№ 4160
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110173310 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 220, ал.1 КТ и чл. 357, ал.1, вр. с чл. 188, т.2 КТ.
Ищецът Д. Н. Г. твърди, че до 24.07.21г. е бил в трудово правоотношение с ответника,
по силата на което е изпълнявал длъжността „шофьор цистерна“. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 30/24.07.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата . Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта за уволнение
работодателят не е посочил конкретно липсващите качества на служителя , като заповедта е
и немотивирана. Налице било противоречие между посоченото правно основание и
причините за прекратяване на ТПО. Сочи се и липсата на мотиви , а оттам и невъзможността
за преценка относно нейната основателност и законосъобразност по същество. Моли да бъде
отменена уволнителната заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата
до уволнението длъжност при работодателя, както и да му бъде изплатено обезщетение по
чл. 225 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението в размер на 5040лева, а така
също и обезщетение на осн. чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 840лв.
Поддържа също, че след прекратяване на трудовия му договор от работодателя , със Заповед
№30/24.07.21г., на домашния си адрес получил писмо с обратна разписка- именно Заповед
№ Д-002/15.08.21г. на управителя на дружеството, с която му било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ . Поддържа, че налагането на дисциплинарното
наказание е след прекратяване на трудовия му договор, а отделно от това работодателят не
бил изискал писмените му обяснения преди налагане на това наказание. Отделно от това, се
твърди и посочената заповед да е немотивирана. Моли за отмяна и на посочената Заповед
1
№Д-002/15.08.21г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ .Претендира разноски.
Ответникът „Пегас Алфа“ЕООД оспорва исковете, като поддържа, че уволнението е
законосъобразно извършено. На следващо място се твърди, че след издаване на процесната ,
атакувана от ищеца заповед, е постигнато между страните съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ , като
ответникът дори издал заповед, с която отменил атакуваната от ищеца заповед, както и
заповед №2000031/17.08.21г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по взаимно съгласие, които заповеди обаче не били връчени на ищеца поради влошени
отношения между страните, като волеизявлението на работодателя достигнало до работника.
Счита, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал.1 ,
т.1,КТ- считано от 24.08.21г., като работодателят е уведомил устно работника в посочения в
закона срок, че приема предложението за прекратяване на действието на трудовия договор.
По отношение на исковата претенция на ищеца за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ счита , че не е налице интерес от отмяна на посочената
заповед за ищеца, поради което счита искът му за недопустим. На следващо място, твърди ,
че искът е неоснователен, тъй като са спазени предпоставките за налагане на посоченото
дисциплинарно наказание.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т.
1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но
не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението
съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. №
4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Ето защо при разпределената с доклада по делото доказателствена тежест между
страните , съдът намира иска за основателен.
С определението от 24.01.2022г. като неоспорени от ответника на основание чл. 153
ГПК и неподлежащи на доказване съдът е обявил следните обстоятелства: че страните са
2
били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при
ответника длъжността „шофьор цистерна “, както и че брутното трудово възнаграждение на
ищеца за месеца, предхождащ този на издадената Заповед №30/24.07.21г. , е в размер на
840лева .
С оспорената от ищеца Заповед № 30 /24.07.2021г. , връчена на ищеца на 24.07.21г.,
последният е уведомен , че считано от 24.08.2021г. трудовият му договор с ответника ще
бъде прекратен на осн. чл. 328, ал.1, т.5 КТ. С посочената заповед на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ поради
несправяне с работата и некоректно изпълнение на поставените задачи от работодателя.
Със следващата, оспорена от ищеца Заповед №Д-002/15.08.2021г. , и за неизпълнение
на възложена задача- транспорт на гориво, злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на авторитета му – на основание чл. 190 , ал.1, т.3 и 4 КТ и чл. 188, т.2 КТ, вр. с
чл. 190, ал.1, т.3 и 4 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“.
Видно от писмена молба от 17.08.2021г. , представена от ответника с отговора на
исковата молба, е , че ищецът е отправил искане до работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение , считано от 16.08.2021г. Върху молбата е поставена
резолюция за съгласие от същата дата , че считано от 24.08.21г. ще се прекрати трудовото
правоотношение , след приключване на отпуск. Видно от молба №00000104/13.08.2021г. и
последващо одобрение на същата от работодателя, от 16.08.2021г. до 23.08.21г. ищецът се е
намирал в разрешен платен годишен отпуск. Със Заповед № 20000031/17.08.2021г. ,
издадена от управителя на ответното дружество е отменена Заповед № 0000030/24.07.21г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал.1, т.5 КТ с Д.Г. , поради
постъпила молба от служителя за напускане и съгласие на работодателя. С последваща
Заповед № 20000032/17.08.21г. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ поради постъпила молба от служителя и
съгласие на работодателя, считано от 24.08.2021г.
Съдът намира предвид обсъдените по-горе писмени доказателства, че трудово-
правната връзка между страните е прекратена с атакуваната от ищеца като
незаконосъобразна уволнителна заповед № 00000030/24.07.21г., връчена на ищеца на
същата дата, считано от 24.08.21г. на посоченото в нея основание – чл. 328, ал.1, т.5 КТ.
Съдът намира, че последващата заповед на работодателя с № 20000032/17.08.2021г. за
прекратяване на трудово-правната връзка между страните по взаимно съгласие на осн. чл.
325, ал.1, т.1,КТ , считано от 24.08.2021г. , не е породила своите правни последици ,
доколкото трудовото правоотношение вече е било прекратено с атакуваната заповед, а и не
са изпълнени предпоставките за прекратяване на правоотношението между страните по
взаимно съгласие.
По взаимното съгласие на страните /чл. 325, т.1 КТ/ трудовият договор може да се
прекрати, ако и двете страни са изразили писмено волята си за това. Страната, към която е
3
отправено предложението , е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в 7-дневен срок от получаването му, като ако не направи това, се смята, че
предложението не е прието. Ако са изпълнени изискванията на чл. 325, т.1 КТ и
работодателят е уведомил служителя, че приема предложението, заповедта може да се
издаде и по-късно, защото съгласието вече е постигнато, а заповедта само го констатира-Р.
№525/26.04.06г. ВКС, 3г.о.;Р.№1333/19.01.09г. на ВКС по гр.д. №704/05г., 3г.о.
Разпоредбата на чл. 325, т.1 КТ не поставя изискване за писмено уведомяване на взетото
становище, поради което уведомяването може да бъде извършено и по друг начин и да бъде
доказано с всички доказателствени средства – Р.№521/30.07.04г. на ВКС по гр.д. №
1898/02г., 3г.о.; Р.№976/15.05.2000г. на ВКС по гр.д.№ 1969/99г. на 3г.о. В настоящия
случай, от подадената от името на ищеца молба от 17.08.21г. не се установява изрично
волята на последния прекратяването на трудовото правоотношение между страните да бъде
извършено по взаимно съгласие . От същата единствено се установява желанието на ищеца
за прекратяване на трудовото правоотношение , считано от 16.08.21г., т.е преди изтичане на
едномесечното предизвестие за това, дадено от ответника съгласно атакуваната от ищеца в
настоящото производство уволнителна заповед. Допълнителен довод за горния извод на
съда е и обстоятелството , че очевидно е налице и несъвпадане на волята на страните
относно датата на прекратяване на трудовия договор , тъй като с молбата ищецът е поискал
прекратяване на трудовото правоотношение , считано от 16.08.2021г., като никъде не е
посочил, отделно от това, че желае прекратяването на договора да бъде извършено по
взаимно съгласие между страните, а ответникът , от своя страна, е изразил воля това да
стане , считано от 24.08.21г. Предвид изложеното съдът не намира за нужно да обсъжда
свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Евдокия Начева Йорданова
относно уведомяване по телефона на ищеца за съгласие на ответника за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, тъй като намира, че ищецът не е отправял
до ответника подобно предложение.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове, както и осъществяване на предварителна закрила, в
случай, че са били налице предпоставките за нея /получаване на разрешение от Инспекцията
по труда и на мнение от ТЕЛК/. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Съдът намира, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е
спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като не е изискал обяснения от служителя. На
следващо място, съдът намира процесната заповед и за немотивирана и необоснована,
поради това, че в същата работодателят не е посочил конкретно липсващите качества на
4
работника , като се е ограничил единствено да посочи правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение. Липсата на мотиви на процесната заповед нарушава правото
на защита на служителя и съставлява самостоятелно основание за отмяна на уволнителната
заповед. На следващо място, основателно е възражението на ищеца, че работодателят не е
спазил и изискването за получаване на разрешение от Инспекцията по труда и на мнение от
ТЕЛК, на осн. чл. 333, ал.1 ,т.2 КТ съобразно представеното от ищеца Експертно решение №
3345/10.12.19г.
Искът за отмяна на процесното уволнение следва да бъде уважен на посочените
основания, като съдът не намира за необходимо да разглежда останалите доводи за
незаконност на уволнението.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ :
С оглед на акцесорния характер на този иск и уважаване на главния иск по чл. 344,
ал.1, т.1,КТ , искът за възстановяване на заеманата до уволнението с незаконната заповед
длъжност следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно .
Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до устните
състезания трудовият договор е прекратен на друго основание. Ето защо искът е
основателен и следва да бъде уважен, но за периода от 24.08.2021г. до 24.01.22г., доколкото
трудовото правоотношение е прекратено , считано от тази дата , или за период от пет
месеца/ доколкото е поискано до дата 24.01.22г., с оглед на диспозитивното начало/ за
сумата от 4200лева, като се отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от 5040
лева / т.е. за разликата от 840лв. и за периода 24.07.21г.- 23.08.21г./.
По иска с правно основание чл. 357, ал.1, вр. с чл. 188, т.2 КТ за отмяна на
наложеното със Заповед № Д-Д-002/15.08.21г. дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да е законосъобразно
наложено наказанието, е достатъчно работодателят да е спазил едно от алтернативно
посочените в закона изисквания. Не се установява от страната, чиято е доказателствената
тежест за това в процеса, нито едно от посочените изисквания да е спазено.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който
и да е от тези реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/
нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
5
извърши съдът. Съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. В процесната заповед деянията , вменени на служителя, нито са описани
съобразно изискванията на чл. 195, ал. КТ за достатъчна индивидуализация на нарушенията
по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност,
която следва да извърши съдът. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил
единствено законовите текстове, под които счита, че се подвежда нарушението, като нито е
посочил дата, нито място на извършване, нито конкретни фактически действия ,чрез които
счита същото за осъществено. Горните пороци на атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за извършено нарушение /нарушения/ не могат да бъдат
отстранени посредством свидетелските показания, допуснати по искане на ответника, чрез
разпита на св. Кр. Ангелов , доколкото последните също не са конкретни по отношение на
извършените от страна на ищеца нарушения , касаят едно единствено нарушение на ищеца ,
и посочената от свидетеля дата на извършване на това нарушение , не е намерила отражение
в атакуваната заповед.
Предвид изложените съображения, и тази заповед като незаконосъобразна по
посочените от ищеца основания , ще следва да бъде отменена .
По иска по чл. 220, ал.1 КТ . Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие , може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието , при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазен срок
на предизвестие.
Видно от трудовия договор процесното трудовото правоотношение е било с
безсрочен характер, а срокът на предизвестие – 30 дни, доколкото друго не е предвидено. С
оглед на представените от ответника доказателства , в. т.ч. представен фиш за изплатено
възнаграждение на ищеца за срока на предизвестие, съдът намира , че този иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни и имат право на разноски и такива следва да
им бъдат присъдени , съразмерно на уважените , респ. – на отхвърлените искове.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
500лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 60 лева, съразмерно
6
на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда сумата 441,60 лева – разноски за държавна такса /по 80 лева за всеки неоценяем иск
и 201,60 лева за иска по чл. 225, ал. 1 КТ съобразно уважената част /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. Н. Г. , ЕГН
**********, извършено със заповед № 00000030/ 24.07.2021г. , считано от 24.08.2021г. на
Управителя на „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК *********, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ИЩЕЦА Д. Н. Г. , ЕГН
********** на заеманата до уволнението, извършено с процесната заповед № 00000030/
24.07.2021г. , считано от 24.08.2021г. на Управителя на „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК
*********, длъжност при ответника „ПЕГАС АЛФА“ЕООД- „ шофьор цистерна“ с код по
НКПД 83322007.
ОСЪЖДА „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК ********* да заплати на основание чл. 344, ал.
1, т. 3.КТ на Д. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение извършено със
заповед № 00000030/ 24.07.2021г. , считано от 24.08.2021г. на Управителя на „Пегас
Алфа“ЕООД ,ЕИК *********, за периода 24.08.2021 г. - 24.01.2022 г. , като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 4200лева до 5040 лева / или за
разликата от 840 лева за периода 24.07.21г.- 23.08.21г./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Г., ЕГН ********** срещу „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК
********* иск по чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 840лева за
неспазен срок на предизвестие .
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ
Заповед № Д-002/15.08.21г. на Управителя на „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК *********, с която
на Д. Н. Г., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
ОСЪЖДА „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78,
ал.1,ГПК на Д. Н. Г. , ЕГН ********** разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лева.
ОСЪЖДА Д. Н. Г. , ЕГН ********** да заплати на „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 60 лева – разноски по делото за
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Пегас Алфа“ЕООД ,ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 441,60 лева – разноски по делото за
държавна такса върху уважените искове.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 03.05.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8