Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261667
14.12.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15676 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против Р.С.И., с която са предявени искове по чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответната страна е потребител
на ВиК услуги за обект, находящ се в *****. Твърди, че за периода от 07.04.2016г.
до 23.04.2019г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 413.15 лева и обезщетение
за забава в размер на 41.42 лева за периода от 30.06.2016 г. до 31.03.2019 г.,
които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната
страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител, с който се оспорват
претенциите. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение и реалното
потребяване на услугите. Прави възражение за погасяване на задълженията по
давност. Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 7706/2019 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния
срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да
докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ****, в
изпълнение на което е доставило на ответника услуги в процесния период на
стойност 413.15 лева, неизправността на измервателното устройство, съобщаването
за необходимостта от подмяната му и коректното начисляване на количествата.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В
и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно
чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са
собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението
за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва
да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. От
представените от ОП Жилфонд документи, се установява, че имотът е общинска
собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответницата, като в
него е живяла само тя. Ползването на обекта се установява да е продължава към
14.02.2019г., от когато е последния подписан от страната констативен протокол,
след което е подписано допълнително споразумение и няма данни да е било
прекратено. Ето защо, ответницата е имала качеството „потребител”, поради което
за нея е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода,
която услуга е ползвала в имота.
Съгласно
чл. 32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане и
подписа на потребителя
или негов представител. Чл. 5, т.
7 и
чл. 21, ал. 4 от Общите условия на
“Водоснабдяване и канализация”
ЕООД- гр. П. също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или
негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е
видно, че за процесния период са вписвани отчети по тарифата-„Т“ за един
обитател. Причината за това не се установява. Не се установява от ангажираните
доказателства да са били налице и предпоставките за служебно начисляване на
количествата вода. По делото не бе представено
известие за нередовен водомер, нито се установява за периода водомерът
да е бил неизправен, както и да са били извършвани проверки в тази насока.
Дори да е
било така, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. и ОУ при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги,
съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за
отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като
демонтира пломбата на холендера. Едва след
изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни
количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установява изпълнението на
това задължение. Не е представено известие за нередовен водомер и няма данни
такова да е било връчвано. След
като няма предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл. 20,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ОУ, като определи срок за отстраняване на
повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана
вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва
след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на
чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
В заключение следва да се посочи, че за описаните обстоятелства на ищеца
бяха допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел.
Такъв обаче не бе ангажиран в проведените открити съдебни заседания, като
впоследствие ищецът се отказа от разпита му.
Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради
което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, срещу Р.С.И., ЕГН **********,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.И. дължи на дружеството сумата от 413.15 лева- главница, представляваща
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се
в *****, за периода от 07.04.2016г. до 23.04.2019г. и сумата от 41.42 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
17.05.2019г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7706/2019г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.