Решение по дело №1260/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 85
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20194520201260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

N

град Р у с е,  21. 01. 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав, в публично

            заседание на 19.12.19година, в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N1260/19год.

            по описа на Русенски РС и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.Р.Р., ЕГН:**********,***, против НП N19-1085-001235/19год. на н-ка на сектор ПП – КАТ към ОДП - Русе, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗдвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Защитникът моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения, алтернативно за намаляване на наложената санкция „глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”.

            Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            РРП не взема становище по жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следното:

            На 17.04.2019год. жпод.Р. управлявал л.а., Д.К. N: Р0077КМ по път Трети клас №202 – посока с.Щръклево, когато бил засечен от св.Г.Д., инспектор в Национално ТОЛ управление, който установил по електронен път, че автомобилът се движи без заплатена винетна такса. Установеното св.Г. Д. предал на втория екип, позициониран след тях, с оглед спиране и проверка. Част от този екип бил св.В. В., който подал сигнал за спиране със стоп палка, но същият не спрял на посоченото място, а продължил да управлява автомобила. След около 2часа жпод.Р. се връщал в обратна посока и минал покрай същия патрул. Св.В. В. отново подал сигнал за спиране със стоп палка, но и сега жпод.Р. не спрял на посоченото място, а продължил да управлява автомобила. В резултат поведението на жалбоподателя контролните органи изготвили рапорт. Преписката по случая била разпределена на св.К. Д., който за констатираното на водача бил съставен акт, обвиняващ го за нарушение на чл.103 от ЗДП. Актът подписал с бланкетно възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 ЗДвП, на жпод.Р. било наложено горепосоченото наказание.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява с приложените по делото писмени и гласни доказателства.

С деянието си жалбоподателят не изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДП, тъй като на 17.04.19год., по път Трети клас №202 – посока с.Щръклево, управлявал МПС – л.а., Д.К. N: Р 0077 КМ, като не спрял на посоченото от св.В. място, при подаден от последния сигнал за спиране със стоп палка, поради което правилно наказващият орган ангажирал отговорността му по чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП. Доказателства за това се съдържат в показанията на св.В., които съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят и от показанията на св.Г. Д., част от първия екип, който потвърждава изнесеното от св.В.. Нещо повече, с показанията на последния се установява, че жпод.Р. не спрял на посоченото място, при подаден от него сигнал със стоп палка и втори път – когато се връщал към гр.Русе. Във връзка с това, св.Д. твърди, че жпод.Р. сам спрял при неговия екип, като почнал да се кара и изявява претенции, чието основание той не разбрал. При така събраните гласни доказателства възражението,  че служителите в  Национално ТОЛ управление били без опознавателни знаци се опровергава от самото поведение на жпод.Р., както и от показанията на св.В. В., който заявява че били със светлоотразителни жилетки с надпис „БГ ТОЛ”. В допълнение към последното обстоятелство са и показанията на св.Ст.Христов, който заявява, че жпод.Р. поискал от него съвет, каква да прави, тъй като от служители от ТОЛ системата му „метнали да спре”, което той не сторил, защото носел пари в себе си. И тези гласни доказателства сочат, че жпод.Р. бил наясно, че лицата на пътя не са случайни, а  служители от ТОЛ системата. По изложените съображения съдът намира, че правилно и законосъобразно е санкциониран по чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП.

            В образуваното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, което да го опорочава и да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения: Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т. е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до "формално нарушение". Фактът, че при подадения сигнал за спиране от контролните органи, водачът не е спрял, при това два пъти, управляваното от него пътно превозно средство осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни, при това извинителни причини, довели до извършване на нарушението. При това положение липсват условията за маловажен случай.

            Нещо повече, съдът преценява, че при определяне размера на наказанията "Лишаване от право да управлява МПС" и "Глоба", Наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН - отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение, като наложил максимално предвидените в нормата наказания. Последните са съответни на степента на обществена опасност на конкретното деяния – в действителност жпод.Р. не спрял два пъти на подаден сигнал от дл.лица, като така демонстрирал безцеремонно отношение към контролните органи и пълно неглижиране на задължението по чл.103 от ЗДвП. И не само това, приложената справка за нарушител показва, че жпод.Р. е санкционирон до настоящия момент с 53 наказателни постановления и 58 фиша, което показва пълен правен нихилизъм, несъобразяване с нормите на ЗДвП и поставяне на собствената си персона над него.

            Като отчита гореизложените обстоятелства съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.   

           

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N19-1085-001235/19год. на н-ка на сектор ПП – КАТ към ОДП - Русе, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗдвП, на И.Р.Р., ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и 200лв.

 

Решнието подлежи на обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд по АПК.

 

            Решението да се съобщи на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................