№ 14209
гр. ****, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря С.Н.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20211110170327 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът, “***” ЕООД, извежда предявените си съдебно права при твърдения, че на
11.01.2021 г. между него и Д. Г. бил сключен писмен договор за извършване на основен
ремонт и строително монтажни работи в апартамент в град ****, ул. “***” №32. При
подписването на договора се твърди страните да определили срок, количество и стойност за
извършване на ремонтните работи. Работата по апартамента вървяла по план, до момент, в
който се установява необходимост от допълнително укрепване на греди, колони и стени,
съответно и допълнителни разходи, извън първоначално предвидените, които, след
съгласуване с проектанта, били оценени на сумата 1500 лева. Твърди се, че ответницата Д. Г.
се съгласила за извършване на тези допълнителни дейности, като се сочи, че до този момент
ответницата плащала договорените суми след представяне на доказателства за сторени
разходи от ищеца, поради което ищецът продължил допълнителното подсилване на старата
мазилка с мрежа – работа, която ответницата лично одобрила.
Ищецът твърди, че след извършване на допълнителните дейности е съставен акт №19
(за допълнителни извършени дейности), като ответницата първоначално поискала време да
доплати, след което, на 26.4.2021г., едностранно прекратила договора, сменила патроните на
входната врата и по този начин ограничила достъпа на работниците до апартамента.
Ищецът твърди, че до прекратяване на договора, ответницата му е заплатила 13 949
лв., като остатъкът от 8 997 лв. не е платен. В тази връзка, предявява иск за осъждане на Д.
Г. да му заплати сумата от общо 8 997 лв., представляваща стойността на извършените
строително монтажни работи в апартамента й, заедно със законната лихва от датата на
завеждането на иска до окончателно плащане на задължението, както и направените
1
разноски за воденето на настоящия процес. В молба – уточнение сочи, че договорените СМР
по договора от 11.1.2021г. били на стойност 19947,82 лева, съобразно приложение 1 към
договора, като допълнителните дейности възникнали в хода на работата, възложена по
договора, и били одобрени от ответницата на 18.1.2021г., при уговорена стойност за тях
1500 лева.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен. Смята, че исковата
молба е нередовна, поради неконкретизация и неиндивидуализация на претендираното
вземане в размер на 8 997 лв. – кои работи ищецът счита, че не са му платени / което
възражение съдът намира за неоснователно – ищецът е изложил твърдения за първоначално
уговорените СМР, за плащането по тях/. Не оспорва, че на 11.01.2021 г. е подписан договор
за извършване на СМР за ремонт на собствения й апартамент, като оспорва твърдението на
ищеца, че е подписвала договора с посочената оферта. Счита, че за нея би възникнало
задължение за плащане, ако са налице следните кумулативни предпоставки - предоставена
количествено стойностна сметка, СМР да са реално извършени, реално извършените да са с
необходимо качество, реално и качествено приемане на количество извършена работа и
подписан акт образец 19. Ответницата възразява, че дружеството е предоставяло
необходимите й документи, респективно сочи, че тя не е приемала по количество и
качество реално извършени качествени СМР. Оспорва да е давала съгласие за извършване
на СМР извън договорените и изобщо да е извършвано нещо извън договора, като сочи, че
липсва анекс към договора за нови СМР, както и представена документация ,
удостоверяваща извършването им и документи за приета и предадена работа. Сочи, че не е
прекратявала договора, оспорва твърдението на ищеца, че е сменила патрона на бравата на
апартамента. Ответникът твърди, че в деня на сключване на договора 11.01.2021 г. тя
заплатила авансово сумата 7174, 20 лв. на “***” ЕООД. След плащането, управителят на
ищеца Дяко С. започнал да отправя искания да се продължи да се плаща регулярно, въпреки
това не извършена никаква работа, освен, че апартаментът бил разкъртен. Д. Г. многократно
разговаряла с него и искала да й се предостави отчет, какъвто й се следвал според договора,
за реално свършена работа, но документи не й били представени. Ответницата твърди, че е
заплатила суми, надвишаващи 22 000 лв., а не следващите се, както се твърди по договора
13949 лева. Поради отказ от страна на управителя на дружеството за предоставяне на отчети
за извършена работа, Д. Г. в устен разговор му заявила, че повече няма да превежда пари,
докато дружеството не докаже за какво са изразходвани вече платените средства. В
следствие на това, служителите на “****” 8 изнесли от апартамента всичките си машини,
инструменти и материали и преустановили работа, което, според ответницата, съставлява
едностранно, от страна на ищеца, прекратяване на договора, от страна на ищеца. Поради
обстоятелството, че апартаментът бил разкъртен и не бил годен за обитаване, на ответницата
се наложило да организира други строители да продължат извършването на ремонта. Сочи,
че ищцовото дружество не е извършило никаква работа от договорената, а извършената била
незначителна, и с лошо качество.
Ответникът оспорва, че управителят на дружеството действително е желал да връчи
2
акт образец 19, като сочи, че действително била поканена на 20.9.2021г. в кантората на
нотариус да получи акт 19, но когато тя отишла на място, управителят не присъствал.
Оспорва твърдението, че на “****” 8 ЕООД е заплатена само сумата от 13 949 лв. , като
сочи, че е платила 22592,33 лева- преведени на управителя на ищеца.
Ответникът, в отговора на исковата молба, възразява за това, че срещу претендирана
сума, защото ищецът не е престирал договорените СМР, а в условията на евентуалност, че
реално извършените СМР от изпълнителя по договора са на минимална стойност и обем
работа, евентуално СМР са с толко лошо качество, че не са годни за приемане. Възразява по
отношение на изискуемостта на евентуалните задължения на ответницата.
Водейки се от тези съображения, ответникът иска от съда да постанови съдебно
решение, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна(недоказана по
основание и/или по размер) и в условията на евентуалност- да се отхвърли исковата
претенция поради това, че вземането не е станало изискуемо.
От фактическа страна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на
11.01.2021 г. е сключен писмен договор, между Д. В. Г. и “****” 8 ЕООД за строително
монтажни работи, с предмет извършване на СМР, за които е посочено, че са конкретизирани
в количествено – стойностна сметка приложение 1, вписано в договора, че съставлява
неразделна част от договора, както и че на 20.9.2021г. Д. Г. е получила нотариална покана от
ищеца да се яви в кантората на нотариус за подписване на акт – образец 19. Страните не
спорят, че ответницата е заплатила на ищцовото дружество сумата 13 949 лв, което
съставлява възнаграждение по договора.
Към исковата молба са приложени проекти – съставени на 9.12.2020г., с вписване
„чернова” електро – осветление, и електро – контакти и съставени на 15.2.2021г.- единият –
за настилките, другият – за стени и материали. Свидетелят М Ц, разпитана от СРС, посочи,
че ги е изготвила. Към договора, сключен на 11.1.2021г., е налице приложение 1 – оферта за
изпълнение на СМР, като общата стойност, посочена в офертата, възлиза на 19927,82 лева,
без ДДС . В договора/чл.2,1/ е посочено, че СМР се остойностяват по приложение 1 ;
количествено – стойностна сметка. В договора /чл.3,1/ е предвиден начин на плащане за
приетите и изпълнени видове работи, по количество и качество, както следва – сумата 30 %
от стойността на договорените СМР, съгласно количествено – стойностна сметка, се
заплаща в тридневен срок след започване на работите, удостоверено с двустранно
подписания договор; частично плащане от 40 % от стойността на договорените СМР,
дължим, след като бъде извършен обем работа, не по – малък от аванса, описан в
предишната точка, съгласно приложение 1. Посочено е, че плащането следва да се извърши
в тридневен срок от подписване на двустранен протокол за изпълнените до този момент
дейности;окончателно плащане на остатъка от 30 % от стойността на договора, от
подписване на протокол – образец 19 за изпълнени количества и видове СМР.
3
Ответницата е представила извлечение от интернет банкиране, заедно с три
нареждания за извършване на кредитен превод и извлечение от банкова сметка, от които е
видно, че на 12.1.2021г. в полза на „***” ЕООД от нейната банкова сметка, е наредена
сумата 7174,20 лева, с вписано основание „аванс ремонтни дейности”, на 28.1.2021г.
ответницата е превела по същата банкова сметка, отново с получател „***” ЕООД и вписано
основание „СМР договор” сумата 2388 лева. На 4.3.2021г. ответницата е превела по същата
банкова сметка, с получател „***” ЕООД и вписано основание „СМР по договор” сумата
3559,20 лева. Видно от извлечението от банковата сметка на ответницата – *********, от
която сметка за извършени трите превода, в превода на сумата 2388 лева, е вписано
основание „СМР по договор доп-е”, а в основанието за плащане на сумата 3559,20 лева в
основанието за превода на сумата, е вписано „СМР по договор доп-е ВиК”. Ответницата е
представила удостоверение от кредитна институция, че до 11.10.2021г. е била клиент на
банката, и титуляр на сметка BG55UNCR70001523304055, като видно от представените по
делото извлечения от интернет банкиране, се твърди от тази сметка да са наредени още два
превода, в полза на Дяко Траянов С., на различна от банковата сметка на дружеството –
ищец, от дати 28.3.2021г. / сумата 8000лева/ и 1471,13 лева / на дата 29.3.2021г/, като
основание за преводите е „захранване на сметка”. .
На 20.9.2021г. на ответницата е връчена нотариална покана, с която ищцовото
дружество я кани да подпишат акт – образец 19 и писмено да се договорят за срока и начина
на плащане. Посочено е, че задължението възлиза на 8997 лева без ДДС, като ответницата е
поканена да го заплати в 10-дневен срок от 20.9.2021г., на посочена банкова сметка –
сметката съвпада със сметката на Д С., на която са наредени посочените по – горе преводи
на стойност 8000 лева, и 1471,13 лева – двата, с основание „захранване на сметка”.
Пред СРС са разпитани свидетели. И двамата свидетели установяват пред съда, че
възникналите допълнителни дейности, извън посочените в писмения договор, са одобрени
от ответницата. Свидетелят К.Х. посочи на съда, че проектите по част „електро”, част „ВиК”
, са предоставени по – късно, след сключването на договора, от дизайнера, като в хода на
работата се установило, че са необходими и допълнителни СМР - укрепване при
премахването на съществуващи леки преградни зидове, като тези допълнителни дейности
били одобрени от ответницата в комуникация между нея, свидетелят Х и дизайнера – М.
Същото обстоятелство – необходимостта от допълнителни дейности, се потвърждава от
свидетеля М Ц - свидетелят сочи, че необходимостта възникнала във връзка с криви стени и
греда, която следвало да се оправи. И двамата свидетели сочат за момента, в който
управителят на ищеца и ответницата са преустановили отношенията си, което било през
пролетта.
За тези обстоятелства, свидетелите дават еднозначни показания. Показанията се
разМват относно обстоятелството дали работата е свършена и съответно, защо ищцовото
дружество е изнесло инструментите си.
Други, релевантни за правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд,
доказателства, не са ангажирани от страните.
4
Искът се основава на твърденията за сключен с ответника договор за изработка.
Договорът за изработка не е формален договор. С него, страните се споразумяват
изпълнителят да извърши определена от поръчващия /чл.258 ЗЗД/, като за поръчващият е
налице задължение да приеме изработената, съгласно уговореното, работа /чл.264 ЗЗД/ и да
заплати уговореното възнаграждение /чл.266 ЗЗД/. Ищецът може да претендира
възнаграждение, в случай, че е извършил работата, съгласно уговореното, като работата
следва да е приета от ответника.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните,
съдът е констатирал, че страните не спорят относно сключването на писмения договор,
както и че ответницата е заплащала възнаграждение на ищеца / страните спорят за платената
от ответницата стойност/ като в договора е вписано, че СМР се конкретизират по оферта –
приложение, което не се сочи от ищеца да е подписано от ответницата, в която връзка,
съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че офертата, с други СМР, на различна
стойност, е различна от представената от ищеца към исковата молба. Доказателства не са
ангажирани, ето защо, на основание чл.154 ГПК, съдът приема, че СМР са конкретизирани
по представената към договора оферта, включително и защото в самия договор е вписано, че
СМР се конкретизират по оферта – приложение 1; количествена сметка, а документът,
представен с подпис само на управителя на ищеца, е озаглавен „ оферта- приложение1”.
Този извод следва и от събраните доказателства, чрез разпита и на двамата свидетели, че е
имало офертно предложение, включително и за описаните в писмената оферта СМР, както и
че представители на ищцовото дружество са започнали работа в апартамента, собственост
на ответницата. В офертата, СМР са без ДДС, следователно, общата стойност, която е
следвало да се плати, възлиза на сумата 23918,38 лева с ДДС от 20 %, без възникналите
допълнителни СМР. Тук е моментът да се посочи, че никъде в договора за изработка не е
предвидено, противно на възражението на ответницата, че ищцовото дружество е следвало
да й представя документи – фактури или отчет за свършената работа, за да се дължи
плащане. В чл.3,1 от договора е предвидено следващото след аванса от 30 % плащане да се
извърши от ответницата, ако – първо, е свършена работа на стойност платения аванс, и
подписване на двустранен протокол за изпълнените дейности.
Относно възражението за количествено - стойностна сметка, видно от разпоредбата
на чл.2,1 от договора, цената на възложените работи се определя въз основа на приложение
1, което съставлява количествено – стойностна сметка – така буквално пише в договора.
Страните са се споразумяли в договора да съставят двустранен протокол преди
извършване, от страна на ответницата, на плащането в размер 40 % от уговорената сума по
оферта- приложение 1, съгласно договора. Този двустранен протокол, съгласно чл..3,1, б б, е
предвиден за остойностяване на извършените СМР на стойност, не по – малка от стойността
на дадения аванс и съставлява етапно приемане на свършената работа. За окончателното
плащане от 30 % , съгласно чл.3,1, б в), е следвало да се подпише акт – образец 19, който
следва да служи за окончателно остойностяване на извършените работи, включително през
призмата на разпоредбата на чл.266,ал.2 ЗЗД.
5
Изложеното следва да се тълкува, на основание чл.20 ЗЗД, заедно с предвидения
краен срок за изпълнение на работата, от 60 работни дни, от превеждането на аванса.
Страните не спорят, а от превода на 12.1.2021г., се установява, че ответницата е превела в
полза на ищцовото дружество сумата 7174,20 лева, при 7175,52 лева, 30 % от общо
предвидената стойност по офертата, като в нея се включи ДДС. От събраните свидетелски
показания, чрез разпита на свидетеля Х, се установява стойността и на допълнително
необходимите работи, във връзка с укрепването, от 1500лева, както и че офертата същите да
се извършат, е приета от страна на ответницата. Същото обстоятелство – приемането, от
страна на ответницата, се установява и от разпита на свидетеля Ц, а самата стойност и вида
работа – от свидетеля Х. Следователно, съгласно уговореното в договора, цялата
първоначално уговорена работа е следвало да се свърши в рамките на месец март 2021г. ,
като по делото не са ангажирани доказателства за продължаване на срока по договора,
поради което се приема първоначално определения от страните. От разпита на свидетеля Ц,
съотнесен със съставените от нея проекти и офертата, се налага извод, че свършената от
ищцовото дружество работа е поне в рамките на аванса, платен от ответницата.
Следователно, съгласно чл..3,1, б б, страните е следвало да подпишат двустранен протокол
за остойностяване на извършените СМР, за да се следва следващия етап от плащане по
договора, от 40 %. Подписването на двустранен протокол е действие, което изисква
съдействие и от двете страни – едната, обикновено, изпълнителят, да предложи
подписването, и другата, обикновено – възложителят, да подпише протокола след проверка
дали вписаните СМР действително са извършени. Няма данни, нито твърдения двустранен
протокол да е подписан, ищецът твърди опит да се подпише направо акт – образец 19,
необходим при приключване на работата. Следователно, следва да се цени последващото
поведение на страните. Ответницата е наредила четири превода в полза на ищцовото
дружество през месец март 2021г.- на 4.3.2021г. ответницата е превела по банкова
сметка, с получател „***” ЕООД и вписано основание „СМР по договор” сумата
3559,20 лева. Видно от извлечението от банковата сметка на ответницата – *********,
от която сметка за извършени трите превода, в превода на сумата 2388 лева, е вписано
основание „СМР по договор доп-е”, а в основанието за плащане на сумата 3559,20 лева
в основанието за превода на сумата, е вписано „СМР по договор доп-е ВиК”.
Следователно, извършената до момента от ищцовото дружество работа е одобрена, чрез
конклудентни действия. Обстоятелството, че ответницата не е посещавала достатъчно често
обекта, нито се събраха доказателства да е направила на ищцовото дружество каквото и да е
възражение по извършената работа – че същата страна от недостатъци (възражението, че
работата се извършва бавно, не е възражение за недостатък по смиисъла на чл.264 ЗЗД/, до
момента, в който възникнали „неизяснени неща”, по думите на свидетеля Ц, по обекта, а по
думите на свидетеля Х – поради несъгласие с определената сума за доплащане, води до
извода, че вторият етап , предвиден по договора, чл.3,1, б. б) е достигнат, следователно –
плащането по него е дължимо. Не се доказа сумите, посочени по – горе, да са платени на
различно основание.
6
Според изложеното от свидетеля Х, който надзиравал работата по възлагане, и от
двете страни, ответницата не искала да заплаща допълнително възникналите дейности.
Индиция затова обстоятелство е и изложеното от свидетеля Ц, която сочи, че страните не се
разбрали за парите, след което Х се отказал да надзирава работата. И двамата свидетели
сочат, че това станало през пролетта /свидетелят Х – май месец, свидетелят Ц – около
Великден/. Същевременно, и двамата свидетели описват свършената на обекта до този
момент работа – свидетелят Х сочи, че е извършено укрепване при премахване на леки
преградни зидове, затворени гипсокартонени повърхности на стени и тавани, частично
изпълнение на електрото /положени кабели зад стените/, шпакловки, мазилки. Свидетелят Ц
сочи, че „никаква работа не е свършена”, същевременно сочи, че през лятото на същата
година, на „новата инсталация” / става ясно по – долу, че се има предвид ВиК инсталация/ и
сложено вече дюшеме, разбивана мозайка за полагане на нова замазка, тоест и според
Цветанов, е налице свършена работа. В този смисъл, съдът не кредитира показанията на
свидетеля Ц, че никаква работа не е свършена – същите следва да се кредитират, на
основание чл.172 ГПК, заедно с другите доказателства по делото, че не е свършена никаква
работа по преустройството на жилището, проектирано от свидетелката. Изложеното, заедно
с установеното по делото, че до 29.3.2021г. ответницата е заплатила на ищцовото дружество
общата сума 22592,53 лева, налага извода, на основание чл.264,ал.3 ЗЗД, че свършената
работа е приета от ответницата. Тук е моментът да се посочи, че СРС намира за доказано, че
общата сума 22592,53 лева е платена в полза на ищеца, включително чрез двата превода, за
които се сочи, че са „захранване на сметка” – именно тази банкова сметка е посочена от
ищцовото дружество в нотариалната покана, с искане до ответницата да се плати исковата
сума. Отделно от това, доказа се по делото, включително от разпита на двамата свидетели,
че допълнителните дейности по укрепване на стени, колони и греди, е свършена, преди
ищцовото дружество да напусне обекта.
Ето защо, налага се изводът, че общата определена сума, дължима по договора,
включително и като се добави стойността на допълнително уговорената работа е: 19927,82
лева по оферта – без ДДС, или сумата 23913,38 лева и сумата 1500 лева, за която не се
установява да е без ДДС, поради което се налага обратния извод, тоест общата сума
25413,38 лева. Тази сума се дължи при цялостно приключване на възложената работа.
Страните по делото не спорят, че цялата възложена работа не е свършена от ищцовото
дружество, спорят за причината работата да спре. Позицията на ищцовото дружество е, че
след отказ на ответницата да плати, на 26.4.2021г. договорът е прекратен едностранно,
сменени са патроните на входната врата. Позицията на ответницата е, че след поредното
искане на средства от ищеца и свършена никаква работа, поискала отчет за работата, който
не й е даден, ищцовото дружество изнесло инструментите си и изоставило ремонта. В ЗЗД е
предвидена хипотеза при договора за изработка за „отказ“ от договора- чл.268 ЗЗД: “ Ако
има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар
изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата“.
Право на отказ от договора за изработка, чието изпълнение е започнало, за изпълнителя,
7
законът не предвижда. Показанията на свидетелите са в смисъл, че управителят на ищеца е
напуснал обекта, а ответницата е сменила патрона на вратата / свидетелят Ц/. Свидетелят Х
е неинформативен по въпроса за причините работата да спре – сочи, че е преустановил
посещенията си на обекта отпреди напускането на ищцовото дружество. Същевременно,
свидетелят Ц сочи среща преди напускането на обекта от ищцовото дружество, на която
среща свидетелят Ц, ответницата и управителят на ищцовото дружество С. се опитвали да
опишат стойността на свършеното, исканата от управителя сума за доплащане, предвид
свършената работа и да намерят решение за плащане. Тук свидетелят Ц сочи, че отново не
се постигнало споразумение между страните по делото. Следователно, налага се извод, че на
тази среща, управителят на ищцовото дружество е предлагал подписването на двустранния
протокол, необходим по чл.3, 1, б.б) от договора, но ответницата не го е подписала, защото
не е била съгласна със сумата. От свидетеля не се сочи, че ответницата не е била съгласна
със свършената работа, сочи се, че ответницата не е била съгласна със сумата Следователно,
били са налице предвидените в чл.3,1,б) предпоставки за извършване на плащането на 40 %
от сумата, респективно – продължаване на работата от изпълнителя. Няма събрани
доказателства, че на този етап ответницата е направила някое от възраженията по чл.264
ЗЗД срещу свършената работа. Следователно, налага се изводът, че за нея не е възникнало
правото да се откаже от договора, по реда на чл.268 ЗЗД. Съответно, поради липса на
кредиторово съдействие от страна на ответницата, която е отказала подписването на
двустранен протокол /който е можела да подпише със забележки, с направено възражение по
чл.264 ЗЗД/, ищцовото дружество е имало право да откаже да продължи изпълнение по
договора. Следователно, договорът не е „прекратен“, нито развален /а няма и твърдения за
разваляне на договора/, а приложима е разпоредбата на чл.268 ЗЗД и изпълнителят има
право на съответно на свършената работа възнаграждение.
Относно възраженията на ответницата, че работата е свършена с недостатъци. Видно
от показанията на свидетеля Ц, недостатъците са открити през лятото на същата година.
Същите са „скрити” по смисъла на чл.264,ал.2 ЗЗД, тъй като не могат да бъдат открити при
обикновено употребление на вещта. Недоказано е изложеното от свидетеля Ц, че тръбата е
наранена нарочно – първо, в отговора на исковата молба не е правено такова твърдение, а
изложеното съставлява мнение, извод, на свидетеля, недопустимо за установяване със
свидетелски показания, които се събират за факти и обстоятелства от обективната
действителност. Показанията са дадени в този смисъл, навярно, за да се внуши, без
направено нарочно възражение от самата ответница, че ищецът е знаел за недостатъка.
Такива твърдения в отговора не са направени. Тук е моментът да се посочи, че доводите,
изтъкнати от ответната страна в рамките на хода на устните състезания за недоказаност на
иска, поради липса на счетоводни документи, е преклудирано – такива възражения не са
изложени от ответницата в срока за отговор.
С оглед изложеното, и предвид на обстоятелството, че не се доказа ответницата да е
уведомила ищеца за констатираните недостатъци /свидетелят Ц сочи, че е прозвънила на
свидетеля Х / за когото знае, че е преустановил работата по обекта/, който е посочил, че
8
Дяко С. няма да си вдигне телефона, но не и че ответницата е търсила ищцовото дружество
или управителя му, то и следователно свършената работа се счита за приета, на основание
чл.264,ал.3 ЗЗД. С оглед изложеното, ответницата следва да заплати съответно на
свършената работа възнаграждение, заедно с направените от ищцовото дружество разходи
във връзка с работата /чл.268 ЗЗД/. Видно от исковата молба, не се претендира и печалба.
Видно от оферта – приложение 1, същата е с включени материали за определени дейности.
Доказа се, че ответницата е платила сумата 22592,53 лева, поради което искът е
основателен за разликата- 2820,85 лева, а за горницата, следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, исковете са основателни изцяло.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски от 300 лева платено адвокатско възграждение и сумата 359,88 лева държавна
такса. Ответницата доказва разноски от 1020 лева адвокатско възнаграждение.
От сторените разноски, на ищеца, съразмерно с основателната част на иска, се следва
сумата от 206,89 лева, а на ответницата, съразмерно с неоснователната част на иска, се
следва сумата от 700,20 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Г. ЕГН ********** с адрес град ****, улица „***” № 32 да заплати на
„***” ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление град ****, улица „*** № 73,
етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя ***, сумата 2820,85 лева – остатък от
дължимо възнаграждение за извършени СМР в апартамент адрес град ****, улица „***” №
32, извършени въз основа писмен договор от 11.1.2021г., заедно с допълнителни дейности
включени в договора за изработка на 18.1.2021г., която сума се следва ведно със законната
лихва от предявяване на иска - 8.12.2021г. до плащането, както и сторените разноски от
206,89 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата, над уважения размер от 2820,85 лева, до
пълния предявен размер от 8997 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление град ****, улица
„*** № 73, етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя *** да заплати на Д. В. Г.
ЕГН ********** с адрес град ****, улица „***” № 32 сторените разноски от 700,20 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9