Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260025 09.10.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 23 септември Година
2020
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА Д.
СЕКРЕТАР К.Ц.
ПРОКУРОР МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
Д.
ВНОХД № 1157 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 357 от 16.07.2020 г., постановено по НОХД
№ 952/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата М.Д., ЕГН **********
е призната за виновна в това, че на 01.10.2019 година в гр.Стара Загора
причинила на П.Г.Н., родена на *** год., лека телесна повреда – разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършили по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна
отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева.
С решението подсъдимата М.Д. е осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 272,14 лв. по бюджета на ОД на МВР -
Стара Загора.
В срока по чл. 319 от НПК против решението е
подадена въззивна жалба от подсъдимата М.Д. чрез защитника й адв. П.К. ***.
В подадената въззивна жалба и допълнителните писмени
изложения към нея се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на решението, както и за постановяването му в противоречие с
процесуалните правила.
Прави се искане решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което подсъдимата М.Д. да бъде призната за невиновна.
Алтернативно се иска решението да бъде отменено и делото върнато на Районен съд
– Стара Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В срока по чл.322 от НПК срещу жалбата н. са подадени
писмени възражения.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е жалбата да бъде оставена без уважение, като пледира за това, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника
на подсъдимата. Подсъдимата М.Д., редовно призована, н. се явява в съдебно
заседание.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка и по повдигнатите основания
във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимата М.Д. е родена на *** г.,
българка, с българско гражданство, без презиме. Ученичка е в ***, н. е осъждана и н. е освобождавана от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК.
Свидетелката П.Г.Н. е
родена на *** г., българка, с българско гражданство, ученичка в ***.
Свидетелят И.Й.И. и подсъдимата имали интимна връзка, но през лятото на
2019 г. се разделили, тъй като Д. отишла да работи на морето. След раздялата им
свидетелят И. се запознал със свидетелката П.Н.. Двамата се
харесали, започнали да излизат и отношенията им прераснали в интимни. През
есента на 2019 г. подсъдимата се завърнала в гр. Стара Загора и възобновила
връзката си със свидетеля И.. Последният
провел телефонен разговор със свидетелката П.Н. и й съобщил,
че прекратява отношенията си с нея, тъй като отново се е събрал с подсъдимата,
но въпреки заявеното от негова страна нежелание за комуникация помежду им, свидетелката
П.Н. продължила да
го търси по телефона и да му пише в социалните мрежи. Подразнена от този факт,
подсъдимата решила да се срещне със свидетелката П.Н., за да ѝ
потърси обяснение.
Подсъдимата знаела от свидетеля И. къде учи свидетелката П.Н. и как изглежда
от профилните й снимки в социалната мрежа „Инстаграм“. На 01.10.2019 г. около
16,00 ч. подсъдимата със свидетеля Д.С.С. отишли до ***. В това време учениците излизали през двора на
училището, тъй като било започнало голямото междучасие. Подсъдимата разпознала
сред тях свидетелката П.Н., изчакала я да излезе от двора на учебното заведение
и докато се движела по улицата от южната страна на училището, тръгнала към нея и
поискала да разговарят, като я хванала за ръката. От думите на подсъдимата, свидетелката
П.Н. разбрала, че
става въпрос за свидетеля И., категорично й
отказала да разговарят и я отблъснала, отдръпвайки ръката си. Подсъдимата се
ядосала и хванала свидетелката П.Н. за
косата, обиждайки я на висок тон. В опит да се защити свидетелката П.И. също хванала
подсъдимата за косата, но последната успяла да я събори на земята и възкачена
върху нея, започнала да я й нанася множество удари по главата и тялото където
свари, докато свидетелката П.Н. се
опитвала да я отблъсне. Инцидентът бил преустановен чрез на намесата на
съученици на свидетелката П.Н., а именно свидетелките Г.Н. и М.Г., които успели да
отстранят подсъдимата от пострадалата. Подсъдимата бързо се отдалечила от
местопроизшествието.
Видно от заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 19/2020 г. свидетелката П.Н. в резултат
на нанесения й побой получила контузия на главата – сътресение на мозъка,
охлузвания на лявата лакътна ямка и кръвонасядания на лявото и дясно коляно,
причинили й временно разстройство извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е.
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, възстановителният период
на които травматични увреждания при правилно протичане на оздравителния процес,
е около 2-3 седмици. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
описани в досъдебното производство.
Гореизложената фактическа
обстановка обосновано е приета за установена от първоинстанционният съд след
извършен задълбочен анализ на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл.378, ал.2 от НПК.
Въззивният съд, от извършения
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че н. е допусната
едностранчивост при обсъждане на събраните по делото доказателства, нито
превратното им тълкуване, с оглед на което обосновано е фактически приетото от
първоинстанционния съд.
При така приетата за установена
фактическа обстановка районният съд е намерил за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 01.10.2019 г. в гр. Стара Загора подсъдимата М.Д. е
причинила на П.Г.Н. лека телесна
повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Спорът по делото е дали
причинената на пострадалата Н. лека телесна
повреда е „по хулигански подбуди“ и по правилното приложение на материалния
закон – съставомерно ли е извършеното от подсъдимата деяние по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
От защитника на подсъдимата се
оспорва осъществяването на този квалифициращ елемент поради наличието на личен
мотив у подсъдимата за нанасяне на телесната повреда на пострадалата П.Н., като в
постъпилите писмени допълнения към въззивната жалба се развиват пространни
съображения за това, че личния мотив изключва хулиганските подбуди. В тях
защитникът се позовава на Решение № 245/15.03.2017 г. по н.д. № 944/2016 г. на
ВКС, II н.о., в което върховната инстанция е приела наличието
на личен мотив и недоказаност на хулиганските подбуди за нанасяне на телесната
повреда, но разглеждания казус е различен от настоящия по отношение на време,
място и начин на нанасяне на побоя. В цитираното решение подсъдимият е нанесъл телесна
повреда на пострадалата в чужд дом, в присъствието на обитателите му, а н. както
в настоящия случай - на публично място, до двора на училището, по време на
започнало голямо междучасие, в присъствието на множество ученици.
Налице е константна практика на
ВКС – Решение № 65/08.03.2010 г. по н.д. № 718/2009 г. на I н.о., Решение № 386/21.09.2011 г. по н.д. № 1864/2011
г. на I н.о., Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011
г. на I н.о., Решение № 378/04.12.2013 г. по н.д. № 1473/2013
г. на II н.о., съгласно която „хулиганските мотиви“ н. са
несъвместими с чисто личните. В последното от цитираните решения ВКС приема, че
обстоятелствата за наличието на лични подбуди при извършване на деянието –
неприязънта към пострадалата, н. изключват хулиганския мотив на деянието, щом
намерението на осъдения да й отмъсти и тормози заради миналите им отношения е
било осъществено посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Въззивният съд, като взе предвид
цитираната практика на ВКС и я отнесе към особеностите на настоящия случай
намира, че подсъдимата М.Д. с деянието си от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Действително, първоначално подсъдимата Д. е имала чисто личен мотив да се
срещне с пострадалата Николова – да потърси от нея обяснение за поведението й
спрямо приятеля й И.И., но при получения отказ за разговор, намерението й е
прераснало в такова за саморазправа с пострадалата, като без да е била
провокирана по някакъв начин, й е нанесла побой по време, място и начин, грубо
нарушаващи обществения ред и разкриващи явното й неуважение към обществото и
установените в него правила. Квалифицирания състав на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 от НК задължително изисква нанасянето на телесното увреждане да се
предхожда или съпровожда от действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Извършеното от подсъдимата Д.
посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалата Николова,
причинило й лека телесна повреда, съпроводено с нанасянето на обиди, извършено на
публично място, пред очите на множество нейни съученици, цели демонстрация на
арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените порядки,
покриващо изцяло признаците на престъплението по повдигнатото й обвинение,
извършено „ по хулигански подбуди“.
Деянието по обвинението е
извършено при пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата са били
формирани представи н. само за това, че нарушава телесния интегритет на
пострадалата, но и за това, че го извършва по хулигански подбуди – съзнавала е,
че действията по нанасяне на побой и обиди над пострадалата ги извършва в
светлата част на денонощието – по време на голямото междучасие, пред погледите
на множество ученици от търговската гимназия, т.е. подсъдимата е имала
формирани ясни представи в съзнанието си и за квалифициращото обстоятелство по
чл.131, ал.1, т.12 от НК.
С оглед на гореизложеното,
въззивният съд намира, че правилно и обосновано подсъдимата Д. е призната за
виновна в извършване на престъплението по обвинението - причиняване на лека
телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК. Законосъобразно районният съд, тъй като са налице в
кумулативна даденост всички материално-правни предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК е освободил подсъдимата Д. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като й е наложил административно наказание „глоба“ в минималния
размер от 1000 лева, съобразявайки наличието единствено на смекчаващи
отговорността й обстоятелства и нейното материално състояние.
Неоснователно е възражението на
защитника за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд в
проведеното разпоредително заседание, изразяващо се в това, че е оставил без
уважение искането им за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като
служебно е постановил делото да се гледа по реда на Глава XXVIII от НПК. От една страна, видно от съдебния протокол за
проведеното на 16.07.2020 г. разпоредително заседание по НОХД № 952/2020 г.
подсъдимата Д.нe се е явила пред
първоинстанционния съд и нe е направила
искане за предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК, по което
първоинстанционният съд да е дължал произнасяне. От друга страна, служебно
постановения от районният съд процесуален ред за разглеждане на делото – по
реда на Глава XXVIII от НПК, е по-благоприятен
за подсъдимата, поради което нe е допуснато процесуално нарушение, което да нарушава
правото й на защита, а напротив – това право е гарантирано в максимална степен.
Следва да се отбележи, че н. само
по исканията на страните, но и служебно първоинстанционният съд се произнася по
всички въпроси по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, а т.4 - предвижда произнасяне относно
това, налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Районният съд законосъобразно и в съответствие с процесуалните норми,
като е приел наличието на основания за разглеждане на делото по реда на Глава XXVIII от НПК, на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК
незабавно е насрочил делото за разглеждането му по този особен ред.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намери въззивната жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, н. се
установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и
чл.338 от НПК прие, че решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357 от 16.07.2020 г., постановено по НОХД № 952/2020
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и н.
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.