Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Б. Д. Б., [ЕГН] от гр. Плевен, [улица]срещу решение № 608/05.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 2183/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че при съставяне на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на обективното и точно отразяване на обстоятелствата, при които е установено нарушението. Посочва, че в НП и в свидетелските показания отразени в Протокол от проведено съдебно заседание на 29.11.2023г. са налице противоречия и невярно отразяване на обстоятелства около извършената проверка и констатираното преди проверката административно нарушение. Твърди, че не е спазена процедурата за издаване на АУАН съгласно разпоредбите на чл.40, ал.2 ЗАНН, както и че липсва произнасяне на съда относно квалификацията на нарушението. Навежда доводи, че санкционната разпоредба е неотносима към описаното административно нарушение, както и че няма произнасяне по възраженията му за начина на измерване на шума и определянето му като висок и надвишаващ допустимите нива на шум в жилищни зони, регламентирани в Наредба №6/2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. Релевира доводи, че неправилно е определено наказанието от административно наказващия орган, тъй като не са взети предвид тежестта на нарушението и степента на обществена опасност. Сочи, че липсват доказателства за висока обществена опасност от деянието и настъпил вредоносен резултат и поради това наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. е прекомерно високо и необосновано. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде отменено НП.

В съдебно заседание касаторът – Б. Д. Б. се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли аргументите, изложени в същата да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. Представя нотариален акт за собственост на втори жилищен етаж от жилищната сграда и навежда доводи, че нарушението е извършено на втори жилищен етаж от къщата, който е собственост на брат му, като посочва, че в тази насока са и твърденията на самите полицаи. Моли да бъде отменено НП, тъй като не се счита за виновен.

В съдебно заседание ответникът по касация – ВРИД кмет на община Плевен, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. П. с пълномощно по делото, която изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.

Счита, решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно, прецизно, обосновано и мотивирано, както и че са обсъдени всички възражения, изложени в жалбата. Сочи, че не са допуснати никакви нарушения в административно наказателното производство, нито при извършване на самата проверка, нито в последствие при съставяне на АУАН.

Посочва, че в конкретния случай действително е нарушен текста по т. 1, чл. 3, като не е необходимо шумът да е от производствена дейност, а всяко вдигане на шум, независимо от какъв вид е, представлява нарушение, включително и слушането на силна музика, която по някакъв начин смущава покоя на живущите. Навежда доводи, че никъде не е фиксирано, че нарушението е извършено на втория етаж, а само е споменато, че там са се появили някакви лица, които полицаите са помолили да накарат някои от живущите собственици да излезе. Посочва, че няма абсолютно никакви нарушения, извършени от полицейските органи и не са накърнени правата на нарушителя по никакъв начин, тъй като деянието е установено правилно, в момента на извършване, констатирано е лице, което е извършител, отказал да се легитимира в момента на извършване на проверката, в последствие се е укривал, канен е да се яви за съставяне на акт и същият не се е явил и поради тази причина акта е съставен по този начин. Прави искане за присъждане на разноски в размер на 100 лева за касационната инстанция.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – гр. Плевен следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и кореспондиращо със събраните гласни и писмени доказателства. Счита, че правилно и административно-наказващият орган, и съдът е приел, че по отношение на касационния жалбоподател е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен, касаещ нощната тишина.

Посочва като неотносимо визираното от касационния жалбоподател основание, а именно неустановяване по надлежния ред на допустимите нива на шум и съответно сочената от него Наредба № 6/2006 г. Сочи, че органите на МВР, в рамките на законовите си правомощия са се опитали да установят самоличността на лицето, като същият е отказал да предостави каквито и да било документи за самоличност, както и че е установено, че на визираната дата неговата дъщеря е имала рожден ден, което кореспондира с показанията на свидетелите, дадени в хода на производството пред първоинстанционния съд.

Навежда доводи, че правилно и законосъобразно административно- наказващият орган е приел извършено от касационния жалбоподател административно нарушение, както и че правилно и в съответствие със закона е определена и административната санкция глоба в размер на 300 лева, като същата е адекватна, тъй като същият не е изпълнил и вменените му от закона задължения, а именно да предостави данни за самоличността си на полицейските служители, които са задължени да извършват полицейски проверки по приети на тел. 112 или на телефоните на ОД на МВР сигнали.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил наказателно постановление № 65 от 29.09.2023 година на ВpИД кмет на община Плевен, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имота за общо ползване на територията на община Плевен на Б. Д. Б. от град Плевен, [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен и е осъден Б. Д. Б. да заплати на Община Плевен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Наказателното постановление е издадено затова, че на 24.08.2023г., около 23:45ч. в гр. Плевен, [улица] нарушена нощната тишина и спокойствието на околно живущите с аудиовизуална техника и говорене на висок тон, с което е нарушен чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че нарушението е безспорно установено и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Пред РС- Плевен са събрани категорични и безспорни доказателства за това, че Б. Д. Б. е нарушил разпоредбата на чл.3 т. 1 Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен, съгласно която жителите на град Плевен са длъжни да спазват нощната тишина, като безспорно е, че касаторът е нарушил това си задължение и което РС- Плевен е приел за безспорно установено въз основа преценката на всички, събрани по делото доказателства – гласни и писмени, като именно за това нарушение Б. е санкциониран с обжалваното от него НП.

Съгласно чл.3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен, на територията на Община Плевен се забранява:

1. Вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради, в часовете:

- в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа.

- в почивни и празнични дни 13:30 до 16:30 часа и от 23:00 до 08:00 часа когато следващият го ден също е празничен или почивен.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си Б. Д. Б. на 24.08.2023г., около 23:45ч. в гр. Плевен, [улица] осъществил всички признаци от състава на нарушението по чл.3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.

В касационната жалба са преповторени оплакванията, изложени вече пред РС- Плевен, като всички възражения са обсъдени от първоинстанционния съд и РС се е произнесъл по тях.

По отношение на възражението, за начина на измерване на шума и определянето му като висок, съдът намира, че в случая е неприложима и неотносима Наредба № 6/2006 г., поради което възражението е неоснователно.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че не е следвало да бъде наказан той, тъй като не той живее на ет. 2 на сградата, а на ет. 2 живее И. Д. Б., брат на касатора, като пред касационната инстанция е представен нотариален акт, доказващ този факт – нотариален акт за покупко продажба от 09.03.2005г №176, том II, рег. №2685, дело №191/2005г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК, но възражението е неоснователно, защото нито в АУАН, нито в НП е посочено, че шумът идва от втория етаж на сградата.

В случая пред РС- Плевен е установено от писмените и гласните доказателства, че повод за празненството на 24.08.2023г. е бил рожденият ден на дъщерята на касатора, като този факт беше потвърден и пред настоящата инстанция, лично от касатора, който в съдебното заседание по делото, проведено на 23.02.2024г. заяви, че дъщеря му е родена на 24.08.2005г.

Правилна е и преценката на РС- Плевен за неприложимост в конкретния случай на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, които да обосновават по- ниска степен на обществена опасност, като са налице доказателства потвърждаващи високата степен на обществена опасност, включително самото поведение на Б. по време на проверката.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правна помощ следва да бъдат присъдени претендираните пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 608/05.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 2183/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Б. Д. Б. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица]да заплати на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, представлявана от Кмета В. Х., сума в размер на 100 (сто) лева, разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.