
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане
и когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В представения от
взискателя по изпълнителното дело договор е посочено, че уговореното с него
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е изцяло заплатено. Затова
представеният договор може да се приеме
за разписка, с която се удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение от
350 лева е заплатено. Взискателят не е представил доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение в определения от съдебния изпълнител размер от 420
лева, поради което постановлението в частта, с която е отказано искането за
редуциране на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело над сумата от 350 лева е неправилно и следва да бъде
отменено.
Предвид извода на
съде за частична основателност на жалбата, таксата по т. 26
от Тарифата следва да бъде намалена съобразно на сумата, с която е намалено
адвокатското възнаграждение, като горното следва да бъде изчислено надлежно от
съдебния изпълнител при окончателното й определяне и при съобразяване на чл.
73а от ГПК, което не може да бъде извършено от съда към момента, тъй като не е
ясно какви още такси по изпълнението ще бъдат събирани.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
по жалба ЗД „Е.“ АД, постановление от 29.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изп. дело № 20198510402404, с което е отказано намаляване на приетото по делото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение за разликата от 350 лева до
пълния приет размер от 420 лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо от длъжника по изп. дело № 20198510402404 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 420 лева
на 350 лева, като указва на съдебния изпълнител да съобрази
намаляването на адвокатското възнаграждение при окончателното определяне на дължимата по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.