Присъда по дело №73/2023 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 15/09.02.2023 година по НОХД № 73/2023 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Н Н /N N, роден на 01.01.1997 г. в гр. Майдануардак, Афганистан,
гражданин на Афганистан, без документи за самоличност е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.01.2023г., в района на
гранична пирамида № 264, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление
по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът,
приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че
разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната
истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на
назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход
и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Н Н /N N обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Васко Маринов от АК – Ямбол в хода
на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира при
определяне на наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид чистото съдебно
минало на подзащитния му и направените от последния самопризнания в хода на
досъдебното производство и наложи на подзащитния му наказание в размер на
минималното - три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лв.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Н Н /N N, роден на 01.01.1997 г. в гр. Майдануардак,
Афганистан, гражданин на Афганистан, с основно образование, с адрес в гр. Майдануардак,
Афганистан.
Подсъдимият Н Н /N N напуснал държавата си по произход Ислямска република
Афганистан в края на 2022 година и влязъл на територията на република Турция с
намерение да достигне до република Франция, не по установения от закона начин,
преминавайки през границите на съответните държави без съответното изискуемо се по
закон разрешение. В изпълнение на намерението си подсъдимия с помощта на баща си се
свързал с неустановено по делото лице което организирало придвижването му по част от
маршрута - от република Турция до република Сърбия през република България, срещу
парично възнаграждение. На 22.01.2023 година след обяд в изпълнение на договореното с
1

неустановеното по делото лице, подсъдимият заедно с други 13 лица, имащи намерение да
влязат на територията на република България, бил отведен от две неустановени по делото
лица от гр.Истанбул до възпрепятстващото съоръжение на границата на република България
с република Турция. На 22.01.2023 година, около 18.00 часа подсъдимият преминал през
отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в района на 264
гранична пирамида, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, обл.Ямбол,
без съответното изискуемо се по закон разрешение като по този начин влязъл през
границата на република България от република Турция без разрешение от надлежните
органи на властта. Други две лица от групата, в която бил подсъдимия, негови сънародници,
също преминали през отвора във възпрепятстващото съоръжение. След като влязъл в
република България подсъдимия, заедно с двамата си сънародници продължил към
вътрешността на страната. Малко след това свидетелят Х Г Т, полицейски служители при
ГПУ-Елхово при изпълнени на служебните си задължения, като част от граничен
полицейски наряд, при обход на държавната граница в района на гранична пирамида №264,
в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, констатирали повредата във
възпрепятстващото съоръжение - отвор в същото и наличие на следи, водещи към
вътрешността на Република България. След предприетите от свидетеля Татаров и колегите
му незабавни действия по издирване, подсъдимия Н Н /N N и двамата му сънародници били
установени и задържани на около 500 метра от мястото на влизането им през държавната
граница. За задържането на подсъдимия св.Татаров изготвил заповед за задържане от
22.01.2023 година. При влизането си в страната ни подсъдимия Н Н /N N не е притежавал
никакъв изискуем се от закона документ даващ му право на влизане в република България.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият Н Н /N N не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Х Г Т, дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината,
поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност
съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от
лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние,
както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Н Н /N N е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 22.01.2023г., в района на гранична
пирамида № 264, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Н Н /N N е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
2

органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, свидетелстват за намерението му да се укрива от органите на властта в
Република България, което изключва намерението да търси убежище, респ. закрила.
Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към момента на извършване на
деянието последващото търсене на закрила от подсъдимия е без значение за прилагане на
нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Н Н /N N за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като
многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и
3

при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават
за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	15
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20232310200073
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 февруари 2023 г.

Присъда по дело №73/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите