№ 15825
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110153164 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. А. И. срещу „ФИРМА“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да
представи общите условия по договора, както и извлечение относно платените от ищеца
суми, които са относими и следва да бъдат уважени.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като ответникът е
възразил срещу това искане, доколкото твърди, че спорът между страните е правен. Съдът
счита, че така направеното искане е необходимо за правилното решаване на спора и следва
да бъде уважено.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
10,30 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи общите условия
към сключения между страните договор за потребителски кредит №****** на 10.07.2024 г.,
както и извлечение по същия договор, от което да е видно кога и какви суми са били
погасени по договора, като му УКАЗВА, че при неизпълнение могат да бъдат приложени
последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи, при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза М.Г.М.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на „М. А. И. срещу
„ФИРМА“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с
чл. 19, ал.2 и чл. 22 ЗПК., с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за
потребителски кредит № ******, сключен между страните на 10.07.2024 г..
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ****** на 10.07.2024
г. с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 1600лв., като е трябвало да
бъде върната сумата 1903,42 лв., но освен това е била предвидена неустойка в размер на
1030,58 лв., с която общата стойност която следвало да бъде върната е била 2934 лв. При
това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 62,35
%. В чл. 5, ал. 1 от договора е било предвидено задължение за осигуряване на някое от
изброените от кредитодателя обезпечения в срок от 3 дни от сключването на договора, като
в случай на неизпълнение на това задължение кредитополучателят следвало да заплати
неустойка, предвидена в чл. 11, ал. 1 в размер на 1030,58 лв., която неустойка е била
разсрочена и се заплащала заедно с всяка вноска по договора за кредит. Твърди, че
уговорената възнаградителна лихва е прекомерна и противоречи на добрите нрави. Счита, че
допустимата договорна лихва е била в размер на 40,89 %, а в случая уговорената е била в
размер на 50%. Твърди, че в определяния ГПР не са включени всички разходи, които
следвало да направи потребителят. Освен това в него не била посочена методиката, по която
се определя посоченият годишен процент на разходите. Счита, че действителният годишен
процент на разходите е над 105%, доколкото в него е следвало да бъде включена неустойката
по чл. 11 от договора. Твърди, че сключената неустойка излиза извън присъщите и функции
и представлява скрито възнаграждение за ползването на заетата сума. Твърди, че съгласно
уговорките в договора се променят последиците предвидени в чл. 71 ЗЗД при
непредоставяне на обезпечение по договора. Твърди, че не е извършвал плащания към
момента на подаване на исковата молба. С оглед изложеното моли за уважаването на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените елементи
на договора, поради което не би могла да доведе до недействителност на целия договор. В
допълнение на това посочва, че ако се приеме, че неустойката е нищожна, същата ще се
счита за изначално неуредена и правилно невключена към ГПР. Посочва, че договорът
отговаря на изискванията на ЗПК, като главницата и лихвата са валидно уговорени. Твърди,
че правилно е определен годишният процент на разходите, като същият не противоречи на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че ГПР е следвало да включва компонентите към датата на
сключването на договора, а евентуалната неустойка би възникнала след сключването му.
Оспорва твърдението, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
Сочи, че в закона е бил предвиден максимален размер на ГПР от 69%, който не бил
надвишен. Освен това потребителят бил уведомен за всички дължими суми при
сключването на договора. На следващо място, твърди, че уговорената между страните
неустойка е действителна, като тя била уговорена като санкция при неизпълнение на
задължение от страна на кредитополучателя. Посочва, че потребителят е имал на
разположение 14 дни да се откаже от сключения договор. Оспорва да е било налице
неравнопоставеност между страните, доколкото ищецът е разполагал с яснота относно
2
всички свои задължения. Иска о съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
По предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването
на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
същият е нищожен на твърдените в исковата молба основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже основателността на
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Съдът обявява на страните, че следи служебно за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че между същия е сключен договор за кредит с твърдяното в
исковата молба съдържание, както и че кредитът е бил усвоен.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3