№ 488
гр. Благоевград , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500399 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М....“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника
адв. М.Д., против Разпореждане № 500746/ 10.02.2021 г., постановено по ч.
гр. д.№ 138/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която е отхвърлено
подаденото заявление от „М....“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. М.Д. за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против „Е.“ Е.,
ЕИК *, за претендираната законна лихва за забава на изискуема главница за
периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 г..
В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно в
обжалваната му част, тъй като съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС до отмяна на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава, като ограничението се прилага само за периода на извънредното
положение и дружеството може да претендира законната лихва за периода
след отмяната му до подаване на заявлението в съда. Поддържа се, че при
изчисляване на размера на дължимата законна лихва, страната е приспаднала
периода на извънредното положение. Иска се от въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната му част.
1
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна и насочена срещу обжалваем акт, по реда и в срока по чл. 418, ал. 4
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – Разлог е образувано по заявление на
„М....“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. М.Д. против „Е.“ Е., ЕИК *, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница и за законна
лихва. В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за цесия и
постановление за възлагане на вземания.
Към заявлението са приложени постановление за възлагане.
С обжалваното Разпореждане № 500746/ 10.02.2021 г., постановено по
ч. гр. д.№ 138/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, съдът е отхвърлил подаденото
заявление от „М....“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника адв. М.Д. за издаване на
заповед за изпълнение за парично задължение против „Е.“ Е., ЕИК *, за
претендираната законна лихва за забава на изискуема главница за периода от
14.12.2017 г. до 27.01.2021 г.. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС, в редакцията обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г. съгласно § 52 от ПЗР на ЗМДВИПОРНС и съгласно чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно §
18 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС, крайната дата на периода, за който
може да се претендира законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е 12.03.2020 г. Районният съд е приел, че съгласно чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС, в редакцията обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
претендираната законна лихва върху главницата, съобразявайки датата на
отмяна на извънредното положение – от 14.05.2020 г., не следва да се
присъди, като в случая се претендира законна лихва за период от 14.12.2017 г.
до 27.01.2021 г., поради което след като периода, предвиден в закона, попада
в периода, за който се претендира законна лихва, то изцяло искането за лихва
се явява неоснователно.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
2
В случая се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ, попадащ сред кръга на
посочените в разпоредбата на чл. 410 ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с приложимостта на
забраната, въведена в чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, в редакцията обн. ДВ, бр.
44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., спрямо финансовите институции и доколко
крайният размер на претендираната лихва обуславя извод, че периода,
предвиден в закона, в който не се предвижда лихва, е извън посочения в
заявлението.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. След изменението на
закона в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. чл. 6 от същия гласи: До
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови
институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както
и не може да бъдат изземвани вещи. След отмяната на извънредното
положение на 14.05.2020 г. чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) отново е изменен, като съгласно редакцията
му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. до два месеца след отмяната
на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
3
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение.
При анализа на гореизложената нормативна уредба настоящият съдебен
състав намира, че забрана за начисляване на лихви за забава при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит,
предоставени от финансови институции, е съществувала само за периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. – два месеца след
отмяна на извънредното положение. Правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците съгласно
редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. касае настоящия
случай, тъй като в заявлението периода на претендираната законна лихва за
забава е от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 г., който период включва този период
на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за който не може
да се изчислява законна лихва. В този смисъл, подаденото заявление в частта
за законна лихва за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 г., който период
включва този период на извънредното положение от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., е в противоречие със закона – чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, поради което и по аргумент
от чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, искането е неоснователно, поради противоречие
със закона.
Това обуславя не основателност искането, а разпореждането се явява
законосъобразно.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и
атакуваното разпореждане следва да се потвърди.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 500746/ 10.02.2021 г., постановено
по ч. гр. д.№ 138/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която е
отхвърлено подаденото заявление от „М....“ Е., ЕИК *, чрез пълномощника
адв. М.Д. за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
против „Е.“ Е., ЕИК *, за претендираната законна лихва за забава на
изискуема главница за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5