РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 959
град Пловдив, 13.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
Членове:
Мариана Михайлова
Татяна Петрова
при секретаря Дарена Йорданова и прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от
съдия Дичева КАНД № 52 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от „Вини Сливен“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. К.,
с адрес ***, срещу Решение № 260564 от 19.11.2020 г. постановено по АНД № 6423/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Твърди се неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Според
касаторът, в постановеното решение, районен съд не е взел отношение по
възражението за нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН не е посочен и адрес на който е била извършена
проверката, както и че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. На
следващо място е посочено, че проверката е приключила с издаването на едно
задължително предписание и неизпълнението на която и да е от точките му
осъществява състав на едно административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, за
което следва да се наложи само една санкция. Така според касатора е нарушен
принципа non bis in idem. Иска се
отмяна на съдебното решение и отмяна на НП. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция
по труда“ Пловдив, се представлява по юриск.К., която изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на настоящото касационно оспорване е Решение № 260564 от 19.11.2020 г. постановено
по АНД № 6423/2020г. по описа на РС –
Пловдив, с което е потвърдено НП № 16-002952/10.09.2020 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Вини Сливен“ ООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1500 лева на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.
Касационна инстанция споделя изцяло
мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща
към тях.
Установената от районния съд фактическа
обстановка не е спорна и се потвърждава от събраните по делото доказателства. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни
доказателства по делото.
Неоснователно
е възражението, че не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и
НП съдържат изискуемите реквизити по посочените разпоредби, а що се отнася конкретно
до място на извършване на нарушението и адрес на който е била извършена
проверката, следва да се отбележи, че в случая нарушението, за което е
санкционирано дружеството е надлежно индивидуализирано, доколкото са изложени
всички обстоятелства, относими към неговите съставомерни признаци, а именно –
датата на извършване на проверката, даденото предписание от контролния орган,
крайния срок за неговото изпълнение, както и датата на последващата проверка
(представянето на писменото обяснение от управителя на дружеството). В случая място на извършване на нарушението (адрес на който е била извършена
проверката)
е ирелевантно с оглед характера на същото, реализирано чрез бездействие –
неизпълнение на дадено задължително предписание, което е съставомерно без оглед
на мястото и в този смисъл не влияе върху правото на защита на наказаното лице.
Неоснователно е и възражението на
касатора за нарушение на принципа non bis in idem. Според
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Обстоятелството, че проверката е
приключила с издаването на един Протокол, с който са дадени пет различни предписания
и на дружеството са издадени отделни наказателни постановления (приложени пред
РС) не е основание за отмяна на НП. Правилно наказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и правилно е определил наказания за
всяко едно предписание (всяка една точка) на протокола.В тази връзка следва да се отбележи,
че задължителното
предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ представлява принудителна
административна мярка и подлежи на самостоятелно оспорване по реда, указан в чл.405
от КТ. След влизане на предписанието в сила, съдът следи единствено за
изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е
ангажирана административно- наказателната отговорност включва от обективна
страна единствено неизпълнение на това предписание. В случая неизпълнението на
всяко едно от дадените задължителни предписания е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на работодателя, респ. за налагане на
имуществена санкция. Три от дадените предписания с Протокол за извършена
проверка с изх. № 2011640/29.05.2020г. касаят различни периоди, в които
работодателят е дължал изплащане на трудови възнаграждения на работник, но е
бездействал, а другите две касаят изплащането на различни обезщетения.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, основателна е и претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ и съобразно характера и тежестта на производството, съдът намира, че
следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260564 от 19.11.2020 г.
постановено по АНД № 6423/2020г. по
описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Вини Сливен“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив,
сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/