Решение по дело №4117/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1338

 

гр.Бургас, 04.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4117 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на А.Д.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2752549  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

С жалбата, бланкетна по своя характер, се моли за отмяна на атакувания фиш. Декларативно се заявява, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, недоказаност и несъставомерност на нарушението, но доказателства в подкрепа на тези твърдения не се ангажират.

  В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Илия Златев – АК-Сливен, който заявява че поддържа жалбата. Посочва, че неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, като застъпва, че автомобилът е бил управляван от св. Й.. В тази връзка изтъква, че отговорността на А. е ангажирана само на база това, че той е управител на дружеството-собственик,  което в конкретния случай счита за неправилно, доколкото реалният извършител е друг. Акцентира, че жалбоподателят не е могъл да подаде декларация по чл. 188 ЗДвП, доколкото автомобилът е бил отдаден под наем на друго юридическо лице, което пък от своя страна го е преотдало на физическо лице, а то го е предоставило за управление на реалния извършител – св. Й.. При тези факти счита, че не е имало как А. да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП с верни данни, а единствения начин да изложи възраженията си е бил посредством обжалване на ЕФ. Моли за отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото от съпроводително писмо на АНО (л.3), който носи доказателствената тежест за доказване на редовното връчване на ЕФ, става ясно, че същият не разполага с доказателства за точната дата на това събитие, поради което за съда не остава друго освен да приеме, че жалбата е депозирана в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.05.2019г. в 13:35 часа в  рамките на населеното място - гр.Бургас, ПП I-9, км. 236+800 до автосервиз „***“ в посока към ПВ „Север“ техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 644, поставена в служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № А7863КК, засякла и заснела, движещ със скорост от 96 км/ч. автомобил - „***” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 14483”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***” с рег. № *** е собственост на „Камелия Проджект“ ООД с управител – жалбоподателят А., както и че скоростта следва да се счита на 93 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). Констатирано било и че нарушението е „повторно“ за жалбоподателя.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2752549 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 6) и Протокол за проверка (л. 7-8).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.16), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Приложените на гърба на л. 5 снимки са ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без каквито и да е затруднения. На процесните снимки ясно се вижда, че е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 33 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в процесния участък има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 60 км./ч.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 6) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.

Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 17.05.2019г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.

Единствените възражения на жалбоподателя са съсредоточени около неправилно определения субект на административнонаказателната отговорност в лицето на представляващия дружеството собственик. В тази връзка съдът следва да посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.2 ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира представляващият, ако друго лице е управлявало автомобилът на дружеството - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу управителя/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай – нищо от тази процедура не е изпълнено. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Недопустимо е някой друг (в случая св. Йордан Й.) да сочи лицето, което е управлявало автомобила, а не представителя на юридическото лице. Следва да се отбележи и че по аналогичен случай е постановено Решение № 1945 от 17.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2046/2017 г., в което касационната инстанция е посочила, че „…Не е изпълнена, обаче процедурата по чл. 188 от ЗДвП, а и лицето, на което е бил предоставен автомобилът, не е конкретизирано от жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че последният е санкциониран законосъобразно...”. Не следва да се пренебрегва, че процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила/представляващи ЮЛ, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателна отговорност посредством заобикаляне на законовия ред (и примерно - посочване на евентуален нарушител, чак след като са изтекли давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността му).

Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не кредитира твърдения на адв. Златев- АК-Сливен, че в конкретния случай жалбоподателят не е имал друг вариант за действие и поради това не е подал декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП в срок. Първо – сочените отдавания/преодвания на автомобила между различни юридически  и физически лица не се удостоверява по никакъв начин – примерно с представяне на съответните договори, за да може съдът да му даде вяра. На второ място и дори на доверие да се приеме за вярна позицията на адв. Златев – то видно от он-лайн справка в общо достъпния търговски регистър – сочените дружества „КАМЕЛИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД с ЕИК:********* и „КАМЕЛИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК: ********* включват в управителния си орган едно и също лице - Елена Димитрова Димитрова и имат вписан един и същи телефон и е-мейл за връзка – т.е. категорично се оборва твърдението, че управителят на „Камелия Проджект“ ООД не е могъл да разбере на кого „Камелия Мениджмънт“ ООД е предоставило лекия автомобил, най-малкото защо повече от очевидно е, че се касае за „свързани лица“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК. В случая не може да се отмине и това, че св. Йордан Й. сам заяви пред съда, че е приятел на жалбоподателя и дори работи в управляваното от него дружество, поради което и показанията му в частта, с която се цели оневиняване на приятеля му, съдът възприема за пристрастни, поради което, а и с оглед всичко казано по-горе - не ги кредитира.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя в качеството му на представляващ дружеството – собственик.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери, дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния случай в ЕФ само е направен извод, че деянието е извършено в „повторност“, но не са посочени фактите, от които се вади този извод. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да обори твърденията за „повторност“, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да запълва неговите задължения, регламентирани в чл. 189, ал.4 ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна.

Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, като следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, където се приема, че :

„ ...  В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание....”.

Поради горепосочените причини, съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в условията на „повторност” – чл. 182, ал.4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., както е в случая, респективно размерът на наложената „Глоба”  да се измени от 800 лева на 400 лева.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на преквалифицирането на нарушението и намаляването на размера на наказанието - в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакувания ЕФ следва да се измени в горния смисъл.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2752549  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП на А.Д.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.4 и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба” от 800 лева на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.