Решение по дело №484/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260015
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820100484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Елин Пелин, 13.10.2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 484/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 34 ЗС, а производството се разглежда по реда на чл. 341 и сл. ГПК, като е във фазата по извършването на делбата.

С решение № 35/04.03.2021 г. е допуснато извършването на съдебна делба между Х.И.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***; на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 625 кв. м., а по скица с площ от 720 кв. м., съставляващ УПИ IV-165 от кв. 20 по плана на Гара Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. София, одобрен със заповед № АБ-428/15.12.1983 г., като имотът е образуван от бивш парцел IV-538 от кв. 20 по стария план на Гара Елин Пелин, при съседи: улица, блок на ДЗС гара Елин Пелин, Стоян Д. Найденов и Валентин Владимиров, а по скица при граници: улица, УПИ V-166, край на регулация и УПИ III-164, заедно с построените върху урегулирания поземлен имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 58.32 кв. м. и разгъната застроена площ от 115.87 кв. м., ГАРАЖ и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за Х.И.Д. – 1/6 идеални части; за В.Г.Г. – 5/18 идеална части; за К.Д.Л. - 5/18 идеална части; за Р.Д.Л. - 5/18 идеална части.

 Срещу решение е подадена въззивна жалба от Х.И.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., ЕГН **********, в която се твърди, че е налице неправилна индивидуализация на делбените имоти, тъй като според съдебно-техническата експертиза са изградени и съществуват двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79,50 кв. м. и разгъната застроена площ от 264,26 кв. м., състояща се от частичен подземен етаж, първи жилищен етаж със застроена площ от 79,50 кв. м., втори жилищен етаж със застроена площ от 97,36 кв. м. и подпокривен етаж със застроена площ от 87,40 кв. м., гараж със застроена площ от 30,92 кв. м. и стопанска полумасивна постройка със застроена площ от 53,25 кв.м.

В определение № 67/22.06.2021 г. по гр. д. № 332/2021 г. на Софийски окръжен съд е прието, че въззивната жалба има характер на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, а делото е изпратено с указания за произнасяне по съдържащата се във въззивната жалба молба за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в решение № 35 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 484/2019 год. на РС Елин Пелин по чл. 247, ал. 1 ГПК по компетентност.

С решение от 15.09.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от № 35/04.03.2021 по гр.д. № 484/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, като вместо „ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 58.32 кв. м. и разгъната застроена площ от 115.87 кв. м., ГАРАЖ и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ ”, да се чете: „ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 79,50 кв. м. и разгъната застроена площ от 264,26 кв. м., състояща се от частичен подземен етаж, първи жилищен етаж със застроена площ от 79,50 кв. м., втори жилищен етаж със застроена площ от 97,36 кв. м. и подпокривен етаж със застроена площ от 87,40 кв. м., ГАРАЖ със застроена площ от 30,92 кв. м. и СТОПАНСКА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 53,25 кв.м.”. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

 В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищецът Х.И.Д. предявява претенции по сметките на основание чл. 346 ГПК, а ответниците В.Г.Л., К.Д.Л. и Р.Д.Л. заявяват претенции за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за наследници от 20.02.2019 г., че Х. Д.Л. е починал на 23.08.2010 г. (акт за смърт № 26/ 23.08.2010 г., съставен в с. Елин Пелин Гара, общ. Елин Пелин, обл. София), като негови наследници по закон са: А. И. Л.-съпруга; И. Х.Д.-син (починал на 17.04.2017 г. с наследник Х.И.Д.-син); Д.Х.Л. –син. Представено е удостоверение за наследници от 27.04.2017 г., според което И. Х.Д. е починал на 17.04.2017 г. (акт за смърт № 0564/ 19.04.2017 г., съставен в София район Тридица), като негов наследник по закон е Х.И.Д.-син. Според удостоверение за раждане от *** г. Х.И.Д. е роден на *** ***, а негови родители са Р.Б.Ч. и Иван Х.Д..

Видно е от нотариален акт № 103, том II, дело № 307/1969 г. на Елинпелински народен съдия, че на 19.06.1969 г. е сключен договор за продажба, с който Д.Л.Д. продава на Х.Д.Л. ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. Елин Пелин квартал „Гарата“, Софийски окръг, цялото от 625 кв. м., съставляваща парцел VI-538 (четири петстотин тридесет и осем) в кв. 20 на гара Елин Пелин, Софийски окръг, при съседи на цялото дворно място: улица, наследници на Д. Н., блок на ДЗС. Д.Л. ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. Елин Пелин квартал „Гарата“, Софийски окръг, цялото от 625 кв. м., съставляваща парцел VI-538 (шести петстотин тридесет и осем) в кв. 20 на гара Елин Пелин, Софийски окръг, при съседи на цялото дворно място: улица, наследници на Д. Н.в, блок на ДЗС гр. Елин Пелин, заедно с ½ идеална част от жилищната сграда, построена в горепосоченото дворно място за сумата от 1225 лева. С нотариален акт № 121, том III, дело № 521/1978 г. на Елинпелински районен съдия е извършена поправка в нотариален акт № 105, том II, дело № 307/1976 г. на Елинпелински районен съдия, като на първа страница ред 20 след думата парцел да се чете „IV (четвърти)“ вместо „VI (шести)“.

Според акт за женитба от 05.07.1967 г. между Х. Д.Л. и А. И. Л. бракът е сключен на 05.07.1967 г. в гр. Калофер, окръг Пловдивски.

Видно е от удостоверение за сключен граждански брак от 08.11.1992 г, че на 08.11.1992 г. в гр. София-Красно село е сключен такъв между  Д.Х.Л. и В.Г.Г., след брака Л., за което е съставен акт за граждански брак 944/08.11.1992 г.

Видно е от нотариален акт № 173, том IV, рег. № 6973, дело № 664/2018 г. на нотариус Л.Х. при РС Елин Пелин, че на 14.09.2018 г. е сключен договор за продажба, с който А. И. Л. е продала на съсобственика си Д.Х.Л. 4/6 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 625 кв. м., находящ се в с. Гара Елин Пелин, обл. София, съставляващ УПИ IV-165 в кв. 20 по плана на селото, утвърден със заповед № АБ- 428/15.12.1983 г., като имотът е образуван от УПИ IV-538 от кв. 20 по стария отменен план на селото, при граници и съседи по скица: улица, УПИ V-166, край на регулация и УПИ III-164, заедно с /6 идеални части от построената в имота: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 58.32 кв. м. и разгъната застроена площ от 115.87 кв. м., както и всички подобрения и приращения в имота за сумата от 5300 лева, като А. И. Л. си е запазила правото на собственост пожизнено и безвъзмездно.

Според удостоверения от 17.07.2019 г. от Агенция по вписванията за Д.Х.Л. и В.Г.Г. не вписан режим на имуществени отношения на съпрузите.

Според удостоверение от 04.11.2019 г. е извършена заверка на подписите на Д.Х.Л. и В.Г.Г. и съдържанието върху брачен договор от 04.11.2019 г., за който е отбелязано вписване в СВ Елин Пелин на 04.11.2019 г. С брачния договор от 04.11.2019 г. страните са се споразумели, че Д.Х.Л. е изключителен собственик на придобитите по време на брака 4/6 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 625 кв. м., находящ се в с. Гара Елин Пелин, обл. София, съставляващ УПИ IV-165 в кв. 20 по плана на селото, утвърден със заповед № АБ- 428/15.12.1983 г., като имотът е образуван от УПИ IV-538 от кв. 20 по стария отменен план на селото, при граници и съседи по скица: улица, УПИ V-166, край на регулация и УПИ III-164, заедно с /6 идеални части от построената в имота: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 58.32 кв. м. и разгъната застроена площ от 115.87 кв. м., както и всички подобрения и приращения в имота.

Видно е от удостоверение за наследници от 22.06.2020 г., че Д.Х.Л. е починал на 15.02.2020 г. (акт за смърт № 188/ 17.02.2020 г., съставен в гр. София район Люлин), като негови наследници по закон са: В.Г.Г.-съпруга, К.Д.Л.-син и Р.Д.Л.-дъщеря.

Представени са удостоверение за данъчна оценка от 22.05.2019 г. и скица от 29.05.2019 г. за процесните имоти. Представен е проект за двуетажно еднофамилно жилище.

Видно е от заключението на вещото лице К.Н. по изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и логично, че парцел IV-538 в кв. 20 по стария отменен план на гара Елин Пелин е идентичен с УПИ IV-165 в кв. 20 по сега действащия план на селището от 1983 г. Вещото лице е отбелязало, че в нотариалния акт от 1969 г. цифрово е посочено VI, а с думи – четири. В имота са построени двуетажна жилищна сграда с складови помещения в подпокривното пространство, гараж и стопанска постройка. На първия етаж е развита тераса (невлизаща в РЗП и ЗП, тъй като е на височина под 1.20 м над прилежащия терен), стълбищна клетка, вестибюл, кухня-столова и две спални. От стълбищната клетка се достъпва частичен подземен етаж, в който е развито складово помещение с размери 3.20 м на 3.20 м и площ 10.24 кв.м. и баня- тоалетна с размери 1.5 м на 1.6 м и площ 2.4 кв.м. Светлата височина е много малка-едва 1.70 м. От първия етаж чрез стълби се достига до втория етаж, който с разпределението на първия етаж, като на част от стълбищната площадка е реализирана и баня-тоалетна. Чрез стълбите се достига третия етаж, над който има частична плоча, а в останалата част е със скосявания. В най-високата си част светлата височина е едва 2.10 кв.м., което означава, че етажът не може да изпълнява функциите на жилище. Изградени са коридор и шест сепарирани помещения-складове. Застроената площ на сграда /и на първия етаж/ е 79.50 кв.м. Застроената площ на втория етаж е 97.36 кв., застроената площ на третия етаж е 87.4 кв.м. Разгъната застроена площ на сградата е 264.26 кв.м. Сградата е масивна, скелетно гредова с тухлени стени. Изграден е и масивен гараж с покривна стоманобетонова плоча със застроена площ - 30.92 кв. и стопанска полумасивна сграда със застроена площ -53.25 кв.м.

Представена е нотариална покана от Х.И.Д., действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., представена пред нотариуса на 02.04.2019 г., до А.И. Л., съдържаща искане за плащане на месечно обезщетение в размер на 250 лева за частта от процесния имот.

Представена е нотариална покана от Х.И.Д., действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., представена пред нотариуса на 15.04.2019 г., до Д.Х.Л. и В.Г.Л., съдържаща искане за плащане на месечно обезщетение в размер на 250 лева за частта от процесния имот. Видно от отбелязванията върху нотариална покана до Д.Х.Л. и В.Г.Л., че същата е връчена на 01.05.2019 г. на В.Г.Л. лично и в качеството й на съпруга на Д.Х.Л. със задължение да я предаде.

Видно е от изпратена телепоща ответникът Д.Х. ., за която се представят известие за доставяне с отбелязване за връчване на 24.04.2019 г. на Р.Б.Ч., във връзка с получена нотариална покана се сочи, че Д.Х. Л.е придобил идеални части от имота от Анка Иванова Л., като е собственик на 5/6 идеални части, като се изразява желание за уреждане на взаимоотношенията по следните начини: 1. Да изкупи идеалната част от имота на пазарна цена от 1000 лева; 2. Да плаща наем за ползване на неговите 1/6 идеална част от имота в размер на 20 лева.

В съдебно заседание е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване автентичността на подписа на Р.Б.Ч. върху известие за доставяне с отбелязване за връчване на 24.04.2019 г. и разписка за телепоща, като доказателствената тежест е указана на ищеца, тъй като Р.Б.Ч. е негов законен представител. Не са събрани доказателства, които да опровергават автентичността на положения подпис на Р.Б.Ч., поради което съдът приема, че оспорването не е доказано.

Видно от заключението на вещото лице инж. К.М.Н. по съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дворното място и жилищната сграда са неподеляеми и са на обща стойност 192400 лева. Месечното обезщетение за ползването на имота за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2022 г. е 688,55 лева, а за 1/6 идеална част е 114,76 лева. Общият размер на обезщетението за ползване на имота за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2022 г. е 23410,70 лева или за 1/6 идеална част е 3901,78 лева.

Видно от заключението на вещото лице Р. К. С. по съдебно-счетоводната експертиза, прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че с оглед  съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице дава заключение за размера на месечното обезщетение за ползване на имота за периода от 01.05.2019 г. до датата на приемане на претенцията за разглеждане, което възлиза на 688,55 лв., а за 1/6 идеални части в размер 114,76    лв., като общият размер на обезщетението за ползване на имота за периода от 01.05.2019  г. до 12.04.2022 г. възлиза на 4058,68 лева. Лихвата за забава е изчислена върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на падежа й (първо число на месеца, следващ този, за който се дължи) до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията) на всяко едно от месечните задължения е в общ размер на 587,72 лева.

Установява се от показанията на свидетелката М.Д.Ч., че Х.живеел заедно със съпругата си А. и сина си И.. Свидетелката М.Д.Ч. като лекар-онколог се грижила за здравословното състояние на Харалампи като ежеседмично посещавала къщата му, за да му прави инжекции, както й допълнително ходила да му дава обезболяващи лекарства, като при тези посещения виждала в къщата само сина му И.. При тези посещения свидетелката Ч. не виждала Д.. Свидетелката М.Д.Ч. сочи, че винаги И. водил баща си Х. при посещенията му в болницата, като тези посещения били веднъж месечно. След смъртта на И., Р. и Х. не са ходили повече в къщата, защото не са имали достъп до къщата. Свидетелката М.Д.Ч. сочи, че последният път, когато ходила до къщата Р. я помоли да занеса календар на Х. на баба му А., защото Р. й казала, че не е допускат до имота. Свидетелката М.Д.Ч. сочи, че не знае къде живее Д..

Установява се от показанията на свидетелката Л. А. П., че живее в Нови хан и познава от деца Д. и И.. Свидетелката Л. А. П. сочи, че И. живеел в София и Гара Елин Пелин, за да помага на родителите си, а Д. не им помагал. Ив. загинал трагично на АМ Хемус, след като слязъл  да помогне на едно семейство и го е ударила кола при изпълнение на служебния дълг.  Едва след смъртта на Иван, Д. се е появил. Свидетелката Л. А. П.сочи, че Р. искала да я придружа до къщата, за да си вземе документи на И. да вземе наследствена пенсия. Тогава Д. й каза, че не може да й даде ключ, само в негово присъствие може да влезе да ги вземе. Това било след изнасянето на 40 дни от смъртта на И.. Свидетелката Л. А.П. сочи, че Х. е дете на около 12 години, като не го е виждала при баба си А.

В съдебно заседание А. И. Л. заявява, че не желае да дава показания на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Относно претенциите на основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на неподеляем имот:

Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Според т. 8 от ТР №1/2004 г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК, 1952 г. (чл. 349, ал. 2 ГПК) е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. От обхвата на разпоредбата на  чл. 349, ал. 2 ГПК като способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала само от наследяване. Ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция и други посочени в закона), то разпоредбата на  чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима. Комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт.

В случая налице според показания на свидетелите М.Д.Ч. и Л. А. П.не се установява Д.Х.Л. и В.Г.Л. да са живели в имота към момента на смъртта на Х. Д.Л., починал на 23.08.2010 г. Не са налице други доказателства, че към момента на смъртта на Х. Д.Л. синът му Д.Х.Л. е живял при него.

С оглед изложеното претенциите по чл. 349, ал. 2 ГПК на ответниците са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По прекратяване на съсобствеността:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на  чл. 353 ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Недопустимо е по реда на чл. 352 ГПК съделителите да получат общ дял, защото законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено теглене на жребии от група лица. По силата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки съделител може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. При разпределяне на имотите между съделителите, съдът се стреми всеки от тях да получи реален дял, като при това се спазва принципът на равноправие на всички страни в производството. Когато съдът разпределя имотите в натура, той се ръководи от тяхната стойност и ги съпоставя с частите на съделителите, като търси да избегне облагодетелстването на някой от тях и прави всички усилия да достигне максимално доближаване на дяловете с частите на съделителите.

В настоящия случай е видно от заключението на приетата и неоспорена съдебнотехническа експертиза, че процесните имоти са неподеляеми. Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията по сметки на ищеца на основание чл. 346 ГПК за обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот в размер на месечния наем:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.

Налице са доказателства за връчване на 01.05.2019 г. на нотариална покана на Д.Х.Л. и В.Г.Л., съдържащ искане за плащане на месечно обезщетение в размер на 250 лева за частта от процесния имот. Установява се от показания на свидетелите М.Д.Ч. и Л. А. П., че ищецът не е допускан до имота.

Не се установява по делото ответниците да са предложили на съсобственика си Х.И.Д., действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., да ползува вещта лично. В изпратена телепоща ответникът Д.Х. Лампов с отбелязване за връчване на 24.04.2019 г. на Р.Б.Ч., не предлага на ищеца да ползва имота, а иска – 1. Да изкупи идеалната част от имота на пазарна цена от 1000 лева; 2. Да плаща наем за ползване на неговите 1/6 идеална част от имота в размер на 20 лева.

Според заключението на вещото лице К.М.Н. месечното обезщетение за ползването на имота за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2022 г. е 688,55 лева, а за 1/6 идеална част е 114,76 лева. Общият размер на обезщетението за ползване на имота за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2022 г. е 23410,70 лева или за 1/6 идеална част е 3901,78 лева. Според заключението на вещото лице вещото лице Р. К. С. по съдебно-счетоводната експертиза, с оглед  съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице дава заключение за размера на месечното обезщетение за ползване на имота за периода от 01.05.2019 г. до датата на приемане на претенцията за разглеждане, което възлиза на 688,55 лв., а за 1/6 идеални части в размер 114,76 лв., като общият размер на обезщетението за ползване на имота за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г. възлиза на 4058,68 лева. Лихвата за забава е изчислена върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на падежа й (първо число на месеца, следващ този, за който се дължи) до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията) на всяко едно от месечните задължения е в общ размер на 587,72 лева.

С оглед горепосоченото и диспозитивното начало предявените искове са основателни за сумата от 4058,68 лева, обезщетение лишаване от ползването на процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията), 587,72 лева, мораторна лихва от датата на падежа й (първо число на месеца, следващ този, за който се дължи) до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията), ведно със законна лихва от 12.04.2022 г. върху главниците до изплащане на вземанията, като исковете следва да се отхвърлят за разликата от  4058,68  лева до пълния предявен размер от 8500 лева, както и искането за присъждане на мораторна лихва за разликата от 587,72 лева до пълния предявен размер от 2446 лева.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса съобразно стойността на квотата им от съсобствеността, определена върху установената от съдебнотехническа експертиза актуална пазарна стойност на имотите. Държавната такса, която е 4 % от стойността на процесните имоти в общ размер от 192400 лева, възлиза общо на 7696 лева и следва да бъде платена от съделителите съобразно стойността на квотата им от съсобствеността: за Х.И.Д. – 1283 лева за 1/6 идеални части; за В.Г.Г. – 2138 лева за 5/18 идеална части; за К.Д.Л. - 2138 лева за 5/18 идеална части; за Р.Д.Л. - 2138 лева за 5/18 идеална части.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 625 кв. м., а по скица с площ от 720 кв. м., съставляващ УПИ IV-165 от кв. 20 по плана на Гара Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. София, одобрен със заповед № АБ-428/15.12.1983 г., като имотът е образуван от бивш парцел IV-538 от кв. 20 по стария план на Гара Елин Пелин, при съседи: улица, блок на ДЗС гара Елин Пелин, Стоян Д. Найденов и Валентин Владимиров, а по скица при граници: улица, УПИ V-166, край на регулация и УПИ III-164, заедно с построените върху урегулирания поземлен имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 79,50 кв. м. и разгъната застроена площ от 264,26 кв. м., състояща се от частичен подземен етаж, първи жилищен етаж със застроена площ от 79,50 кв. м., втори жилищен етаж със застроена площ от 97,36 кв. м. и подпокривен етаж със застроена площ от 87,40 кв. м., ГАРАЖ със застроена площ от 30,92 кв. м. и СТОПАНСКА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 53,25 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за Х.И.Д. – 1/6 идеални части; за В.Г.Г. – 5/18 идеална части; за К.Д.Л. - 5/18 идеална части; за Р.Д.Л. - 5/18 идеална части

ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС В.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Х.И.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4058,68  лева, обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията), 587,72 лева, мораторна лихва от датата на падежа й (първо число на месеца, следващ този, за който се дължи) до 12.04.2022 г. (датата на приемане за разглеждане на претенцията), ведно със законна лихва от 12.04.2022 г. върху главниците до изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г. за разликата от 4058,68 лева до пълния предявен размер от 8500 лева, както и искането за присъждане на мораторна лихва за разликата от 587,72 лева до пълния предявен размер от 2446 лева.

ПРИЗНАВА за недоказано направеното оспорване автентичността на подписа на Р.Б.Ч. върху известие за доставяне с отбелязване за връчване на 24.04.2019 г. и разписка за телепоща.

ОСЪЖДА Х.И.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 1283 лева.

ОСЪЖДА В.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 2138 лева.

ОСЪЖДА К.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 2138 лева.

ОСЪЖДА Р.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 2138 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: