Решение по дело №22/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 191
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20231210200022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Благоевград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200022 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба, подадена от „П.“ с ЕИК, представлявано от управителя
М. П. против Наказателно постановление № 42-0003888/11.11.2022 г., издадено от
директора на РД „АА“ София, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.104, ал.3 ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000лв. за
нарушение на чл.32, §1 във вр. чл.33, §3 от Регламент 165/2014 .
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Навежда се, че съставеният АУАН и издаденото НП не
отговарят на предвидените към съдържанието им изисквания. Сочи се, че от
словесното описание на нарушението не ставало ясно какви действия е следвало да
предприеме превозвачът, за да осигури правилното функциониране на тахографа.
Отразеното в НП сочело на неправомерно поведение на водача и не било достатъчно да
обоснове нарушение на дружеството. Поддържа се несъответствие между словесното
описание на нарушението и правната му квалификация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се
представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище от адв.
К., с което се поддържа депозираната въззивна жалба. Допълва, че в посочената за
нарушена разпоредба са предвидени две форми на изпълнително деяние –
функциониране и използване, субекти на които са съответно транспортното
предприятие и водачът, като изискването за осигуряване на правилното задействане на
превключвателните механизми съобразно режимите за работа и престой на превозното
средство касае ползването на тахографа и е вменено в задължение на водача.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото
НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност
1
на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2022 г. около 14.00ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща
се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите Е. Г. и А. Я.- служители
на РД“АА“ – София извършили комплексна проверка на превозвача „П.“, притежаващ
лиценз на ЕО № 11765/10.03.2019 г. за международен автомобилен превоз на товари.
От представените в хода на проверката записи на дигиталната карта на водача
Е. С., управлявал МПС с рег. № за периода 07.01.2021г. до 17.02.2022г., служителите
на ИА”АА”-Благоевград установили че водачът С. не е въвел ръчно в записващото
устройство на дигиталния тахограф символите на държавите за начало и край на
работните смени. Нарушенията били установени при проверка на дигиталната карта на
С. чрез специализиран софтуер на ИААА за разчитане на дигиталните карти.
Направените в хода на проверката констатации били обективирани в
Констативен протокол № 11-36-39/31/30.09.2022 г.
След проверка и анализ на данните от записите на дигиталната карта на водача
Е. С., проверяващите приели, че „П.“ не осигурило правилното използване на
дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег.№, тъй като за периода 07.10.2022 г. -
17.02.2022 г. водачът Е. С. не е въвел ръчно в записващото устройство на дигиталния
тахограф символите на държавите за начало и край на работните смени.
Предвид установеното, свидетелят Я. направил извод, че дружеството е
извършило нарушение на чл.32, §1, изр.1 вр. чл.33, §3 от Регламент (ЕС) 165/2014г. и в
присъствието на свидетеля Г. и управителя на дружеството лице, съставил срещу
последното АУАН № 329339.
Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството, без в него да
са отразени възражения.
Такива не са постъпили и в регламентирания с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на управителя на дружество на 14.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
свидетелите Г. и Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-9409/4/30.12.2022
г.; Копие на АУАН с №329339/29.09.2022 г.; Разпечатка на АУАН с
№329339/29.09.2022 г.; Разпечатки от дигиталната карта на водача – 8 бр.; Копие на
известие с изх. №52-00-56-9409/1/114.12.2022 г.; Длъжностна характеристика; Копие
на заповед №РД[1]08-30/24.01.20 г.; Копие на заповед №355/19.09.2022 г.;
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Г. и Я. в частта им за
извършената от служители на ИИАА проверка, направените при нея констатации и
обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН. В кредитираните им части,
показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и пълни, и се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От извлечението от софтуерната програма от 29.09.2022г. /л.10/, съдържащо
установените нарушения при проверка на дигиталната карта на водача Е. С. се
установяват нарушения на Регламент 165/2014г. доколкото видно от създадения доклад
водачът С. не е въвеждал символите на държавите при започване и при приключване
2
на работния ден за периода 07.01.2022 г. – 17.02.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 14.12.2022 г., а жалбата е от
19.12.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното право на защита
на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Съответно правото на защита на наказаното дружество може да се гарантира
единствено с описание на нарушението, в АУАН и НП, съдържащо всеки един от
съставомерните признаци на това нарушение, доколкото на същото следва да бъде
осигурена възможност за защита, както по правото, така и по съответните фактически
твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.3 ЗАвПр, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.1,
извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното
функциониране на тахографа, се налага имуществена санкция 1000 лв.
3
Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и
контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на
общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт.
С чл.32 на Регламент 165/2014г. е уредено правилното използване на тахографите,
като съгласно §1 транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното
функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато
транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват
правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове.
От своя страна разпоредбата на чл. 33 от Регламент № 165/2014, озаглавена
"Отговорност на транспортните предприятия", регламентира задълженията на
транспортните предприятия във връзка с правилното използване на тахографите и
тахографските листове. Тези задължения включват осигуряване на подходящо
обучение и инструктаж на водачите относно правилното функциониране на
дигиталните и аналоговите тахографи, провеждане на редовни проверки за правилното
ползване на тахографите, забрана за предоставяне на преки и непреки стимули, които
биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи; издаване на достатъчен брой
тахографски листове по одобрения образец и замяна на тахографските листове, които
са повредени или иззети; осигуряване в случай на проверка правилно изготвяне на
разпечатка от дигиталния тахограф при поискване от служител от контролните органи;
съхраняване на тахографските листове и разпечатките в хронологичен ред и четлива
форма най-малко една година след тяхното използване; издаване на копия на данните,
извлечени от картите на водачите при искане от тяхна страна; представяне на
тахографските листове, разпечатките и извлечените данни при поискване от страна на
оправомощен служител на контролен орган
Задълженията на водачите при използване на картите на водача и на
тахографските листове са регламентирани в чл. 34 от Регламент № 165/2014 г., сред
които и това по § 7, според което водачът е длъжен да въвежда в дигиталния тахограф
символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния си работен период.
В случая в обстоятелствената част на акта и НП не са изложени съответните
фактически твърдения какво е следвало да направи дружеството за посочения НП
период, а именно как и по какъв начин е следвало да осигури правилното използване
на тахографа. Липсва конкретизация на задължението, вменено на превозвача с
Регламент 165/2014г. което не е изпълнено от страна на санкционираното дружество, а
именно дали дружеството не е осигурило на водачите подходящо обучение и
инструктаж относно правилното функциониране, както на дигиталните, така и на
аналоговите тахографи, дали не е провеждало редовни проверки, за да се увери, че
водачите използват правилно тахографите или е предоставяло на водачите преки или
непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.
Единственото което е посочено, че транспортното предприятие не е осигурило
правилното използване на дигиталния, монтиран в МПС с рег. №, като за периода
07.10.2022г- 17.02.2022 г. водачът Е. С. не е въвел ръчно в записващото устройство на
дигиталния тахограф символите на държавите за начало и край на работните смени.
Така направеното описание обаче обуславя извод за нарушение на разпоредбите на
Регламент 165/2014г, извършено от водача.
Констатираният пропуск обуславя извод за допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т.5 ЗАНН, което съществено препятства санкционираното дружество да
упражни в пълен обем правото си на защита, а съда да осъществи контрол за
законосъобразност на санкционния акт.
4
Действително с чл. 33, § 3 от Регламент № 165/2014 г. е предвидено, че
транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента,
извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, както
и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на
нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от
същия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. В
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол обаче липсват
фактически твърдения, че дружеството се санкционира заради нарушение, извършено
от негов водач.
Законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
превозвача за конкретно извършено от него нарушение е обусловено от предвидено със
закон или указ наказание за съответното нарушение.
С разпоредбата на чл. 104 ЗАвПр са предвидени различни състави на
административни нарушения, извършени от превозвачи, като съгласно ал.3 на
превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка,
които не са осигурили правилното функциониране на тахографа, се налага
имуществена санкция 1000 лв.
В ЗАвПр обаче не е предвидена отговорност на превозвач, който не осигури
правилното ползване на тахографа.
Лексикалното тълкуване на думите „използване“ и „функциониране“ обуславя
извод, че същите имат различно и самостоятелно значение, каквото разграничение е
направено и с Регламент 165/2014г., с който са предвидени две основни изисквания за
транспортните предприятия и водачите.
Съгласно в чл.32, §1 транспортните предприятия и водачите осигуряват
правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на
водача. С посочената за нарушена разпоредба от страна на дружеството – чл.33,§1 от
Регламент 165/2014г. за транспортните предприятия е предвидено задължение да
осигурят на техните водачи подходящо обучение и инструктаж относно правилното
функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите тахографи, а с чл.34
подробно са регламентирани правилата за използване от страна на водача на карти на
водача и тахографски листове.
Ето защо доколкото разпоредбата на чл. 104, ал. 3 ЗАвПр предвижда санкция само
за неправилно "функциониране" на тахографа, не е възможно при липса на фактически
твърдения, в какво се е изразило нарушаването на задължението за осигуряване на
правилно функциониране на посочения дигитален тахограф, на дружеството да бъде
наложено имуществена санкция за това, че не е осигурило правилно използване на този
тахограф.
В този смисъл и Решение от 14.09.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 293/2020
г., в което е посочено, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от закона предвижда санкция
само за неправилно "функциониране" на тахографа и основните принципи в
наказателното/в частност административно-наказателното/ право не позволяват
разширително тълкуване, за да бъде приложена и досежно неправилно ползване. Така и
Решение № 678 от 11.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 661/2020 г Решение №
792 от 10.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 796/2021 г. и др.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на
атакуваното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за дружеството-жалбоподател, което прави искане за
присъждане на разноски в размер на 400,00 лева, представляващо заплатено във
5
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ от 20.05.2020 г. редакция.
Съгласно чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.
Отчитайки обстоятелството, че адв. К. е изготвила жалбата и е представила
писмена защита, без да взема участие в проведеното открито съдебно заседание, както
и това, че делото не се отличава в фактическа и правна сложност на делото,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.18, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в полза на дружеството следва да бъде присъдено за адвокатско възнаграждение в
размер на 400, 00 лв.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган –
издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003888/11.11.2022 г., издадено от
директора на РД „АА“ София, с което на „П.“ с ЕИК, представлявано от управителя М.
П. на основание чл.104, ал.3 ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на
1000лв. за нарушение на чл.32, §1 във вр. чл.33, §3 от Регламент 165/2014 .
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „П.“ с ЕИК, представлявано от
управителя М. П. сума в размер 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6
7