РЕШЕНИЕ
№ 6067
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110142434 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищцата - АЛБ. СТ. М. в исковата си молба и уточнение на същата от 04.08.2021г.,
твърди че съпругът ù (А. Г. М., ЕГН **********) работел при ответника – фирма. На
04.08.2020г., претърпял трудова злополука и починал.
С Протокол № 49 от 21.09.2020г. на ТП на НОИ - София-град, злополуката била приета за
трудова.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът му да ù заплати следните суми:
- 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(банкова сметка: ...);
- 11 385,62 лева, мораторна лихва за периода от 14.08.2020г. до 20.07.2021г.
Претендира, освен посочените суми, още и законна лихва, считано от 04.08.2020г.
Ответникът – фирма, оспорва по иска:
- искът бил недоказан;
- ищцата се била обогатила за сметка на дете на починалия от предходен брак;
- били заплатени 2 000 лева за погребение, които имали отношение и към моралните вреди, а
и още 270 лева на основание чл. 200, ал. 3 от КТ;
- имало груба небрежност;
Третите лице-помагачи на ответника:
1
- С О, оспорва иска и моли претенцията да бъде отхвърлена; и
- Л. К. Л., оспорва иска и моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че злополуката е трудова (Декларация на фирма, ЕИК ....), а също така,
че застрахователно дружество е заплатило сумата от 79 800 лева.
Изготвен е протокол № 49 от 21.09.2020г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 04.08.2020г. / Разпореждане № 29773 от 01.10.2020г. Прието е че:
… злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа - превозване
на балиран битов отпадък. Пострадалият е присъствал при товарене на камиона, бала с битов
отпадък повдигната с мотокар пада върху него и го притиска, вследствие на което получава
„съчетана травма на гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат“ …
А. Г. М.е назначен на работа във фирма с трудов договор от 20.03.2020г. на
длъжност “шофьор тежкотоварен 12 и повече тона“. Длъжностната характеристика е
получена срещу подпис на 23.03.2020г. в нея са отразени основните му задължения и се
прилага към настоящия протокол.
На пострадалият е проведен начален инструктаж по БЗР на 23.03.2020г. (издадена
служебна бележка № 25) и на работното място на 23.03.2020г.
В деня на злополуката А. М. е изпълнявал трудовите си задължения, като шофьор
на камион превозващ балиран битов отпадък.
…
На 04.08.2020г. А. М. е присъствал при товарене на камиона с балиран битов
отпадък в местност Садината, с. Яна, бил застанал до задната врата на ремаркето. …. Около
13.00 часа мотокариста вдигнал една бала с битов отпадък, А. М. се навел под балата и в
същото време балата с отпадък паднала върху него.
„Колеги се опитвали да го извадят, но при повторно хващане на балата мотокара
пак я изпуснал и така още веднъж докато го извадихме от страни. Но за съжаление след 2-4
минути почина." /обяснение на Г.С./
Съгласно съобщението за смърт № 572/05.08.2020г. издадено от УМБАЛ
„Александровска” АД, А. М. е получил „Съчетана травма на гръдния кош, корема и опорно-
двигателния апарат".
3. Наредба № 12 от 27 декември 2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с автомобили:
чл. 16, ал. 2 - Не се допуска използване ка автомобил с неизправности
5. Наредба № 12 от 30 декември 2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни
2
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи
чл. 19, т. 1 - Не се допуска присъствието на хора и придвижването на подвижно
работно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при
извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни
съоръжения
X. ЛИЦА, ДОПУСНАЛИ НАРУШЕНИЯТА:
„3 М Б Г” АД.
ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св.св. С.. К., В. К.
(показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са роднини на ищцата), Г.,
С., А. (показанията на тази група свидетели са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй
като са служители на ответника) И., С. и В.:
- св. С. К.: ищцата реагирала много тежко на загубата, още повече, че ситуацията с
починал съпруг се повтаряла. Междувременно починала и майка ù. Била тъжна и много я
боляло. С починалия живеели заедно от година-две.
- св. В. К.: потвърждава изложеното от първия свидетел. Преди инцидента ищцата
била весел човек, но вече не била такава – изпадала в нервни кризи. Децата на ищцата не
живеели с нея – голямото било в Англия, а другото – при баща си;
- св. Г.: не бил уведомяван за проблеми с мотокара.
Според съда, изложеното е неточно, като отговорът е такъв поради прекалено общия
въпрос. Вероятно става въпрос и за защитна лична, а и по отношение на дружеството,
версия;
- св.св. И. и А.: показанията им са неотносими;
- св. С.: бил по време на инцидента. Една от вратите на камиона не можела да се
затвори. Пострадалият помолил мотокариста за помощ, като последният първоначално
отказал. После притиснал с балата вратата, но изпуснал балата. Г-н М. се опитвал да
задейства лостовите механизми, за да закопчее вратата. Мотокарите постоянно изпускали
бали;
- св. С.: с последния свидетел – В., извършили проверка във връзка с станала трудова
злополука с А. М.. Съставили актове за констатирани нарушения. Единият бил, че не били
осигурени здравословни и безопасни условия на труд, а именно, че било допуснато
използването на автомобил с неизправности, задната врата на ремаркето не могла да се
заключва и още един акт. Мотокаристът използвал мотокара не по предназначение, като
взел балиран отпадък и натиснал вратата, а пък лицето, с което станала злополуката,
застанало под товара, което също не трябва да е така и поради тази причина бил съставен
актът на общинското предприятие - затова, че не бил осъществило контрол. Съответните
инструктажи били проведени;
3
- св. В.: извършили проверка на 04.08.2020г. във връзка с настъпила смъртна
злополука със служител на фирма, на място и изгледахли запис, за да се ориентират точно
какво се било случило. Разговаряли и с мотокариста и други служители. Установили, че тъй
като вратата на ремаркето на камиона този ден, както и предишни дни не успявала да се
заключи, А. М. помолил за съдействие – да се натисне вратите на ремаркето с цел по-
лесното им заключване. Г-н Л. извършил това действие. В това време пострадалият застанал
под товара, за да заключи вратата и балата падала върху него.
Когато говорили с г-н Л., той казал, че това не е било първия случай, когато се
налагала помощ от негова страна за затваряне на ремарке, конкретно за това ремарке. А
после се установило и от други разговори, че определен тип камиони имали проблеми с
ключалките на ремаркетата.
Ищцата е разпитана два пъти по реда на чл. 176 от ГПК (о.с.з. от 21.04.2022г. и
02.06.2022г.). Изложеното от може да се цени само в светлината на чл. 175 от ГПК, а именно
признание за неизгоден за нея факт. От първия разпит не могат да се установят такива
факти. От втория се установява, че за последните 4 години е работила за около месец и
половина след смъртта на мъжа си, а преди това и малко в Обединеното кралство, като
камериерка. Имала общо трудов стаж от около 13-4 години в заведения за бързо хранене.
След първия разпит, преди разпита на свидетелите, ищцата бе освободена от зала,
поради видимата си разстроеност.
По реда на чл. 186 от ГПК е разпитано и третото лице – помагач на ответника – Л. Л.:
натискал вратите на камиона, тъй като не били затворени. Товарели бали с боклук.
Пострадалият го помолил да бутне вратата, за да се затвори. Предишният курс натоварил с
насипни боклуци. Вратата отново се отворила и шофьорът така откарал машината.
Мотокарът, който управлявал показал неизправности в подемното си устройство
преди злополуката и то от доста време. След като притиснал вратата, погледът му бил спрян
в балата, която притискала вратата, за да не повреди вратата. През това време шофьорът се
мушнал отдолу под балата, за да затвори вратата.
За неизправностите на техниката се знаело от началниците, но не се вземали мерки.
Всичко изложено от третото лице го ползва. То е цитирано само с оглед
потвърждаващите го показания на разпитаните свидетели (св.св. С., С. и В.).
Депозирано е заключение на комплексна СМЕ, неоснователно оспорено от
ответника, и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на
в.л.-а в о.с.з. от 21.04.2022г. се установява, че:
Анамнезата е снета по данни на осв. АЛБ. СТ. М.. Касае се за жена на 41г., фамилно,
необременена с психични заболявания. Родена от първа, нормално протекла бременност и
раждане, с правилно ранно детско развитие. Не е завършила средно образование, тъй като се
омъжила и родила първото си дете. Първият й съпруг починал при катастрофа. След това
4
живяла на семейни начала. От съвместното съжителство има второ дете. Работила като
продавач.
Не е консултирана от психиатър и не е провеждала лечение преди смъртта на втория
си съпруг. След инцидента се чувствала много потисната, получавала кризи със замаяност,
сърцебиене, главоболие. Започвала неклокократно работа, но поради прилошавания много
скоро напускала. През м. януари 2021г. е консултирана от психиатър и ù е предписано
лечение с Ксанакс и медикамент, който не може да уточни. В резултат на лечението е
подобрен сънят ù, но останалите оплаквания продължават. Освен медикаментозната терапия
провеждала лечение и с психолог. Предписана ù е терапия с анксиолитици. Запазила
ритуалите от съвместния им живот. По-късно загубила апетита си, отслабнала на тегло,
ограничила контактите с хората, смятала, че я съжаляват и смятат, че е човек с лош късмет.
Често ù се натрапвали спомени, свързани със смъртта на съпруга ù.
Обективно състояние: Соматично състояние: Жена видима възраст, отговаряща на
действителната, в добро общо състояние. Не се установяват клинично проявени болестни
симптоми.
Неврологично състояние: ЧМН - б.о. Няма данни за огнищна неврологична
симптоматика.
Психично състояние: Напрегната, тревожна, с тъжен лицеизраз и поведение. При
коментар на психотравмени преживявания се напряга и натъжава. Ориентирана цялостно.
Емоционално - лабилна, с дистимни колебания на афекта, волево нормобулична. ВПД - не се
установяват разстройства във възприятно представната сфера. Мисловният процес протича с
умерена скорост, правилно граматически структуриран, в съдържанието не се установяват
психопатологични болестни симптоми (налудности). Разкрива мисли в депресивен стил,
нормалпсихологично изводими от психотравмената ситуация на фона на висока тревожност
и изразена дистимия. Памет и интелект, съответни на възрастта, образованието и социалния
опит, болестно неповлияни.
Раздялата поради смърт не поражда единствено душевни сътресения и физически
здравни проблеми. Тя нарушава цялостното социално функциониране на личността.
Непосредствено след сблъсъка със ситуация, свързана със загуба на емоционално близък
човек поради смърт е възникнала буря от негативни по своето съдържание преживявания,
по-силни от онези, които личността умее да носи. Неочакваната загубата на любим човек
поради смърт е силно стресово преживяване, чиято интензивност надхвърля обичайните
възможности за адаптация. По време на психотравмата осв. е преживяла остра стресова
реакция F 43.0 (Международна класификация на болестите - 10), последвана от дистрес в
рамките на разстройство в адаптацията F 43.2 и преминаващо в Смесено тревожно
депресивно разстройство F 43.2 по МКБ - 10. Психиатричното изследване очертава умерени
разстройства в когнитивните процеси и тежко изразена дисфункция в личностовата сфера и
социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови
разстройства. Наблюдават се емоционални преживявания свързани с тежко изразена
депресивност, тревожност, чувство за безпомощност и липсваща перспектива за бъдещето,
5
всичко това води до изчерпване на телесното състояние. Осв. е с неефективни стратегии
(пасивно агресивно) за справяне с тежката травма, която е актуално и към момента.
Съществува висок риск от насочване на автоагресията към собствената личност.
Установеният тежък депресивен епизод налага провеждане на специализирано лечение с
антидепресанти, съчетано, с психотерапия.
При осв. А.М., преди психотравмата няма данни за психични заболявания, или
провеждано системно психиатрично лечение.
При Осв. не е провеждано системно лечение, поради което персистират тревожността
и дистимията. В поведението ù доминират трвожно-депресивни преживявания и
емоционална лабилност с дистимни колебания на афекта. Установените психични промени
са последица от претърпяната психотравмена ситуация. Макар и да компенсира с базисните
си личностови особености, осв. А.М. е с ограничено социално функциониране. За редукция
на тревожоността и депресивната симптоматика е необходимо провеждане на
медикаментозно и психотерапевтично лечение.
При осв. А.М. е налице състояние на емоционална лабилност, потиснатост, изострена
чувствителност за стимулите на средата, безпокойство, тревожност, депресивитет, вътрешна
ранимост, напрежение в общуването с другите хора. Чувства се затормозена, разколебанан,
несигурна, изпитва мъчително усещане за безсилие и страх от неуспех. Изместен е модусът
на възприятието и поведението ù като цяло с отдръпване от контакти и затваряне в
собствения емоционален свят, ограничаване на общата житейска активност.
Осв. продължава да преживява травматично неочакваната загубата на своя съпруг. Тя
страда от липсата на неговото присъствие в живота си, чувства се несправедливо ощетена.
Водещи в клиничната картина са емоционални преживявания свързани с тежко изразена
депресивност, тревожност, чувство за безпомощност и липсваща перспектива за бъдещето,
всичко това води до изчерпване на телесното състояние.
Психиатричното изследване очертава умерени разстройства в когнитивните процеси
и тежко изразена дисфункция в личностовата сфера и социалното функциониране,
характерни за капсулираните травматични стресови разстройства. Търсенето на
психологична подкрепа за справяне с травмата е въпрос на личен избор на осв. До момента
се справя самостоятелно, чрез голям разход на психична енергия. По повод на тези
преживявания тя провежда лечение предписано от психиатър, посещава консултации с
психолог, но въпреки това няма съществено подобрение в състоянието ù. Все още са
актуални тревожността и дистимията. В поведението ù доминират тревожно - депресивни
изживявания и емоционална лабилност с дистимни колебания на афекта. За редукция на
страховите изживявания и депресивната симптоматика е необходимо продължаването на
лечение с антидепресанти под контрола на амбулаторен психиатър, както и да се оказва
психотерапевтична подкрепа. Установените психични промени са последица от
претърпяната психотравмена ситуация. Макар и да компенсира с базисните си личностови
особености, осв. А.М. е с ограничено социално и професионално функциониране. С течение
6
на годините остротата на болката и мъката ще отслабват по своята интензивност, но
доколкото загубата е силно личностно и житейски значима за нея, последиците от нея са
дългосрочни. Симптоматиката на тревожното състояние и фабулата на преживяванията й, са
пряко свързани преживяното от неочакваната загуба на съпруга ù.
При съставянето на заключението експертът е използвал предоставената
документация от ищцата и това, което тя разказала. Психиатричното изследване се състои в
един подробен анализ на цялостното функциониране на лицето от раждането до настоящия
момент. Става въпрос за клиничното интервю.
Д-р А. е с 2 специалности - „Обща психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“. Счита, че
ищеца не е лъгала по време на интервюто.
Продължителността на съвместното съжителство има между ищцата и починалия:
много е индивидуална оценката, като зависи колко са дълбоки емоциите при едно
съжителство. Може да е много кратко съжителство и продължителността на травмата да
продължава във времето. При ищцата има един друг момент, че тя е преживяла подобно
психотравматично събитие при внезапна загуба на първия съпруг. Сега втората загуба се
явява ретравматизация на онзи момент.
Оспорването е само на базата на неприемане на резултата на експертното
заключение, тъй като той е неизгоден за ответника. Не става въпрос за лъжене (в смисъла на
лъжествидетелстване), а за поведение, което отразява емеционалното състояние на
освидетелстваната. По правило то не би следвало да е ясно констатируемо от неспециалист
(например, като счупена кост или рана), но се установява чрез методите на науката (в случая
- психиатрия). Становището на ответника всъщност отрича този дял на човешкото научно
познание.
Изложеното е във връзка с молба от 19.11.2021г. (л. 57): искането за приобщаване на
актове на СГП, протоколи и експертизи (несъбрани/изготвени в това производство),
противоречи на принципите на гражданския процес (чл. 11 от ГПК / Решение № 43440 от
18.02.2020г. на СРС по гр.д. № 18419/2019г., потвърдено с Решение № 265605 от 3.09.2021г.
на СГС по в.гр.д. № 8343/2020г.). Експертизите имат смесен характер, те са писмени, но се
приемат след разпит на вещите лица. Това, в още по-голяма степен се отнася до
свидетелските показания. Писмени свидетелски показания са недопустими: Р. № № 231 от
23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.: Законосъобразна е преценката на
въззивния съд за документите, наименовани „контролен лист”. Те имат характеристиката на
частни свидетелствуващи документи, които не установяват конкретни факти, тъй като не са
установени правилата за оценка, обективирана в тях в точков вид, както правилно е
констатирал и въззивния съд; също: Абсолютно недопустими са свидетелски показания,
дадени в писмена форма (Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102
от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК.
И в тази връзка:
7
I. относно свидетелите и експертизите: Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5839/2014 г., IV г. о., ГК: В процеса за обезщетение на вредите от деликта, гражданският съд
не може да се основава на събрания в досъдебното производство доказателствен материал:
Събраните доказателства в друго производство (административно или наказателно), нямат
правно значение за производството пред гражданския съд, който не може според чл. 232
ГПК да ползва доказателства, събрани в такова производство - Определение № 374 от
01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о.
на ВКС; също: съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата,
събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се
позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго
дело - решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Определение № 817 от 14.07.2010г. по гр.д. № 554/2010г., г.к., Іv г.о. на ВКС –
постановено относно свидетелските показания; Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. №
933/1984г., І г.о. на ВС; … не може съдът да постанови решението си, като се позове на
показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се
съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС;
Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на доказателства,
събрани по друго дело - Решение № 84-ІІ от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-11/1982г., I г.о. на
ВС.
Р. на ВКС стар 750/1936г., III: При разглеждане гражданско дело съдът не е длъжен
да обсъжда свидетелски показания, дадени по друго гражданско дело - законът не позволява
това. Съдът е длъжен да прецени всички доказателства, събрани и представени по делото,
което разглежда; също: Р. на ВКС стар 639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства
не могат да служат като такива по разглежданото дело - особено свидетелски показания и
заключения на вещи лица, които трябва да се възприемат непосредствено от съда. Но ако
такива доказателства са посочени и от противната страна не е имало противопоставяне, няма
законна причина да се откаже приемането им.
Изброяването е всичко друго, но не и изчерпателно.
Гласните доказателства се материализират в протоколи, иначе няма как да се съберат
повторно, той като това означава нов разпит на съответния свидетел, нещо, което всъщност
е допустимо. Доводът, изложен за обратното в писмената защита е абсурден. Протоколът е
официален документ, но не може да се използва, за да се установи какви са показанията на
разпитан свидетел, освен като признание за неизгоден факт от страна на самия свидетел (в
производство по което той е страна).
от правна страна:
1. по иска с пр. осн. чл. 200 от КТ:
8
Съгласно нормата на чл. 200 от КТ, предпоставките за задължението на работодателя
да обезщети работника или служителя за претърпените от него вреди поради трудова
злополука (чл. 55, ал. 1 от КСО), са следните: увреждане на здравето на работника –
накърняване на телесния интегритет и това да е станало неочаквано в резултат на
непредвидено вредоносно въздействие; травмата да е в във функционална връзка с
изпълняваната работа; необходимо е в резултат на увреждането да е настъпила временна
или трайна неработоспособност над 50 на сто. Работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
За да бъде една злополука трудова, тя би следвало да се случи при или по повод
изпълнение на трудовата функция на работник (внезапно увреждане на здравето през време
и във връз ка или по повод извършваната работа; причинна връзка на увреждането с
извър шваната работа и последващата неработоспособност или смърт в резултат на
увреждането - Реш. № 5141-02-1 отд. по а.д. № 7220 от 2001г.).
Един от белезите на трудовата злопо лука като осигурен социален риск е
причинна та връзка между увреждането на здравето и за губата на работоспособност. Тя
се установява само по предвидения в Кодекса за социално осигуряване ред от
компетентните за това орга ни - органите на експертизата на работоспо собността (реш. №
9845-02-1 отд. по а.д. № 2852 от 2001г.). Нито съдебномедицинска експертиза, нито
осъдително съдебно решение за заплащане на неимуществени вреди от рабо тодателя по
чл. 200 от КТ могат да заместят ек спертното решение на Териториалната експерт на
лекарска комисия (ТЕЛК). Осигурителният орган, както и съдът са обвързани от влязлото в
сила решение на ТЕЛК като стабилен адми нистративен акт. Съдът може да не се съобрази
с него само ако бъде установена неговата ни щожност (реш. № 9942-02-ІІ отд. по а.д. №
5196 от 2002г.). Осигурителният орган не може да признава злополуката за трудова, ако не е
установена тази причинна връзка (реш. № 9845-02-1 отд. по а.д. № 2852 от 2001г. също:
Решение № 213 от 12.07.2011г. по гр.д. № 1761/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Аналогична е
ситуацията и при професионалното заболяване: Решение № 2 от 25.02.2015г. на ВКС по гр.
д. № 3402/2014г., III г.о., ГК; също: Решение № 121/30.07.2010г. по т. д. № 1063/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.
Идеята на законодателя е че характерът на злополуката се установява по
административен ред, а след това, евентуалното обезщетение се определя от граждански съд
(Решение № 374 от 23.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Зоя А.; и Решение № 319 от 22.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Димитрова: Липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на
исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този
факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран).
9
От тази гледна точка, голяма част от показания на свидетелите, разпитани и обсъдени
по-горе, са излишни, тъй като фактическата обстановка на инцидента е установена вече по
административен ред (евентуално доводи относно различен механизъм на трудовата
злополука са недопустими).
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Следователно компенсацията на обективно насрещно съпричиняване (компенсация на
отговорности - compensatio culpae) е допустима единствено при груба небрежност. Пълно
изключване на отговорността на ответника е юридически невъзможно, дори и при доказана
хипотеза на груба небрежност.
ВКС е приел, че не е налице проява на груба небрежност от работника или служителя в
следните по-характерни случаи: пострадалият, който работи на машина за етикети, не е
изключил шалтера на машината за захранването й с електрически ток, когато се опитва да
извади от нея с ръка заседнал етикет, поради което са отрязани части от двата му пръста на
ръката. Според ВКС в случая пострадалият е извършил нарушение на правилата по
безопасност на труда по небрежност, но работникът не е могъл да предвиди настъпването на
неблагоприятния резултат (р. 127-02-ІІІ г.о. по гр.д. 512/01г.). Допълнителни примери:
работникът е виновен, ако използува неизправни машини и инструменти, защото нарушава
правилата на занятието си (р. 160-60-І, 81-59-І, 339-59-І, 368-59-І); ако не използува
средствата за техническа безопасност, виновен е, защото не се съобразява с инструкциите (р.
315-59-І, 687-59-І, 727-59-І); ако не прояви съобразителност и внимание, които
обстоятелствата налагат и позволяват да се прояви (р. 1145-59-І, 4353-59-І, 867-58-ІV, 856-58-
ІV); Напротив, ако е липсвала възможност да се предвидят последиците на поведението и да
се избягнат те, пострадалият не е виновен (р. 4193-59-І, 989-57-ІV, 273-56-ІV).
Ако се опрости хипотезата – инструктиран работник се провира под балата, за която е
наясно, че не е особено добре закрепена (тъй като подобни инциденти са се случвали
относително често), то това би била хипотеза на груба небрежност. Това което се установява
по делото обаче е доста по-усложнено.
Според свидетелите, чиито показания съдът кредитира – служители на НОИ, В., С. и
отделно С., работниците действително са били инструктирани, като поведението на
пострадали всъщност противоречи и на елементарните правила за безопасност, но са били
принудени да работят по този начин: проблемен модел камиони (с недобро затваряне на
вратите), сред които е била и машината, управлявана от г-н М., и проблемни електрокари
(вероятно поради амортизация), които несигурно задължат товарите, които
повдигат/пренасят.
Формалният инструктаж, по никакъв начин не оневинява дружеството, че е поставило
служителите си в ситуация да работят в условия на засилен риск, както за здравето, така и за
живота си. Това може да се възприеме и като пряко и неформално нареждане, да се полага
труд в подобна ситуация, без съобразяване с периодичните инструкции. За съжаление
подобно поведение на ответника може да се обоснове само с икономически причини
10
(пестене на средства за закупуване на адекватна – като качество, а и с оглед съответните
срокове за безопасна експлоатация).
Житейската логика – човешка презумпция презумпция (praesumptiones hominis) - при
установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции
(Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.), навежда на извода, че никой не
би рискувал в здравето си (както бе посочено, не става въпрос за случаен/изолиран инцидент
– затваряне на врати по този начин, а и изпускане на бали / дори в случая балата е била
изпусната двукратно), ако може да постигне същия резултат безопасно.
Недопустимо е в днешната реалност, още повече и в обект, стопанисван от СО, мерките за
безопасност на работещите там да са толкова занижени/неглижирани.
Така, решаващият орган намира, че в случая не е проявена груба или каквато и да е
небрежност от страна на пострадалия.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 212 от
КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Свръх емоционалната реакция на ищцата е ирелевантна, тъй като тя е предизвикана в
голяма степен и от поредната смърт на съпруг, а и загубата на майката на г-жа М..
Изложеното е в смисъл, не че дължимото обезщетение следва да се редуцира (съобразно: Р.
на ВС 81/1986 – IV, е приложена нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа
обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 кг тежък акумулатор. В
резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на
съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид
дейност. Наред с това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното
увреждане, е допълнителен фактор за настъпването на вредите. Без каузалното действие на
този фактор не би настъпил отрицателният резултат), а че тези допълнително преживени
страдания не следва да се вменяват, съответно оценяват като част от обезщетението,
дължимо от работодателя.
Във всеки случай, настоящият състав приема, че близката връзка на ищцата със
съпруга ù бе установена. Следва да се преценят и още няколко конкретни обстоятелства:
Семейството е нямало собствени деца, а тези на ищцата не са живеели с нея.
Например: При загубата на съпруг има значение колко време съпрузите са живели
заедно, на каква възраст са, имат ли деца от брака и пр. Вредите на една млада жена,
сключила брак с пострадалия само една година преди злополуката, която няма деца от този
брак, са по-малки, защото мъката по-лесно и по-бързо ще се излекува (Р-3036-56-IV г.о.).
Ищцата обаче не е младо момиче. Решаващият орган е склонен да приеме, че тя е възприема
този брак, като нещо окончателно и сигурно (доколкото все пак човек може да предполага
подобно нещо), обмислено (за разлика от евентуални недотам зрели решения на млади хора,
за които, според настоящия състава става въпрос в цитираната по-горе практика). Връзката е
била все още силно емоционална – една година общо съжителстване, вероятно предхождано
11
от неформална предходна връзка (показанията на св. Ст. Кривошиев), а не със снижена
близост вследствие на натрупаните години.
Съгласно Определение № 236 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1477/2021 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска - обезщетение в размер на 120 000 лв. съдът е
изследвал продължителния семеен живот на ищцата и починалото лице, тяхната
емоционална привързаност, разбирателство и помощ при отглеждане на децата от предишни
връзки. Отчетен е бил високият стресогенен потенциал на внезапната загуба. САС е
съобразил възрастта на ищцата и проявните черти на понесената от нея психическа травма
(ПТП на 28.05.2017г.).; Определение № 141 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1216/2021 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова - смъртта на Т. С. Д. - съпруг на ищцата и баща
на малолетния ищец за разликата над сумите от по 110 000 лв (инцидент от настъпило на
02.06.2018г.).
В първия случай е отчетен дълъг съвместен живот, а във втория – малолетно дето.
Двата инцидента обаче са от преди инфлационните процеси, следствие от пандемията,
причинена от Covid 19. Ако бе установено, че семейството е правило опити за зачеване, то
сумата би била значително по-голяма от посочената по-долу. Такива доказателства обаче не
бяха ангажирани.
Съобразно по-горе изложеното, според съда сумата от 120 000 лева би покрила
справедливото обезщетение за случилото се.
120 000 лева – 79 800 лева (платени) = 40 200 лева. За горницата искът е
неоснователен.
по останалите доводи на ответника и трети лица:
1. Исковата молба е редовна, посочено е че ищцата е с нарушено спокойствие, като са
дадени и примери: сънува кошмари, затваря се в себе си и т.н. За тези обстоятелства не е
нужна допълнителна конкретика (излагат твърдения в исковата молба), а се установява
общото психическо състояние, нещо, което е и сторено.
Няма никакви доказателства за каквато и да е злоупотреба от страна на ищцата при
получаване на трудовото възнаграждение на починалия, като последното, тъй като е
възнаграждение, е ирелевантно, предвид предмета на спора – неимуществени вреди (а и
изложеното по-долу).
2. Относно погребението, доктрината приема следното: когато от злополуката е
причинена смърт, тези разходи са пряка и непосредствена последица. Те включват
разноските по заплащане на транспортни средства. Разходите по пренасянето на трупа могат
да достигнат значителни размери. Няма никакви основания да се отрече възможността на
близките на пострадалия да го погребат в родното му място, а се заплащат и такси за:
оформяването на гроба, издигането на един обикновен паметник и др.
Тези разноски (има се предвид именно, свързаните с погребението) нямат пряка
12
връзка с ликвидирането на съсобствеността. Те обаче възникват по повод наследяването. От
гледна точка на т. 4, б. „а“ на постановление № 7-73 очевидно тези разноски като че ли не
трябва да се допускат в делбата. И практиката показва, че след постановлението някои
инстанции отказват да ги разглеждат. В Р. № 643-73-I ВС изхожда от прогласения в
постановлението принцип, че в делбеното дело могат да се разглеждат „само такива сметки,
които сочат на пряка връзка с имуществото, което е предмет на делбата“. И по-нататък ВС
казва, че „общоследвана практика допуска третирането на тези претенции във фазата по
сметките“ - касае се до „погребални разходи и последните такива, които се правят във
връзка с култа към мъртвите - направата на паметник“. Етично е, когато някой ще вземе
дела си от наследственото имущество, да бъде задължен да възмезди онзи, който е направил
разходи по погребението на покойния (А. Д. - Непозволено увреждане, 1965г., стр. 220 и сл.;
и Ц., К. - Какви претенции могат да се разглеждат във втората фаза на делбата).
Изложеното бе с цел да се обоснове, че разходите за погребение са хипотеза на
имуществени вреди, а не на болки и страдания. По арг. за абсурда (deductio ad absurdum),
последните не могат да бъдат част от предмета на делба.
3. Претендират се неимуществени вреди. Наследствената пенсия, дори и да бе
установено нейното получаване, няма отношение към тях. Тя дава възможност за запазване
на водения до този момент жизнен стандарт, а не е обезщетение за емоционалния шок,
претърпян от г-жа М.. Нейната функция е аналогична на заплата (или обикновена пенсия),
периодично получаване сума, която позволява на ФЛ-а да осигуряват материално
житейските си нужди. В тази връзка доводът за обратното на ответника, а и на СО, е
неоснователен.
2. по иска с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД:
Лихвата се дължи от момента на инцидента. Изчислена по реда на чл. 162 от ГПК
(интернет калкулатор), същата възлиза на 3 807,83 лева (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК).
За горницата искът е неоснователен.
по разноските:
1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца биха се дължали разноски, съобразно
уважената част от исковете, ако бяха ангажирани доказателства, че такива са сторени.
2. на ответника се дължат разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената част от
иска – 299,50 лева.
На третите лица помагачи не се присъждат разноски - чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Нито една от страните не е представила списък по чл. 80 от ГПК.
3. На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи държавна такса и възнаграждение за вещо
лице – 1 760,31 лева + 66,89 лева = 1 827,20 лева.
13
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, фирма, ЕИК...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., представлявано от А. В. И., e-mail:...., да заплати на А. С. М., ЕГН
**********, гр. С., ., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Д. М. – САК, следното:
- сумата от 40 200 (четиридесет хиляди и двеста) лева, представляваща допълнително
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от трудова злополука от
04.08.2020г. (банкова сметка: ...), ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 120 200 (сто и двадесет хиляди и двеста) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 3 807,83 (три хиляди осемстотин и седем лева и осемдесет и три стотинки)
лева, мораторна лихва за периода от 14.08.2020г. до 20.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 11 385,62 (единадесет хиляди
триста осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. СТ. М., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.:
гр. С., чрез адв. Д. М. – САК, да заплати на фирма ЕИК..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от А. В. И., e-mail:..., сумата от 299,50 (двеста
деветдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, фирма, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., представлявано от А. В. И., e-mail:...., да заплати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 1 827,20 (хиляда осемстотин двадесет и седем лева и двадесет стотинки)
лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника:
– С О, ЕИК..., гр. С., представлявана от кмет Й. Ф.; и
– Л. К. Л., ЕГН **********, с. Г., съда.др.: гр. С., тел...., чрез адв. Е. К..
14
ОСВОБОЖДАВА в полза на фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от А. В. И., e-mail: ..., сумата от 450 лева (3 Х 150 лева, депозити внесени от
ответника за заплащане на възнаграждение на свидетели – Л.И., А.А. и Л.Л.) - л. 62,
платежно нареждане от 18.11.2021г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15