Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

 

гр.Сливница  14 декември 2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, пети състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           

                                                                       Председател: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря М. Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 76 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК от М.П.Т. като майка и законен представител на малолетния М.М.П., с ЕГН ********** срещу М.Й.П., с който ищцата иска ответникът да бъде осъден да заплаща увеличена месечна издръжка на сина си в размер на 152, 50 лева, считано от 01.01.2020 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане или до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба е изложено, че  страните са родители на детето М.М.П., роден на *** г. С решение  № 167/23.02.2015 г., по гр. д. № 193/15г. по описа на РС – гр. Сливница, ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина им в размер на 120 (сто и двадесет) лева. Отразено е, че от ответникът не заплаща редовно присъдената на детето издръжка и не поддържа контакти с него. За детето постоянно и единствено полага грижи ищцата. Тя изтъква, че  към настоящия момент детето е на 8 г., записано е като редовен ученик във 2-ри клас и са се увеличили нуждите му от храна и облекло, а и от решението са изминали пет години, настъпило е изменение в икономическата обстановка в страната. Ищцата изтъква, че от 01.01.2020 г. е в сила нов размер на минималната работна заплата от 610 лева, приет с ПМС № 350/19.12.19 г., поради което съобазно чл.142, ал.2 СК минималният размер на издръжката възлиза на 152,50 лв. При това положение присъденият с цитираното решение размер на издръжката от 120 лева се явява под минималният такъв от 152,50 лева, определен съгласно  чл.142, ал.2 СК. Това поражда правния интерес от предявяването на иска за увеличаване размера на издръжката.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

От удостоверение за раждане, серия „ВТРА“, № 110757 от 29.11.2011 г., издадено от община Велико Търново се установява, че детето на страните по делото М.М.П. е роден на *** г.

С решение № 167 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 193 / 2015 г. по описа на РС – гр. Сливница, ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Видно от служебна бележка № 19-08-01/30.08.2019 г., изходяща от „ЛЕД ФАКТОР“ ЕООД – гр. София е, че ищцата М.Т. работи на трудов договор като „работник оранжерия/парник“ в ЕТ „Карбоника плос – Радостина Петрова“ и в периода м.септември 2019 г. – м.август 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на минималната робатна заплата за съответния период.

От представената по делото справка за актуално състояние на трудови договори към 23.09.2019 г. от НАП № 218/18.09.2019 г. се установява, че след 25.09.2012 г.  ответникът няма регистриран трудов договор.

От показанията на св. Антоанета Петрова Петрова, която е майка на ищцата се установява, че непосредствените грижи за внука й М.  се полагат от ищцата, която осигурява и издръжката му. Св. Петрова посочва, че подпомага дъщеря си в грижите и отглеждането на детето, както  и за неговата издръжка. Последната възлиза на около 400 лева, месечно, от които св. Петрова предоставя на дъщеря си около 130 лева. Тази свидетелка посочва, че детето въобще не контактува с баща си – ответника М.П., тъй като последният не се интересува от него и не търси контакт. Съдът кредитира показанията на св. Петрова като обективно и достоверно депозирани и въпреки родствената връзка с ищцата приема, че те са основани на непосредствените й впечатления за относимите към предмета на делото обстоятелства.

С оглед на горните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретния случай, ответникът не изпълнява задължението си за предоставяне на издръжка на малолетното си дете Мариаен М.П..

По делото не се спори, че страните са родители на детето Мариеан М.П., за непосредствените грижи във връзка отглеждането и възпитанието на което, полага грижи преимуществено ищцата.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл. 150 СК за изменение на присъдената издръжка чрез увеличението й - трайно и съществено изменение на нуждите на непълнолетното дете предвид възрастта му, която предполага увеличение на нуждите и потребностите му от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Съгласно чл. 150 СК, присъдената вече издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. За уважаването на такъв иск е необходимо установяването на трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или възможностите на задълженото лице.

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен за процесния период съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. на 610 лева (приложим за периода след 01.01.2020 г.), а именно:  нуждите и потребностите на детето от  храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие  на  непълнолетния М.П., както и икономическите условия в страната и възможностите на родителя. По делото не се доказа ответникът да има постоянна работа и така материалните възможности да дава издръжка се свеждат до законовия минимум. Така ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетния си син ежемесечна издръжка в размер на 152,50 лева месечно за периода след 01.01.2020 г., платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Съдът като взе предвид нуждите и потребностите от  храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала на  непълнолетния М.П., както и икономическите условия в страната и доходите на родителите му, намира, че последните ще следва да осигуряват месечно по 250 лева за издръжката му, която  сума ответникът съобразно доходите си ще следва да заплаща месечно по 152,50 лева, т.е. размерът на присъдената издръжка за детето следва да се увеличи с 32,50 лева. Издръжката следва да се заплаща до 5 – то число на текущия месец. За да вземе това решение съдът отчете обстоятелството, че от първоначалното определяне на размера на дължимата от ответника издръжка са изминали пет години, увеличила се е възрастта на детето, което е довело и до нарастване на нуждите му от храна, облекло, средства за развлекателно – възпитателни дейности и учебни помагала. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на детето М.П., следва да се престира от майката, ведно с грижите по неговото отглеждане и възпитание.

По реда на чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в осъдителната му част по отношение на издръжката. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на Сливнишки районен съд държавна такса по производството в размер на 46,80 лева върху увеличената издръжка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно уважената част на исковете. Претендира се адвокатско възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., като на основание  чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията й, действаща към датата на определяне на адвокатското възнаграждение дължимото такова е в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.150 СК размера на издръжката, определена с решение № 167 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 193 / 2015 г. по описа на РС – гр. Сливница, съгласно което М.Й.П. е бил осъден за заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син М.М.П. в размер на 120 лева, като ГО УВЕЛИЧАВА и ОСЪЖДА М.Й.П., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си М.М.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от 01.01.2020 г., платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.

ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно увеличената издръжка.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.6 от ГПК М.Й.П., ЕГН **********,***, да заплати сметка на Районен съд – гр.Сливница сумата от 46,80 лева, представляваща дължимата държавна такса по производството върху увеличената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 вр. ал.1 ГПК М.Й.П., ЕГН **********,***, да заплати на М.П.Т., с ЕГН **********, с адрес ***,  сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                                                   Районен съдия: