Р Е Ш Е Н И Е
№…………
09.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІ възз. граждански състав
на ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: …………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 758 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 59/11.06.2019 г., Никополски районен съд по гр. дело № 605/2018г.
по описа на същия съд е отхвърлил, като
неоснователен предявения от „***“ АД с.***, общ.Гулянци, с ЕИК *** против Л.Д. И.с
ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, вземането на ищцовото дружество за сумата от 3 600
лв., представляваща неплатен наем по договор от 01.09.2006г., за периода от
м.май 2015г. до м.май 2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.07.2018г. до окончателното и изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 443/2018 г. по описа на РС Никопол.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ АД чрез
пълномощника – адв. Р.М., в която се изразява становище, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено без да е
изяснена цялата фактическа обстановка. Неправилно съдът е приел възражението на ответника за липса на сключени договори за наем с ищеца
през периода 2015 г. до месец май 2018 г. за основателно, тъй като с отговора
на исковата молба ответникът е признал съществуването на наемно правоотношение,
като оспорва само претендираната от ищеца наемна сума за плащане.
Действителният договор за наем, сключен между ищцовото дружество и ответника е
този, подписан на 01.09.2006 г. за ползване на МПС – товарен автомобил „Шкода“
и ремарке за товарен автомобил, който е представен с исковата молба и в който е
уговорен месечен наем в размер на 100,00 лв. и неустойка при неизпълнение в
размер на 10%. Този договор е приет като доказателство по делото и съдържанието
му обвързва съда, който следва да го обсъди в цялост, като не следва да приема
за доказано, въз основа на твърдения, че върху същия има дописване. Освен това,
въззивникът навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като по делото не е изготвен доклад, не е разпределена доказателствената
тежест, няма произнасяне относно обстоятелството има ли и кои факти се
признават и/или оспорват, няма произнасяне по направените от ищеца
доказателствени искания в исковата молба и в допълнително представени по делото
молби и становища от ищеца. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
друго, с което да уважи предявения от „***“ АД иск. Претендират се направените
съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Л.Д. И.чрез защитника му – адв. Е.А. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, в който се излага становище, че от представения договор за наем е
видно, че сумата от 100,00 лв. за 2006 г. и 2007г. е добавена допълнително и
такава уговорка не е имало. Въззиваемият счита, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение. Претендират се направените по делото разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.79 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД от „***“ АД с.***,
общ.Гулянци, представлявана от М.К.Г.,
срещу Л.Д. И., от с.с., с която се иска, да се признаване на установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер общо 3 600лв., представляваща неплатена главница по договор за наем от 01.09.2006г., за периода м.май 2015г. – м.май 2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане задължението.
Твърди се, че между страните е
сключен договор за наем от 01.09.2006г., по силата на който е предоставено ползването
на товарен автомобил с ремарке при месечна цена от 100лв.
Ответникът въззиваем е оспорил
иска, като е представил договор за наем на същия автомобил от 01.09.2007г., в
който не е вписана никаква наемна цена.
РС-Никопол е отхвърлил
претенцията, като е приел, че искът не е доказан по своето основание.
Плевенски окръжен съд счита, че
крайният извод на РС-Никопол е изцяло правилен. Основавайки претенцията си на
представения договор за наем от 01.09.2006г. ищецът сочи, че е договорена
наемна цена от 100лв. В самия договор обаче е посочено, че същият е със срок на
действие една година. Т.е. действието на този договор е изтекло на 01.09.2007г.
Дори и да се приеме, че ответникът- въззиваем не е заплатил договорената по
този договор цена, същият не обхваща исковия период м. май 2015г. – м. май
2018г., т.е. той не може да бъде основание да се търси заплащане на наемна цена
в посочения размер след изтичане на срока на неговото действие.
Същевременно е видно, че с
представения от Л. И.договор за наем от 01.09.2007г. страните са продължили
наемните отношения върху същия автомобил, но в този договор не е посочена
наемна цена. Наемната цена е съществен елемент от договора за наем съгласно
легалното определение на същия дадено в чл.228 от ЗЗД. Нейната липса се
приравнява на липса на наемно правоотношение. Липсата на наемно правоотношение
изключва възможността да се претендира присъждане на наемна цена по съдебен
ред, още повече, че такава не е договорена. Този договор е посочен със срок от
две години и също не попада в исковия период м. май 2015г. – м. май 2018г.
В същност за самия исков период
няма представен никакъв договор за наем, който да е надлежно сключен между
страните. Твърдението, че договорът от 01.09.2006г. е продължил да действа също
не е доказано. Не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.236 от ЗЗД,
тъй като не са ангажирани никакви доказателства /писмени или гласни/, че след
изтичане срока на действие на договора от 2006г. е продължило ползването на
вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя при същите условия,
което да е достигнало и да исковия период май 2015г - май 2018г. Отделно от
това е видно, че след изтичането на срока на договора от 2006г. е подписан нов
договор от 2007г., което означава, че страните са преуредили съществуващите до
този момент отношения. При наличието на този втори договор, ползването на вещта
след изтичане на срока му на действие следва да е при неговите условия.
В тази връзка следва да се
посочи, че и от заключението на назначената пред настоящата инстанция
съдебно-икономическа експертиза се установява, че автомобила е включен в
инвентарната книга на дружеството-въззивник, но по тези договори не са
осчетоводявани плащания, не са издавани фактури за вземания, нито пък такива са
осчетоводени, като неплатени. Имайки предвид задълженията на дружеството ищец
съгласно ЗСч, а също и нормата на чл.182 от ГПК, съдът не може да приеме
наличието на съществуващи вземания по договора за наем спрямо въззиваемия.
Предвид изложеното съдът счита,
че не се установява от събраните по делото доказателства, че за процесния
период м. май 2015г. – м. май 2018г. страните да са се намирали във валидно
наемно правоотношение, породено от сключения между тях договор от 01.09.2006г.
и поради това претенцията за установяване на присъдената по заповед за
изпълнение наемна цена от 3600лв. за ползването на автомобила е недоказана по
своето основание и следва да бъде отхвърлена.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК „***“ АД с.***, общ.Гулянци, с ЕИК ***следва да бъде осъдено да
плати на Л.Д. И.направените пред
настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 500лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 59/11.06.2019г., на Никополски районен съд,
постановено по гр. дело № 605/2018г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***“ АД с.***, общ.Гулянци, с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Д.
И.с ЕГН ********** направените пред настоящата инстанция деловодни
разноски в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: