Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 14.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 13.06.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 609 по описа за 2016
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 242
вр. чл.128 от КТ, чл.221 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, с цена – 4509.81 лева, от които 4209,70лв.главница и лихви в размер на 300.11
лева.
В
исковата си молба и допълнителната искова молба, депозирана на г. в
деловодството на съда, ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че работила при
ответника от г. по силата на сключен трудов договор №год., на длъжност «
охранител», с място на престиране на трудовите си задължения на обект: « О.».
Съгласно трудовия договор основното й месечно трудово възнаграждение било в
размер на 310лв., като изплащането му следвало да се извършва ежемесечно, в
срок от 25-то до 30-то число на следващия месец. Посочва, че със Заповед № год.
и на основание чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ- поради забавяне изплащането на
договореното възнаграждение, трудовото правоотношение било прекратено. Въпреки
депозирано от ищцата заявление по чл. 128а от КТ, от страна на работодателя не
й били предоставени исканите документи, което наложило депозиране от страна на В.
на жалба до Изпълнителна агенция Главна дирекция „Инспекция по труда", гр.
С., след което от страна на „В.- Н." ЕООД й била предоставена служебна
бележка с изх. №год. Твърди, че и до настоящия момент не й било заплатено
дължимото й се възнаграждение за положен труд през следните месеци:м. год. -
268.12 лева; м. год. - 268.12лева; м. год. - 268.12 лева; м. год. - 268.12
лева; м. год. - 268.12 лева; м. год. - 83.90 лева;м. год. - 283.90 лева; м.
год. - 283.90 лева; м. год. - 283.90 лева; м. год. - 283.90 лева; м. год. -
301.46 лева и м. год. - 215.53 лева, или общо 3093.70 лева. Предвид неплащане
на сумите в уговорения съгласно трудовия договор срок, ищцата счита, че
ответника е изпаднал в забава и й дължи и мораторни лихви в общ размер на 300,11лв. Твърди, че
работодателят й дължи и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 342.00 лева, както и обезщетение
по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 43 работни дни
в общ размер на 774.00 лева.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати следните
суми:
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 38,49лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 36,19лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 33,96лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 31,66лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 31,09лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
83.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 8,42лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 26,46лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 24,11лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 21,68лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 19,32лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
301.46лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 17,83лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
215.53лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 10,90лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 342,00лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- г. до
окончателното й изплащане;
-обезщетение на основание чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 43 работни дни на стойност общо 774.00 лева.
Претендира
присъждане направените по делото съдебни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е
редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно
призован, не се явява и не взема становище по исковите претенции.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено по следните съображения:
За да се уважи искането на ищеца за неприсъствено решение е необходимо да са налице три кумулативно дадени предпоставки – ответникът да не се е явил в първото по делото съдебно заседание, да не представил писмен отговор на исковата молба, да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и у съда, на база на представените от двете страни доказателства в кориците на делото да се е формирало вътрешно убеждение, че предявеният иск е вероятно основателен. Така д-р Маргарита Златарева , „Нови видове съдебни решения по ГПК” , сп.Търговско право бр.1/2008 год., стр.14 и сл.
Налице е и последната предпоставка, а именно – ответникът да е предупреден надлежно за възможното постановяване на неприсъствено решение при наличието на горните три предпоставки – видно от приложената по делото призовка за първото по делото съдебно заседание, същата е връчена надлежно на ответника и в нея изрично се съдържа това предупреждение, т.е. ответника е надлежно предупреден за последиците по чл.238 ГПК.
Освен наличието на гореизложените предпоставки, налице са и достатъчно доказателства, които да формират у съда вътрешното убеждение за основателност на иска и като такъв следва да бъде уважен.
Безспорно по делото е установено, че ищцата работила
по трудово правоотношение при ответника, като заемала длъжността „ охранител”,
с място на работа- О., в периода от г. до г./ трудов договор № г./ Трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № г. на осн. чл. 325 ал.1 т.2 от КТ-поради забавяне
плащането на трудовото възнаграждение.
От представената и приета като писмено
доказателство служебна бележка с изх. № г., изходяща от ответника, се
установява, че на ищцата не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения в
периода от г. до г., както следва: за м. год. - 268.12 лева; за м. год. - 268.12лева; за м.
год. - 268.12 лева; за м. год. - 268.12 лева; за м. год. - 283.90 лева; за м.
год. - 83.90 лева;за м. год. - 283.90 лева; за м. год. - 283.90 лева; за м.
год. - 283.90 лева; за м. год. - 283.90 лева; за м. год. - 301.46 лева и за м. год.
- 215.53 лева, както и обезщетение по чл. 221 от КТ в
размер на 342.00 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск в размер на 43 работни дни в общ размер на 774.00 лева.
Видно от приложената по делото справка от Търговски
регистър е, че към датата на предявяване на иска ответното дружество е действащо.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
претенцията за заплащане на трудови възнаграждения:
Между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ищцата изпълнявала длъжността « охранител», с място на
престиране на трудовите си задължения на обект: « О.». Трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № г. на осн. чл. 325 ал.1 т.2 от КТ-поради забавяне плащането на трудовото възнаграждение.
Съгласно
чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.А
съгласно чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от
минималната работна заплата за страната. Добросъвестното изпълнение на
задълженията се предполага до доказване на противното. Ответникът по настоящото
гражданско дело не доказа обстоятелства за недобросъвестно и некомпетентно
изпълнение на възложените задължения. Ищецът от своя страна доказа наличието на
трудово правоотношение между него и ответника за периода, за който претендира,
че има право на възнаграждение- период, посочен в исковата молба.Доказа и
наличието на отработване на това възнаграждение. Доказа се и съгласно представената
служебна бележка, изходяща от ответника, размера на възнаграждението.Исковете
за главници са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени
изцяло.
По
претенцията за заплащане на мораторна лихва:
Правната природа на трудовото възнаграждение е
месечно, периодично плащане за престиран труд по трудово правоотношение, който
е възмезден /арг.чл.242 от КТ/. Основно задължение на работодателят е да
заплаща в установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение
/арг.чл.128 от КТ/. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира изплащане на
трудовото възнаграждение, а чл.270 ал.2 от КТ
регламентира начина на плащане- авансово или окончателно всеки месец
Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и доколкото става въпрос за
неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи и обезщетение за забава.
Установи се, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото
трудово възнаграждение. Следователно искът на ищеца е основателен като за всяко
неизплатено месечно възнаграждение се дължи обезщетение за забава. Съгласно трудовия договор изплащането на месечното тгрудово възнаграждение на В.
следвало да се извършва в срок от 25-то до тридесето число на следващия месец.
Положеният труд следва да бъде заплащан
своевременно и като не е сторило това ответното дружество дължи обезщетение за
забавено плащане. По делото не се установи ответното дружество да е погасило
това си задължение, поради което следва да заплати обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение, за времето на забавата, определено
по размер от законната лихва, изчислен от съда съгласно чл.162 от ГПК
посредством електронен калкулатор в Интернет в общ размер на 300,62 лева, разпределен помесечно,
както следва: 38,72лв. лихва за забава за периода от г. до г.,
начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г. в размер на 268.12лв.;
36,40лв. лихва за забава за периода от г. до г., начислена върху дължимото
трудово възнаграждение за м. г. в размер на 268.12лв.; 34,16лв. лихва за забава
за периода от г. до г., начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г.
в размер на 268.12лв.; 31,85лв. лихва за забава за периода от г. до г.,
начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г. в размер на 268.12лв.;
29,69лв. лихва за забава за периода от г. до г., начислена върху дължимото
трудово възнаграждение за м. г. в размер на 268.12лв.; 8,59лв. лихва за забава
за периода от г. до г., начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г.
в размер на 83.90лв.; 26,62лв. лихва за забава за периода от г. до г.,
начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г. в размер на 283.90лв.;
24,26лв. лихва за забава за периода от г. до г., начислена върху дължимото
трудово възнаграждение за м. г. в размер на 283.90лв.; 21,81лв. лихва за забава
за периода от г. до г., начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г.
в размер на 283.90лв.; 19,44лв. лихва за забава за периода от г. до г.,
начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г. в размер на 283.90лв.;
18,04лв. лихва за забава за периода от г. до г., начислена върху дължимото
трудово възнаграждение за м. г. в размер на 301.46лв.; 11,04лв. лихва за забава
за периода от г. до г., начислена върху дължимото трудово възнаграждение за м. г.
в размер на 215,53лв. Тъй като ищецът не се е
възползвал от възможността да поиска изменение на претенцията в тази част,
съдът следва да присъди сумата, заявена с исковата молба.
По претенцията за присъждане на
обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл. 155, ал.1 от КТ, всеки работник
или служител има право на платен годишен отпуск, а с чл. 178 от КТ е въведена
забрана за компенсирането му с парични обезщетения, освен при прекратяване на
трудовото правоотношение, т.е. въведен е принципът за реално ползване на
полагащата се почивка, а изключението касае само обективната невъзможност за
това, поради прекратяване на отношенията между работник и работодател.
При прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят следва да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск
на основание разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, съгласно която при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност. По делото
безспорно се установи, че ответникът не е изплатил на ищцата обезщетение по чл.
224 ал.1 от КТ в размер на 43 дни, равняващ се на 774,00лв., поради което и
иска като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
По
претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
Претенцията на
ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е
основателна, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
по чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, при което й се дължи това обезщетение.
По тези съображения иска по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан в
претендирания с исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и доколкото става въпрос за
неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи и обезщетение за забава.
Установи се, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата дължимото трудово
възнаграждение и обезщетения по чл.
221 ал.1 и чл. 224 ал.1 от КТ. Следователно иска на ищцата е основателен като за
всяко неизплатено месечно възнаграждение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда- г. до окончателното изплащане на сумите.
Относно разноските по
делото:
По делото е представено
адвокатско пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които е
видно, че ищеца има разноски за един адвокат в размер на 450лв, които с оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да му заплати.
Ответникът следва да
заплати по сметка на Районен съд- Казанлък държавна такса от 180,39 лв. – 4% върху
размера на присъдените трудови възнаграждения и обезщетения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ ВИКИНГ- НИКОЛОВ“ ЕООД, гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Тани Николов Танев да заплати на Т.Б.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми представляващи дължими трудови възнаграждения и
обезщетения, както следва:
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 38,49лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 36,19лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 33,96лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 31,66лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
268.12лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 31,09лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
83.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 8,42лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 26,46лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 24,11лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 21,68лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
283.90лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 19,32лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
301.46лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 17,83лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
215.53лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- г. до окончателното й изплащане, както и 10,90лв. лихва за забава за
периода от г. до г.;
-
обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 342,00лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- г. до
окончателното й изплащане;
-обезщетение на основание чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 43 работни дни на стойност общо 774.00 лева.
ОСЪЖДА „ ВИКИНГ- НИКОЛОВ“ ЕООД, гр. София,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тани Николов Танев да заплати
на Т.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски съразмерно с
уважената част на исковете в размер на 450,00лв.
ОСЪЖДА „
ВИКИНГ- НИКОЛОВ“ ЕООД, гр. София,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тани Николов Танев да заплати
в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държ. такса в размер на 180,39лв./ сто и осемдесет лева и 39
стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: