Р Е
Ш Е Н
И Е № 198
28.03.2018г., гр.Хасково
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №1096 по описа на съда за 2017г.
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С. Д. Л. ***, чрез адв. В.Ч., против Решение №1012-26-232-3 от 26.09.2017г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №**********-2140-26-476 от 06.07.2017г. на
Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
В първоначалната жалба се твърди, че не бил зачетен
като категоризиран труд от втора категория времето от 22.08.1988 г. до
03.04.1995г. на длъжността „шофьор“ във фирма „ФЗС-Инженеринг“ООД, град
Димитровград. В наличните разплащателни ведомости била начислявана добавка към
основното трудово възнаграждение за категоризиран труд.
На второ място се твърди, че неправилно не бил зачетен
по реда на чл.104, ал.3 от КСО трудов стаж в АЕЦ „Козлодуй“ с продължителност
от 02г., 03м. и 01 ден /в ред. на КСО в периода от ДВ №110/199г. до ДВ бр. №
64/2000г./
На трето място
се твърди, че неправилно били зачетени по реда на чл.104, ал.2 от КСО
времето на работа в Коми-Русия на длъжността, „пещостроител“
в „Стройремонтинвест СВ“ ЕООД и „Вулкан цимент“АД.
Полаганият труд бил на работни площадки с категоризиран първа категория труд и
на осн. чл.67 от ПКТП /отм./, вредността била
определяща за всички категории лица, полагащи труд при тези вредни условия.
При правилно зачетения стаж от 06г., 07м. и 11 дни
като такъв от втора категория, то същият събран заедно със зачетения стаж от
05г., 02м. и 05 дни давал сбор от 11г., 09м. и 16 дни от втора категория, който
допълнен с безспорните 03г., 04м. и 26 дни от първа категория получавал сбор на
15 г. труд при условията на втора категория труд. От първия стаж при
превръщането му в трета категория стаж се добавяли още 01 г. и 08 м. към сбора
от стаж и възраст. При зачитане на втория стаж по реда на чл.104, ал.3 от КСО
допълнителният стаж към сбора бил 05г., 08 м. и 07 дни, т.е. 07г. и 04м. към
безспорният стаж от 93г. 04м. и 18 дни, правело повече от 100 точки. Това
определяло и правният интерес от правилно зачитане на целия осигурителен стаж.
В уточняваща молба, жалбоподателят сочи, че с
оспорваното разпореждане на пенсионния орган /ПО/ му били зачетени общо 34г.,
04м. и 01 ден стаж към трета категория труд.
Оспорващият обаче твърдят, че стажът в периода
22.08.1988 г. до 03.04.1995г. на длъжността „шофьор“ във фирма
„ФЗС-Инженеринг“ООД, град Димитровград, бил такъв от втора категория труд.
Поддържа се твърдението, че неправилно стажът за
периода 01.04.1996г. до 01.10.1997г. или 1г. и 06 м. не бил зачетен по реда на
чл.67 от ПКТП /отм./, като такъв положен при условията на първа категория труд.
Поддържа се и твърдението, че неправилно трудовият
стаж, положен в АЕЦ Козлодуй за периода от 30.10.1979г.-01.02.1982г. не би
зачетен при условията на чл.104, ал.3 от КСО, като положен в среда с
радиационно лъчение и положен преди 20.08.2000г.
Сборът от тези три претендирани
стажа бил 05г. и 09 м. и събран със сбора от 93г., 04м. и 18 дни дава общ стаж
99г., 01м. и 18 дни към 09.03.2017г., а към датата на обжалвания
административен акт – 26.09.2017г. се добавяли от стаж и възраст от 06м. и 17
дни или 01г., 01м. и 04 дни, което означавало, че още преди датата на акта Л.
придобил правото на ЛПОСВ. Налице била и продължителност на стаж от втора категория от 15 години.
Жалбоподателят, редовно призован за с.з., се явява
лично и с пълномощника си адв. Ч.. Последният поддържа
оспорването на доверителя си в заявените три части относно стажа, положен в
„ФЗС Инженеринг“ООД, в АЕЦ „Козлодуй“ и в „Стройремонтинвест“ЕООД.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, редовно
призован, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата изцяло. В хода
по същество и в писмена защита излага съотв. правни
съображения.
Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. №2113-26-991/26.10.2015г. на ТП на
НОИ Хасково С. Д. Л. с ЕГН ********** поискал отпускане на ЛПОСВ. Към
заявлението били приложени документи за установяване на трудов и осигурителен
стаж, съгласно приложение. Бил съставен и опис на осигурителния стаж на
заявител Л. от служител при ТП на НОИ Хасково към дата 18.02.2016г., като
съгласно него на жалбоподателя бил признат за стаж, положен в България и стажът
в АЕЦ „Козлодуй“ на длъжността „манипулант-радиационна безопасност и дозиметрия“ за периода от 30.10.1979г.-01.02.1982г., като
такъв от първа категория по т.1а от ПКТП /отм./; стажът в „ФЗС-Инженеринг“ООД, Димитровград на
длъжността „шофьор“ за периода от 22.08.1988г.-03.04.1995г., като такъв от
трета категория; стажът в „Стройремонт инвест-СВ“ЕООД, гр.Димитровград, на длъжността „общ
работник“ за периода от 04.04.1996г.-01.10.1997г., като
такъв от трета категория.
От Н-к отд.“Пенсии“ при ТП
НОИ Хасково до сектор „ОА“ било изискано удостоверяване на обстоятелства от
значение за определяне на категорията на труда, положен от Л. на длъжността
„шофьор“ за периода от 22.08.1988г.-03.04.1995г. Във връзка с това писмо било
издадено друго с изх. № 1042-26-94-1 от 12.02.2016г.
Съгласно уд-ние №
У-547/30.09.2015г., издадено от АЕЦ – Козлодуй, С.Л. имал положен стаж в
предприятието за периода 30.10.1979г.-01.02.1982г. на длъжността „манипулант –
радиационна безопасност и дозиметрия“, като в
документа е отбелязано, че лицето е работило в зоната със струг режим н Цех
„Радиационна безопасност и дозиметрия“, който се
зачита за стаж от първа категория труд на осн. §2,
т.1а от ПКТП /отм./.
С уд-ние №4/24.07.2012г.,
издадено от Стройремонт инвест-СВ“ЕООД,
гр.Димитровград, С.Л. удостоверил положен стаж на длъжността „обща работник“ за
периодите от 04.04.1996г. – 01.10.1997г. и от
02.01.2002г.-21.09.2004г. при законоустановено работно
време от 8 часа. От същия осигурител било издадено и Уд.
Обр. УП-2, съгласно което, Л. полагал стаж в
посочените периоди на длъжност „общ работник“. От „Стройремонт
инвест-СВ“ЕООД изпратили до ТП НОИ Хасково писмо, с
което удостоверили пред същото учреждение, че
анулирали уд-ние №4/24.07.2012г., поради некоректно
посочени длъжности, както и че било издадено ново уд-ние
обр. УП-3 №11/18.05.2016г., което отговаряло на
вписаните в разплащателните ведомости длъжности.
С Разпореждане № **********/2140-26-140 от
22.02.2016г. на Ръководител на ПО при ТП НОИ Хасково на С.Л. било отказано
отпускане на ЛПОСВ, вкл. и на осн. §4, ал.1 от ПЗР на
КСО. Против това разпореждане Л. подал жалба на 19.04.2016г., като било разпоредено извършване на проверка във връзка със стажа,
положен в „Стройремонтинвест-СВ“, ЕООД Димитровград.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол /КП/ от
12.05.2016г. С Р-ние №1012-26-104-6 от 19.05.2016г. Директорът на ТП на НОИ
Хасково отменил жаленото разпореждане на ПО и върнал преписката за ново
разглеждане, като подробно мотивирал доводи относно оспорваните периоди на
стаж.
След връщане на преписката Ръководителя на ПО издала
Разпореждане № **********/2140-26-521 от 15.06.2016г., с което отново отказал
отпускане на ЛПОСВ на С.Л. по негово заявление от 26.10.2015г.
На 10.03.2017г. С.Л. подал ново заявление с вх. №
2113-26-283 до Директора на ТП на НОИ Хасково за отпускане на ЛПОСВ на осн. §4 от ПЗР на КСО. Бил изготвен от служител на ТП на
НОИ Хасково опис на осигурителен стаж към дата 29.06.2017г., съгласно който стажът
в АЕЦ „Козлодуй“ на длъжността „манипулант-радиационна безопасност и дозиметрия“ за периода от 30.10.1979г.-01.02.1982г. бил
признат за такъв от първа категория по т.1а от ПКТП /отм./; стажът в
„ФЗС-Инженеринг“ООД, Димитровград на длъжността „шофьор“ за периода от
22.08.1988г.-03.04.1995г., като такъв от трета категория; стажът в „Стройремонт инвест-СВ“ЕООД,
гр.Димитровград, на длъжността „общ работник“ за периода от 04.04.1996г.-30.04.1996г. и за периода
01.11.1996г.-01.12.1996г. за такъв от трета категория, а за длъжността „пом. пещостроител/общ работник/“
за периода 01.05.1996г.-31.10.1996г. и 01.12.1996г.-01.10.1997г. за такъв от
втора категория на осн. т.25 от ПКТП /отм./.
С разпореждане №**********/2140-26-476 от 06.07.2017г.
Ръководителя на ПО отказал отпускане на ЛПОСВ. С нова жалба от 31.08.2017г. Л.
оспорил посоченото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ Хасково в частта
относно стажа, положен в осигурителите
„ФЗС-Инженеринг“ООД, Димитровград, АЕЦ „Козлодуй“, Стройремонт
инвест-СВ“ЕООД, „Пещостроител“
и „Вулкан-цимент“ АД като такъв по т.67 от ПКТП /отм./. С процесното
решение Директорът на ТП на НОИ отхвърлил изцяло подадената от С.Л. жалба.
Решението било съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 28.09.2017г.
Жалбата против него била подадена чрез административния орган на 09.10.2017г.
По искане на страната съдът допусна и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение страните не възразиха и се прие
от съда. Съдът допусна и гласни доказателствени
средства.
Свидетелката Т. Г.сочи, че познавала жалбоподателя, с когото били колеги. Тя
работела в „Строително монтажно предприятие“ /СМП/ от 1983 г., което по-късно се
преобразувало във „ФЗС Инженеринг“ООД. Предприятието било на територията на
„Вулкан“, след това се преместили във „ФЗС Инженеринг“, като двете предприятия
се обединили и минали под едно наименование. В предприятието свидетелката работела
като управител на склад, а жалбоподателят работел като шофьор, управлявал самосвал
„Роман“. В предприятието били две такива коли, едната я карал Л.. Свидетелката
не си спомняла регистрационния номер на камиона. Като се прехвърлили във „ФЗС
Инженеринг“, всички основни средства минали там и всичко се обединили в едно. С.
Д. започнал работа някъде 1987 г., 1988 г., 1989 г., свидетелката не можела да
кажа точно коя година, но била сигурна, че в „СМП“ /Строително-монтажно
предприятие/ Л. карал самосвал „Роман“, защото имали две „Шкоди“
и два „Романа“, и тя знаела кои били шофьорите.
Към 1988 г. Л. работел в „СМП“ – то и тогава карал „Роман“, а когато отишли
във „ФЗС Инженеринг“, той там управлявал самосвал „Камаз“.
Във „ФЗС Инженеринг“ Л. винаги бил
шофьор на самосвал. Тези камиони били големи. Свидетелката водела основните
средства и знаела, че самосвалите „Роман“ и „Камаз“ били
поне 15-16 тона товароносимост. Не можела да каже с
точност колко тона били, но не били по-малко от 15-16 тона товароносимост.
Тя водела основните средства във „ФЗС Инженеринг“. Всяка кола се записвала и на
картона на шофьора, и била абсолютно сигурна, че „Роман“-а не можело да бъде
по-малко от 15-16 тона.
Свидетелят Цветан Миков сочи, че бил колега със С.Л., тъй като и той бил шофьор и също
работил в „СМП“. Когато свидетелят започнал работа там, заварил жалбоподателя
да работи като шофьор. СМП съществувало
няколко години, а след това се преобразувало във „ФЗС Инженеринг“ООД. Жалбоподателят
бил шофьор на самосвал „Роман“. Докато били заедно с него, Л. само такъв
самосвал управлявал. Този самосвал, като тавороносимост
бил над 16 тона. По принцип най-малкият самосвал в предприятието тогава бил
„ЗИЛ“ - 5 т., а този, който управлявал жалбоподателя бил голям. Според
свидетеля, Л. винаги управлявал такъв самосвал. Не можел да каже номера на
колата, защото не си спомнял.
При
така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното :
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт по чл.149, ал.1 от АПК, вр.
с чл.119 от КСО., от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП
на НОИ - Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е.
актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност.
Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния
административен акт, същият е подписан от издателя си, а в жалбата не се
повдигат възражения относно валидността на оспорения акт, нито се навеждат
конкретни доводи за нарушаване на административно-производствени правила при
неговото постановяване.
Проявеният пред съда спор касае три периода на
осигурителен стаж от заявените от С.Л. пред пенсионния орган в неговото
заявление от 10.03.2017г. за отпускане на ЛПОСВ, вкл. и като подадено на осн. §4 от ПЗР на КСО, като същественото е, че и трите
периода на осигурителен стаж са признати от пенсионния орган. Следва да се
посочи обаче, че заявление за отпускане на ЛПОСВ на осн.
§4 от ПЗР на КСО не би се явявало допустимо, с оглед крайния срок, до който
може да се подаде заявление на това основание - 31.12.2015г., а процесното тук заявление е подадено на 10.03.2017г., т.е.
след този момент. В действителност заявлението следва да се приема за подадено
на осн. чл.68 и сл. от КСО.
Първият процесен период
касае стажа на жалбоподателя в АЕЦ-Козлодуй, положен в периода 30.10.1979г. –
01.02.1982г. на длъжността „манипулант – радиационна безопасност и дозиметрия“. Видно от данните по пенсионната преписка, този
стаж е признат за такъв от първа категория, като положен преди 2000г. на осн. т.1а от ПКТП /отм./ и по това спор не се повдига от
обжалващата страна. Повдиганият от тази страна спор, чрез нейния пълномощник, е
с оглед становището на последния, че неправилно ответният орган превръща този стаж
по реда на чл.104, ал.2 от КСО вместо по реда на чл.104, ал.3 от КСО.
Бланкетното възражение в тази насока обаче е
напълно неотносимо към конкретния казус с оглед
безспорния факт, че стажът е положен не в подземни рудници, в подземни
геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно
строителство, а в АЕЦ-Козлодуй, който не съставлява нито подземен рудник,
нито подземен геологопроучвателен и хидротехнически обект, нито стажът е полаган
в тунелното и подземно минно строителство. Въпросната разпоредба е изключение
на правилото в чл.104, ал.2 от КСО и поради това следва да се тълкува и прилага
според истинското й значение и стеснително. Предвид това, че същата не предвижда
приложимост по отношение на стаж, положен в радиационна среда и в обект извън
посочените, то несъмнено превръщане на стажа по този ред е недопустимо. ПО
правилно превръща въпросния стаж от първа категория по реда на чл.104, ал.2 от КСО. Ето защо и при установеното правилно приложение на закона, жалбата в тази
й част се явява неоснователна.
По втория процесен
период - стажът положен в „Стройремонт инвест-СВ“ЕООД, гр.Димитровград възраженията на
жалбоподателя, изразени чрез неговия пълномощник се изразяват в твърдението, че неправилно
стажът, положен в този осигурител в периода 01.04.1996г-01.10.1997г., т.е. 01г.
и 06м. неправилно не е зачетен по реда на т.67 от ПКТ /отм./, като такъв от
първа категория.
Съобразявайки целокупният доказателствен материал по преписката, съдът намира
следното:
На първо място и безспорно следва да е
ясно на жалбоподателя, че при първото разглеждане на заявлението му за
отпускане на ЛПОСВ по заявлението от 2015г., и след обжалване на разпореждането
на ръководителя на ПО от 22.02.2016г., преписката е върната за ново произнасяне
от Директора на ТП на НОИ и то именно в частта на този стаж, като са съобразени
ново представените писмени доказателства за същия, вкл. и новото уд-ние обр. УП-3 от 18.05.2016г.,
предвид на което с процесното разпореждане части от
стажа на жалбоподателя, положен в заявения период в този осигурител е признат
за такъв, положен при условията на втора категория труд на осн.
т.25 от ПКТП /отм./, т.е. период от 01г. и 04 м. от общо заявения стаж от 01г.
и 06 м. е призната за такъв от втора категория, като така признатият стаж от
тази категория се увеличава на 05г. 02м. и 05 дни. Стажът е зачетен от тази категория на осн. т.25 от ПКТП /отм./. Според оспорващата страна обаче,
същият следва да се признае за такъв от първа категория на осн.
т.67 от същия ПКТП, като ремонтна дейност в циментов завод, където труда на
работещите в съотв. площадки се определя като такъв
от първа категория труд.
Въпросният законов текст на т.67 гласи „трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда“. Съгласно т.25 от ПКТП /отм./ такъв от втора категория е стажът на: „работници и инженерно-технически работници до началник на обособено производство (цех) включително в спомагателните цехове и ремонтни работилници, поддържащ персонал и др., заети в основните цехове на циментовото производство. Ръководни кадри и специалисти от циментовото производство в отделите: "Технологичен", "Механичен", "Енергиен", "Обезпрашаване" и "Контролно-измервателни прибори и апаратура". Работници и инженерно-технически работници от спомагателните звена: компресорно отделение, контролно-измервателни прибори и апаратура, ремонтно-строителна група, автотранспорт - товарни коли, водопровод и канализация, газоразпределителна станция, парокотелно, ел. подстанция и база за високоволтови двигатели, както и работниците и инженерно-техническите работници до ръководител на група обекти включително от предприятията за ремонт на оборудването в циментовите заводи.
Безспорно доказано е пред ПО, че 01г. и 04 м. от претендирания стаж Л. полага на длъжността „пещостроител“ и „пом.пещостроител“, а 01 м. и 27 дни от претендирания стаж, същият удостоверява да е полаган на длъжността „общ работник“. При така удостовереното чрез писмените доказателства, вкл. трудова книжка и уд.ние обр. УП-3, правилно ответникът, отчитайки и установените пред него особености в длъжностните характеристики за двете длъжности, признава за стаж от втора категория единствено периода, положен на длъжността „пещостроител“ и „пом.пещостроител“, като попадащ в приложното поле именно на т.25 от ПКТП /отм./. Пред съда това фактическо положение не се опровергава, вкл. и чрез назначената съдебно-икономическа експертиза.
Самият жалбоподател не конкретизира по коя точка от т.1-т.6л. вкл. от отм. ПКТП претендира да се категоризира този му стаж при приложение на т.67 от с.з., за да се признае за такъв от първа категория, като единствено сочи, че той е такъв, защото е положен в площадка на циментов завод. Няма обаче и един довод, че длъжността „пещостроител“ и „пом. пещостроител“ е полагана при условия на вредност идентични с тези на посочените в т.1-т.6л. вкл. от отм. ПКТП, нито се и доказва по делото това да е така, които би обосновавало приложение на т.67, ал. от ПКТП /отм./.
Пред съда не се оборва приетото от пенсионния орган, че длъжността по характеристиката си не е изпълнявана пряко в циментопроизводството. Видно от удостоверената основна дейност на предприятието, където е полаган труда на въпросната длъжност, същата най-общо може да се определя, като ремонтно-монтажна и строителна дейност. Въпреки това, по преписката и пред съда липсва доказване на специфичните законови условия за приложението на която й да е от хипотезите на т.4 – т.5а от отменения норматив, за да може на основание претендирания текст на т.67 от ПКТП /отм./ трудът да се зачете за такъв от първа категория.
Дори и коментираната в писмената защита на ответника т.4а, б.“д“ от отменения правилник не е относима и особено в нейната последна част относно „работници от циментовото производство: на клинкеров транспорт, опаковачи и товарачи на цимент, апаратчици на силози и машинисти на дозиращи съоръжения при циментови мелници“, тъй като видно от данните по преписката и делото, Л. не е работник непосредствено в циментопроизводството, нито заема в процесния период някоя от посочените в тази точка длъжности. Не се доказва и заеманата длъжност „пещостроител“ и „пом.пещостроител“ по своята същност да е сходна с тези, посочени на т.4а, б.“е“, б.“з“-последната хипотеза или б.“к“ или да е изпълнявана в условия, които са сходни с тези, при които са изпълнявани посочените в тези точки на норматива длъжности.
В заключение съдът приема извод, че при определяне категорията на труда, положен на тези длъжности в този период, правилно е определена на осн. т.25 от ПКТП /отм./, при съобразяване на данните от преписката, които не се опровергават и пред съда.Правилно не е приложена и т.67, ал.1 от с.н., доколкото не са налице предпоставки за това.
Дори обаче и да се възприеме тезата на оспорващата страна, че претендираните 01г. и 04м. стаж на тези длъжности са такива от първа категория, то това към датата на заявлението, не може да промени крайния извод на пенсионния орган, че С.Л. не доказва да има придобито право на ЛПОСВ, защото не са налице изискуемите се законови предпоставки за това. Дори и с тези 01г. и 04м. стаж от първа категория, неговият общ сбор от тази категория не става 10 години. Превърнат този стаж в стаж от трета категория, той отново няма да е достатъчен за изпълване на условията, защото 01г. и 04 м. стаж от първа категория е равен на 02г. и 08 м. стаж от трета категория, а Л. доказва да има придобит стаж към датата на заявлението 34г. 04м. и 01ден, при законово необходими от 38г. и 04 м. и отново сборът от стаж и възраст няма да е равен на 100.
На последно място на преценка на съда стои жалбата относно стажа, положен на длъжността „шофьор“ в „ФЗС-Инженеринг“ООД за времето от 22.08.1988г. до 03.04.1995г. Спорният момент тук е дали Л. е бил шофьор на товарен автомобил с товароносимост над 12 тона. От страна на органа са проведени процесуални действия по установяване на спорното и релевантно за крайния извод обстоятелство, като въз основа на събраните такива, той приема, че това не се установява. Следва да се приеме извод, че ПО е преценявал и данните от трудовата книжка на заявителя, която му е представена.
Чрез назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение страните не възразяват, а съдът възприема изцяло като обективно и безпристрастно изготвено, също не се установява фактът, че Л. е шофьор на товарен автомобил с товароносимост над 12 тона. Още през 2013г. въвежда изрично ограничение, подновено и доразработено през 2017г., което ограничава съдът да се позовава на данни, изнесени чрез свидетелски показания относно претендирана категория труд, вкл. и когато не се представят писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.
Както вече се сочи по-горе, ответният орган претендира, че от извършената от него дейност по установяване на релевантните факти относно този стаж в конкретния осигурител, не се установява съхранена никаква документация, която да удостоверява вида, марката, модела и други технически характеристики на управлявания от Л. автомобил. Съдът обаче установява, че е наличен запис в трудова книжка №185 /стр.24-25/, представена пред съда в оригинал, вкл. и представена и вероятно отчитана и от самия ПО, който последният не коментира.
Видно е, че документът е воден редовно, вкл. и с оглед обстоятелството, че стажът в този осигурител е приключен по изискуемия се законов начин и ред, съотв. удостоверява по несъмнен начин обстоятелствата, които визира. Този запис касае полагане на труда на посочената длъжност за част от претендирания период, а именно 01.11.1992г. – 03.04.1995г., където в трудовата книжка се съдържа в графа „длъжност /разряд/ на работника или служителя“ следния запис „шофьор на Роман“, който текст се различава от предходно посочения в същата графа общ текст „шофьор“ за другата част от претендирания период на стаж. Този запис обаче напълно кореспондира с данни от показанията на свидетелите, че Л. управлява именно самосвал с марка “Роман“, макар и да не кореспондира напълно с показанията, че това е така през целия му стаж в този осигурител.
Този запис не е отчетен обаче в аналитичната дейност на ПО и това е направено в противоречие със закона /чл.35 и чл.36 от АПК/, който задължава органа да установи всички релевантни за спора факти. Въпреки този запис, ПО безкритично възприема извод, че няма данни, които да удостоверяват какъв вид и марка автомобил е шофиран от Л. през този период. При добро и обективно водене на процеса, този запис е следвало да бъде надлежно проверен като предпоставка относно установяване на релевантния факт каква е товароносимостта на тази марка автомобил, като данните от свидетелските показания сочат, че това е самосвал с над 12 тона /а именно 16 тона товароносимост/, което вече обосновава извод, че за този отрязък от претендирания стаж /02г., 04м. и 02дни/ се представят и налице надлежни писмени доказателства, които са индиция, че същият най-вероятно следва да се квалифицира като такъв от втора категория труд на осн. т.53а от ПКТП /отм./, тъй като се касае за управление на тежкотоварен автомобил /самосвал/ с товароносимост над определения минимален праг в норматива. Въпрос на процесуална добросъвестност на ПО е да проведе допълнително изясняване на този въпрос, чрез удостоверяването му чрез други доказателствени средства, именно с оглед не нарушаване на императива на чл.35 и чл.36 от АПК и правилно и всестранно изясняване на релевантните обсотятелства.
В конкретния случай обаче това нарушение не следва да се преценява за съществено такова, защото не води до промяна на крайния извод на ПО, че към датата на заявлението си С.Л. не установява всички кумулативни предпоставки, за да придобие правото на пенсия. Това е така, защото дори и с тези 02г., 04м. и 02 дни стаж от втора категория, неговият общ стаж от втора категория не става 15 и над 15 години, за да се пенсионира на това основание. Не са налице и предпоставките за пенсиониране на осн. чл.68, ал.1-2 от КСО, защото общият сбор от стаж и възраст отново няма да достигне 100 точки.
Ето защо, въпреки установения пропуск при администриране на конкретното заявление за пенсия, крайният извод на ответника, че на С.Л. към датата на заявлението не се следва отпускане на ЛПОСВ е правилен и поради това оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Процесуалния представител на ответника претендира присъждане в полза на доверителя й разноски на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, което при този изход на делото се явява основателно, вкл. и като своевременно заявено. Същото съдът определя на осн. чл.78, ал.3, вр. с 37 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. Д. Л. ***, против Решение №1012-26-232-3 от 26.09.2017г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С. Д. Л. ***, егн-********** да заплати на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: