Решение по дело №1274/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1230
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050701274
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      ………………………./ 06.10.2021 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:             

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                              

  с участието на секретаря Наталия Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело 1274 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.).

  Образувано е по жалба на Я.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 5, в качеството му на Зам. Председател на Общински съвет – Варна срещу Решение № 445/ 11.05.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен състав, в частите, с които:

.) е установено по отношение на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, че чрез изказването „Не съм негър. И няма и да бъда по простата причина, че имам познания. Имам информация, имам умения“, направено по време на Заседание № 6 на Общински съвет Варна, проведено на 13.07.2020 г. е осъществил забранена от закона пряка дискриминация на основата на защитения признак „раса“ по см. на чл. 4, ал. 2, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за дискриминацията.

ⅠⅠ.) е наложено на основание разпоредбата на чл. 47, т. 3 вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за дискриминацията, на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, поради установена дискриминация по признак „раса“, глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева), платими на основание чл. 83 от Закона за защита от дискриминацията по сметка на Комисията за защита от дискриминацията;

ⅠⅠⅠ.) е дадено задължително предписание на основание разпоредбата на чл. 47, т. 4 от Закона за защита от дискриминацията на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна да се въздържа от изявления, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „раса“.

Жалбоподателят Я.П.С. намира оспорвано решение на Комисията за защита от дискриминация за неправилно, незаконосъобразно и постановено след превратно тълкуване на събраните доказателства, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че лицето депозирало сигнала в Комисията за защита от дискриминацията – А.Н.Г. няма пряк и непосредствен правен интерес от депозиране на сигнал до административния орган, а именно Комисията за защита от дискриминацията, доколкото по никакъв начин не е въздействано в отрицателен аспект върху правната му сфера с процесното изказване по време на сесия на Общински съвет – Варна. Жалбоподателят Я.П.С. изразява несъгласие с позицията на административния орган, че е осъществена дискриминация по признак „раса“, подчертавайки, че не е насочил думите си към конкретен гражданин, конкретно лице, така и по отношение група лица, притежаващи даден признак, акцентирайки също така, че не е искал да обиди или дискриминира никого. Посочва също така, че в качеството си на фигура от обществения живот е защитавал правата на малцинствените групи и лицата в неравностойно положение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна Комисията за защита от дискриминация е депозирала кратко становище при представяне на административната преписка в Административен съд Варна, в което оспорва основателността на депозираната жалба, подчертавайки, че посочените отменителни основания по чл. 146 от АПК в случая не са налице.

Заинтересованите страни Т.И.Б., в качеството му на Председател на Общински съвет Варна и А.Н.Г. не са се възползвали от правото си да депозират писмен отговор на жалбата.

В проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1274 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, жалбоподателят Я.П.С. не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. К.В.от АК – София, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминацията.

В проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1274 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна Комисията за защита от дискриминацията се представлява от своя процесуален представител О.К.– регионален представител на Комисията за защита от дискриминацията с юридическа правоспособност, който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, подчертавайки в своята пледоария, че не са налице отменителните основания, предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК.

Заинтересованата страна Т.И.Б., в качеството си на Председател на Общински съвет Варна, не се явява лично в проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1274 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, а се представлява от своя процесуален представител адв. Д.С.от АК – Варна, която също отправя молба за отмяна на оспорваното решение, подчертавайки в своята пледоария, че в изказването „Не съм негър“ е вложен народностен мотив от рода на установените поговорки в страната и не е вложен елемент на дискриминация.

Заинтересованата страна А.Н.Г. се явява лично в проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание по делото, като поставя акцент в своята пледоария върху Препоръка R20 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно речта на омразата, в която е дадена дефиниция на понятието „реч на омразата“ и е предвидено задължение за въздържане от изказвания, които биха могли да бъдат схванати като реч, внушаващи омраза или като реч, която има вероятност да доведе до легитимиране, разпространение или насърчаване на расова омраза, ксенофобия и антисемитизъм или други форми на дискриминация, или омраза, основана на нетолерантност.

 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

         На 13.07.2020 г. било проведено заседание на Общински съвет – Варна, под ръководството на Председателя на Общински съвет – Варна Т.И.Б., по време на което Я.П.С. в качеството си на Зам. Председател на Общински съвет – Варна заявил: „Не съм негър. И няма да бъда. По простата причина, че има познания, имам информация, имам умения.“.

         Заинтересованата страна А.Н.Г. изгледал видеозапис от проведеното на 13.07.2020 г. заседание на Общински съвет – Варна във видеоканала Youtube и на 23.07.2020 г. депозирал сигнал до Комисията за защита от дискриминацията по отношение поведението и изразите, които използвал Я.П.С. по време на заседанието на Общински съвет – Варна.

         С разпореждане от 02.09.2020 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминацията била образувана преписка № 491/ 2020 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, като на 11.02.2021 г. било проведено открито заседание от първи постоянен специализиран състав на Комисията за защита от дискриминацията по преписката.

         На 11.05.2021 г., Комисията за защита от дискриминация, Първи постоянен специализиран състав, постановила решение № 445, с което:

.) било установено по отношение на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, че чрез изказването „Не съм негър. И няма и да бъда по простата причина, че имам познания. Имам информация, имам умения“, направено по време на Заседание № 6 на Общински съвет Варна, проведено на 13.07.2020 г. е осъществил забранена от закона пряка дискриминация на основата на защитения признак „раса“ по см. на чл. 4, ал. 2, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за дискриминацията.

ⅠⅠ.) било наложено на основание разпоредбата на чл. 47, т. 3 вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за дискриминацията на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, поради установена дискриминация по признак „раса“ глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева), платими на основание чл. 83 от Закона за защита от дискриминацията по сметка на Комисията за защита от дискриминацията;

ⅠⅠⅠ.) било дадено задължително предписание на основание разпоредбата на чл. 47, т. 4 от Закона за защита от дискриминацията на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна да се въздържа от изявления, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „раса“.

 

         По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съществува правен интерес от оспорването на решението на Комисията за защита от дискриминация, поради което и съдът приема, че е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 47 от Закона за защита от дискриминация. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 54 от Закона за защита от дискриминация решаващия състав на Комисията за защита от дискриминацията е определен с разпореждане № 1380/ 02.09.2020 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминацията, като с последващо разпореждане съответно е променен състава по преписката.

Акта също така е постановен в предписаната от закона форма и при формалното спазване на административно – производствените правила.

Съдът обаче намира, че от страна на административния орган неправилно са анализирани събраните доказателства, което съответно е довело до неправилния извод за това, че жалбоподателят Я.П.С. е осъществил забранена от закона пряка дискриминация на основата на защитения признак „раса“ по см. на чл. 4, ал. 2, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за дискриминацията.

В случая напълно безспорно обстоятелство е, че на дата 13.07.2020 г. е било проведено заседание на Общински съвет – Варна, под ръководството на Председателя на Общински съвет – Варна Т.И.Б., по време на което Я.П.С. в качеството си на Зам. Председател на Общински съвет – Варна заявил: „Не съм негър. И няма да бъда. По простата причина, че има познания, имам информация, имам умения.“.

Същевременно обаче съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично не се установява, че спрямо А.Н.Г. (лицето, депозирало сигнала в Комисията за защита от дискриминацията), нито спрямо което и да е конкретно лице да е осъществена дискриминация по посочения признак „раса“ от страна на Я.П.С. в качеството му на Зам. Председател на Общински съвет – Варна.

Безспорен факт е, че А.Н.Г. не принадлежи към чернокожата човешка раса, но според съда тези чисто физически признаци не могат да възпрепятстват възможността той да бъде обект на дискриминационно отношение по признак „раса“, доколкото съдът е съгласен с позицията му, изразена по време на проведеното открито съдебно заседание, че „той може вътрешно да се чувства негър“.

Същевременно обаче съдът намира, че в случая процесното изказване на Я.П.С. не съдържа словесни изрази, насочени към конкретен субект, а това е задължително условие за съставомерността на деянието, в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминацията, а именно – „лицето“.

Тълкуването на посочената разпоредба (§ 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминацията) обосновава категоричен извод, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение (в случая словесно изразено), обективирано във вербални или писмени изявления, които по своя характер са напълно абстрактни и същевременно не са насочени нито към определен субект, нито дори към определена група от субекти.

Фактическият състав на пряката дискриминация изведен от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация изисква задължителна съпоставка с третирането на едно лице с друго лице при сравними сходни обстоятелства, при която да се установи, че това първо лице е третирано по – неблагоприятно от това  образно казано второ лице и то въз основа на един от защитимите по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията признаци (в случая по признак „раса“).

В конкретния случай не се доказва, че всички елементи на фактическия състав на пряката или непряката дискриминация, на основата на признак „раса“ са налице по отношение на А.Н.Г. и то като следствие от твърдяното действие на заинтересованата страна, конкретно липсва елементът цел – липсват каквито и да е било доказателства, че Я.П.С. е целял настъпване на негативни последици, както спрямо лицето А.Н.Г., така и спрямо кое и да конкретно лице или група от лица.

Съдът също ще си позволи да отбележи, че не намира меко казано за уместно изказването на жалбоподателя С. по време на проведената на 13.07.2020 г. сесия на Общински съвет Варна, но с това свое поведение жалбоподателят не е осъществил състава на забранена от закона пряка дискриминация на основата на защитения признак „раса“ по см. на чл. 4, ал. 2, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за дискриминацията, поради което Решение № 445/ 11.05.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен състав, в частта му по пункт Ⅰ, пункт ⅠⅠ и пункт ⅠⅠⅠ (които са оспорени от жалбоподателя Я.П.С.), следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски, съдът намира, че следва да осъди Комисията за защита от дискриминацията да заплати на жалбоподателя Я.П.С. парична сума в размер на 10 лева, представляваща обезщетение за заплатената от жалбоподателя държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство.

         С оглед гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 445/ 11.05.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен състав, в частите, с които:

Ⅰ.) е установено по отношение на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, че чрез изказването „Не съм негър. И няма и да бъда по простата причина, че имам познания. Имам информация, имам умения“, направено по време на Заседание № 6 на Общински съвет Варна, проведено на 13.07.2020 г. е осъществил забранена от закона пряка дискриминация на основата на защитения признак „раса“ по см. на чл. 4, ал. 2, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от Закона за дискриминацията.

ⅠⅠ.) е наложено на основание разпоредбата на чл. 47, т. 3 вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за дискриминацията на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна, поради установена дискриминация по признак „раса“ глоба в размер на 1000 лева (хиляда лева), платими на основание чл. 83 от Закона за защита от дискриминацията по сметка на Комисията за защита от дискриминацията;

ⅠⅠⅠ.) е дадено задължително предписание на основание разпоредбата на чл. 47, т. 4 от Закона за защита от дискриминацията на Я.П.С. – Зам. Председател на Общински съвет – Варна да се въздържа от изявления, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „раса“.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминацията ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 5 парична сума в размер на 10 лева (десет лева), представляваща сторените разноски в производството по адм. дело № 1274 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: