Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260152/17.11. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и осми октомври Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01536 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2255323 на ОД на МВР Перник, с който на К.Б.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „АРТ М4” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата бланкетни доводи, К.Г. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява от упълномощен по надлежния ред процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 25.08.2018 г. в 17:33 часа на път І-6, км 85+500, след спирка Метал преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Шкода Фабия 1.9 ТДИ” с рег. № ********със скорост от 103 км/ч при разрешена такава от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 16:30 часа до 18:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Ал.А.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 05.09.2018 г. с № 1158р-6095.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на „АРТ М4” ЕООД, ЕИК ******, чийто законен представител е
именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената
скорост била редуцирана на 100 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 20 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си по чл.189, ал.6 от ЗДвП да предостави в ОД на
МВР Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ
с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Шкода Фабия 1.9 ТДИ” с рег. № ********е собственост на „АРТ М4” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0026275 установяваща, че на 25.08.2018 г. в 17:33 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокола за последващата й проверка.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-275 от 12.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 85+500 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение към гр. София, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, като същият е позициониран 1 110 метра преди конкретния км 85+500.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Шкода Фабия 1.9 ТДИ” с рег. № ********е собственост на „АРТ М4” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя К.Б.Г., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – км 85+500 на път І-6, след спирка Метал, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0026275 на което е заснет процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав констатира, обаче, че при издаването на
обжалвания фиш са били допуснати съществени процесуални нарушения свързани с
описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя
страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно
правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно
ли е посочена приложимата санкционна норма, като съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на което е бил извършван контрола - гр. Перник, се установява посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била от гр. Радомир към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане-приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 80 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му в рамките на населеното място гр. Перник по несъмнен начин се доказват и от писмо изх. № 11-00-275 от 12.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник. В ЕФ обаче при фактическото описание на мястото на което е било установено нарушението са отразени различни обстоятелства, тъй като е описано, че същото е извършено в рамките на община Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място. Още повече, че при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Именно и заради това съдът изложи по-горе съображенията си, че категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение и за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място.
На второ място не е приложена съответната релевантна санкционна норма за нарушението, което е извършено от жалбоподателя, тъй като с процесния фиш той е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2255323 на ОД на МВР Перник, с който на К.Б.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „АРТ М4” ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ